Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, ….12.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Панагюрище, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при секретаря И.ка П.а, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД
№ 141/2020 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М.
против НП № ***от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че не са установени
съществените елементи, обуславящи съществуването на трудово правоотношение
между „М.К.“ ЕООД и П.Б.П.. Между дружеството-жалбоподател и П.П. не бил
уговорен нито един такъв елемент. Уговорка за предоставяне на работна сила и
плащане на съответно взънаграждение имало между П.П. и ЕТ „С.-С.Д.“, поради
което АНО неправилно бил санкционирал
жалбоподателя, вместо едноличния търговец.
В
съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „М.К.“ ЕООД е
санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 31.01.2020 г. около 11,00
часа на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в
участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.“ – етапно
изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно
водоснабдяване“, находящ се в град Панагюрище, м. „А.“, площадка „А.“, не е
уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с П.Б.П..
Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр.Панагюрище и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик,
при извършената проверка на фирмената документация на дружеството, в хода на
която било установено че между жалбоподателя и П.П. няма сключен трудов договор
в писмена форма.
Извършеното съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2
от КТ, за което на 28.02.2020 г. свидетел Р.М.
съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от
надлежно упълномощено лице със следните възражения: „Лицето П.Б.П. не е
работник на „М.К.“ ЕООД. Същият не е бил в трудови правоотношения с „М.К.“ ЕООД
нито в момента на настъпване на инцидента, нито някога преди този момент.
Същият е работник на ЕТ „С.-С.Д.“ .
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на
пълномощник на жалбоподателя на
27.05.2020 г., а жалбата против НП била подадена от представляващия
жалбоподателя чрез наказващия орган по пощата на 03.06.2020 год.( л. 97 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани
актосъставителката Р.М., С.Д., П.П., както и допуснатите по искане на жалбоподателя И. И.и Г. Н.
От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.09.2018 г. „А.М.“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР за
обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка,
засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.“ със следните подобекти:
1. Хвостопровод, 2. Тръбопровод за
оборотни води и тръбопровод за замърсени води. Обектът се намирал в град
Панагюрище, м. „А.“, площадка „А.“.
Договарянето станало с възлагателно писмо (л.103 –л.104 в делото), като по-късно, на
26.09.2018 г. правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени
с договор за строителство (л.105 и сл. в
делото). За изпълнение на различните видове СМР „Мотажи Ко“ ЕООД регулярно наемало
подизпълнители.
През месец януари 2020 г. представляващия жалбоподателя Б.М. помолил О С да
му намери подизпълнител с бригада от шест работника за извършване на кофражни и
други строителни работи, неизискващи специална квалификация. О С потърсил св. С.Д.,
който имал строителна фирма и му казал, че строителната фирма на г-н М. търси
работници за обща работа, шест човека за обект в гр. Панагюрище. Св. Д. се
съгласил, намерил шест работника, между които св. Г. Н, Т Б., негов син и св. П.П.,
на които предложил работа в гр. Панагюрище в строителството. Обещал им че ще им
наеме квартира и ще плаща разходите за
наем. Предварително им казал, че ще работят без трудов договор. Св. Н, Т Б., св.
П.П. и останалите трима се съгласили и на 20.01.2020 г. заедно със св. Д.
потеглили за гр. София. Първо отишли в офиса на жалбоподателя, където св. Д. и О
С отишли при управителя на жалбоподателя Б.М.. Между М. и св. Д. била
постигната договорка ЕТ „С. – С.Д.“, представляван от св. Д. да приеме
изпълнение на СМР – кофражни дейности и друга обща работа според спецификите на
етапа на строителство на обекта на площадка „А.“. Договорена била цена за
изпълнение: 9,00 лв. за един човекочас, и начин на плащане: ежеседмични авансови
плащания. Б.М. поел ангажимента да осигури работно облекло и лични предпазни
средства за работниците на св.Д ., тъй като съгласно договора с възложителя „А.М.“
АД всички работници на площадката следвало да носят облекло с логото на
основния изпълнител. Всички тези договорки били отразени във възлагателно писмо
(л. 86 в делото), което било изготвено на място
от св. И.– ръководител направление „Развитие и логистика“ при жалбоподателя и
връчено на св. Д.. Заедно с възлагателното писмо, св. И.предоставил на св. Д.
проект на договор с уговорката да го прочете, след което да пристъпят към сключване
на окончателен договор. Св. И.изготвил и
разходен ордер за сумата от 1 800 лв.
за аванс на работниците, която сума била предадена на ръка на св. Д.,
който се подписал на РКО за получил сумата. След това св. Д. казал имената на
работниците, при което св. И.съставил приемо-предавателен протокол за работно
облекло, което предал на св. Д..
През цялото време св. Н, Т Б., св. П.П. и останалите трима работника чакали
пред офиса и не се срещнали с никой служител на „М.К.“ ЕООД.
След като получил възлагателното
писмо, аванса и работното облекло, св.Д. слязъл, предал го на работниците и
заедно тръгнали за гр.Панагюрище, където им наел квартира. Раздал им част от
получените пари, за да могат да плащат ежедневните си разходи, след което ги
завел на работната площадка и си тръгнал за гр.****. Определил им за бригадир
сина си Т Б..
Съгласно възлагателното писмо на „М.К.“ ЕООД договорът за изпълнение на
възложените на ЕТ „С.-С.Д.“ СМР влизал в сила от момента на получаване на
авансово договореното възнаграждение , т.е. от 20.01.2020 г. В изпълнение на
договора бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, състояща се от шест души общи работници с
бригадир Т Б. започнали да извършват дейности по ръчно разчистване на земни
маси, кофражни дейности и друга възложена им обща работа на обекта. За
извършената работа „М.К.“ ЕООД, на 24.01.2020 г. и на 31.01.2020 г. платило на
св.Д. още две седмични авансови плащания за работниците, за което били изготвени РКО (л. 89-90 в делото). След като на 24.01.2020 г. получил от жалбоподателя 1188 лв., св. Д. ги
изпратил на сина си Т Б., за да ги разпредели между шестимата работници. Т Б. възлагал
на работните конкретни задачи на обекта на площадка „А.“, като той им казвал
кога приключил работния ден и можело да
си тръгват, като работниците били с впечатление, че работят за св. С.Д..
Свидетел П.П. посочва, че работили от понеделник до петък и почивали събота и
неделя, а заплащане получавали от сина на свидетел Д. – Т Б., които пари му
били изпращани от свидетел Д..
На 31.01.2020 г., малко след като св. Д. получил поредния аванс за сумата
от 2680 лв., на работната площадка станал инцидент, вследствие на който П.
Тодоров пострадал, а друг работник – М. М починал. Това станало при извършването на
дейност по ръчно разчистване на скална маса на опрорен блок 5, до обсега на
работещ багер, при което намиращите се до работниците полиетиленови тръби с
висока плътност паднали в изкопа и ги притиснали.
За инцидента бил получен сигнал в ДИТ-Пазарджик. На място пристигнали
инспектор св. М..
Независимо от така установеното св. М. приел, че АУАН за нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ следва да се състави на
жалбоподателя, а не на ЕТ „С.-С.Д.“, тъй като съгласно договора за
строителство, сключен между възложителя „А.М.“ АД и „М.К.“ ЕООД главният
изпълнител следвало да уведомява възложителя и да съгласува с него
подизпълнителите, а такова уведомяване за едноличния търговец липсвало. Освен
това св. П.П. и останалите лица от бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, присъствали в инструктажните
книги като работници на „М.к.“ ЕООД, като пропуските издадени на работните за
влизане в „А.М.“ АД били издадени на „Монажи Ко“ ЕООД. Обяснения от П.П. в хода
на проверката извършена от ДИТ гр. Пазарджик не са взети.
При така установеното от фактическа страна жалбата се явява основателна,
поради следното:
Липсват несъмнени доказателства, от които да се установи наличието на
трудово правоотношение между жалбоподателя и П.Б.П.. Напротив, събрани са
доказателства, опровергаващи този извод. Това са показанията на свидетел П.П.,
в които същият посочван принадлежността си към организацията на ЕТ „С.-С.Д.“.
От разпита на св. П. и св. Н се установява, че
св. Д. лично им е предложил работа, както на него, така и на П. П. и
останалите четирима души в бригадата, той им е плащал заплата всеки петък,
уредил им е престоя в град Панагюрище, въвел ги е на строителната площадка, а
определения им за бригадир негови син Т Б. е определял задълженията им по време
на работа. От показанията на свидетелите И.ов, Н и П. се установява, че
работниците, представляващи бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, в т. число и П.П. не са
се срещали нито с управителя на „М.К.“ ЕООД, нито с друг представител на
дружеството, с когото да уговорят условия за престиране на труд. Всъщност за
този факт по делото не се спори. Обстоятелството, че „М. К.“ ЕООД не е уведомило „А.М.“ АД за
подизпълнителя ЕТ „С.-С.Д.“, означава че жалбоподателят не е изпълнил едно свое
договорно задължение към възложителя на СМР, но не е факт, от който може да се
направи извод че доведените от едноличния търговец работници без трудови
договори са били в трудови правоотношения с основния изпълнител.
По изложените съображения за недоказаност на нарушението, НП като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл процесуалния представител на жалбоподателя
представи документ за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (л. 285 в делото). Разноските следва да се присъдят в тежест
на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което структурно
принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“.
По горните съображения, Районен съд - Панагюрище,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр. Пазарджик, с
което на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Б.М., на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 (три хиляди) лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати на „М.К.“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М., със седалище и адрес
на управление:*** направените разноски
за адвокатско възнаграждениие в размер на 300 (триста) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: