№ 144
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Иван Стойчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600279 по описа за 2021 година
при секретаря Н. Вьонг и с участието на прокурор Н., като разгледа докладваното от
съдия Букова внчд № 279 по описа на САС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С определение от 17.02.2021 г. по нчд № 52/21 г. по описа на СОС, 1 с-в,
по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК са групирани наложените на С. И. С. наказания по
нохд № 480/14 по описа на РС - Ботевград, по нохд № 470/14 по описа на РС –
Ботевград и по нохд № 716/15 г. на СОС, като му е определено общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” по посочените наказателни производства в размер на
осем години с определен строг режим за изтърпяването му. Приложени са
разпоредбите на чл.59 и чл.25, ал.2 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на
осъдения С., в която се възразява относно определения режим за изтърпяване на
общото най-тежко наказание. Твърди се, че на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС съдът е
следвало да определи първоначален общ режим, тъй като осъденото лице не е с висока
степен на обществена опасност, видно от поведението му по време на предходно
задържане за изтърпяване на наказание /с добро поведение и с награди/, както и през
периода на свобода /трудова ангажираност и повишаване на квалификацията/. Видът
1
на режима е от значение за постигане целите на наказанието, а не трябва да цели
допълнителна репресия. От значение било също, че деянието по нохд № 716/15 г. на
СОС е извършено преди останалите, но производството е започнало след като вече са
били изтърпени наказанията по последващите деяния. Поради това се иска изменение
на постановения съдебен акт в посочения смисъл.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения С. поддържа
жалбата с доводите в нея, като акцентира на обстоятелството, че най-тежкото
наказание е наложено за първото по време на извършване престъпление, към който
момент лицето е било в младежка възраст и увлечен от лекомислие. Изтърпяването на
това наказание е започнало едва след като вече са били изпълнените другите,
наложени му за последващи деяния, а видно от приложените по делото справки С. се е
поправил. След освобождаването му е работил по трудово правоотношение, чието
прекратяване е било поради задържането му след постановяване на присъда. В тази
връзка се твърди, че личността му към настоящия момент не е с повишена опасност и е
налице възможността по реда на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС да се определи общ режим за
изтърпяване на определеното общо наказание.
В собствена защита осъденият С. моли да се уважи жалбата, като се отчете, че
спазва правилата, посещава училище и има добро поведение, а сега определеният му
режим не позволява контакт с роденото след задържането му дете.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
правилност на съдебния акт и потвърждаването му, тъй като доказателствата по делото
кореспондират с направените изводи, включително и за личността на дееца.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
В рамките на производството по чл.306, ал.1 т.1 НПК при спазване на
процесуалните изисквания е изяснена фактологията по делото, относима към предмета
на същото, като направените фактически констатации се основават на представена
актуална справка за съдимост и справки от ГД "ИН" и от НСлС, установяващи фактите
от значение за предмета на настоящото произнасяне, а именно последните постановени
спрямо осъдения С.С. присъди, предварителните му задържания и изтърпяната от него
част от наложените му наказания, включени в съвкупност. По изрично искане на
жалбоподателя с оглед изложените от него съображения за значимостта на
обстоятелствата, чието изясняване се иска, въззивният съд е изискал справки за
трудова ангажираност на лицето, за наложени наказания и получени награди по време
на изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“, както и характеристична справка.
2
В отговор по делото са постъпили и приети като писмени доказателства справки от ТД
на НАП „Велико Търново“ за регистрирани трудови договори на С., първоначален
доклад от ГД „ИН“, затвора – гр. София и справка от н-ка на затвора – гр. Враца за
лишения от свобода при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от
15.05.2020 г.
Въз основа на събраните доказателства, съдът счете, че при данните от справката
за съдимост на С. по същество правилно е решението на съда, че между отделните
постановени присъди по нохд № 480/14 по описа на РС - Ботевград, по нохд № 470/14
по описа на РС – Ботевград и по нохд № 716/15 г. на СОС са налице предпоставките на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на общо най-тежко наказание. Това е така,
тъй като деянията по същите са извършени в периода 01.05.2014 г. – 13.05.2014 , т.е.
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях /първата влязла в сила
присъда е от 31.07.2014 г., а последната – от 15.01.2020 г./. Правилно за общо най-
тежко такова е наложено наказанието лишаване от свобода, отмерено по нохд №
716/15 г. на СОС за срок от осем години, за изтърпяването на което с оглед чл.57, ал.1,
т.2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим, като на основание чл.25, ал.2
НК е зачетена изпълнената част от отделните наказания в съвкупността, а по чл.59,
ал.1 и ал.2 НК – предварителното задържане на осъдения.
Основното оплакване в жалбата от защитника на осъдения, поддържано и в
съдебното заседание пред САС, се свежда до постановеното от съда на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „а” ЗИНЗС изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода да бъде при първоначален строг режим. Изложените в тази насока
доводи, обаче, които са били предмет на обсъждане и от първата инстанция /макар и
при произнасяне по направено доказателствено искане/, не могат да бъдат споделени и
от този съдебен състав предвид предмета на настоящото производство по чл.306, ал.1,
т.1 НПК. Последното цели да реши въпросите, свързани с определянето на общо
наказание на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, когато е пропуснато да бъде
сторено към момента, в който най-рано са били налице предпоставките за това, а
именно влизането в сила на последната постановена присъда. При вече започнало
изпълнение на наложеното наказание, впоследствие определено за общо с други,
/независимо дали последните са изцяло или частично изтърпени/ не би могло да се
преценява наличието на основания за обсъжданата промяна в постановения с
последната присъда режим. В обхвата на произнасянето на съда по реда на чл.306, ал.1,
т.1 НПК се включва и преценката относно приложението на чл.24 НК, при което
обективно би могло да се наложи определянето на друг, различен режим от
постановения при отделните включени в съвкупността наказания, но извън този случай
по обсъждания ред съдът не би могъл да коригира вече определения с присъдата
първоначален режим за изтърпяване на наложено най-тежко наказание. Това е така,
3
тъй като обсъжданите въпроси от значение за определянето на общо наказание не са
идентични с тези възникващи и намиращи решение в ЗИНЗС, произнасянето по които
налага преценката на други предпоставки. В процесния случай срокът на наказанието
и обществената опасност на осъдения към момента на реализиране на престъплението,
а не неговият остатък /независимо от размера на същия/ и поведение при вече
изтърпените наказания, включващи се в съвкупността, са определящи относно
първоначалния режим на изтърпяването му. Именно те са били обсъждани и взети
предвид от съда, постановил присъдата по нохд № 716/15 г. при определянето на строг
режим за изтърпяване на осемгодишното наказание лишаване от свобода за
престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 НК спрямо осъдения С..
Възможностите за промяна на режима при налагането на общо наказание и в хода на
изпълнение на същото наказание и предпоставките за това по чл.66 ЗИНЗС не са
предмет на настоящото производство и не могат да се обсъждат от съда, който не е
оправомощен както да ревизира влезлия в сила съдебен акт по нохд № 716/15, с който е
наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода, така и да измества
компетентния административен орган по ЗИНЗС, а именно началника на затвора.
Всички сочени от защитата обстоятелства, свързани с ниската степен на обществена
опасност на осъдения, почиват на твърдението за поправянето му с оглед вече
изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, и поведението му в
затвора, обосноваващи внасянето на промяна в режима му, като именно наличието на
тези предпоставки не би могло да се установява от съда в настоящото производство.
Без да се оспорва установената по делото положителната промяна в поведението на
осъденото лице към настоящия момент, съдът счете, че същата следва да се отчете при
преценка налице ли са условията за изменение на първоначалния режим /по реда на
чл.66 ЗИНЗС/ при изтърпяване на остатъка от наложеното общо най-тежко наказание,
като това не се препятства от сега проведеното производство по чл.306, ал.1, т.1 НК.
При очевидно много добрите характеристики за поведението на осъденото лице,
дадени от администрацията на затвора, за осъдения е налице възможността да
инициира и получи положително произнасяне по направеното искане.
Поради тези съображения, основаващи се на законово предвидената
компетентност на съда в настоящото производство и при съвпадащите крайни изводи с
тези на първата инстанция, настоящият съдебен състав счете за неоснователно
оплакването на жалбоподателя относно постановения първоначален режим за
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С оглед
на това и цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, съдът счете, че не
се налага отмяна или изменение на същия, поради което
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2021 г. по нчд № 52/21 г. по описа на
СОС, 1 с-в, с което по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК са групирани наложените на С. И.
С. наказания лишаване от свобода по нохд № 480/14 по описа на РС - Ботевград, по
нохд № 470/14 по описа на РС – Ботевград и по нохд № 716/15 г. на СОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5