№ 790
гр. Благоевград, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Илиана Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241200601416 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител В. Т., уведомен, се явява лично и с адв. Д., уведомена.
Въззиваемият-подсъдим В. Б. И., уведомен от адв. Д., се явява лично и с адв.
Д., уведомен.
Вещото лице И. С. С., редовно призован, не се явява.
Вещото лице М. Д. Д., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Р. Ф. К. – Д., редовно призована, се явява лично.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че за днешното съдебно заседание страните се явяват
лично, представляват се от повереник, респ. от защитник, намира че са налице
процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА: На 12.06.2025г. е постъпила молба от вещото лице И. С.,
в която същият сочи, че не може да се яви за днешното съдебно заседание
поради обстоятелството, че ще ползва летният си отпуск и ще бъде на
почивка. Заявява в молбата, че поддържа така направеното заключение по
изготвената тройна експертиза, до което стигнали единодушно с двамата му
колеги. Делегира права си на останалите две вещи лица при защита на
заключението в съдебно заседание.
АДВ. Д.: Да бъде изслушана експертизата.
АДВ. Д.: Да бъде изслушана експертизата.
Съдът като взе предвид, че назначената по делото експертиза е тройна такава,
явяват се две от вещите лица, третото е депозирало така докладваната по-горе
молба, намира с оглед на изложеното в молбата от вещото лице И. С., че са
налице предпоставките за изслушване на експертизата, както предвид и
становището на страните, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
Снема самоличността на вещите лица:
М. Д. Д. – на 49г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
Р. Ф. К.-Д. – на 59г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
Вещите лица бяха предупредени за отговорността по чл. 291 от НК,
обещаха да дадат заключения по съвет и разбиране.
На основание чл. 282, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЧЕТЕ заключението на изготвената тройна експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Всичко е описано коректно, поддържам заключението на
експертизата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Поддържам така представеното заключение и съм
единодушна със своите колеги.
2
Вещите лица отговорят на въпроси на адв. Д.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, и трите вещи лица се запознахме със записа и го
изслушахме внимателно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, и тримата се запознахме със записа. Системата, която
сме използвали се казва IkarLab. Това е криминалистична система за
фоноскопни изследвания, гласова идентификация и автентификация на
звукови файлове.
АДВ. Д.: Аз ще направя искане да бъде изслушан въпросният запис отново в
присъствието на вещите лица, като с изслушването на записа внимателно
съпоставим това, което се чува на записа и това, което те са възпроизвели на
хартиен носител, след което ще задам допълнително следващите си въпроси,
които имат връзка със записа.
Вещите лица отговорят на въпроси на адв. Д. :
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Слушалките и системата IkarLab са две различни неща.
Слушалки, колони – това са неща, с които звука от електрически сигнал става
на акустични вълни. Използваният софтуер, упоменат в експертизата, служи
за съвсем различни неща. Едното е компютърна система, другото за което вие
говорите, са слушалки и колони. Те нямат нищо общо. Това на какво аз
слушам е едно, а това с какво прослушвам, с какво процесирам сигнала, е
нещо съвсем друго. Ако искате да знаете с какво съм го слушал аз специално,
мога да ви отговоря. В лабораторията използваме три вида слушалки –
Beyedynamic 270 pro, Sony DMX 100 и Audeze X. Също така използваме
колони Kee audio. Понеже в живота работата ми е съща такава, че аз също се
занимавам със звук и съм собственик може би на най-голямото фасилити за
постпродукции, мога да ползвам ресурсите и на това фасилити. Ако някой път
имам затруднение, ползваме ресурсите на това фасилити. Мога да ви уверя, че
нещата на които слушаме, са възможно най-доброто, което е направено и
измислено.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Напълно подкрепям г-н Д..
АДВ. Д.: Относно искането на колегата, записа е предявен веднъж от този
състав на съда на страните, на всички. Не намирам някакво процесуално
основание за повторно предявяване на записа. Ако е така, да извикаме и
вещото лице от първата инстанция и на всяко да го предявяваме, но такава
процесуална възможност няма. Те са го слушали.
Съдът като взе предвид, че в предходното съдебно заседание предяви
вещественото доказателство звукозапис от съдебно заседание, изслуша
същото в присъствието на страните, не намира основание за повторното
изслушване на това веществено доказателство. В този смисъл
3
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата за повторно прослушване на
процесния запис.
Вещите лица отговорят на въпроси на адв. Д.:
ВЪПРОС на адв. Д.: Тъй като в справката-декларация сте посочили, че всеки
от вас е слушал записа по 2 часа или общо казано 6 часа, този запис е бил
изслушван, бихте ли посочили на какво се дължи същественото не
отбелязване в експертизата на конкретни думи и изрази, които се чуват на
записа, но същевременно не са отбелязани в експертизата. Като например – на
първо място от 10,30 минута до 10,32 минута М1, още в самото начало, „Г-жо
председател…“ „ и в двете ръце държи“, се чува на записа. На второ място,
10,33 минута и 10,35 минута М3, където казва „Ама чакайте сега малко“, се
чува и „Кво става“, което също не е отбелязано. На трето място – 10,35 минута
с 10,37 минута М3 казва „Вече не ми издържат нервите“, това се чува
пределно ясно на самия запис. Този израз въобще не е отбелязан. На четвърто
място – от 10, 35 минута и 10,37 минута М2, където казва „Казах те ли го на“ –
тук е изпуснато съдията, което също се чува на записа. На пето място – 10,40
минута и 10,42 минута М3, където казва „Значи казваме, че“, това е на стр.5,
на записа се чува „са зад лафката, той ни вика“, което също не е отбелязано.
На шесто място – от 10,42 минута и 10,43 минута, където се казва „мълчим
кротко“, то не е „кротко“, а е „мълчим сега“, което също се чува ясно на
аудиозаписа. На седмо място – на 11,05 минута и 11,07 минута, М1 където
казва „Значи, искам да се отбележи, което“. Вие сте писали нещо, в същото
време на записа се чува „което, се вижда“. На какво се дължат тези
несъответствия с аудиозаписа, който е чут от всички и което е отбелязано в
разпореждането от съдията-докладчик по НЧХД №265/2022г. Предният
експерт също го е чул, като направих съпоставка между двете експертизи.
Правя съпоставка, защото аз съм чула и съм прочела както експертизата, така
съм изслушала повторно аудиозаписа, за да се уверя дали тези неща се чуват.
Говоря за настоящата експертиза и за предходната, която беше изготвена от
вещото лице Л., защото тези неща също той ги е чул, те не ги чуват, на
аудиозаписа се чуват.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Относно това да ли съм чел предходната експертиза,
назначена от вас, четох само протокола от заседанието. Прочетох какви
въпроси е имало към него, какво е отговорил той. Относно въпросът, който е
зададен – нещата, които са написани с точка и въпросителен /.?/, е нещо под
което аз не мога да се подпиша, че е изказано.
АДВ. Д.: Тук говорим за изрази и думи, които не само с точка и
4
въпросителна, а които са заменени – то се чува едно, вие сте написал друго.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Ние сме отразили това, което сме чули ние тримата.
Вещите лица отговорят на въпроси на съда:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Нищо селективно няма. Там, където ние не чуваме и не
сме сигурни, защото – да, „лафка“, но аз не мога да се подпиша, че изказаната
думата е „лафка“. Това е поради качеството на звукозаписа.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Освен това, задачата ни съдържа два пункта – освен
сваляне на текста, има посочена конкретно фраза, трябва да се каже. Има ли я
или я няма. Така, че ние сме насочили вниманието си и към тази фраза, не
само към самия текст. Написали сте това, което сме чули ние тримата.
Вещите лица отговорят на въпроси на адв. Д. :
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Съгласно слухово-адаптивния способ, който използваме,
ние сме разграничили тези три мъжки гласа. Да, М2 и М3 са различни лица.
За нас това са два различни гласа, т.е. имаме М1, М2 и М3.
ВЪПРОС на адв. Д.: Изявлението на мъжки глас М3, гледаме на стр.5 най-
отгоре, където казва „Значи, казваме, че“ във времевия интервал от 10,40
минута до 10,42 минута и последващото го изявление на мъжки глас, отново
посочен като М3 „Мълчим“, вие сте записали „кротко“, въпреки че на записа
друго се чува, от едно и също лице ли изхожда, защото така записано излиза,
че са от едни и същи лица М3 последователни реплики.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Щом в експертизата на стр.5 първите два записа сме
записали, че са от М3, значи така сме го чули, че са от едно и също лице.
АДВ. Д.: Г-жо Председател, аз продължавам да поддържам искането да бъде
изслушан записа в присъствието на вещите лица, защото тук са налице
съществени разминавания, не само в липсата на думи и фрази, които не се
констатират, а които реално се чуват и то ясно на самия аудиозапис, но тук
говорим за реплики, като са сменени „Тук мълчим кротко“ – това е реплика на
друго лице, не на М3, както е отбелязано в експертизата. това ясно се чува на
аудиозаписа. Така че продължавам да поддържам направеното си искане. Тъй
като по време на изричане на процесната обида, едновременно говорят
няколко лица, а и същевременно изричащия обидата се намира на разстояние
от микрофона и на самото записващо устройство, съвкупността от всичко това
предполага ли да не се чуе ясно самото словесно изявление на лицето.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Ние сме чули някакво изявление, което сме написали
така, както сме го чули.
5
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Моля да бъда извинен, че това трябва да го направя през
телефона си. Изхождайки от това, което прочетох от предишните две
експертизи и правейки изследването на този звукозапис, всъщност съм
напълно наясно защо те или не са чули или са чули нещо различно. Има
женски глас, който говори отгоре с много силен глас. Този глас беше отделен,
така че да може ясно да чуем мъжките гласове отдолу. И в тази реплика няма
абсолютно никакво съмнение, че е изказана по този начин. Това са работни
файлова, до които имам достъп от тук и мога да ги достъпя. Но това, че вие в
залата с колони имате различия в това, което чувате едва ли, пускайки го аз от
телефона си тук, ще чуете, но в крайна сметка г-жо Председател, вие
преценете. Има достъп до файл, който е с изчистен женски глас и се чуват
мъжките гласове.
Съдът, предвид на изявлението на вещото лице Д., че на мобилния си телефон
има качен посочения от него файл с изчистен женски глас, който файл е
съставен в етапа на изготвяне на експертизата, намира, че същият ще бъде
изслушан в съдебна зала, само ако е налице съгласието на всички страни.
АДВ. Д.: Да, желаем да чуем този запис.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
Предвид изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на файл от телефона вещото лице Д..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Ще пусна от телефона си файлове с изчистен женски глас
от записите, които сме изследвали. Говорим за женският глас, който е най-
силен от всички. Сега ще пусна записа.
Вещото лице Д. пусна от мобилния си телефон запис, от който се чу
отразеното в заключението.
АДВ. Д.: Аз противопоставям по приобщаването на така изготвената тройна
експертиза, поради обстоятелството, че считам, че същата е непълна и не е
дала отговор в пълнота на поставените й задачи, като в значителната част от
експертното заключение, както вече посочих по време на изслушването на
вещите лица, липсват съществени думи и фрази, като по този начин считам, че
една такава компрометирана експертиза не би могла да допринесе за
изясняване на обективната истина по делото, поради което моля същата да не
бъде приобщена.
6
АДВ. Д.: Заключението е компетентно и пълно, за разлика от вещото лице Л.
от предходната експертиза, този път наистина ни беше дадена една
убедителна демонстрация в залата, при която чисто професионално се вижда,
че вещите лица са си свършили добре работата. Още повече, че методиката и
технологията, която са използвали, очевидно дава възможност за обективно и
безпристрастно заключение, така че смятам, че би следвало да се приеме
заключението.
Съдът като взе предвид, че за днешното съдебно заседание изслуша
заключението на тройната експертиза, извършена от вещите лица С., Д. и К.-
Д. намира, че същата следва да бъде приобщена към доказателствения
материал, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото Протокол за извършена експертиза
№9/2025г. на аудиозапис „r26766 2023-05-23 16-08“ за времевия период от 10-
тата минута и 30 секунда до 11-тата минута на записа.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на трите вещите лица възнаграждение за изготвянето на
експертиза, както следва:
На вещото лице И. С. в размер на 301,60 лева по изготвена от него
справка-декларация;
На вещото лице Р. Ф. К.-Д. в размер на 301,60 лева по изготвена от нея
справка-декларация;
На вещото лице М. Д. в размер на 377 лева по изготвена от него справка-
декларация, както и пътни разноски в размер на 41,04 лева.
Сумите за възнагражденията на вещите лица да бъдат платени от
внесения депозит на 02.05.2025г., както и пътни разходи в размер на 19,80
лева. Разликата от сторените пътни разходи в размер на 21,24 лева да
бъде платена от бюджета на съда.
Вещите лица М. Д. и Р. К.-Д. напуснаха съдебната зала.
АДВ. Д.: Нямаме други искания.
АДВ. Д.: В основана на целия този казус и напрежението в залата на
23.05.2023г., е желанието на адв. А. да бъде вписано едно невярно нещо, че Д.
И. в едната ръка държал едно нещо, в другата бокс. Междувременно излязоха
мотивите по НЧХД №265/2022г. с докладчик съдия С., където се вижда на
стр.5 как съдът е установил в рамките на същото дело, че Т. е нанесъл един
7
удар с поставен върху ръката метален бокс, който няма как да е на друга ръка.
Моля да приемете като доказателство. Направил съм извадка, ако съдът
държи да съпостави, че съдържанието съответства така както е отразено във
въззивната жалба. Освен това, представям още едно доказателство във връзка
с това упорство да се впише едно невярно обстоятелство – медицинското
свидетелство, където се коментира самия В. Т.. Посочил е, че е възникнала
разправия с водач на автомобил, който е взел от багажника на автомобила си
метален предмет. Същото доказателство, този път се опитват да ни внушат
други обстоятелства в рамките на съдебно заседание на 23.05.2023г. и разбира
се, не В. Т., а неговия защитник адв. А., защото В. Т. както се вижда от записа
не участва по никакъв начин в тези спорове. Представям и постановление на
Окръжна прокуратура, от което се вижда, че този който е държал и е нанесъл
ударите е В. Т.. Представям и още два документа, където самия В. Т. при
освидетелстването е заявил, че няма удари в главата и няма такива
обстоятелства, както и медицинско становище, където се вижда, че охлузните
рани като следствие на падането, са в областта на лявото рамо. Това е във
връзка с предисторията и създаването на напрежение в залата, при което и
доверителят ми е реагирал като страна в процеса, която е заинтересована.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, възразявам по така представените
доказателства. На първо място въпросните мотиви – те действително са
постановени към една присъда, която към днешна дата не е влязла в сила.
Същата се обжалва. На второ място тя касае като дело предмет, съвсем друго
наказателно производство, като тамошната дата на инцидента е август месец
2021г., в момента ние сме съсредоточени към казус, който е извършен и към
инкриминирано деяние към 23.05.2023г. в този смисъл тези същите документи
така или иначе са приобщени в кориците по делото, тъй като в предходната
инстанция е направено искане да се приобщят материалите по НЧХД №
265/2022г. Така че въпросните документи, които бяха представени в днешно
съдебно заседание, ги има в кориците по делото. Въпреки всичко, ако същите
бъдат представени, аз представям Присъда № 26/07.03.2025г. по въпросното
наказателно производство, където пък се установява точно обратното, че
именно В. Т. е бил този, който е бил нападнат и има нанесена телесна повреда
от баща и син И.и и съответно са им били нанесени обидни думи.
АДВ. Д.: Възразявам да бъде приета.
Съдът като взе предвид, че така представените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства от двете страни, свързани с производства по други
наказателни дела, намира, че така представените доказателства не са свързани
с предмета на настоящото производство и не следва да бъда приети като
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
8
ОСТАВЯ без уважение исканията за приемането на представените от двете
страни писмени доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Искам да кажа, че заради това, че не отказах да водя
дело, те ми заведоха 11 дела, за да ме сплашат, постоянно да ме мачкат. Това
са пълни глупости, дето се правят. 11 дела за нищо. За това, че той ме удари с
бокса и не си дръпнах обратно молбата и ми заведоха 11 дела. Те ме
заплашиха предварително, че ще ми направят тези дела. Но продължавам по
същество. За въпросното дело, дето сме се събрали сега, беше на 2 етаж в зала
№ 3. Аз и адв. Д. седяхме до прозореца, аз му бях от лявата му страна
застанал. Съдия П. каза, че ще пускаме видео запис за случая, където е заснето
от камера. Кой взел бокса и кой го е изпуснал и т.н. И ни предупреди
предварително, че иска абсолютна тишина в залата. Вече започнаха да пускат
кадрите, когато адв. А. се намеси и започна сам да определя, без никой нищо
да казва и да вижда. Само той вижда, че синът ми в едната ръка държал ключ,
гаечен за гуми, а в другата бил държал някакъв предмет, който никой друг не
го видя, освен той. И взе да настоява на г-жа П. да запише това, което никой не
го вижда. Както и да е – тя го записа. Това ме подразни, защото аз съм
потърпевш по това дело, аз и сина ми. И тогава казах, обърнах се към съдията
по-точно, не съм искал към никой лично, затова го казах в множествено
число. Казах „Тези са малоумни работи“ или „Това са малоумни неща“, вече
не си спомням. Това беше. И тогава г-н А. се обади и каза: „Ти посочи към Т. и
му каза“, а през това време Т. не беше реагирал нищо, абсолютно. Аз просто
го казах ей така. Не съм се обърнал към никой. Затова съм го казал в
множествено число. Не съм казал „Ти си малоумен“ в единствено число. Така,
че за мисля, че нямам никаква вина.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, неизбежният въпрос, който се поставя е –
дали постановената от Районен съд – Благоевград присъда е правилна,
законосъобразна и убедителна. Дала ли е отговор на всички изисквания
поставени пред правораздавателния орган и най-вече създала ли е увереност в
своята обективност. Юридическият усет, правната и житейската логика
повеляват отговорът да бъде отрицателен. В процеси като настоящият търсим
истината, но сякаш трябва да положим неимоверни усилия, за да стигнем до
нея. Казвам неимоверни, защото по начина по който първостепенния съд е
тълкувал доказателствата и доказателствените средства, е повече от налице
грубо ощетяване и сериозно потъпкване на обективността, справедливостта, а
оттам и на обещаната истина. Районният съд следваше да прояви по-голяма
9
прецизност в разсъжденията си, за да ни уведи, че постановената от него
присъда е правилна и законосъобразна. Налице е съществено превратно
тълкуване на доказателствата, което доведе до грубо нарушение на съдо-
производствените правила. В този смисъл аз си задавам следните въпроси, а
именно, първият е – възможно ли е съдебна присъда да е основана на
показанията на свидетел-неочевидец, напълно зачеквайки показанията на друг
свидетел, който е пряк очевидец на развилите се процесни събития. И вторият
въпрос – възможно ли е районният съд да даде вяра на една очевидно
необективна, пристрастна и компрометирана експертиза, без да вземе под
внимание наличието на официален писмен документ, обективиращ по
недвусмислен начин изричането на обидния израз. От съжденията на
първостепенния съд, изложени в мотивите към присъдата, у мен възниква и не
по-маловажния въпрос – в случай, че едно лице в качеството му на подсъдим,
което заяви пред съда своята оценка и мнение за друго лице, използвайки за
това обидни изрази, следва ли да се приравнява на упражняване правото му на
защита, независимо от това наличните преки доказателства, които по един
недвусмислен начин удостоверяват извършването от обективна и субективна
страна на престъплението, предмет на настоящия казус. Няма да се спирам в
подробности на всеки пункт в мотивите, тъй като съм изложила подробни
съображения в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба,
като само ще посоча по-съществените такива. На първо място в мотивите си
първостепенния съд е достигнал до извод, че „подсъдимият е изрекъл по
отношение на пострадалия именно израза „Те са малоумници, бе“, не се
потвърждава както и от свидетеля Т.Т., така и от заключението на съдебно-
техническата експертиза“/стр.8 от мотивите/. Напълно логично е свидетелят
Т.Т. да не потвърждава, че подсъдимият е изрекъл по отношение на
доверителят ми обидният израз, тъй като свидетелят Т. не присъства по време
на провеждане на откритото съдебно заседание от дата 23.05.2023г., когато В.
И. осъществява инкриминираното престъпно деяние. Незнайно защо съдията-
докладчик на първоинстанционната инстанция е приел, че г-н Т. е свидетел-
очевидец на събитията от 23.05.2023г., като свидетелят Т.Т. като вещо лице-
експерт, бе назначен като такъв по допуснатата и назначена видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза по НЧХД 265/2022г. по описа на
Районен съд – Благоевград. Изслушването на заключението, касателно
визираното производство е проведено 5 месеца след процесния случай, а
именно на 09.10.2023г. В този смисъл показанията на свидетеля Т., както и
придобитите от него впечатления за страните, касаят проведеното на
09.10.2023г. открито съдебно заседание, а нето ва от 23.05.2023г., както
първоинстанционния съд се опитва да ни внуши. Последното се потвърждава
и от самия Т., който заявява, цитирам: „Присъствал съм на заседанието, когато
се изслушва моята експертиза“.
Друг налудничав и неразбираем за мен абсурд от мотивите на районния съд, е
дискретирането на показанията на свидетеля-очевидец И. А., тъй като в
мотивите на първоинстанционния съд е записано, цитирам: „Същият се явява
заинтересован от изхода на настоящото дело“. Не става ясно обаче с какво
свидетелят А. е заинтересован от изхода на делото, имайки предвид, че
10
същият е дал показанията си, знаейки за отговорността, която носи за тях по
чл.290 от НК. Или може би според първоинстанциониня съд, същият е
заинтересован с това, че показанията му в пълна степен се подкрепят и се
синхронизират, както от показанията на другия разпитан свидетел, г-жа Тонка
Т.а, която намираща се макара и пред съдебната зала, също е чула изричането
на процесния израз, така и това, че показанията на А. напълно съвпадат с
обективираното в разпореждане № 1001/05.06.2023г. по НЧХД №265/2022г. по
описа на Районен съд – Благоевград.
Свидетели сме на безапелационно процесуално поведение от страна на
първостепенния съд, а именно присъда да бъде базирана на показания на
свидетел-неочевидец, свидетелят Т., както изцяло да се игнорират показанията
на свидетелят-очевидец А. и тези на свидетелят Т.а, в това число и да се
базира на експертиза, визирам първоначално изготвената такава, чието
заключение зачерква в пълна степен официален писмен документ, постановен
от съдия само защото видите ли експертът не е чул или не е искал да чуе
изричането на процесната обида.
Така стигаме до въпроса за кредитираната от първостепенния съд
първоначална съдебно-техническа експертиза. Очевидно е, че при
постановяване на мотивите се, съдът на първо място, се е доверил на
свидетелските показания на свидетеля-неочевидец Т.. А редом с тях на
констатациите по първоначално изготвената съдебно-техническа експертиза.
Без съмнение, най-важното задължение на експерта е да изготви
безпристрастно, обективно и обосновано заключение. Всяка мисъл на
експерта трябва да има основание, да бъде убедителна, защото достоверността
на експертизата, както виждаме, влияе на съда, на неговите изводи, а оттам и
на самия съдебен акт. И тъкмо затова тя не представлява преимущество пред
доказателствата и подлежи на вътрешна оценка то съда – изискване, към което
съставът на Районен съд – Благоевград считам не е проявил достатъчна
критичност.
По време на изслушване на вещото лице по първоначално изготвената
експертиза се срещат умозаключения, невъзможни за възприемане. Така,
макар и експертът Г.ев да заяви, че се е опитал да изчисти процесния запис,
такова действие от негова страна никъде в експертизата не бе отбелязано.
Нещо повече – в раздел №8 „Изследване и резултати от експертизата“ е
посочено, че обектът на експертизата е бил възпроизведен посредством
компютърна конфигурация с използване на софтуер за възпроизвеждане и
анализ на звукозаписи, какъвто софтуер има всеки дени компютър и който
софтуер не есе отличава с нещо по-специално, което би могло да допринесе за
изясняване, съответно изчистване на процесния запис.
Срещат се и алогизми. От една страна районния съд с категоричност сочи, че
други реплики и изрази, освен изложените в експертизата, не се установява да
са изричани от участващите в заседанието на 23.05.2023г., включително и в
отразените в разпореждане № 1001/05.06.2023г. по НЧХД № 265/2022г., като в
противовес на това вещото лице Г.ев изложи, че неотразяването на процесната
обида се дължи на обстоятелството, че говорещите са, цитирам: „отдалечени
11
от микрофона на записващото устройство, което води до една неразбираемост
и влошаването на качеството на записа“.
Решение № 20 на Трето наказателно отделение на ВКС от 26.01.2011г. е
повече от категорично – експертизата не е източник на доказателства и не е
предназначена да запълва доказателствата, непълнотата по делото чрез
прилагането на хипотези, логични съждения и умозаключения. Ето защо съм
на мнение, че неотразяването на процесната фраза в експертизата на вещото
лице Г.ев поради това, че говорещите са отдалечени от микрофона на
записващото устройство, водещо до неразбираемост, не може да доведе до
генералния извод, че инкриминирания израз не е изречен. Напротив – както се
установи от допуснатата и назначена от настоящата съдебна инстанция
повторна техническа експертиза, процесният израз е изречен от подсъдимият,
като същият ясно се чува на записа. И то така, както е обективиран в
разпореждането на съдия П. от 05.06.2023г.
Абсурдно, непрофесионално и обидно е да се твърди от защитата на
подсъдимият, че съдебният състав по НЧХД № 265/2022г. по описа на Районен
съд – Благоевград, се е огънал пред настояването за протоколирането на
обидния израз. Съобразно заключението на вещото лице Л., подсъдимият И. е
изрекъл визираната в частната тъжба израз, а именно „Те са малоумници, бе.
Вече не ми издържат нервите.“ Нещо повече – в опита си да защити и
същевременно да заблуди съда, В. И. в обясненията си пред
първоинстанционния съд, обективирани на стр.2 и стр.3 от протокол №
2021/05.09.2024г. заяви с голяма категоричност, цитирам: „Аз само се обадих и
казах, и се обърнах към адв. Д. и му казах – Абе какво става, това са
ненормални неща, дето стават в момента. Това са ми думите“. В същата
насока са и обясненията му, дадени пред настоящата инстанция, като след
компетентното изследване на процесния аудиофайл от вещото лице Л., се
установи, че записът не само не съдържа такова изявление, но и липсва
изричане на подобно твърдение от която и да е от страните, участващи в
съдебното заседание от 23.05.2023г. Нещо повече – видно от протокола и от
експертизата, след обидното процесно изявление на подсъдимият И.,
адвокатът му Д. чу инкриминираният израз, му отправя забележка да мълчи,
знаейки какви биха били последствията от изричането на едни такъв обиден
израз. Всичко това се явява поредното внушение от страна на подсъдимият,
като приобщените по делото доказателства за наложени на И. глоби и
справката за криминални прояви във връзка с нанесения побой и отправени
заплахи към лице от женски пол, в съучастие със сина му Д. И., обрисуват
истинската същност на подсъдимият.
Няма да коментирам тройната експертиза, която бе изслушана в днешното
съдебно заседание, тъй като считам, че същата е непълна и не е отговорила в
пълнота на всички въпроси, предвид пропуските на съществени думи и фрази,
които не са отразени, които се чуват на процесния аудиофайл. Същественото е,
че изреченото от подсъдимият В. И. обида е обективирана в официален
писмен документ, какъвто се явява постановеното от съда разпореждане №
1001/05.06.2023г. във връзка с НЧХД № 265/2022г. по описа на Районен съд –
Благоевград, който акт е с положен подпис на съдията-докладчик по това
12
наказателно производство, което обстоятелство по още един недвусмислен
начин удостоверява, че И. е изрекъл процесната обида спрямо доверителят ми.
Районния съд бе длъжен да изследва не как да е, а задълбочено и
проникновено. Показанията на онези свидетели, които са били в епицентъра
на събитията А. и Т.а, са повече от симптоматични, сиреч ясни, изразителни,
последователни и в пълен синхрон, както с аудиозаписа, така и с
разпореждането на съдията-докладчик от 05.06.2023г. Няма да се спирам на
заседанията от 11.06.2024г., 04.07.2024г. и 05.09.2024г., когато поради не
осигуряване на техническа възможност от страна на първоинстанционния съд,
бе възпрепятствано изслушването на процесния аудиозапис, в този смисъл и
на отказа на съда да протоколира действителната причина за това, както и
отказът му да допусне допълване на протокола в тази насока. В случай става
въпрос за изцяло и нарочно неотразени изказвания на съдията-докладчик по
делото, което наред с всичко изложено, ме навежда на единствената мисъл за
пристрастност и необективност на съдията, както по отношение на
ръководенето на процеса пред първата инстанция, така и на постановената от
него присъда.
Посочено е в мотивите, че обидното изявление на подсъдимият не е
адресирано към г-н Т., а е с цел излагане и застъпване на защитна позиция. И
тук е моментът да се зададе въпроса дали това е начина за изразяване на
защитна позиция, чрез използване на обидни думи и изрази, целящи
единствено да уронят честа и достойнството на друго лице. Посочено е в
мотивите също така, че цитирам: „Изказаният израз от подсъдимият също не
може да бъде разглеждан като обиден такъв и същият не е насочен само и
единствено към тъжителя“/стр.10 от мотивите/. Явно според съда, същият е
отправен към всички присъстващи в залата лица, в това число и към съдията-
докладчик по делото и съдебния секретар, а воденето на един такъв процес се
явява цитирам „малоумна работа“ според подсъдимият.
В хода на настоящото производство станахме свидетели на какви ли не
небивалици от страна на подсъдимият в опита си да лансира неубедителната
си защитна позиция. В този смисъл се твърдеше, че подсъдимият видите ли е
използвал множественото число „те са“, а според защитника му една ли някой
ще се обърне към г-н Т. по този начин, както и че В. И., цитирам „не е видял
къде е бил в тоя момент В. Т.“, по време на изричане на процесната обида. В
тази връзка Ви моля да не оставате безучастни така, както направи
първостепенния съд по отношение на показанията на свидетеля-очевидец А.,
който не само е чул обидния израз, но и е възприел, че същият е бил отправен
директно към г-н Т.. Още повече, че свидетелят А. е възприел създалия се
между И. и Т. визуален контакт, както и посочването с ръка от страна на
подсъдимият към доверителят ми.
Крайно нелепо е и твърдението на И., че в момента на изричане на обидата,
същият не е видял къде се намира г-н Т.. Както по настоящото производство,
така и по всички останали такива, г-н Т. се намира до банката, вземайки
активно участие в процеса. А отделно от това, освен съдията-докладчик,
съдебният секретар, В. И. и адвокатът му, както и г-н Т. и неговият адвокат,
13
други лица не са присъствали в съдебната зала, която по своята
характеристика представлява една стая с малка квадратура, позволяваща да се
установят присъстващите в нея лица.
На следващо място теорията на всички ни е известно, че обидата е винаги
съзнателно и целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на
пострадалия било то чрез думи или чрез действия.
В тълковния речник значението на думата „малоумен“ е обидно обръщение,
което се използва, за да опишеш човек, който е много глупав, необразован или
умствено недоразвит, а също така и лице, което има ограничени умствени
способности, което не може да се самообслужва или да се грижи за себе си.
В съдебната практика, други съдилища в страната приемат, че използването на
думата „малоумен“ и съответно нейните производни, съставляват обида по
смисъла на чл.148, ал.1,т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Но не и за
съдията-докладчик по първоинстанционното производство, чиито изводи са в
пълен контраст и противовес на обичайната съдебна практика по сходен вид
казуси, считайки че с процесните изявления подсъдимият И. е, цитирам:
„Упражнил правото си защита, като е изразил своето мнение като страна в
процеса, а не е искал да даде своята негативна оценка за личността на
тъжителя“. Отделно от това, въпреки че свидетелят-очевидец А. заяви, че
подсъдимият е, цитирам: „обърна към В. Т. и му нанесе обида. Господина се
обърна към него, посочи го и каза „Те са малоумници бе“, съдията-докладчик
е на мнение, че обидния израз, цитирам „не е насочен само и единствено към
тъжителя“/стр.10 от мотивите/. Явно съдът е достигнал до по-висш и удобен
за него извод, без да вземе под внимание ясните и категорични показания на
свидетелят А., като в мотивите си съдът е обобщил, че обидата е насочена
едва ли не към всички присъстващи в съдебната зала, а не само лично към г-н
Т.. Хипотетично, дори и да приемем тезата на защитата и тази на районния
съд, че обидата е насочена към всички присъстващи в съдебната зала лица, то
задавам въпроса – не следва ли лицето, което е възприело насочения обиден
израз и което се е почувствало засегнато да потърси реализация на своите
права. Или това следва да бъде ограничено от тази възможност, която
българският законодател му е предоставил, тъй като обидата е насочена към
мсички присъстващи. Мотивите на районния съд са белязани от
непоследователност и очевидна тенденциозност, които потвърждават старото
римско правило – където има противоречия, там има и законно място за
съмнение. А съмненията относно безпристрастността и обективността на
първоинстанционния съд са повече от явни. В този смисъл съдът в мотивите
си е хипертрофирал, преиначил и обрисувал тенденциозно и нереално
картината на действителната фактическа обстановка, действайки в услуга на
подсъдимият и то в пълен контраст на установеното и доказано от
множеството събрани и независещи един от друг официални, писмени и
съответно гласни доказателства. И затова уважаеми окръжни съдии,
анализирайте целия доказателствен материал не как да е, а проникновено,
обективно и най-вече справедливо.
По отношение на предявения граждански иск, моля да вземете предвид, че
14
доверителят ми е всеотдаен баща на три деца, глава на семейство и човек,
занимаващ се със сериозен бизнес, посредством който дава работа и
препитания на стотици работници в града ни. Г-н Т. е човек с изграден в
годините сериозен авторитет, престиж и почит в обществото. Човек, който за
годините се е изключително находчив, способен и ерудиран. Ежедневното му
общуване с високоинтелигентни, отговорни и успешни бизнес партньори, в
това число и чуждестранни контрагенти, е допринесло за изграждане у същия
на висок морал, коректност и принципност. За съжаление датата 23.08.2021г.
се оказа фатална за доверителят ми, срещайки го с въпросното семейство И.и,
посредством чиито противоправни прояви г-н Т. за първи път в своя живот се
сблъсква с подобни отношения, подобни хора и подобна житейска философия.
В продължение на почти 4 години доверителят ми и семейството му са
подложени на огромен психически стрес от страна на семейство И.и, породен
от осъществилия се на 23.08.2021г. инцидент, при който на В. Т. му беше
нанесен побой от В. и Д. И.и. Тъй като по настоящото производство се
направиха опити от страна на защитата да се очертае една неслучила се
фактическа обстановка, няма как да останем безучастни и да не посочим
фактите такива, каквито са и то подкрепени със съответните доказателства,
които са приобщени в кориците по настоящото дело и които бяха представени
пред настоящата инстанция. Именно от представения от защитата протокол за
доброволно предаване от 23.08.2021г. съставен чак в полицейското
управление, се установява, че въпросният бокс е иззет на място от сина на В.
И.. Това са доказателства, които бяха предоставени пред настоящата
инстанция, затова ги коментирам. В такъв случай, от приобщените по делото
Определение № 438/27.06.2024г., постановено по НЧХД № 701/2024г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград и от справката от 09.10.2024г., които са
приобщени от настоящата съдебна инстанция тези доказателства и то са
представени от мен, несъмнено и ясно се очертават, макар и частично,
характеристичните данни на подсъдимият, които така по един недвусмислен
начин той се опитва да бъде обрисуван от неговия защитник като бедният
български пенсионер, който отново всъщност в съучастие със сина му Д. И.
зверски е пребил с шутове в слабините и нанесени шамари върху едно младо
и беззащитно момиче, което обстоятелство се установява от представената
справка пред настоящата инстанция.
За съжаление обаче атакуваната присъда на Районен съд – Благоевград
допринесе за свалянето на доверието от българския съд, както от доверителят
ми, така и у мен като негов процесуален представител. С тази присъда
първостепенния съд нагледно ни показа как, макар и изричайки този грозен и
обиден израз и въпреки събраните множество доказателства, удостоверяващи
по категоричен начин виновността на подсъдимият, явно справедливостта не
съществува. Не и в представите на Районен съд – Благоевград, който чрез своя
съдебен акт ни доказа, че всяко едно лице може да се обиди срещу други лице,
като затова няма да понесе своята отговорност. Защото процесната обида
според съда е била насочена към излагане и застъпване на една защитна
позиция, както и към изразяване на мнение и становище, които така изречени
явно гарантират безнаказаността на виновния и същевременно ощетяват
15
справедливостта.
Уважаеми окръжни съдии, присъдата на Районен съд – Благоевград е
неправилна, незаконосъобразна и неубедителна. Тя не е дала отговор на
всички изисквания, поставени пред съда и най-вече не е създала увереност в
своята обективност. Една творческа преценка на доказателствата и
доказателствените средства са отнесени към прерогативите, които притежава
въззивната инстанция, легално определени в чл. 336, ал1, т. 2 от НПК
повелява окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и
вместо нея да постанови нова, посредством която подсъдимият В. И. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение, ведно с
всички законни последици, произтичащи от това, като в тази връзка бъде
уважен в пълен размер предявеният граждански иск за претърпените от
доверитерят ми неимуществени вреди, в следствие на извършеното от
подсъдимият И. престъпно деяние. Моля на доверителят му да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски, както пред първа инстанция, така и
пред настоящата такава, за което представям списък на разноските.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Т.: Уважаеми
окръжни съдии, само няколко неща искам да изразя. Първо – придържам се
към пледоарията на моя адвокат и искам да кажа, че от първата ми среща с
подсъдимият и неговото семейство, животът ми е ад. Аз, жена ми и децата ми
сме подложени на почти непрестанен тормоз от подсъдимият, неговия син и
съпругата му. Това става не без всеотдайната помощ на адв. Д., който сигурен
съм така като помогна да съсипе моя живот, е съсипал на десетки други.
Искам само да кажа, че това рефлектира необратимо на живота ми, на
психиката ми, на социалните ми контакти, на бизнесите ми. Говорят, че съм
завеждал дела. Така е, завел съм няколко дела срещу И. и сина му. Делата са
както за нанесени телесни повреди, така и за обиди. Голяма степен
приключилите към момента съдебни производства са с резултат виновни.
Именно подсъдимият се позволи на няколко пъти през годините, тези 4
години, да ме обижда на публични места, едно от които беше в съдебна зала
пред очите на съдия П., съдебния секретар, И. А. и Д.. Последният услужливо,
както винаги, заяви че не е чул и не е видял, а и също през годините ме е
обиждал пред свидетели с думата „палячо“. На фона на всичко това ярко
изпъква постановената присъда в настоящото производство на Районен съд –
Благоевград. Присъда, която както каза моя адвокат, базирана на показанията
на свидетел-неочевидец на развилите се на 23.05.2023г. събития. Заел съм се
да водя това дело, не защото ми е приятно, точно обратното. Искам този човек
веднъж в живота до поеме отговорност за постъпките си, да бъде наказан, да
се приключи с този терор на мен. Не може аз и семейството ми постоянно да
се оглеждане, за да не бъдем грубо обиждани от И., сина му и жена му на
всевъзможни публични места, пред очите на трите ми деца и пред всички очи
на хората. Децата ми, които възпитавам, не искам да стават обект на тормоз от
страна на И.. Не съм ги създал в този град, за да бъдат мачкани от хора като
подсъдимият без висше образование, със средно, агресивни и манипулативни.
Цял живот уча, работя, а сега и давам работа на хора, за да може държавата да
16
не може да ме защити в единствения случай, в който съм поискал помощ ли.
Не мога да си обясня как при толкова доказателства и очевидци, на този човек
продължава да му се разминава. Как може на този човек да му се разминава
само защото говори инсинуации, че не е искал да ме обиди и не е казал нещо,
което всички присъстващи чухме и е протоколирано. Аз трябва да приема, че
съм малоумник само защото на този човек всички му е позволено. Имам три
висши образования, всички от престижни университети. Като имам диплома
включително **** Говоря и пиша на 4 езика и яз трябва да приема, че аз съм
малоумник само защото на човек със средно специално образование не му
издържат нервите. Той се показа като един прикрит, агресивен човек, който е
извършвал побой, както вече се каза над жени. Бил е глобяван, сина му е
лежал в ареста 10 дни за същото деяние. Цялата фамилия е известна. Искам
просто да кажа, че искам някой най-накрая да спре този човек. В годините се
случи даже съдия да ми каже аз защо се обиждам. Никой не се интересува от
това дали за мога да се обидя от нищо, а не ги интересува, че някой изрича
обида, а в същото време ми задават въпроса защо аз се обиждам, което за мен
е неправилно и затова исках някой да разбере. Искам най-накрая някой да спре
този човек. Утре той може да го направи на вас, на ваш близък, на ваше дете.
Ако не се вземат мерки, искам да кажа, че тези хора и този човек конкретно
може да извърши много по-тежко престъпление. Ако закона не му покаже, че
не може да продължава с тези своеволия. Искам да бъде признат за виновен.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще се огранича само с предмета на това
дело. Нито един от доводите, които бяха изложени от повереник на частния
тъжител и от самия него, не намира опора в материалите по това дело и и не
дава основания да се приеме аргументирано, че става въпрос за неправилна
присъда на първоинстанционния съд. Тъй като основният крайъгълен камък в
цялото това дело е доколко и дали е обоснован съдебният акт, че започна от
това основание, след това ще изложа другите аргументи по другите твърдения
за неправилност. В конкретния случай прави впечатление, че
първоинстанционния съд се е занимавал не само с въпросите конкретно по
делото, но и с предисторията на тези отношения, като е изследвал както
инцидента от 23.08.2021г., така и множеството дела, които са цитирани, дори
смятам, че част. Има и дела в Окръжен съд – Кюстендил. По повод тези
отношения има и в Административен съд, но са посочени множество. И двете
страни не отричат това обстоятелства, че се водят множество дела. Очевидно е
желанието на частният тъжител и с повод, и без повод, и с основание, и без
основание да води дела срещу доверителят ми. Такъв е и конкретният случай.
Източниците на това, което се случи в съдебната зала на 23.05.2023г. са два –
единият е съдебният протокол, другият аувиозаписа. Проследявайки
съдържанието документа и аудиозаписа, се установяват следните неща като
предистория на събитията. Първото обстоятелство, което е, че непосредствено
преди този спор, който се разви в съдебната зала пред Районен съд –
Благоевград по дело № 265/2022г. В. Т. не е взимал никакво отношение – нито
да дава обяснения, нито да задава въпроси. Вторият въпрос, който се
установява безспорно е, че по това време се извършва видео наблюдение,
17
предявява се веществено доказателство. Това е видеозапис от камерата, която
е била монтирана на аптеката на ул. М. в гр. Б. и се наблюдава това, което се
вижда там.
Малко или много, аз съм очевидец на тези събития. Малко или много,
подсъдимият беше на 50 см от мен и имам непосредствена представа за това,
което се твърди, което се сочи в делото. Първото нещо, което трябва да се
направи и в конкретния случай следва да се вземе предвид, че непосредствено
преди предявяване на видеозаписа, съдия П. предупреди всички участници да
мълчат, а тя ще диктува какво вижда във видеозаписа и ще го отразява в
протокола. Коректно изпълнявайки това разпореждане на съдията-докладчик,
доверителят ми мълчеше, аз мълчах, до момента в който адв. А. не поиска да
се впише нещо, което е невярно в протокола, което не го виждаше съдията-
докладчик. Да се запише нещо различно от това, което вижда дори съдията-
докладчик и нещо повече – съдията-докладчик беше прекъснат, когато
диктува. В този момент аз и доверителят ми наблюдавахме монитора,
съдията-докладчик допълваше. Така беше и с адв. А. и всички останали.
Това, което е отразено в трите експертизи – ще цитирам последната. Това е
така и тук няма никаква тайна и за всички става ясно кои са участниците в
тази експертиза. В 10,30 минути до 10,32 минути М1– това е гласът на адв. А.,
който е защитник на частният тъжител по това дело. „Г-жо Председател, в
двете ръце държи“. Съдия П. в това време отразяваше това, което се вижда, че
само в едната ръка Д. И. държи предмет, а в другата не, но адв. А. настояваше
да бъде записано нещо, което не се вижда във видеозаписа. Възниква въпроса
– по този начин, така беше провокирано и така беше създадено напрежение в
залата, заради две обстоятелства, които малко или много на доверителят ми
като страна в процеса, той е частен тъжител по това дело, въздействат върху
емоциите. От една страна се нарушава забраната на съдия П. да не се
прекъсна, докато диктува протокола това, което вижда тя на видеозаписа. От
друга страна се цели съзнателно да се внуши една неистина – това, което
настоява адв. А. да се отрази не е така. Когато едно лице е частен тъжител, във
всеки процес, както и в днешното съдебно заседание се адресират какви ли не
анализи на неговото семейство, на сина му, на съпругата му, очевидно е че
предизвиква определена емоционална реакция, заради всичко това, което
погазва интересите на доверителят ми. Мъж 2 – това съм аз. Направил съм
опит в този видеозапис – „Нали казахме сега, г-жо Председател, да мълчим“ и
си продължи съдията-докладчик да си върши работата. Мъж 3 – това е
доверителят ми/М3/. М3 – „Ама чакайте сега малко“. Нормално е по този
начин да се реагира, когато се прекъсва съдия-докладчик. Аз даже бях
озадачен, понеже се коментира, че видите ли на доверителят ми била наложена
глоба от 200 лева по друго дело. Точно за това поведение на адв. А. трябваше
и на него да му се наложи глоба, защото когато съдия-докладчик говори, не
може да бъде прекъсван. Но възниква въпроса какво става по-нататък и сега
какви са изявленията на доверителят ми. Според една експертиза нищо не е
казал, друга на Л. – друго е казал. Според третата експертиза, която е предмет
на разглеждане в днешното съдебно заседание „Тези малоумни ли са“, е
изрекъл тази фраза. От тук насетне обстоятелствата се развиват така, както са
18
се развили, но в конкретният случай аз смело заявявам, че стоейки на
разстояние около 50 см от доверителят ми, защото той ми беше на ушите до
мен, това което се твърди в частната тъжба в никакъв случай не е казано. И
възниква въпроса – доказателствата, които са ангажирани то частното
обвинение дали потвърждават тази обвинителна версия или не. Ами първото
нещо за съдържанието на фразата – така, както е възпроизведена в частната
тъжба и така, както тройната експертиза поне я възприема, ще цитирам втория
абзац от заключението: „Не се съдържа реплика „Те са малоумници, бе““. В
репликата „Те са малоумници, бе“ има оценъчен елемент, но когато се задава
риторично въпроса в отговор на една поведение на неуважение на
разпореждането на съдията-докладчик и в отговор на едно поведение, на
желание да се внуши нещо, което не е истина, за да може да се ползва в този
процес от адв. А., отново подчертавам. В. Т. тук няма никакво участие.
Доверителят ми е счел, че по този начин може да защити своите интереси,
защото всички виждаме едно, път се държи да се запише друго, защото не се
спазват изявленията и в крайна сметка се вижда, че първо от гледна точка на
изследвания запис не се установява да е казана подобна фраза. Още повече,
анализирайки обстоятелствата и участниците в този спор, предизвикан от адв.
А. М1, не участва по никакъв начин частният тъжител.
Възниква въпроса за показанията на адв. А., защото в този процес той е
разпитан като свидетел. Много охотно се базираха тези съждения за
неправилност на тези показания. Когато зададох конкретен въпрос на адв. А.
по време на разпита, това го има в протокола, към този момент участваше ли
по някакъв начин в процесуалните действия, в споровете В. Т. – да, той даваше
въпроси. Най-голямото опровержение на тези показания е именно
обстоятелството, че към този момент В. Т. по някакъв начин е задавал
въпроси, то ще е следвало това да бъде отразено в аудиозаписа, а такова неща
няма. Няма го и в протокола, дори не са искали поправка относно
обстоятелството кой въпрос и какъв въпрос е задавал подсъдимият В. Т. към
момента, за да предизвика гнева. Доверителят ми не е някакъв човек, който
без адресно, безконтролно… става нещо друго, обаче той се обръща, сочи и
някакъв такъв театрален момент описва адв. А., който няма нищо общо с
истината в случая. Вижда се по какъв повод и какви са причините за реакцията
на подсъдимия. Така че това което адв. А. казва като съдържание на фразата,
то е опровергано. Поне от две експертизи. Нещо повече – още на този етап
адв. А. в последващото си изявление, което е засечено в аудиозаписа „И това
го отразете. Кое да се отрази. Той туко-що каза тия са малоумни“. Това е
режисиран, измислен спор, като се вкарват в доверителят ми думи, които не е
казал и то от основният участник адв. А., за да може да се провокира този
процес, защото се знае, че каквото и да се каже, процес ще има. Въпросът,
който е – заинтересован ли е адв. А. и лично засегнато ли от подобен анализ на
поведението или не. Ами разбира се – той е в основата на цялата тази история.
Той е в основата на цялото това напрежение. Той нарушава реда в залата и той
иска да се отрази нещо, което е неистина в съдебния протокол. Тъй като беше
коментирано, че защитника ми, че се отразява в протокола каквото се пожелае
– има го аудиозаписа – Ж, това е женски глас, това е гласът на съдия П.:
19
„Добре, отбележи изявление на адв. А., че момчето което съдът посочва в
дясната ръка държи нещо, според изявление на адв. А. държи и в лявата ръка
нещо“. Как ще се отразява нещо, когато съдията диктува и как ще се уважават
подобни искания, когато съдията не ги възприема. То целия процес, пред вас
са материалите по делото, може да прецените какви кошмарни заседания
часове наред бяха, но това е другия въпрос, а именно това пораждаше
напрежение.
Така че правилна е преценката и анализа на първоинстанционния съд относно
съдържанието на показанията на адв. А., а да не говорим, че и той се призна в
разпита, че те са отношения между адвокат и клиент в едни процес, където
има и отношения и заплащане на определени адвокатски услуги.
Следващият въпрос, който е и свидетелят, за който се говори, че имал нещо
общо, имал някакви възприятия, това е свидетелката Тонка Т.а. Зала №3 в
районен съд е с габаритите и размерите на тази зала. Ние се намираме в
противоположния край на залата с подсъдимият, а в противоположния е
вратата. Някъде в коридора свидетелката Т.а чула нещо, което не може да се
долови от микрофона съвсем чисто, в контекста на това, което се говори, на
няколко метра. Три вещи лица дават заключение за изследвания аудиозапис и
нямат единомислие по нито един въпрос, а изведнъж някакво, което е извън
залата на много метри, през затворена врата, чуло нещо. Аз заявявам, дори да
е с ухо опряно на вратата, едва ли би могло да възприеме нещо подобно, което
не се възприема в залата. Още по-малко, съобразно заключението на тройната
експертиза, че изобщо не е казано.
Възниква въпроса във връзка с показанията на свидетеля Д., които
ангажирахме по наша инициатива и свидетеля Т.. Свидетелят Т. е разпитан по
наша инициатива като свидетел, тъй като той е изследвал този видеозапис от
аптеката и не е установил преди падането на В. Т., Д. И. да държи нещо.
Свидетелят Д. е възприел, че след падането на В. Т., Д. Игов е взел бокса, а не
така както се опитва адв. А. да го представи, че това е станало преди падането
на В. Т.. Установява, че този бокс е изпаднал от В. Т.. И от тук насетне
възниква цялото това напрежение и възниква логичния въпрос – на база на
тези доказателства и твърдения, може ли някой убедено да твърди, че това
обвинение е доказано по несъмнен начин. По несъмнен начин не е доказано
нито това дали доверителят ми е казал нещо подобно или не е казал. По
несъмнен начин не е доказано нито че това е било насочено към В. Т.. А още
по-малко да се коментира в тази посока. По несъмнен начин е доказано само –
това, което се твърди в частната тъжба, не е казано. Начина, по който се
твърди в частната тъжба, не е казано. Защото начинът, по който се твърди в
частната тъжба има някакъв оценъчен елемент, но това не е казано и това е
доказано по несъмнен начин. Ето защо аз смятам, че в конкретния случай,
анализирайки целия доказателствен материал и по смисъла на изискването на
чл. 303 от НПК, не може да се говори за доказано по несъмне начин обвинение
по чл. 148 от НК.
По отношение на нарушението на процесуалните правила –
първоинстанционния съд се е занимавал задълбочено не само с
20
доказателствата по делото. Разбира се, при него не е било заключението по
тройната експертиза, но се е занимавал с пълен, задълбочен анализ в
съответствие с принципа за разкрИ.е на истината. Занимавал се е с всички
въпроси, които са предмет на това производство и с релевантните за спора
неща и е установил единствено тези изисквания на чл.13 и чл.14, и чл.107 от
НПК, единствено възможните обективни изводи, които е изложил в
собствените си мотиви.
По отношение на въпроса за законосъобразността на присъдата на Районен
съд – Благоевград: първият въпрос, който следва да бъде споделен в контекста
на това, което се случва в залата, в контекста на предпоставките за този спор в
залата, в контекста на съдържанието на самото изявление, може ли някой и на
какво основание да приеме, че след като В. Т., поне половин час преди това, по
никакъв начин не е пречил на съдия П. да си върши работата и не е влизал в
никакви спорове, не е правил никакви изявления, защо във връзка с намесата
на М1, адв. А., дълбоко подчертавам и съм сигурен, във връзка с това
изявление защо трябва да се смята, че изявлението което е направил
доверителят ми по отношение на него, дали са малоумни работи, това
малоумни работи ли са, риторично задаваните въпроси или въпроса, който е
установен в тройната експертиза „Тези малоумни ли са“, очевидно е, че
адресата няма как да е насочен към В. Т., защото него го няма по това време.
Той не участва. Отворете протокол, чуйте отново аудиозаписа, него го няма.
Това изявление, това поведение на доверителят ми е провокирано от
конкретен момент, от конкретно процесуално поведение, което засяга
неговите процесуални интереси на частен тъжител и в това провокиращо
поведение В. Т. не участва. Участва адв. А.. Ето защо анализа на Районен съд
– Благоевград е свързан с това, че когато едни частен тъжител като страна в
процеса е засегнат дълбоко от едно поведение, било то на защитник, било то
на някакви действия, отстъпчиви от страна на съда, прави подобно изявление.
Разбира се, това не е най-лицеприятното поведение да вземеш отношение към
процесуални действия, които засягат интересите ти, но по тази начин е могъл.
В този процес има много емоция, доверителят ми е натоварен с много
напрежение в този процес и по този начин е реагирал. Но възниква въпроса
това е ли е престъпление или не. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, когато анализира, че в конкретния случай имаме
процесуално участие, за да се предотврати едно неправилно процесуално
действие и едно засягане на интересите да не се отразяват неверни неща, а от
друга страна, че тука липсва обществена опасност, защото не е насочено към
отношенията, които законодателя е регламентирал. Не е насочена към
личността на В. Т., а е насочено към това, което се случва в съдебната зала. В
онова упорство да се отразяват неверни неща в протоколите. Именно едно
такова поведение в контекста на конкретните обстоятелства, които се случват
е дало до голяма степен, провокирало е подсъдимият по това дело, частен
тъжител по другото дело да реагира по този начин. Именно за това, правилни
са и тези от гледна точка на приложение на материалния закон, че не може да
се говори за съставомерност.
От обективна страна изследваме съдържанието на фразата, така както
21
установено от вещото лице пред първоинстанционния съд, но дори да
възприемем това, което установява тройната експертиза. Риторичното
задаване на въпроса „Тези малоумни ли са“, съдържа ли оценъчен въпрос или
съдържа някаква реакция на едно недопустимо процесуално поведение, с
което се засягат доверителят ми и неговите интереси. И кой е адреса на това
поведение? Очевидно е, че е адв. А., защото най-напред нарушава забраната
на съдията-докладчик да го прекъсва и на второ място иска да се отрази нещо
невярно в съдебния протокол. И нещо повече – то даже се отразява. И
задаването на такъв въпрос не съдържа оценъчни елементи, това е риторичен
въпрос, който няма нищо общо с изискванията на законодателя за
осъществяване от обективна страна на състава на това престъпление.
От субективна страна – правилно Районен съд – Благоевград е изложил
мотиви във връзка с обективната страна на деянието. Говори се за пряк
умисъл, говори се за евентуален умисъл. В конкретният случай нищо подобно.
Тази емоционална реакция няма нищо общо с изисквания на законодателя към
това престъпление. И най-важното е – в конкретният случай адресата на тази
емоционална реакция и на тези изявления, дали ще се приеме че няма нищо,
дали че е малоумни работи и риторичния въпрос „Тези малоумни ли са“, което
и да е, адресата в никакъв случай не В. Т.. Адв. А. има много по-голямо
основание да води подобен процес, защото той е човекът, който провокира
цялото напрежение, но в никакъв случай В. Т.. Ето защо аз смятам, че в
конкретният случай е постановена една правилна присъда, същата е
обоснована, законосъобразна. Същата е постановена при строго съблюдаване
на правилата в НПК – чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
По отношение на гражданския иск в конкретния случай, с оглед правилност на
установените факти, напълно аргументирано и резонно Районен съд –
Благоевград е отхвърлил така предявения граждански иск. Наистина в
конкретния случай може да се говори в контекста на напрегнатите отношения,
една свръх сензитивност и от двете страни – и то В. Т. към В. И. и обратно. И
ние всички го усещаме в залата, за вече 4 години го усещам от 2022г., вие
малко по-малко. Това напрежение съществува, понякога се предава и на
пълномощниците. Заради тази свръх сензитивност на частния тъжител, една
лице, което не е извършило престъпление да бъде признато за виновно. С тези
аргументи, поздравления реализиран е човека, но в случая няма извършено
престъпление и претенциите да бъде осъден едни невинен човек, защото той е
бил реализиран или колко бил добър, колко не бил добър, това не моя работа.
Аз няма да слизам на неговото ниво да давам оценки на адвокати. Адвокатите
си вършат работата. Ако ме беше упълномощил, там щях да работя. Както и
неговият повереник си върши работота.
По отношение на гражданския иск – също следва да бъде потвърдена
присъдата на Районен съд – Благоевград. Моля да бъдат присъдени
разноските, които са направени пред въззивната инстанция, съгласно договора
за правна помощ, който е ясен с 1000 лева адвокатски хонорар и 1000 лева
депозит за вещите лица за тройната експертиза.
По отношение на претенциите на другата страна за разноските – подобни
22
претенции за разноски по 3750 лева на адв. Д., са прекомерни. В случай, че не
споделите това ми виждане, правя възражение за прекомерност на тези
разноски. 7000 лева разноски за едно такова дело? По дела за убийства не
следват такива хонорари. Да не говорим за една такова НЧХД по чл.148. Аз
смятам, че правилния съдебен акт е постановяване на решение на основание
чл.338 от НПК за потвърждаване на присъдата на Районен съд – Благоевград.
По изложените съображения, Ви моля за Вашето решение.
АДВ. Д./реплика/: На първо място по отношение на това, че г-н Т. не е
участвал, когато е била изречена обидата – мака ри да не е участвал в
процесния времеви фрагмент, когато е изречена обидата, който процесен
времеви фрагмент е само 20 секунди, то г-н Т. е бил в съдебната зала на
23.05.2023г. Отделно от това, както се вижда по настоящото дело, той е вземал
дейно и активно участие в процеса. Това че не се чува в тези 20 секунди, не
означава че същият не е участвал. Отделно от това, не всички фрази и изрази,
които изричат страните биват протоколирани в протокола, това мисля, че
ноторно известно.
На следващо място, всичко отразено в протокола, както в процесния по НЧХД
№ 265/2022г., така и във всички останали протоколи по това производство, са
отразена така както са били, т.е. не е имало по никакъв начин натиск върху
съдията-докладчик видите ли да се отрази нещо, което адв. А. е бил казал и го
искал. Не считам, че съдия П. ще отрази нещо, което не го е чула и не го е
възприела само защото видите ли е бил оказан натиск от страна на А. за това
нещо.
На следващо място по отношение на изявлението, че свидетелката Т.а се е
намирала извън, че била някъде из кулоарите на коридорите в съдебната
палата и т.н., мога да ви кажа, че аз се намирах заедно с нея пред съдебната
зала и се намирахме до вратата на съдебната зала, така че въпросният израз си
се чу много ясно, тъй като същият бе изречен на висок тон. Чухме, че настана
суматоха в залата, в следствие вече не разбрахме вече какво се е случило.
Установихме какво се е случило след като страните бяха излезли и казаха
какво е станало.
На следващо място по отношение на това, че ако трябва някой да бъде обиден,
да се е почувствал обиден, то това да е бил свидетелят А., не считам, тъй като
на първо място същият по време на неговите показания изрично заяви, че
както е възприел, така е и видял на насочването с ръка и визуалният контакт
между В. Т. и В. И.. Отделно от това, от проведения негов разпит от протокол
№ 465/22.02.2024г. на мой въпрос да ли А. се е почувствал обиден, на стр.7 от
този протокол, А. заявява: „Аз от тези изявления в залата не се почувствах
засегнат. Всичко беше насочена към В. Т.“. Това го е заявил той по делото,
което се водеше пред първоинстанционния съд.
АДВ. Д./дуплика/: Ако В. Т. по някакъв начин се беше обадил, щеше да има и
М4, но няма. М1 – А., М2 – аз, М3 – доверителят ми. Очевидно, че не участва
и това не се отнася за него. И този риторичен въпрос по тройната експертиза,
23
не се отнася за него. Почитаемия съд знае горе-долу къде се намират
микрофоните, за да прослушаме. Би трябвало да са в района на съдебните
секретари и когато едно лице говори, какво е разстоянието от едно лице от
залата в ляво и диаметрално противоположния израз става, става въпрос за
голямата зала, зала № 3 на Районен съд – Благоевград и през затворена врата,
колко може да се чуе, като три вещи лица не могат да стигнат до общ извод,
категоричен какво всъщност е казано. Така, че можем да си направим
представа – адв. А., вижда се че участва. Това е отразено в протокола, може да
направите съпоставка. Ако щете и аудиозаписа да проверите. Колко време
преди изобщо този спор, на този риторичен въпрос, изобщо В. Т. не е участвал
в процеса.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В. Т.: Просто исках да кажа, че се втълпява, че гласът
ми е насочен към Вас, но в залата се има акустика. Това сме го учили по
физика в 8 клас. Вълните се отразяват в стената и ходят назад към вратата.
ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ И.: Поддържам това, което каза адв. Д..
Те се опитват по всякакъв начин да ме смачкат, затова са тези 11 дела. И
всичко това, което се говори тук, са пълни лъжи. Не съм посочил никой с ръка.
Това са абсолютни лъжи.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ И.: Искам Окръжният съд да ме
оневини, защото аз нямам никаква вина. Абсолютно не съм направил нищо. Те
се опитват да ме натопят.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 16:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24