Мотиви
към присъда № 130/18.06.-2015
г . постановена по НОХД № 285 по описа на Окръжен съд
–гр.Бургас за 2015 г.
Производството по
делото е образувано по повод внесен в Окръжен съд –гр.Бургас
обвинителен акт от Окръжна прокуратура –гр.Бургас, с
който срещу Й.Т.В. ЕГН **********
е повдигнато обвинение по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК за това, че на 05.08.2014 г.***, на пресечката
на ул. „**********“
и ул.„********“
противозаконно отнел чужди движими вещи –мобилен телефон марка „Сони“ модел „Експирия М“ на стойност 180, 00
(сто и осемдесет) лева ведно със СИМ карта на „М-тел“
на стойност 9,90 (девет лева и деветдесет стотинки) лева и предпазен кожен
калъф на стойност 10,00 (десет) лева или всичко на обща стойност от 199,90 (сто
деветдесет и девет лева и 90 стотинки) лева от владението на Т.Т.М. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (изразяваща се в
нанасяне на удари в лицето и тялото) и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство беше приет предявения от
пострадалия Т.Т.М. ***
граждански иск в размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане.
Прокурорът
поддържа изцяло обвинението, повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
Гражданският
ищец и частен обвинител чрез неговия повереник пледира за налагане на наказание
от пет години лишаване от свобода и иска да бъде уважен гражданския иск в пълния
му размер както и да бъдат присъдени направени по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на престъпление
от обективна страна.
Подсъдимият
в последната си дума заявява, че е ударил пострадалия М., но не е взел от него телефона му. Съжалява за това,
че го е ударил, но не се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Й.Т.В. ЕГН ********** е
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан.
С определение по НОХД
№1201/2011 г. по описа на БРС е било одобрено
споразумение между Районна прокуратура–гр.Бургас,
подсъдимия В. и негов защитник, в сила от 08.04.2011 г., с което подсъдимият е бил признат за виновен и е бил
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от три години.
С
определение по НОХД №748/2013г. по описа на БРС е било одобрено споразумение
сключено между Районна прокуратура-гр.Бургас,
подсъдимия В. и негов защитник в сила от 23.04.2013 г., с което е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343в
ал.2 вр. ал.1 НК и му е
наложено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, което е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С определение по чл.306 ал.1 т.3
НПК вр. чл.68 ал.1 НК по
същото дело е било преведено в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване
от свобода наложено по НОХД №1201/2011 г. по описа на
БРС като е определен първоначален строг режим.
Наказанието
е било изтърпяно от подсъдимия В. за времето от 10.09.2013
г. до 10.01.2014 г.
Предвид
изложеното, настоящата деятелност на подсъдимия В. е извършена в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
На 04.08.2014г.,
вечерта, свидетелят М. бил на концерт в Летния театър в гр.Бургас.
След приключването му, след полунощ, свидетелят посетил клуб „********“ находящ се в гр.Бургас на ул.“*********“. В заведението останал няколко часа и
употребил бира. Тръгнал сам в посока към дома си, находящ се в ж.к.“*********“.
Бил облечен с връхна дреха тип „сафари“, като във
вътрешния си джоб държал мобилния си телефон марка „Сони“ модел „Експирия М“, ведно със СИМ карата
на „М-тел“, поставени в кожен калъф.
Вървейки по ул.“**********“, пред ресторант „********“, бил застигнат от
подсъдимия В. и от свидетеля Д.И.. Подсъдимият казал
на свидетеля М.: “Батка, искаш ли да те изпратим?“,
но последният му отговорил, че не иска и че си знае пътя. Свидетелят М. решил
да не пресича през площад „*********“,
тъй като бил в ремонт и завил към ул.“*********“. В близост до намиращата се градска
тоалетна, подсъдимият приближил до свидетеля М. бутнал го с ръце по гърба и
застанал от дясната му страна. Застанал с лице към свидетеля и му нанесъл два удара
в лицето с юмрук. Свидетелят М. паднал на земята по очи. Усетил, че същото лице,
което го ударило преди това, му взема от джоба на панталона портфейла, който
бил вързан с верига за една от гайките и скъсал веригата. Докато бил на земята в безпомощно състояние
свидетелят М. не бил блъскан и удрян. През
това време подсъдимият В. взел от вътрешния джоб на връхната дреха на свидетеля
мобилния му телефон марка „Сони“ модел „Експирия М„ ведно със СИМ карта на М-тел,
поставен в кожен калъф. Подсъдимият държейки в себе си телефона в кожения калъф
ведно със СИМ карта в него, заедно със свидетеля Д.И.
тръгнал към Старата поща в гр.Бургас, откъдето двамата
си взели такси и се прибрали в кв.“******“ в гр.Бургас. Там подсъдимият показал на свидетеля И.
отнетите вещи, като му казал, че ги взел от свидетеля М..
През това време, след
като се изправил, свидетелят М. узнал, че портфейла му със скъсаната верига се
намира поставен отново в джоба му, но от
него липсвали пари в размер на 20 лева.
Когато тръгнал да се прибира в дома си свидетелят М. разбрал, че му е
отнет мобилния телефон марка „Сони“ модел „Експирия М“ ведно със СИМ карта на М-тел
поставен в кожен калъф. Свидетелят М. успял
поради близостта си с подсъдимия да запомни физиономията му.
По-късно същата сутрин
свидетелят М. установил, че бил подут в лицето, имал кръвоизлив в окото, усещал
болка при допир. Преди обяд на 05.08.2014 г. отишъл в сградата
на І-во РПУ в гр.Бургас и подал жалба за нападението и дал подробно
описание на нападателя си. Свидетелят С. работел в І-во РУП при ОД на МВР –гр.Бургас, сектор „Криминална
полиция„ като разузнавач през месец август на 2014 г.
Срещнал се с пострадалия М. и му направило впечатление, че по лицето на
свидетеля има оток и синини около очите. Провел разговор с М.. Разбрал откъде е
минал вечерта преди нападението. Свидетелят С. обходил района и открил, че на
фасадата на чейндж бюро „********“ до ресторант „***********“ има поставени камери,
чийто записи от вечерта записал на флаш памет. След
това, в сградата на полицейското управление,
при преглед на записа, С. видял свидетелят М., който вървял, а след него на
около 30-40 метра разстояние бягал подсъдимият В. следван от свидетеля Д.И..
Свидетелят С. успял от записа да идентифицира подсъдимия В., когото познавал
във връзка с работата си, а лицето, което го следвало-свидетелят Д.И., му било непознато до този момент.
На 05.08.2014
г. по обяд свидетелят Г. се
срещнал с подсъдимия В. ***, на входа на заложна къща
„********“.
Там В. се опитал да заложи процесните вещи-мобилен
телефон мрака „Сони“ модел „Експирия М“ поставен в кожен калъф, но не успял. Свидетелят Г. се заинтересувал от предлаганата вещ и след като
подсъдимият му обявил, че продава мобилния телефон го попитал дали работи.
Подсъдимият му отговорил, че работи и че вечерта гледал на него порно.
Свидетелят Г. закупил телефона за сумата от 50 лева.
В същия ден след обяд свидетелят Г. бил призован в І-во РУП, където с протокол за
доброволно предаване предал на органите на реда закупения по обяд телефон. При
извършения оглед на веществено доказателство (на лист №31
от ДП) и представената от пострадалия М. гаранционна карта (лист №22 от ДП) е била установена пълна идентичност на предадения
от свидетеля Г. телефон и отнетия от свидетеля М.. С
протокол за доброволно предаване подсъдимият В. е предал един брой СИМ карта на
М-тел (лист №29 от ДП). С
разписка (лист №62 от ДП) всички отнети вещи са
върнати на пострадалия Т.М..
Съгласно заключението
на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна експертиза, стойността и вида на
отнетите вещи е следната: мобилен телефон марка „Сони„ модел „Експирия М“ към датата на извършване
на деянието 05.08.2014г. е бил на стойност от 180
(сто и осемдесет) лева, СИМ -картата на М-тел е била на
стойност от 9,90 (девет лева и 90 стотинки) лева и предпазния кожен калъф е бил
на стойност 10,00 (десет) лева. Всички отнети вещи са били на стойност от
199,90 (сто деветдесет и девет лева и 90 стотинки) лева.
Извършена е
съдебномедицинска експертиза (лист №24 от ДП)
№363/07.08.2014г. От заключението на вещото лице е видно, че свидетелят Т.М. е получил кръвонасядания с
отоци по лицето, субконюнктивален кръвоизлив на ляво
око, които отговарят да са причинени по механизма на удари с твърд тъп
предмет-юмрук. Охлузванията по ръката и тялото М. е получил при падането.
Причинено е било разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
ударите в областта на лицето са поне два на брой и отговарят на описаните в
експертизата травми–„клепачите и на двете очи са мораво кръвонаседнали
тип „очила“ и оточни“.
На 05.08.2014
г. е бил проведен разпит на свидетеля М.. В същия ден
след обяд е проведен разпит на свидетеля С.Г..
На 06.08.2014
г преди обяд свидетелят С.Г.
е бил разпитан отново и в разпита си е посочил, че може да разпознае лицето, от
което е закупил телефона, дал е описание. Също преди обяд на 06.08.2014 г. е разпитан свидетелят
М. и е дал описание на нападателя си, като е е заявил, че може да го разпознае.
С двамата свидетели Г. и М. са били извършени две отделни процесулно-следствени
действия разпознаване на лице обективирани в протоколи от същата дата на лист № 12 и лист №15 от ДП и
фотоалбуми към тях. Свидетелите са разпознали подсъдимия В..
На 14.10.2014 г на подсъдимия В. е назначен служебен защитник адв.К. ***, определен от
Председателя на АК-Бургас, и му е било повдигнато
обвинение по чл.198 ал.1 НК. Взета му била мярка за неотклонение „Подписка“. След като е било установено,
че деянието е извършено в условията на опасен рецидив делото е било изпратено
по компетентност на Окръжна прокуратура –гр.Бургас.
На 19.02.2015 г. е било повдигнато
ново обвинение по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 а.1 вр. чл.29 ал.1
б.“б“ от НК на обвиняемия В..
В хода на съдебното
следствие въпреки дадената му от съда възможност подсъдимият В. отказа да дава
обяснения.
Така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М., Г., С., прочетените по реда на чл.281
ал.1 т.1 НПК показанията на
свидетеля Д.И., проведените следствени действия разпознаване
на лица, фотоалбумите към тях, протоколите за доброволно предаване, разписка за
връщане на вещи, справка за съдимост, писмо до Председателя на АК Бургас,
постановление за предоставяне на правна
помощ, постановление за назначаване на защитник, изготвените съдебно-оценъчна и
съдебномедицинска експертизи, заключението на вещите лица дадени в хода на
съдебното следствие, гаранционна карта и протокол за оглед на веществени
доказателства, пълномощни.
Показанията на пострадалия свидетел М. са
последователни и непротиворечиви относно лицето, което го е нападнало и му е нанесло
удари, съборило го е на земята, извадило е портфейла му и му е взело телефона с
намиращата се в него СИМ карта на М-тел, поставени в
кожен калъф. Сигурен е, че портфейлът му
е издърпан от джоба, тъй като същият е бил завързан с верига за гайка на
панталона му. Свидетелят е сигурен, че същото лице, което го е нападнало му е
скъсало веригата на портфейла, му е отнело телефона. Свидетелят не си спомня да
е разбрал, че портфейла му е отново поставен в джоба, не е усетил кога е отнет
и телефона му, който държал във вътрешен джоб с цип в якето. Свидетелят М. разпознал подсъдимия като
неговия нападател. Освен това категорично заявява, че си спомня, че заедно с
подсъдимия е имало и друго лице, което разпознава като силует в свидетеля И.,
но не го разпознава като физиономия.
Свидетелят Г. също разпознава подсъдимия като лицето, от което е
закупил мобилния телефон, собственост на пострадалия М. (видно от представената
гаранционна карта на лист № 27 от ДП). Подсъдимият е
предал доброволно и СИМ картата ползвана от свидетеля М..
На 06.08.2014
г. свидетелят С. снел сведения от свидетеля Д.И.. Предварително с него била проведена беседа. При
снемане на сведенията присъствала майката на свидетеля Д.И.-
свидетелката М.И.. Докато се изготвяло сведението,
според свидетеля С., през цялото време присъствала свидетелката М.И.. Свидетелят С. твърди, че през това време върху свидетеля
не е бил осъществяван физически и психически тормоз.
Свидетелят Д.И. е бил разпитан от водещия разследването в присъствието
на неговата майка свидетелката М.И. и инспектор ДПС в
І-во РУП на същата дата -06.08.2014 г. и приключил в 12,00
часа. В 13,30 часа същият свидетел бил разпитан пред съдия от Районен съд в гр.Бургас отново в присъствието на майка си и инспектор ДПС
в І-во РУП.
Свидетелят Д.И. пред съда дава показания, които съществено се
различават от тези дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство, в частта им, в която разказва как телефонът, собственост на свидетеля
М., е попаднал в подсъдимия. Според показанията му дадени в хода на съдебното
следствие свидетелят М. залитал и не изглеждал добре и даже паднал два или три
пъти. Когато подсъдимият видял това, предложил на М. да го изпрати, но
последният го напсувал. Това изнервило В., но чак когато последвал пострадалия
до тоалетните едва тогава го ударил. М. паднал и тогава И. се спуснал да му
помогне. Видял до падналия М. на земята телефон и решил, че е негов. Поискал чрез
него да се свърже с ЕЕН 112, но впоследствие харесал телефона и го взел със себе си. На другия ден го дал на
подсъдимия, за да го заложи, но подсъдимият не разбрал откъде е телефона.
Тази версия съдът не
приема по следните съображения:
От показанията на
свидетеля С. става ясно, че при преглед на записа от охранителната камера на чейндж бюро „******“
до ресторанта „**********“
е видял свидетелят М. да се движи и чак на около 30-40 метра след него да бяга
подсъдимият следван от свидетеля И.. Това противоречи на версията предложена от
свидетеля И., че свидетелят М. залитал и му е била необходима помощ. Освен това
подсъдимият е бягал след него, очевидно не за да му предложи да го изпрати, а
за да го заговори. Съдът не приема версията, че свидетелят М. напсувал
подсъдимия и това го изнервило, а го ударил в по-късен момент когато вече са
били извън обхвата на охранителните камери. Съдът счита дадените пред него от
свидетеля И. показания за пристрастни. Свидетелят И. твърди, че подсъдимият му
е съсед и се познават, излизат заедно. Съдът счита, че тези показания са
предназначени за оневинят подсъдимия. В подкрепа на тези изводи са и
показанията на свидетелката М.И.. Същата беше
разпитана в това качество по искане на защитата. В показанията си пред съда свидетелката
И. разказа, че проведените разпити със сина й от страна на разследващия, от
страна на свидетеля С. и пред съдия са били в нарушение на процесуалните норми.
Свидетелката първо твърдеше, че е неграмотна и вместо подпис постава отпечатък
от десния си палец. В последствие отрече това и потвърди, че тя собственоръчно
е подписала протокола за разпит на сина й Д.И. проведен
пред разследващия и пред съдия от БРС, както и при снемане на обясненията му
пред свидетеля С.. Свидетелката И. потвърди, че се е подписала на протоколите
за разпит на сина й след като са й били прочетени показанията отразени в тях пред
нея и пред свидетеля И..
Съдът с оглед
изложеното по-горе счита, че показанията на свидетеля Д.И.
прочетени по чл.281 ал.1 т.1 НПК и приети по
делото са били снети по предвидения по НПК ред и представляват годно доказателствено
средство.
Съдът кредитира прочетените
по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК показания на свидетеля Д.И.,
тъй като същите съвпадат с показанията на пострадалия М. дадени в хода на
съдебното следствие, както и с останалите
писмени и гласни доказателства.
С оглед изложените
съображения, съдът прие, че фактите по обвинението са доказани по несъмнен и
категоричен начин. По несъмнен начин се доказа авторството на деянието и вината
на подсъдимия В..
По несъмнен начин се
доказа, че подсъдимият Й.Т.В. ЕГН ********** е
извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“
от НК за това, че на 05.08.2014 г.***,
на пресечката на улица „***********“
и ул. „*********“
противозаконно отнел чужди движими вещи –мобилен телефон марка „Сони“ модел „Експирия М“ на стойност 180, 00
(сто и осемдесет) лева ведно със СИМ карта на „М-тел“
на стойност 9,90 (девет лева и деветдесет стотинки) лева и предпазен кожен
калъф на стойност 10,00 (десет) лева или всичко на обща стойност от 199,90 (сто
деветдесет и девет лева и 90 стотинки) лева от владението на Т.Т.М. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (изразяваща се в
нанасяне на удари в лицето и тялото) и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
С упражнената принуда
по отношение на пострадалия под формата на сила подсъдимият В. целенасочено се
е стремял да постигне вредоносния резултат, имайки ясни представи за всички
признаци от обективната страна на деянието.
От субективна страна е налице
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
тъй като е имал недвусмислени представи, че действа въпреки волята на
пострадалия М. и че преодолява несъгласието му посредством принуда, в случая употреба
на сила –блъскане отзад в гърба и нанасяне на удари в лицето, предвиждал настъпването
на общественоопасните последици и съзнателно се е стремял към настъпването на
тези последици.
При определянето на
вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното:
Престъплението по чл.199 ал.1 т.4
НК е с висока степен на обществена опасност. Обект на нападение е станал млад
мъж, спрямо който подсъдимият е действал агресивно и безцеремонно. Вярно е, че
стойността на отнетите вещи е ниска, но в случая не може да се игнорира фактът,
че подсъдимият е действал с намерение да присвои противозаконно цялата наличност
на пари и вещи, които биха могли да се намират в пострадалия, без предварително
да е имал представа за стойността на вещите и размера на сумата в портфейла.
Степента на обществена
опасност на дееца не е висока. Подсъдимият е бил осъден за престъпления, които
не представляват висока степен на обществена опасност, но и по двете му е било
наложено наказание лишаване от свобода, което е било изтърпяно ефективно.
Като смекчаващо
обстоятелство съдът съобрази изразеното от подсъдимия съжаление за нанесените
на пострадалия М. удари в последната му дума, както и младата му възраст.
С оглед изложеното съдът
намира, че за постигане целите на наказанието визирани в чл.36
от НК следва да бъде определено наказанието лишаване от свобода към минималния
предвиден в закона размер, а именно пет години. Съдът не намери да са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито едно изключително, заради които
да приложи нормата на чл.55 от НК.
Предвид предишните
осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода и на основание чл.60 ал.1 и чл.61
т.2 от ЗИНЗС съдът постанови В. да изтърпи наложеното
му наказание от пет години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг
режим.
Относно гражданската
претенция, съдът намира същата за доказана по своето правно основание –чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимия В., пострадалият М. е претърпял неимуществена вреда
–болки и страдание стоящи в пряка причинна връзка с извършеното престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 от НК.
Предявената претенция от 1500 (хиляда и
петстотин) лева неимуществени вреди се явява адекватна на претърпените от пострадалия
ищец болки и страдание. По справедливост съгласно чл.52
от ЗЗД съдът прецени, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в пълния му размер -1500 лева. Подсъдимият Й.В. бе осъден да заплати сумата от 60 (шестдесет) лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск в полза
на държавата по сметка на Окръжен съд –гр.Бургас.
Тъй като гражданският
ищец е направил съдебни разноски, които иска да му бъдат присъдени и с оглед
изхода на делото, на основание чл.189 ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия В. да заплати на Т.М. направените по делото разноски за адвокат в размер от
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Осъди подсъдимия В. да
заплати направените по делото разноски на основание чл.189
ал.3 от НПК–по сметка на ОД
на МВР –гр.Бургас в размер от 50 (петдесет) лева и по сметка на ОС –Бургас в
размер на 30 (тридесет) лева, или общо 80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от изложените
съображения съдът постанови присъдата си .
СЪДИЯ: