Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 15.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІІ
“Г” състав, на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 4585 по описа за
2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
1121361/30.11.2015 г. от Ж.К.З., Д.И.Г.
(към настоящия момент – пълнолетен) и С.И.Г., последната действаща със
съгласието на родител – С.Д.Т. (майка) – ищци в първоинстанционното
производство, всички чрез адв. П.К., срещу Решение от 30.10.2015 г. постановено
по гр.д. № 43487/2013 г., по описа на СРС, 59-ти състав, в частта с която са
отхвърлени предявените осъдителни искове срещу Ж.С. П. при ДП НК Ж.И. както
следва: да заплати на С.И.Г., действаща със съгласието на родител – С.Д.Т.,
сумата над 29 466,22 лв. до сума в размер от 80 450 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила на
16.04.2009 г. трудова злополука; да заплати на Д.И.Г. сумата над 29 466,22 лв.
до сума в размер от 80 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 16.04.2009 г. трудова злополука;
да заплати на Ж.К.З. сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 16.04.2009 г. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху всички посочени суми считано от 16.04.2009 г.
до окончателното им плащане. Решението на СРС се обжалва и в частта с която е
определен дължимия адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищците, както
и по отношение на присъдените в тяхна тежест разноски.
В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Възразява се срещу приетото в размер на 30% съпричиняване на
настъпилата трудова злополука от страна на наследодателя на ищците.
Жалбоподателите сочат още и че обезщетението за претърпени от тях неимуществени
вреди е определено в занижен размер при нарушение на принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД и в противоречие с утвърдената съдебна практика в подобни казуси,
като цитират конкретни съдебни решения. Моли за неговата отмяна в обжалваната
част и уважаване на предявените искове до посочения размер. Претендира
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., заедно с начислен ДДС.
Депозирана е и въззивна жалба с вх. №
1117152/23.11.2015 г. от Ж.С. П. при ДП „НК ЖИ“ – ответник в
първоинстанционното производство, чрез гл.юрк. Е.С., срещу решението на СРС,
59-ти състав, в частта с която страната е осъдена да заплати на ищците С. и Д. Г.
сумата от по 29 466,22 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 16.04.2009
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради нарушение на
материалния закон. Възраженията на въззивника-ответник се отнасят до неправилно
определен размер на съпричиняване на наследодателя на ищците, който считат, че
следва да бъде определен на 90%, за настъпване на процесната трудова злополука,
тъй като същият бил нарушил всички правила за безопасност на труда. Излагат се
твърдения за нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като счита
обезщетението за определено от първоинстанционния съд в завишен размер. Моли за отмяна на решението
в обжалваната част, като вместо това исковете да бъдат отхвърлени в цялост.
Претендират се разноски в двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
жалбоподателите-ищци са подали отговор на въззивната жалба, депозирана от Ж.С. П.
при ДП „НК ЖИ“, с който същата се оспорва като неоснователна.
При извършената служебна проверка по реда на
чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на
наведените с въззивната жалба и насрещната въззвина доводи:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 200, КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно-обезпечителна и
безвиновна - той отговаря спрямо пострадалия работник или служител, респ.
спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова злополука,
само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и
увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е
настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била
причинена от виновно поведение на самия работодател (когато той е физическо
лице), на други (различни от пострадалия) негови работници или служители, или
на трето за трудовото правоотношение физическо лице.
С обжалваното първоинстанционно решение, съдът е осъдил ответника да
заплати на С.И.Г., действаща със съгласието на родител – С.Д.Т. и на Д.И.Г.,
сумата от по 29 466,22 лв. на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на настъпила на 16.04.2009 г. трудова злополука, последвана от
смъртта на техния наследодател И. Г. и е отхвърлил исковете до пълния предявен
размер до сумата от 100 000 лв., както и е отхвърлил изцяло иска предявен
от Ж.К.З. за присъждане на сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Безспорно е между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че И. И.Г. се е намирал в
трудово правоотношение с Ж.С. – Карлово към Железопътно управление *** при ДП
НК „Ж.И.“. Съгласно трудов договор от 19.04.1999 г., изменен с допълнително
споразумение от 31.01.2007 г., същият е изпълнявал трудови функции по
длъжността „кантонер железопътна линия“ в ЖП Секция Карлово – ЖП участък Дъбово.
Установява се също така, че на 16.04.2009
г. след претърпян инцидент при който наследодателят на ищците е блъснат от влак,
същият е получил тежки телесни увреждания – несъвместимо с живота, които са
довели до настъпване на смъртта му. Злополуката е призната за трудова с
разпореждане № 168 от 19.05.2009 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО на РУСО гр.
П.. Видно от представената по делото длъжностната характеристика за посочената
длъжност пострадалият е следвало да извършва наблюдение, охрана и работа по
изправността на железния път и съоръженията в поверената му отсечка. В т. 3,
озаглавена „Допълнителни задължения“, се сочи, че при нужда и по разпореждане
на Началник участък ПЖПС и Техник, ръководител на група по поддържане на
железния път, работи заедно с четата по отстраняване неизправности на железния
път, както и изпълнява допълнителни задачи, възложени му от Началник участък
ПЖПС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата около нея, а именно:
на 16.04.2009 г. пострадалият И. И.Г., на длъжност „кантонер“, железопътна
линия при ЖП Секция – Карлово, предприел извършване на ремонтна дейност на км.
225+377 – междугарието Тулово-Дъбово. Започнал работа с релсорезачна машина, по
рязане на разхлабени болтове разположени на релсите. В 9,15 чл. от гара Тулово
в посока Дъбово тръгва влак № 464, с локомотив № 44-070 и машинист св. И.
Атанасов И., движещ се по редовно разписание. Машинистът забелязва указател
„Работно място на група работници“ и подава сигнал „Внимание“ при което
работещите се отстраняват, с изключение на пострадалия, който се е намирал на
около 300 м. разстояние от тях, с гръб към приближаващия влак. Същият продължил
с работата си, без да променя позицията в която се намира, при което машинистът
на км. 225+200 предприел екстремно задържане. Пострадалият забелязва
приближаващия се влак в последния момент и се е опитал да пресече релсите за да
излезе извън пътя, но не е успял и на км. 225+337 е последвал удар, който е
причинил смъртта на Г..
Във връзка с настъпилия инцидент е образувано НОХД № 120/2010 г. по описа
на ОС-Стара Загора, което е приключило с одобрено от съда Споразумение от
08.04.2010 г., съгласно което подсъдимият И. С.М., в качеството си на началник
ж.п. участък Дъбово, причинил смъртта на И. И.Г., поради немарливо изпълнение
на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като допуснал пострадалия
до място със сериозна опасност за живота и здравето, без да е подходящо обучен
и инструктиран за работа с релсорезачна машина, с което нарушил чл. 13, ал. 2
от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт, съгласно който работодателят или
съответното длъжностно лице носи отговорност за това да не се допускат до места
със сериозна опасност за живота и здравето лица, които не са подходящо обучени,
инструктирани и екипирани. Както и като не е осигурил обезопасяване на
дейността на пострадалия И. Г., чрез осигуряване на лице, което да го охранява
(предупреждава) при поява на влак, с което нарушил чл. 59 от същата Наредба,
съгласно, който при изпълнението на минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето се вземат предвид характеристиката на работното място и на
дейността, както и конкретните обстоятелства и опасности, съобразени със
специфичните изисквания за строителство, ремонт и поддържане на железния път.
От представения по делото ликвидационен акт по щета № 01111601601000005 от
28.06.2010 г. издаден от ЗАД „В.“ се установява, че във връзка с настъпилата
трудова злополука застрахователното дружество е изплатило на законните
наследници на И. Г. – Д.И.Г. и С.И.Г., застрахователно обезщетение в общ размер
на сумата от 39 067,56 лв., или по 19 533,78 лв. на всяко от лицата,
за което са представени и съответните банкови документи.
При тези данни първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице
основанието на чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на работодателя
на починалия за неимуществени вреди, причинени на ищците от смъртта на техния
син и баща. С оглед събраните по делото доказателства съдът е намерил предявените
от С.И.Г., действаща чрез своята майка и законен представител С.Д.Т. и от Д.И.Г.,
искове за присъждане на неимуществени вреди за основателни до размера на сумата
от 70 000 лв., като е отхвърлил същите до пълния предявен размер от
100 000 лв. Обезщетението е намалено с 30 % в резултат на прието наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия – наследодател на ищците и със сумата
от по 19 533,78 лв. – изплатено застрахователно обезщетение. В резултат на
това исковете са уважени до размер на сумата от по 29 466,22 лв. за
двамата ищци. Претенциите за имуществени вреди са отхвърлени изцяло, както е
отхвърлен и искът на Ж.К.З. – майка на пострадалия, за присъждане на сумата от
80 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Последният иск е отхвърлен като недоказан.
С въззивната жалба депозирана от ищците, първоинстанционното решение се
обжалва в частта с която исковете на С. и Д. Г. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, са отхвърлени до размера на сумата от по 80 450 лв.
за всеки от двамата. Решението се обжалва и в частта с която е отхвърлен искът
на Ж.З. за сумата от 80 000 лв. Въззивна жалба е депозирана и от
насрещната страна срещу решението в осъдителната му част. В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
По отношение на размера на присъденото обезщетение на децата на пострадалия, съдът
намира за основателно възражението, че тези искове за уважени от първата
инстанция в занижен размер. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в случая от
трудова злополука настъпила при изпълнение на трудови задължения, безспорно е
свързан с критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД, задължителната
практика на ВКС по тази категория дела и указанията, дадени с Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно същите, настъпилата вреда се
съизмерява, съответно на установените по делото обстоятелства, които за всеки
конкретен случай са различни, затова и решаването му зависи от конкретните
доказателства. В този смисъл справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Такива
факти са обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, грижите които той е полагал за семейството си, загубата на морална,
емоционална и материална подкрепа, които са в особено завишена степен, когато
ищци по делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия. В настоящия случай
пострадалият работник е мъж на 37 години, който е в трудоспособна възраст в
разцвета на силите си. Ищците по делото – С. и Д. Г. за изгубили баща си на
крехка възраст, съответно на 10 г. и на 13 г., когато необходимостта от този
родител става все по-голяма. От свидетелските показания по делото се установява,
че Г. е бил грижовен баща и децата му са преживели тежко неочакваната загуба.
Имайки предвид тези данни настоящата инстанция намира, че предявените от тях
искове за понесени неимуществени вреди са основателни в пълен размер за
претендираната сума от по 100 000 лв., който паричен еквивалент не би
могъл да замести загубата на баща, но би способствал за обезщетяване на
понесените лична болка и страдание.
По отношение на иска, предявен от майката на пострадалия – Ж.К.З.,
настоящият въззивен състав намира, че същият е неправилно отхвърлен от първата
инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че починалият е
живеел в едно домакинство със своята майка, които факт сочи, че същите са
поддържали ежедневен контакт. От показанията на свидетеля Йордан Захариев се
установява, че ищцата е понесла тежко внезапната загуба на сина си, което
настоящия съд намира за житейски и логически обосновано имайки предвид
неестественото състояние родител да бъде свидетел на смъртта на детето си. От
показанията на свидетеля става ясно, че ищцата е помагала на сина си с „пари и
всичко останало“, както и „с мъки и безпаричие изградихме дом за него и за
децата му“, което свидетелства за дълбоката обич и привързаност, която Ж.З. е
изпитвала към починалия си син. Настоящият съдебен състав намира, че искът на Ж.З.
е основателен изцяло за сумата от 80 000 лв.
Отделно от въпроса за размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, възраженията и на двете страни по делото касаят въпроса за наличие на
предприети действия от стана на работника, които са довели до съпричиняване
на вредоносния резултат и процентното съотношение на същите при
определянето му.
Относно приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, е налице
задължителна практиката на ВКС, според която груба небрежност при трудова
злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е
бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно
поради факта, че пострадалият с действията си участва в настъпване на
увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на
дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
пострадалото лице действително е допринесло за настъпване на трудовата
злополука, който принос правилно е отчетен от първата инстанция в размер на
30%. Факт е че във връзка с инцидента е образувано НОХД № 120/2010 г. по описа
на ОС-Ст.Загора, което е приключило със споразумение относно вината на И. С.М.
– началник ж.п. участък. Споразумението, което има характер на влязла в сила
присъда е задължително за настоящия съд и именно в тази връзка се ангажира
обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Независимо от това,
поведението на пострадалия, безспорно следва да бъде отчетено в хода на
исковото производство при и по повод определяне на размера на дължимото
обезщетение, което не противостои на изводите на наказателния съд. В случая
наследодателят на ищците е допуснал съществени нарушения на правилата за
безопасност. Неоснователно е възражението на въззивниците-ищци, че Г. не е
могъл да знае точно в коя посока и кога ще пристигне влак за да бъде с лице към
него, както и че няма вменено изискване да бъде с лице към влака. Съгласно т. 7
от Приложение № 1 към НАРЕДБА № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, касаещо специфичните
изисквания за безопасност и здраве при извършване на работа от едно длъжностно
лице при обхождане на железния път - При
извършване на ремонти по пътя кантонерът стои обърнат с лице към очакваното
возило. Кантонерът е длъжен да знае кога и в коя посока се очаква влак, тъй
като според т. 4 от същото приложение, кантонерът има при себе си извлечение от
графика за движение на влаковете (книжка-разписание) в неговия участък, както и
сверен часовник, какъвто график е открит сред вещите на пострадалия. Последният
е работник с дългогодишен опит в сферата на железопътния транспорт и е бил
наясно със задължителния характер на правилата за безопасност, за което
свидетелства и представеното по делото Удостоверение за успешно издържан
проверочен изпит по националните правила за безопасност на превозите в
железопътния транспорт издадено на И. Г. съобразно Протокол № I-23-1/12.09.2006
г. Независимо от това пострадалият е нарушил правилата за безопасност, като е
предприел извършване на ремонтна дейност с релсорезна машина с която не е бил
обучен да работи, в позиция с гръб към влак, който се е движел точно съобразно
установеното разписание. Неоснователно е възражението на ищците, че това
поведение не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, тъй
като ако пострадалият се е намирал в позиция с лице към идващия срещу него влак,
вероятността същият да го забележи и да избегне удара е многократно по-голяма
отколкото бъдейки с гръб към влака. Тези негови действия настоящата инстанция
преценява като допусната груба небрежност, по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ,
които са допринесли за настъпване на трудовата злополука, който принос се
определя в размер на 30%.
В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника-ответник за принос
в размер на 90%, тъй като видно от събраните по делото доказателства– Споразумение
по НОХД № 120/2010 г. по описа на ОС-Ст.Загора, длъжностна характеристика за длъжността началник на участък по
поддържане на железен път и съоръжения, отговорен за настъпване на инцидента е
лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана във връзка с причиняване
смъртта на И. И.Г., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност, като допуснал пострадалия до място със сериозна
опасност за живота и здравето, без да е подходящо обучен и инструктиран за
работа с релсорезачна машина, с което нарушил чл. 13, ал. 2 от Наредба №
13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
железопътния транспорт, съгласно който работодателят или съответното длъжностно
лице носи отговорност за това да не се допускат до места със сериозна опасност
за живота и здравето лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани. Както и като не е осигурил обезопасяване на дейността на пострадалия
И. Г., чрез осигуряване на лице, което да го охранява (предупреждава) при поява
на влак, с което нарушил чл. 59 от Наредбата. На следващо място следва да се
посочи и текста на т. 1.1. от Приложение № 5 към чл. 146, ал. 2 от Наредбата в
който се ураждат специфични изисквания за безопасност и здраве при рязане
и пробИ.е на релси с релсорезна, релсопробивна машина и газокислородна уредба, и
който гласи, че при при изпълнение на работния по рязане и пробИ.е на релси с
релсорезна, релсопробивна машина и газокислородна уредба, отговорно лице за
безопасността на работещите е ръководителят на работата. Следователно
независимо дали в случая основна отговорност за настъпване на трудовата
злополука се носи от началника на ж.п. участъка или от прекия ръководител на
работната група, то обективната отговорност за обезщетяване на причинените
вреди съобразно чл. 200 КТ следва да бъде понесена от работодателя.
Имайки предвид горните изводи, след приспадане на 30% съпричиняване от
страна на наследодателя на ищците следва, че обезщетение на Ж. и Д. Г. се дължи
в размер на сумата от по 70 000 лв. за всеки от тях. Правилно
първоинстанционния съд е приспаднал сумата на изплатеното на ищците
застрахователно обезщетение в размер на 19 533,78 лв. за всеки от тях. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, намаляване следва да направи и настоящата
инстанция, поради което на Ж. и Д. Г. подлежи на присъждане сумата от по
50 466,22 лв. за всеки от тях, поради което решението на първата инстанция
следва да бъде отменено в отхвърлителната си част за разликата над
29 466,22 лв. до сумата от
50 466,22 лв.
По отношение на ищцата Ж.З., чийто иск за присъждане на неимуществени вреди
настоящият съд преценява като изцяло основателен и след като взе предвид
определения размер от 30% съпричиняване, то на същата следва да бъде присъдена
сумата в размер на 56 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
В горния смисъл следва да бъде изменен първоинстанционния съдебен акт. В
тази връзка следва да бъде изменено обжалваното решение и в частта с която се
разпределя отговорността за направените пред
първата инстанция разноски.
С.И.Г. е предявила искове с цена 100 000 лв. и 8 000 лв. Първият
иск, съобразно изложеното по-горе следва да бъде уважен до сумата от
50 466 лв., а вторият иск е отхвърлен изцяло, като решението е необжалвано
в тази част и съответно е влязло в сила. Съобразно този изход от спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2 018, 65 лв. по сметка на СРС,
както и сумата от 1 761,64 лв.
възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К.. Същата е представила
доказателства за регистрация по ЗДДС, поради което следва да ѝ бъде
присъден и дължимият данък в размер на сумата от 352,33 лв.
Д.И.Г. е предявил искове с цена 100 000 лв. и 5
000 лв. Първият иск, съобразно изложеното по-горе следва да бъде уважен до
сумата от 50 466 лв., а вторият иск е отхвърлен изцяло, като решението е
необжалвано в тази част и съответно е влязло в сила. Съобразно този изход от
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2 018, 65 лв. по сметка на СРС, както и сумата от 1 768,72 лв.
възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К.. Същата е представила
доказателства за регистрация по ЗДДС, поради което следва да ѝ бъде присъден
и дължимият данък в размер на сумата от 353,74
лв.
Ж.К.З. е предявила иск за сумата от 80 000 лв., който съобразно
изложеното по-горе следва да бъде уважен до сумата от 56 000 лв., С оглед този
изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 2 240 лв. по сметка на
СРС, както и сумата от 2 051 лв.
възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К.. Същата е представила
доказателства за регистрация по ЗДДС, поради което следва да ѝ бъде
присъден и дължимият данък в размер на сумата от 410,20 лв.
По разноските във въззивното
производство.
Съобразно петитума във въззивната жалба на ищците обжалваемия интерес е в
размер на по 50 983,78 лв. за С.Г. и Д.Г., а по отношение на Ж.З. размерът
му е 80 000 лв. Настоящата инстанция намери претенцията на С. и Д. Г. за
основателна до сумата от 21 000 лв. за всеки от тях, а тази на Ж.З. –
основателна до размера от 56 000 лв. Поради това разноските във въззивното
производство се разпределят както следва: Ответникът следва да заплати държавна
такса по исковете на С. и Д. Г. в размер от по 420 лв., както и възнаграждение в полза на адв. К. за сумата от по 848,30 лв. + 169,66 лв. (ДДС) за всеки от двата иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 1 120 лв. държавна такса по иска на Ж.З., както и сумата от 2 051 лв. + 410,20 лв. ДДС, възнаграждение в полза на адв. К..
Съобразно изложените мотиви въззивната жалба на ответника
срещу решението на СРС следва да бъде оставена без уважение поради което
сторените от него разноски следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 30.10.2015 г. по гр.д. № 43487/13 г.
на Софийски районен съд, ГО, 59 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от С.И.Г. (действаща чрез законен представител – С.Д.Т.), ЕГН **********
иск за сумата над 29 466,22 лв. до 50 466,22 лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука настъпила на 16.04.2009
г. вследствие на която е настъпила смъртта на И. И.Г.; В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д.И.Г., ЕГН ********** иск за сумата над 29 466,22 лв. до 50 466,22
лв., В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от Ж.К.З. иск за сумата
до 56 000 лв. както и в частта за
определените разноски пред първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ж.С. П. при ДП „НК Ж.И.“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 200 КТ да плати на С.И.Г. (действаща чрез законен представител – С.Д.Т.), ЕГН **********,
сумата от 21 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
настъпила на 16.04.2009 г. вследствие на която е настъпила смъртта на И. И.Г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2009 г. до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Ж.С. П. при ДП „НК Ж.И.“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 200 КТ да плати на Д.И.Г., ЕГН **********, сумата от 21 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
настъпила на 16.04.2009 г. вследствие на която е настъпила смъртта на И. И.Г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2009 г. до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Ж.С. П. при ДП „НК Ж.И.“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 200 КТ да плати на Ж.К.З., ЕГН **********, сумата от 56 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
настъпила на 16.04.2009 г. вследствие на която е настъпила смъртта на И. И.Г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2009 г. до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Ж.С. П. при ДП „НК Ж.И.“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, да плати на адв. П.К.,
ЕИК ******* сумата от 6 697,63 лв., представляваща възнаграждение по чл.
38 ЗАдв. за първоинстанционното производство във връзка с защита и процесуално
представителство на С.И.Г., Д.И.Г. и Ж.К.З., както и сумата от 4 497,12 лв. адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж.С. П. при ДП „НК Ж.И.“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, да плати по сметка на СРС сумата от 6 277,30
представляваща държавна такса по уважените искове в първоинстанционното
производство, както и сумата от 1 960 лв. по сметка на СГС, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.