Решение по дело №6363/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.01.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                      Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 363 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРЕКРАТЯВА производството по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 връзка с  чл. 152, връзка с чл. 209 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) на Т.С.С. и К.С.Л. срещу И.М.Т. и Р.Я.Л. в частта, с която се иска прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на 5/6 идеални части от сградата, предмет на договора (сборът от 1/2 идеална част, търсена от К.Л., и 1/3 идеална част, търсена от Т.С.). Сградата представлява имот с идентификатор 68134.1937.536.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Тя се намира се в гр. София, район Витоша, ул. ********. Договорът е удостоверен в нотариален акт № 66, том I, рег. № 1029, дело № 60/2004 г. на нотариус И.И., вписан в служба по вписванията с вх. № 7111 като акт № 165, том XXII.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с  чл. 152, връзка с чл. 209 от ЗЗД на Т.С.С. и К.С.Л. срещу И.М.Т. и Р.Я.Л. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на 5/12 идеални части от дворното място, предмет на договора (сборът от 1/4 идеална част, търсена от К.Л., и 1/6 идеална част, търсена от Т.С.). То представлява имоти с идентификатори 68134.1937.536 и 68134.1937.535 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Договорът е удостоверен в нотариален акт № 66, том I, рег. № 1029, дело № 60/2004 г. на нотариус И.И..

 

[3] Решението в частта по § 1 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[4] Решението  в частта по § 2 може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

 

[5] Т.С. и К.Л. заявяват, че са собственици на жилищна сграда - западен близнак от двуетажна жилищна сграда - и на 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена тази сграда. Ищците твърдят, че след смъртта на С. Л., те са придобили по 1/12 идеална част от дворното място и по 1/6 идеална част от сградата, а тяхната майка Г.Л. е придобила 1/3 идеална част от дворното място и 2/3 идеални части от сградата.

 

[6] Ищците твърдят също, че през 2004 г. К.Л., лично и като пълномощник на Т.С. и на Г.Л., е продал тези имоти на ответника И.Т., който е бил в брак с ответницата Р.Л.. Тази сделка обаче, е била привидна, тъй като между същите страни е имало сключен предварителен договор за продажба на същия имот. Ищците твърдят, че по този начин с ответниците са уговорили обратно изкупуване на имотите. Това е било направено с цел обезпечаване на средства, които И.Т. е вложил в дружество, в което съдружник е К.Л.. Уговорката за изкупуване е била недействителна и на това основание продажбата е била обявена за нищожна с влязло в сила решение на СРС по отношение на 1/12 идеална част от дворното място и 1/6 идеална част от сградата, които са собственост на Т.С. (ищците са изложили доводите за нищожност като са препратали към решението на СРС по гр. д. 16 471/2008 г.).

 

[7] През 2013 г. е починала и майката на ищците Г.Л., от която те са придобили по още 1/6 идеална част от дворното място и по 1/3 идеална част от сградата. Затова ищците молят съда да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на: 1. собствените на К.Л. 1/4 идеални части от дворното място и 1/2 идеална част от сградата; 2. собствените на Т.С. 1/6 идеална част от дворното място и 1/3 идеална част от сградата (исковата молба, л. 2-5; становище, л. 101-102; протокол от съдебно заседание, л. 114-116; становище, л. 128). Или те търсят прогласяването на нищожността на договора от 10.03.2004 г. за 5/12 идеални части от дворното място и 5/6 идеални части от сградата.

 

2. На ответниците

 

[8] Ответниците не са оспорили исковете (отговор на искова молба, л. 49).

 

3. На третото лице-помагач

 

[9] Х.Х., трето лице помагач на ответниците, заявява, че е закупил недвижимите имоти от ответниците през 2006 г. Той твърди, че ищците многократно са правили безуспешни опити да прогласят нищожността на продажбата, чрез която той е придобил имота. Според него те целят това и с настоящото производство.

 

[10] Х.Х. заявява, че предварителният договор от 30.04.2004 г. и анексът към него нямат достоверна дата. Той твърди също, че няма връзка между продажбата и предварителния договор за продажба на същия имот, защото в предварителния договор този имот е бил само един от много други, а и страните са били различни. Затова моли съда да отхвърли исковете (молба, л. 58-64; становище, л. 102-103).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че на 13.06.1991 г. С. Л. и Г.Л. са получили в дял западния близнак от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, намиращи се в гр. София, ул. „********(вж. и спогодба по гр. д.979/1991 г. на СРС, л. 13-14 ). С. Л. е починал на 01.09.1997 г. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си Г.Л. и двете си деца Т.С. и К.Л. (удостоверение за наследници, л. 8).

 

[12] На 25.02.2004 г. Г.Л. и Т.С. са упълномощили К.Л. да продаде процесните имоти (пълномощно, л. 19-20). На 10.03.2004 г. К.Л., действащ лично и като пълномощник на останалите двама съсобственици, е продал на И.Т. западния близнак от двуетажната жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, намиращи се в гр. София, ул. „********. Към този момент И.Т. е бил в брак с Р.Л. (нотариален акт, л. 16-18; удостоверение за семейно положение, л. 22).

 

[13] На 11.03.2004 г. Пернишкият окръжен съд е вписал дружество с ограничена отговорност с фирма „Т.-ИСК-АМ“. Съдружници в дружеството са били И.Т., К.Л. и Д.С.Д. (Решение на Пернишки окръжен съд, л. 109-110).

 

[14] На 03.11.2006 г. И.Т. и Р.Л. са продали на Х.Х. недвижимия имот, който са закупили от ищците по делото (нотариален акт, л. 65). На 25.03.2008 г. Х.Х. е отдал под наем сградата на Д.К.Л.. К.Л. е заплатил част от наемите (договор за наем и приходни ордери, л. 89-95).

 

[15] На 07.04.2010 г. И.Т. е сключил предварителен договор, с който се е задължил да продаде на К.Л. и на Д.Д. няколко недвижими имота. Тези имоти са били идентифицирани чрез нотариалните актове, с които продавачът се легитимирал като техен собственик, а един от тях е бил този от 10.03.2004 г., с който И.Т. е закупил процесните имоти. За дата на сключването на договора е била вписана 30.04.2004 г. (предварителен договор, л. 23-27; §§ 21-22 по-долу). След това те са сключили и анекс по предварителния договор, по който И.Т. се е задължил да осигури на К.Л. продължаващо и необезпокоявано владение върху процесния имот (анекс, л. 28).

 

[16] С решение от 27.04.2010 г. по гр. д. 16 471/2008 г. СРС е прогласил нищожността на договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. по отношение на собствените на Т.С. 1/6 идеална част от сградата западен близнак и 1/12 идеална част от земята, върху която е била построена. Съдът е прогласил нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 152 ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД. Х.Х. не е участвал в това производство. Ответници по делото са били К.Л., И.Т. и Р.Л.. Те не са изразили становище по исковете (решение, л. 6-7). Не се спори, че решението е влязло в сила.

 

[17] По искова молба на Т.С., К.Л. и Г.Л. е било образувано гр. д. 13 774/2014 г. на СГС. Предмет на делото са били искове за признаване на ищците за собственици на сградата западен близнак. Дворното място не е било предмет на делото. Ответник в производството е бил Х.Х.. Като трети лица - помагачи на страната на ответника - са били конституирани И.Т. и Р.Л.. В хода на делото ищците са заявили, че договорът за продажба от 10.03.2004 г. е нищожен, тъй като е съдържал уговорка за обратно изкупуване, позовавайки се на решението по гр. д. 16 471/2008 г. на СРС.

 

[18] С решението по гр. д. 13 774/2014 г. СГС е признал Т.С. за собственик на 1/6 идеална част от сградата на основание наследство, съдебна спогодба за делба и прогласена нищожност на договор за покупко-продажба. СГС е разгледал доводът на ищците, че договорът от 10.03.2004 г. е нищожен поради противоречие със забраната за уговаряне на обратно изкупуване, приел е че е неоснователен и е отхвърлил исковете за останалите 5/6 идеални части от сградата. Решението е влязло в сила на 13.12.2016 г.  (решението, л. 75-88).

 

[19] Процесната сграда представлява имот с идентификатор 68134.1937.536.1, а процесното дворно място се образува от имоти с идентификатори 68134.1937.536 и 68134.1937.535 (скици и схема, л. 37-39). На 07.06.2017 г. К.Л. и Д.Д. са сключили договор с И.Т. за заместване на „Т.-ИСК-АМ“ ООД в дълга му към И.Т.. Дългът, вписан в договора, е бил за 503 381,00 лева, като в договора е било отбелязано, че той е произтичал от договори за заем, оформени като допълнения към договор от 25.02.2004 г. за основаване на дружеството. Като дата на сключване на договора е била вписана 25.08.2005 г. (договор за заместване в дълг и новация, л. 112-113; §§ 23-24 по-долу)

 

2.              Спорни по делото обстоятелства

 

[20] Спорно по делото е дали предварителният договор от 30.04.2004 г. и договорът за заместване в дълг и новация са сключени на посочената в тях дата. Тези договори са частни документи. За да бъдат те противопоставими на трети лица, следва да имат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

 

[21] Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Трети лица са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (Решение на ВКС 235-2010-II Г. О. по гр. д. № 176/2010 г.) Именно такова трето лице по отношение на двата договора е и Х.Х.. Следователно датата на съставяне на двата документа не му е противопоставима, освен ако не е достоверна.

 

[22] Обстоятелството, че договорът е сключен на посочената в него дата е изгодно за ищците. Затова в тяхна тежест е било да го установят. Доказателства за това не са представени. Датата на оспорения документ не е заверена. Предварителният договор е представен в хода на гр. д. 16 471/2008 г. на СРС. По делото няма данни кога точно е бил представен този договор. Ето защо съдът приема, че той несъмнено е съществувал към датата на последното открито съдебно заседание по гр. д. 16 471/2008 г. – 07.04.2010 г. Затова съдът приема, че достоверната дата на договора е 07.04.2010 г.

 

[23] Доказването на достоверността на датата на договора за заместване в дълг и новация отново е било в тежест на ищците. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ (Решение на ВКС 80-2013-IV Г. О. по гр. д. № 161/2012 г.). Свидетелските показания на свидетеля Д. са единствените доказателства за доставерността на датата на договора за заместване в дълг и новация. Тъй като те са били недопустими в тази им част, съдът приема, че ищците не са доказали достоверността на датата на договора за заместване в дълг и новация.

 

[24] Договорът за заместване в дълг и новация е представен за първи път в съдебно заседание от 07.06.2017 г. Предвид изложеното, съдът приема, че достоверната дата на този договор е 07.06.2017 г.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

1.              По допустимостта на исковете.

 

[25] Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Ето защо третото лице е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна (т. 9 и мотивите към нея на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС).

 

[26] Съдът установи, че по иск на Т.С. и К.Л. е било образувано гр. д. 13 744/2014 г. на СГС. По това дело ищците са искали да бъдат признати за собственици на процесната сграда на основание наследство, съдебна спогодба за делба от 13.06.1991 г. и нищожност на договора за покупко-продажба от 10.03.2004 г. Доводите за нищожност, наведени от Т. Стованова и К.Л. по гр. д. 13 744/2014 г. и настоящото дело, са едни и същи – тези, обсъдени и от СРС по гр. д. 16 471/2008 г.  Съдът установи, че ответник по гр. д. 13 744/2014 г. на СГС е бил Х.Х., а трети лица -помагачи на негова страна - са били настоящите ответници.

 

[27] По гр. д. 13 744/2014 г. СГС се е произнесъл по доводите на ищците за нищожност на договора за покупко-продажба от 10.03.20104 г. С решението си по делото съдът е признал Т.С. за собственик на 1/6 идеална част от сградата на основание наследство, спогодба и прогласена нищожност по гр. д. 16 471/2008 г. По отношение на останалите 5/6 идеални части съдът е отхвърлил иска на заявеното основание – нищожност на договора от 10.03.2004 г.

 

[28] Ето защо въпросът за това дали договорът за продажба на 5/6 идеални части от сградата е нищожен, защото е сключен с уговорка за изкупуване, е решен с влязло в сила решение. В производството, в което този въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, са участвали настоящите ищци, ответник и трети лица, при това отново като насрещни страни. Затова силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. 13 744/2014 г. на СГС се разпростира и върху настоящи спор относно 5/6 идеални части от сградата. Затова настоящото производство е недопустимо по отношение на 5/6 идеални части от процесната сградата. Затова съдът прекратява производството по делото в тази му част.

 

2.              По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. с  чл. 152, вр. с чл. 209 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) – за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дворно място

 

[29] Съгласно чл. 152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че, ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Когато при сключване на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване - съглашението е недействително (чл. 209 от ЗЗД).

 

[30] Ето защо, за да се установи, че договорът прикрива съглашение с предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, следва на първо място да бъде доказано, че за ищците е възникнало задължение. На следващо място ищците трябва да докажат, че преди или едновременно с възникване на това задължение страните са уговорили начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.

 

[31] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да имат задължение към ответниците; 2. като обезпечение на задължението си, ищците да са прехвърлили имот с уговорка за обратното му изкупуване.

 

[32] Съдът установи, че К.Л. е имал задължение към И.Т. по договор за заместване в дълг. Съдът прие, че достоверната дата на този договор, която е противопоставима на ответника, е 27.04.2010 г., т. е. много след сключването на договора за продажба от 10.03.2004 г., прогласяването на чиято нищожност се търси. Дори и да се приеме, че договорът за заместване в дълг е сключен на посочената в него дата, това отново означава, че задължението на К.Л. е възникнало повече от една година след като той вече е продал имотите. Ето защо по делото не е установено към момента на продажбата между страните да е имало задължение, което да обезпеча чрез този договор. Ако страните впоследствие са постигнали съгласие за даване на нещо различно от дължимото, тази уговорка не е недействителна.

 

[33] Ищците са заявили, че сумата е предоставена в заем за основаване на дружеството, в което съдружници са били К.Л., Д.Д. и И.Т.. Ищците са заявили още, че сделката е породила права и задължения за съдружниците К.Л., Д.Д. и И.Т., а не за дружеството. Същевременно те не са представели никакви доказателства за това кой от съдружниците е страна по договора за заем. Разпоредбата на чл. 69 от Търговския закон[1], на която ищците се позовават, не създава предположение, че до учредяване на дружеството всички съдружници извършват действията заедно. Ето защо съдът не установи К.Л. да е имал задължение към И.Т. преди или най-късно към момента на продажбата на процесните имоти.

 

[34] Не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По разноските:

                                                                            

[35] При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. Те не са направили искане за присъждане на разноски, а и не са направили такива. Затова съдът не им присъжда разноски.

 

Съдия: