Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело № 12 752по описа
за 2016 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А. С. Б., с която обжалва решение № 3 499 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е направил анализ на събраните по делото доказателства. Неправилно не е приел като доказателства представеният запис от видеокамерите и неправилно е преценил свидетелските показания. Оспорва изводите на съда въз основа на допуснатите и изслушани СМЕ, като твърди, че съдът неправилно е възприел описаното в тях. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира и разноски пред настоящата и първата инстанция, при уважаване на жалбата.
С частна жалба А. С. Б. оспорва определение от 30.06.2016 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. В тази връзка твърди, че извода на съда за наличието на правна и фактическа сложност е незаконосъобразен. Ето защо моли съда да отмени същото и вместо него постанови ново, с което да намали размера на присъденото възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по въззивната жалба и по частната такава Т.Ж.К. редовно уведомен оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Твърди, че изводите на СТЕ са законосъобразни и почиват като на събраните по делото доказателства, така и представеният видеозапис. Твърди, че по делото не са установени всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което съдът е направил обосновани изводи. Твърди, че съдът правилно се е съобразил със заключенията на двете СМЕ, анализирал е всяко доказателство поотделно, от които се установява, че уврежданията, които са констатирани са от предишна травма. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди атакуваното, като претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „А.“ редовно уведомен не взима становище по жалбата и частната такава.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 3 499 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, че съдът е отхвърлил предявените от А. С. Б. срещу „ЗАД А.” АД искове е правна квалификация чл. 226 от КЗ, вр. е чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от 19.09.2014г. /датата на ИМ/до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3 452.76 лв. - обезщетение за забава за периода 07.01.2013 г.- 18.09.2014 г., отхвърлил е предявените от А. С. Б. срещу Т.Ж.К. евентуални искове е правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от 19.09.2014 г. /датата на ИМ/до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3 452.76 лв. - обезщетение за забава за периода 07.01.2013 г. - 18.09.2014 г., осъдил е А. С. Б. да заплати на „ЗАД А.” АД сумата в размер на 1 068 лева - разноски за производството пред СРС и е осъдил А. С. Б. да заплати на Т.Ж.К. сумата в размер на 2 755 лева - разноски за производството пред СРС.
Не се спори, а се установява и от определение от 30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, че съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.
От представените по делото документи се установява, че е образувана преписка по повод постъпила жалба от ищцата с вх. № 5326/08.02.2013 г., подадена един месец след твърдяното ПТП /07.01.201 З г. Въз основа на жалбата и приложените към нея медицински документи, са съставени Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление от 23.04.2013 г. Видно от наказателното постановление, ответницата Т.Ж.К. е наложена глоба за това, че на 07.01.2013 г. около 11.44 ч. в гр. София, по бул. „Васил Левски” управлява лек автомобил „Хонда Сивик”, с per. № *******от бул. „Цар Освободител” и пред СУ „Св. Климент Охридски” при наличие на пешеходна пътека не пропуска и реализира ПТП с пресичащата пешеходка - нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като впоследствие напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР - нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „Б” ЗДвП.
От показанията на свидетеля М.И.К.се установява, че на 07.01.2013 г. двете с ищцата А.Б. са били заедно в района на СУ „Св. Климент Охридски” като двете са спрели пред пешеходна пътека и ищцата е тръгнала да пресича, тъй като е имала среща с майка си, а последната я е чакала от другата страна на пешеходната пътека. Свидетелката изрично заявява, че предвид обстоятелството, че майката на ищцата се е намира от другата страна на пешеходната пътека, двете с ищцата са я виждали, че е там. Твърди, че пътната настилка е била мокра и е имало сняг. В показанията си свидетелят твърди, че всички автомобили са били спрели, а преди пешеходната пътека е имало тролейбус и черен лек автомобил като последният е задминал тролейбуса и е блъснал ищцата. Свидетелят заявява още, че ищцата се е ударила във въпросния черен автомобил и е изхвърчала в лентата за движение, срещуположна на този автомобил. Свидетелката К. заявява още, че знае за предишното ПТП (от 02.01.2013 г.) - реализирало се преди процесното като ищцата й е заявила, че възстановила много бързо от него, за разлика от процесното ПТП. Последното е оказало силно въздействие върху начина на живот на ищцата - последната не е желаела да общува със свидетелката, не е можела да излиза, било й е трудно да се придвижва.
В показанията си свидетелката Р. Г.Б. (майка на ищцата), заявява категорично, че не е присъствала на първия инцидент от 02.01.2013 г. като ищцата е съобщила за него по телефона. Заявява, че са посетили ищцата в болницата като от една страна заявява, че същата не е имала физически увреждания, а същевременно по- надолу в показанията си сочи, че ищцата е имала „удар на главата, в рамото и левия крак и не е можела да стъпва на левия крак”. Свидетелката твърди, че е видяла как една черна кола е подминала тролей блъска някого, но поради факта, че не е носела очила и е имала проблеми със зрението, не е възприела обстоятелството, че блъснатият пешеходец е именно нейната дъщеря като последното обстоятелство е разбрала след проведен разговор по телефона с ищцата. Свидетелката посочва, че е видяла как блъснатият пешеходец е паднал пред таксиметров автомобил и водачът му е слязъл и го е взел на ръце и го е вкарал в другия автомобил, от който първоначално е слязъл мъж със счупена ръка. В показанията си свидетелката описва и тежкото емоционално въздействие, което е оказало процесното ПТП върху психиката на ищцата като се е наложило същата да посещава и психотерапевт.
В показанията си свидетеля С. И. И. (бившият приятел на ответницата Т.Ж.К.) твърди, че в деня на процесното ПТП той, заедно с ответницата Т.Ж.К. са се придвижвали с лек автомобил, управляван от ответницата като отдясно се е движел тролейбус. Свидетелят твърди, че ответницата е намалил скоростта преди пешеходната пътека, като заявява, че пътната настилка е била хлъзгава и лекият автомобил леко се е подхлъзнал като ищцата е паднала пред автомобила, при което свидетелят И. и ответницата К. слезли да й помогнат. Заявява, че ищцата е била в съзнание и се е смеела като е споделила и за предходен инцидент. Заявила е, че ще звънне на майка си, защото има среща с психотерапевт. Свидетелят заявява, че първоначално ответницата К. се е изплашила, защото е помислил, че именно тя е блъснала ищцата, но същата е видяла, че ищцата се е подхлъзнала и е паднала от лявата страна пред автомобила. Свидетелят твърди, че е заобиколил отпред автомобила при слизането си от него. В показанията си твърди, че тролеят е бил спрял като лекият автомобил не го е подминал, а е бил успоредно на тролея като същевременно последният е пречел на видимостта, поради което ответницата К. е спряла преди пешеходната пътека като същевременно свидетелят твърди, че не е имало таксиметров шофьор, който да носи ищцата, а последната сама се е качила в автомобила на ответницата К.. Свидетелят заявява, че той и ответницата К. са я закарали до болницата, а впоследствие са я откарали на друго място - „някъде на Попа”, доколкото същата е имала среща с психотерапевт.
От заключението на съдебно-психологическа експертиза се установява, че по време на претърпяното ПТП на дата 02.0112013 г. и по време на инцидента на 07.01.2013 г. ищцата е преживяла наред с физическите травми и психическа под формата на остра стресова реакция /свръх силно емоционално пренапрежение/ като резултат от витална застрашеност на собствения си живот като втория инцидент, дублирайки се с първия е усилил стресогенния потенциал и е удължил преживяването му; преживяното ПТП е безспорно свръх силно негативно и включва цяла гама от отрицателни емоционални преживявания - от емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и страховете за живота и здравето, преживените болки и страдания към момента на инцидента и към последващите седмици на оздравяване; тези болезнени преживявания рефлектират пряко негативно в реорганизацията на личните и социалните задължения и отговорности.
От заключението на СТЕ се установява, че записите на приложения като веществено доказателство по делото диск, част от преписка № 749/2013 г. по описа на 01 сектор „КПД и ОВ” при О „ПП” - СДВР проследяват движението и възникнало ПТП пешеходец на лек автомобил, наподобяващ марка „Хонда”, модел „Сивик”. Вещото лице посочва, че идентификация на автомобила може да се извърши само по статичните изображения, предвид високото качество на заснемане като на тях се установява, че автомобилът е с per. № ******. Експертът посочва, че не е възможно да се идентифицират заснетите лица от видеозаписите поради ниското качество на заснемане като заснетият автомобил с per. № *******наподобява по външни белези марка „Хонда”, модел „Сивик” и е сходен със заснетите изображения на автомобила участвал в ПТП с пешеходец. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че не съществува кадър, който категорично да отразява удар между процесния автомобил и ищцата.
От заключението на назначените две съдебно-медицински експертизи се установява, че видът на увредите на ищцата е травматичен, а медико-биологичната им характеристика е разстройство на здравето, неопасно за живота; предвид факта, че 5 дни по-рано на ищцата са констатирани травматични увреди на същите анатомични области и по делото липсва съдебно-медицинско удостоверение, което детайлно да опише вида и характеристиките на намерените увреди, при предходния и при сегашния инцидент не е възможно да се извърши разграничаването на увредите от първото ПТП и от процесното; със сигурност такива наранявания са получени при предходното ПТП на 02.01.2013г„ тъй като са описани в представените медицински документи, а дали при процесното ПТП са получени някакви наранявания и ако да, то какви - при липсата на обстойно описани в съдебно медицинско удостоверение травматични увреди след първото ПТП и процесното такова никой не може да разграничи; при липсата на следи от травматизъм по подбедриците на ищцата е много малка вероятността същите да са получени от удар от автомобил - много повече увредите приличат на увреди вътре в автомобила, каквито са получени при произшествието 5 дни по-рано.
От заключението на назначената пред настоящата съдебна инстанция СМЕ се установява, че при извършените прегледи на 07.01.2013 г. са констатирани повърхностна травма в окосмената част на главата, контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на лява тазобедрена става и повърхностна травма на гръдния кош. Описаните травми водят до болки и страдания за период от около 20 дни. В обясненията си вещото лице твърди, че направените изводи за наличието на травма в тазобедрената става при първото ПТП са взети от обясненията дадени от майката на ищцата, като оплакванията е възможно да са резултат от наслагване. Твърди, че от документацията не е възможно да се направи разграничение, като получаването на травми през кратък период от време влошава състоянието.
В
показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел Г.П.се установява,
че същият е бил извикан и е посетил ПТП на 02.01.2013 г. При пристигането си е
заварил пострадата извън автомобила, които е бил сериозно пострадал, като по
време на прегледите не е присъствал.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 3 452.76 лв., за периода 07.01.2013 г. до 18.09.214 г., с правно основание чл.86 от ЗЗД, евентуално съединени с кумулативни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 3 452.76 лв., за периода 07.01.2013 г. до 18.09.214 г., с правно основание чл.86 от ЗЗ..
С атакуваното решение № 3 499 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, съдът е отхвърлил предявените от А. С. Б. срещу „ЗАД А.” АД искове е правна квалификация чл. 226 от КЗ, вр. е чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от 19.09.2014г. /датата на ИМ/до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3 452.76 лв. - обезщетение за забава за периода 07.01.2013 г.- 18.09.2014 г., отхвърлил е предявените от А. С. Б. срещу Т.Ж.К. евентуални искове е правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от 19.09.2014 г. /датата на ИМ/до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3 452.76 лв. - обезщетение за забава за периода 07.01.2013 г. - 18.09.2014 г., осъдил е А. С. Б. да заплати на „ЗАД А.” АД сумата в размер на 1 068 лева - разноски за производството пред СРС и е осъдил А. С. Б. да заплати на Т.Ж.К. сумата в размер на 2 755 лева - разноски за производството пред СРС.
С атакуваното определение от 30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от ищецът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилният анализ на събраните по делото доказателства, както и с допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неприемането на записа от камерите.
За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Спорно пред настоящата инстанция е установяването при условията на пълното и главно доказване на две от предпоставките за уважаване на предявените искове – наличието на противоправно поведение и причинната връзка между това поведение и настъпилите травматични увреждания.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на представеният и приет като доказателство по делото протокол за ПТП, съдът намира, че същите са неоснователни. Трайна и безпротиворечива е практиката на съдилищата, че констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП, вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19.08.2014 г. /, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства - АТЕ, свидетели. В конкретния случай, така представеният акт за установяване на административно нарушение, съставен от органите на КАТ, не е издаден след задължително посещение на мястото на ПТП и е оспорен от ответниците. Същият е издаден по-късно, след постъпила молба от ищцата. В него не е отразено, че се издава въз основа на запис от камери, като съдът е назначил СТЕ, която да даде заключение относно автентичността на записа, установяване какво изобразява същия и реалното време, да се изготви фотоаблум на изображенията, да се установи идентичност на лицата, отразени в записа. В заключението си експертът посочва, че не е възможно да се идентифицират заснетите лица от видеозаписите поради ниското качество на заснемане като заснетият автомобил с per. № *******наподобява по външни белези марка „Хонда”, модел „Сивик” и е сходен със заснетите изображения на автомобила участвал в ПТП с пешеходец. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че не съществува кадър, който категорично да отразява удар между процесния автомобил и ищцата. В тежест на ищцата е при оспорване на представеният официален свидетелстващ документ да ангажира доказателства относно механизма на настъпването на ПТП. По делото са събрани гласни доказателства, но не е поискано или оспорено представеното заключение на СТЕ, както и такава, която да даде заключение относно механизма на настъпването на ПТП, с оглед установяването на виновното, противоправно поведение на втория ответник, като водач на МПС, участник в ПТП. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на пълно и главно доказване на виновното и противоправно поведение на втория ответник по делото.
По отношение на втората група доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и свързани с неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, съдът намира същите за неоснователни. Съдът изгражда фактическите и правните си изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към предмета на спора и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Със предвиденото в чл. 172 ГПК задължение за съда, разглеждащ спора, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В настоящият случай, в атакуваното решение първоинстанционният съд е изложил ясни и точни мотиви защо не кредитира показанията на част от свидетелите. Изложените доводи, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като се подкрепят от другите доказателства по делото, съдът намира за неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Вещото лице по СТЕ дава категорични заключения, че не са налице кадри, установяващи сблъсък. Твърдението, че тези показания не следва да се кредитират, тъй като ако това не се е случило, то за ищцата нямаше да съществуват психически проблеми, съдът намира, че неоснователно, с оглед неоспорените факти, че в кратък срок преди твърдяното, ищцата е участвала в друг пътен инцидент, при които една от травмите е на главата.
Като неоснователни следва да се възприемат и навадените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е кридитирал заключението на вещите лица по СМЕ. Преценката на експертното заключение следва да се извършва като се има предвид, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. При действието на новия ГПК, при оспорване на заключението, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Вещото лице е длъжно да даде заключението си в рамките на поставените му от съда въпроси и въз основа на доказателствата по делото, или и на други материали, които съдът е определил вещото лице да проучи, но то няма задължение служебно да събира и проверява материали, данни и доказателства, тъй като това би нарушило принципите на равенство и състезателност в процеса - страните са тези, които могат и следва да попълват делото с доказателства или да търсят съдействие от съда, за да извършват тази своя дейност. Освен това заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства. Видно от доказателствата по делото, липсва противоречние в показанията на всички експерти, изготвили СМЕ по делото, а преценката извършена от първоинстанционния съд е съобразен със задълженията на съда. Видно от тези експертизи, не може да се направи категоричен извод (разграничение) между травмите претендирани от второто произшествие (процесното) и тези, които ищцата е получила при първото ПТП.
С оглед на изложеното съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на твърдените от въззивника основания, поради което следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на
подадената частна жалба:
По отношение на така подадената частна жалба съдът намира, че същата е допустима, а разгледана по същество неоснователна.
С атакуваното определение от 30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. В частната жалба са реледвирани твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Така релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за основателни. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай -например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. Видно от атакуваното определение, съдът е изложил мотиви в тази насока. Същите не следва да бъдат споделени. Извършвайки такава преценка, настоящия съдебен състав намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Ето защо, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до минималният размер на възнаграждението за този вид адвокатска услуга, определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА, а именно до сумата от 1 130 лв.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноски за настоящата инстанция в размер на 1 130 лв. на въззиваемата страна Т.К..
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ определение от
30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 34 състав, с което съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
решение № 3 499 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д.
№ 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34
състав, в частта, в която съдът е осъдил А. С. Б. да заплати на Т.Ж.К. разноски
над
сумата от 1 130 лв., като неправилно
и незаконосъобразно.
Потвърждава решение № 3 499 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 51 259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск срещу ЗД „А.“ АД не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.ІІ-ро от ГПК.
Решението,
в частта, в която е отхвърлен предявеният иск срещу Т.Ж.К. подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на съобщението за
изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.