№ 45868
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110104564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, без въпрос № 4.4, който се явява ненужен за разрешаването на
спора.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване ответника
по чл. 190 ГПК да представи справка от счетоводството си за всички
извършени плащания, вкл. платежни нареждания, за погасени вноски по
кредита, както и копие от Договор за паричен заем № ***, погасителен план и
СЕФ.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение до ***, поискано с исковата
молба и т. 12 от уточнителната молба от 13.10.2023 г. /идентична с молба от
16.10.2023 г./ като ненеобходимо, доколкото ответникът не оспорва, че между
страните е бил сключен процесният договор, а относно обстоятелствата около
извършените плащания по него е допусната ССчЕ.
Съдът не приема изложеното в уточнителната молба от 13.10.2023 г., че
е допусната техническа грешка в исковата молба, като осъдителният иск бил
предявен за сумата от 10 лева , предявен като частичен от 113,68 лева,
доколкото от съдържанието на исковата молба /както в обстоятелствената
част, така и в петитума/ следва, че осъдителният иск е предявен за цялата
сума от 113,68 лева, а не като част. Ето защо , съставът намира, че в случая не
се касае за поправка на техническа грешка, нито за уточнение на исковата
молба, ето защо не допуска поправка на техническа грешка.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
1
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. платежни
нареждания, за погасени вноски по кредита, както и копие от Договор за
паричен заем № ***, погасителен план и СЕФ.
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да
изготви заключение, в което да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, без въпрос № 4.4.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза В. П.,
като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания като ненеобходими.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на поправка на техническа грешка в
исковата молба по отношение на цената на иска на осъдителния иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД съгласно искането в молба от 13.10.2023 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.01.2024 г. от 10:20 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на
ищеца- и препис от постъпилия отговор, а на ответника и препис от
уточнителната молба на ищеца от 13.10.2023 г.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца А. Г. А. срещу ответника ***, ЕИК ***
съгласно уточнителна молба от 13.10.2023 г./ обективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 26, ал.1, пр. 1 вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузите по чл. 1 , ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен
заем № *** от 14.11.2022 г., сключен между страните, като неравноправни,
респективно- защото не са индивидуално уговорени/ поради противоречие
със закона и поради заобикаляне на закона, и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 113,68 лв., представляваща недължимо платени суми по
нищожни клаузи по чл. 1 , ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем №
*** от 14.11.2022 г., събрани като такса за експресно разглеждане и като
неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
2
в съда- 14.11.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът А. Г. А. излага твърдения, че на 14.11.2022 г. сключил Договор
за паричен заем № *** с „***, по силата на който последният, в качеството си
на кредитодател, отпуснал сумата от 500 лв. в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне на седем броя
двуседмични погасителни вноски, при ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР- 49,39
%. Съгласно чл. 1, ал. 3 от процесния договор кредитодателят предоставил на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за
отпускане на заем срещу такса в размер на 106,47 лв., платима разсрочено
ведно с погасителните вноски по заема. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора
кредитополучател имал задължениетo да предостави на кредитодателя едно
от следните обезпечения- поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия, или банкова гаранция. В случай на
непредоставяне на обезпечението била предвидена неустойка в размер на
70,98 лв. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба е
погасил задълженията си по договора за кредит. Счита последния за нищожен
поради липсата на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по
кредита. Твърди, че ГПР бил посочен единствено като процент, но не била
разписана методиката за изчисляването му и какво включва. Не било ясно
дали таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на
обезпечение са предвидени в ГПР като разход. Поддържа, че размерът на ГПР
надхвърлял законоустановения максимален праг. С уговорката за заплащане
на допълнителна сума под формата на такса/ неустойка по договора се
заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се касаело за
разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към
ГПР. Поддържа, че се прикрива едно допълнително възнаграждение,
дължимо под условие. Счита, че оспорените клаузи не са индивидуално
уговорени. Посочва, че срещу заплащането на таксата за експресно
разглеждане на кредита не се предоставяло никаква услуга. Твъди, че същата
не следвало да се събира, доколкото се осъществявало действие по усвояване
и управление на кредита. Посочва, че договорът за кредит бил нищожен и тъй
като клаузата за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави.
Липсвали условия за прилагането на ГЛП. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД подава отговор на
исковата молба, чрез адв. А. Н., с който счита подадените искове за
недопустими поради липсата на правен интерес. Оспорва исковете по
основание и размер. Посочва, че при фиксиран лихвен процент не следва да
се съдържа в договора информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в
случая не се прилага променлив лихвен процент. Поддържа се, че процесният
договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски. Твърди, че ГПР не надхвърля петкратния размер на
законната лихва, като при изчисляването му е включен и размерът на
фиксирания ГЛП. Излага твърдения, че неустойката за непредставяне на
обезпечение не следва да се включва в ГПР, доколкото правилото на чл. 19,
ал. 3 ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на
3
задължения по договора за потребителски кредит. Твърди, че услугата по
бързо разглеждане не е действие по усвояване или управление на кредита,
поради което таксата, дължима за нея, не е такава по отпускане на кредита.
Поддържа, че сумите за неустойка и такса за бързо разглеждане са начислени
въз основа на валидни договорно клаузи. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 – Права и обстоятелства,
които се признават и които не се нуждаят от доказване:
На 14.11.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем №
***.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че на 14.11.2022 г. между А. Г. А. и
„*** / чийто правоприемник е „***“ АД/ е бил сключен Договор за паричен
заем № *** с посоченото съдържание; че клаузата за такса експресно
разглеждане и за неустойка са недействителни като съдържащи
неравноправни клаузи, задължаващи потребителя да плати необосновано
висока неустойка, съдържащ клаузи, които не са индивидуално уговорени,
нищожни поради противоречие с посочените материалноправни законови
разпоредби, евентуално поради заобикаляне на закона, като УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства.
По иска по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума в полза
на ответното дружество, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за
горепосочените обстоятелства.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за
задържане на полученото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
4
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5