РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000423 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила
въззивна жалба от Т. Н. Ч. срещу постановеното решение №260108 от
11.03.2021 г. по търг.дело № 502/2018 г. на Окръжен съд Пловдив.
С посоченото решение Т. Н. Ч. е осъден да заплати на Ю.Б.Б. АД, както
следва:
-сумата 59 048,90 швейцарски франка, представляваща част от общо
претендираната по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№******* от ****** г. изискуема главница от 128 306,51 швейцарски франка,
ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на
подаването на исковата молба – 27.06.2018 г. до окончателното плащане,
-сумата 278,40 лв., представляваща разноски, нотариални такси, в т.ч.
разходи за подновяване на договорна ипотека, адвокатски хонорар и
нотариални такси, платени по повод уведомяването за предсрочната
изискуемост на кредита.
1
Жалбоподателят Т. Н. Ч., действащ чрез назначения особен
представител адвокат В.К., е останал недоволен от решението, като е изложил
подробни съображения. Счита, че то е неправилно – незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Не е съгласен с изводите на
първоинстанционния съд относно размера на действително дължимата
главница по процесния договор, които са формирани, след като са приети за
нищожни, като неравноправни, отделни клаузи на процесния договор за
банков кредит, при неправилна преценка на събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и при неизяснено дело. Същите не са
събразени със задължителната съдебна практика – тълкувателно решение
№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС за това как се уреждат отношенията между
страните след обявената от съда нищожност в хипотеза на предсрочна
изискуемост по договора. На следващо място, не е съгласен с изводите на
съда за дължимост на нотариални такси, свързани с уведомяване за цесии и
предсрочна изискуемост, които са задължение на банката и за нейна сметка.
Окръжният съд не се е произнесъл по възраженията за нелоялна и
недобросъвестна практика на банката. Моли да се отмени решението и се
отхвърлят предявените искове.
Ответникът Ю.Б.Б. АД не е представил отговор срещу въззивната
жалба и не е изразил становище по делото.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 25.03.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена на 06.04.2021 г. в двуседмичния
срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна.
Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от
ГПК.
Видно от твърденията в исковата молба, предявени са осъдителни
обективно съединени искове за заплащане на главница и нотариални разходи,
за които се твърди, че са произтичащи от договор за банков кредит.
Ищецът банка се позовава на сключен с ответника на 17.09.2008 г.
2
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* с цел
предоставяне на заем на ответника Ч. в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 75 200 евро по курс купува за швейцарския франк
към евро в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 21 990 евро в деня на усвояване на кредита за
покупка на недвижим имот, равностойността в швейцарски франкове на
53 210 евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания. На
09.10.2008 г. ответникът получил сумата 118 491 швейцарски франка,
преведена по банковата му сметка по силата на банково бордеро, в резултат
на което кредитодателят е изпълнил своето задължение за отпускане на
уговорения банков кредит. Била учредена и договорна ипотека за обезпечение
задълженията на кредитополучателя по договора.
С Допълнителни споразумения от 11.10.2010 г., 16.06.2011 г.,
21.12.2011 г., 23.12.2011 г., 31.08.2012 г., 15.02.2013 г. и 17.12.2013 г. се
предоговорили задълженията, като страните се съгласили за преоформормяне
съществуващите, но неплатени към момента на сключване на всяко едно от
споразуменията просрочени вноски чрез натрупването им като редовна
главница по кредита, както и на периоди на облекчено погасяване.
Страните постигнали съгласие по чл.28, ал.1 от договора, че във всеки
един момент от действието му банката може да прехвърли вземанията си,
произтичащи от него на Б. Р. С. АД. На 14.11.2008 г. между Б. Р. С. АД и
Ю.Б.Б. АД /с предишно наименование Ю. и Е. Д. Б. АД/ е сключен договор за
прехвърляне на вземания, като банката е прехвърлила на посоченото
дружество правата си по процесиня договор за кредит. Кредитополучателят е
уведомен за прехвърлянето при сключване на споразумението от 11.10.2010 г.
и с нотариална покана от 09.02.2018 г. на нотариус Е. С..
С Договор от 25.02.2015 г. е станало обратно прехвърляне на
вземанията по договора на банката. Кредитополучателят е уведомен за
прехвърлянето с изпращането на нотариална покана от 09.02.2018 г. на
Нотариус Е. С..
Твърди, че към датата на подаването на исковата молба ответникът е
извършил погасяване на задълженията си по договора, както следва: - 2
214,17 франка главница за периода 09.11.2008 – 29.12.2016 г., - 37 698,32
франка погасена лихва за периода 09.11.2008 - 10.01.2015 г., - 2 603,28
3
франка такси за периода 10.01.2009 – 29.12.2016 г., - 265,44 франка
имуществени застраховки за периода 15.02.2013-17.12.2013 г.
Твърди, че ответникът е спрял изпълнението на задълженията си по
сключения договор, тъй като не е погасил вноската с падеж 10.06.2014 г. Така
се е стигнало до изпращане на нотариална покана от 09.02.2018 г. на
Нотариус Е. С. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Посочва задължението по договора за кредит: - 128 306,51 франка главница,
- 41 121,71 франка договорна лихва, - 326,85 франка такси, - 317,31 франка
застраховки, - 278 лв. нотариални такси. От тези суми претендира частично
главница в размер на 59 048,96 франка, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, и 278 лв. нотариални такси, които са във връзка с
обявяване на предсрочната изискуемост и уведомяването по смисъла на
чл.99,ал.3 от ЗЗД за сключени договори за цесия. Същите са разбити по пера:
60 лв. такса за изготвяне на нотариална покана, 108 лв. допълнителни разходи
по нотариална покана, 92,40 лв. връчване на нотариална покана, 18 лв заверка
на нотариална покана, за които са издадени 4 бр. фактури през 2018 г. и
платени с банкови бордера.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковата молба, тъй като
счита, че ищецът няма вземане спрямо него по посочения договор за кредит
и допълнителните споразумения.
Прави възражение за нищожност на клаузите по договора на
основание чл.143 ЗЗП и нелоялна търговска практика на ищеца по отношение
на чл.2, ал.2, 3 и 4, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6, ал.2,3,4, чл.12, чл.18, чл.20, чл.21,
чл.22, чл.28, за нищожност на всички допълнителни споразумения, тъй като
съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и представляват
нелоялна търговска практика, че неправилно са отклонявани вноски на
длъжника за такси, каквито не се дължат. Прави възражение за погасяване по
давност на главница, лихви и такси.
Излага подробни съображения, че не дължи заплащане на нотариална
такса като разход за изпратена нотариална покана, тъй като задължение на
ищеца е да уведоми длъжника при цедиране на вземането. Счита, че клаузите
в договора и допълнителните споразумения са нищожни като договорени във
вреда на кредитополучателя, тъй като само върху него са възложени
неизгодните икономически последици и нарастването размера на
4
задължението. В договора не се съдържат онези обективни критерии –
механизъм и методология за промяна на базовия лихвен процент, които
обстоятелства да са уговорени от страните. При липсата на ясни критерии и
методология за промяна на базовия лихвен процент не може да се направи
преценка при какви условия банката ще повиши размера на лихвата,
респективно ще намали същия. Неравноправна е и клаузата, даваща
възможност на банката да промени едностранно условията на договора. Също
така, уговорките не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, така че
потребителят да получи информация как търговецът може едностранно да
промени цената, а кредитополучателят да се откаже от договора при
преценка, че промяната е неизгодна за него. Липсва конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва. Не са заложени ясни критерии и
методология в договора за изменение на размера на банковите такси. При
прехвърляне на вземането по неясен начин без посочване на методология са
уговорени клаузи за служебно преоформяне от кредитора на плащанията чрез
натрупване на редовно усвоената и непогасена част от главницата, при което
се предвижда начисляване на лихва върху лихва.
В допълнителната искова молба ищецът допълва, че в договора е
посочено, че годишната лихва съставлява сбор от базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и надбавка от 1,2
пункта. Посочва, че базовият лихвен процент е величина, обвързана от
комплекс фактори, като промяната му не зависи от преценката на банката.
Твърди, че всички допълнителни споразумения са направени в съответствие с
Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като с тях кредитополучателят се е съгласил
банката служебно да преоформи неплатените задължения чрез натрупването
им към редовната главница. Преоформянето се е осъществило не чрез
прибавянето на задълженията към главницата, а чрез погасяването им
посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сметка.
Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност и възражението за
недължимост на нотариалните такси.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.
В първоинстанционното решение е прието, че договорни клаузи -
клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2, разглеждани във връзка с чл.1, чл.2,
на чл.20, чл.21 и чл.23 от договора за банков кредит, са неравноправни и в
5
този смисъл на основание чл.146 от ЗЗП нищожни. Посочените клаузи са
свързани с промяната на лихвения процент, поради промяна на базовия
лихвен процент/БЛП/, като е прието, че липсва конкретна методика или
математически способ, определящи начина и факторите за промяна на БЛП,
поради което кредитополучателят не може да направи ясна и точна преценка
за това как се е достигнало до изменение на БЛП, което е в противоречие с
изискването за добросъвестна търговска практика и създава неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит. На
следващо място, клаузата на чл.23, с която ответникът е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро,
както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица,
включително и в случаите на чл.6,ал.2 от договора, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както
и че е съгласен да поеме всички вреди от промяна на обявения курс на
банката, също е приета за неравноправна, тъй като с нея се поема риск за
сметка на кредитополучателя, както и поемане от негова страна на всички
вреди, което не отговаря на изискването за добросъвестност и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора.
Въз основа на тези изводи съдът е приел, че процесният договор може
да се изпълнява и без неравноправните клаузи. Сумите, които се получават в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаващи
се от номинала към момента на сключване на договора, както и служебно
извършеното превалутиране такси и комисионни, както и лихвите,
определени при изменението на БЛП, са недължими.
Относно допълнителните споразумения са приети за нищожни
уговорките за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, които
представляват анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3 от ЗЗД.
При съобразяване на констатираната нищожност на клаузите в
допълнителните споразумения, водещи до анатоцизъм, както и
неравноправния характер на клаузите в договора за промяна едностранно от
6
банката на базовия лихвен процент, който участва при формирането на
възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния характер
на клаузите на чл.23 от договора, първоинстанционният съд е приел, че
задължението на ответника следва да бъде изчислено, като се вземат предвид
уговорените месечни вноски към момента на усвояване на кредита по
погасителния план, без да се съобразяват настъпилите след този момент
изменения, обективирани в допълнителните споразумения, както и
последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен
процент.
Възражението от страна на ответника за нелоялна търговска практика
на банката при сключване на допълнителните споразумения не е обсъдено.
Имайки предвид законово определената дефиниция за нелоялна практика в
чл.68 г от ЗЗП и последиците от констатирането и, настоящата инстанция
намира, че след като се е достигнало до извод за недобросъвестност на
банката и до значително неравновесие на правата и задълженията на страните
по договора, довел до прогласяване на неравноправни и нищожни клаузи по
основния договор, както и в техен резултат на изключване приложението на
допълнителните споразумения, както и на по-силното основание, това
възражение не би оказало влияние върху крайния резултат. Следва обаче да
се посочи, че Б. Р. С. АД не е нито кредитна, нито финансова институция по
смисъла на ЗКИ. Сключвайки допълнителните споразумения с
кредитополучателя, се достига до предоговаряне условията на
първоначалния договор за банков кредит. По принцип не е налице пречка
цесионерът да сключва споразумения с длъжника по придобитото вземане и
да договаря нови допълнителни условия за погасяването му, вкл. и да прави
договорки за размер на дължима лихва. В чл. 240 от ЗЗД е предвидена
възможност за отпускане на парични заеми и начисляване на лихва. Тази
разпоредба предполага, че дейността по предоставяне на паричен заем не се
извършва по занятие. В случаите, когато същата е част от занятието на
съответния цесионер, то по отношение на тях следва да са налице и
изискванията на ЗКИ. В случая дейността на цесионера е по занятие с оглед
на факта, че с договора за цесия, той е придобил множество вземания, а не
само процесното вземане. Това следва и от съдържанието на втория договор
за цесия по делото, по силата на който е върнал процесното вземане в
патримониума на банката заедно с още множество вземания по договори за
7
кредит и допълнителни споразумения към тях. Ето защо, процесните
допълнителни споразумения са сключени в нарушение на изискванията на
ЗКИ, което прави същите нищожни
С оглед гореизложеното и тъй като настъпването на предсрочната
изискуемост не е предмет на въззивно обжалване, следва да се пристъпи към
определяне на размера на задължението на ответника при обсъждане на
приетите по делото съдебно –счетоводни експертизи за изчисляване размера
на главницата при очертаните по-горе в мотивите параметри. Вземането
следва да се определи в размер на непогасения остатък от предоставената по
договора главница и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до окончателното плащане. За периода до настъпване на
предсрочната изискуемост вземането се определя съобразно първоначалния
погасителен план, според клаузите му с изключение на нищожните клаузи.
Видно от заключението, изслушано пред първата инстанция,
потвърждава се твърдението в исковата молба за усвояване на отпуснатия
кредит по процесния договор – 118 491 швейцарски франка, както и
извършени капитализации на начислени и непогасени лихви пред период на
облекчено погасяване 12 028,63 швейцарски франка, постъпилите вноски от
ответника - общо 33 527,72 швейцарски франка, как са разпределени и
счетоводното им отразяване – погасена главница по счетоводни данни 2 213,
12 швейцарски франка, формирана от 1 570,72 швейцарски франка реално
извършени вноски от длъжника и 642,40 швейцарски франка служебно
извършени от банката капитализации, преустановяване плащането по кредита
след 09.10.2014 г., служебно погасяване на дълга от банката при липса на
авоари по сметката на ответника след извършена капитализация на
просрочени суми към главница, как е преоформен кредитът, а също така и са
разпределени направените от ответника вноски към погасяване на
задължението му по условията по първоначалния договор, без да се отчитат
последващите му изменения. По последния въпрос е прието, че са внесени от
ответника 33 527,72 швейцарски франка, от които следва да са погасени при
първоначалните уговорки: – 1 570,72 главница, - 27 032,76 лихви, - 2 539,72
такси, - 1 956,61 комисионни, - 427,91 застраховки. След приспадане на
главницата 1 570,72 от 118 491 се получава 116 920,28 швейцарски франка.
Тази сума първоинстанционният съд е приел за дължима главница по
процесния договор за банков кредит, като е уважил частичната претенция от
8
59 048,90 швейцарски франка от общо претендираната 128 306,51, в
съответствие със заявеното в исковата молба.
Пред настоящата инстанция са изслушани две допълнителни експертизи.
Първата е за изчисление на непогасеният остатък от предоставената сума 118
491 швейцарски франка съобразно първоначалния погасителен план при
сключването на договора и направените погасителни вноски за главница и
лихви, без да се предвиждат вноски за такси за периода 14.11.2008 г. –
25.02.2015 г. Сумата 33 527,72 швейцарски франка се разпределя за
погасяване на задълженията, както следва: - 4 011,38 главница, - 27 267,77
договорни лихви, - 1 820,66 такси, - 427,91 застраховки. Съгласно
заключението, непогасеният остатък от задължението е 156 796,67
швейцарски франка, както следва : главница – 114 479,62, договорна лихва за
периода 10.11.2008 г. – 26.06.2018 г., – 40 695,65, комисионни за периода
25.02.2015 г. – 26.06.2018 г. – 1 304,09, застраховки до 30.07.2017 г. – 317,31
плюс 278,40 лв. нотариални такси.
Втората експертиза е въз основа на приложена от банката справка, в
която е посочена като внесена сума от ответника 42 781,21 швейцарски
франка, като вещото лице изчисли какво е погасено с тази сума съгласно
първоначалния погасителен план. Изготвени са два варианта.
Първият вариант представлява разпределение съобразно условието на
задачата по първото заключение - без да се предвиждат вноски за такси за
периода 14.11.2008 г. – 25.02.2015 г. От сумата 42 781,21 швейцарски франка
следва да са погасени при първоначалните уговорки без такси за посочения
период: – 5 255,15 главница, - 35 277,46 договорни лихви, - 1 820,66 такси, -
427,91 застраховки. Непогасеният остатък от задължието е 147 993,18
швейцарски франка, както следва : главница – 113 685,85, договорна лихва за
периода 10.11.2008 г. – 26.06.2018 г., – 32 685,93, комисионни от 25.02.2015 г.
– 26.06.2018 г. – 1 304,09, застраховки до 30.07.2017 г. – 317,31.
Вторият вариант е съобразно условието на задачата при
пърноначалния погасителен план – 5 044,66 главница, - 33 439,69 договорни
лихви, - 3 796,39 такси, - 427,91 застраховки. Непогасеният остатък от
задължието е 150 009,40 швейцарски франка, както следва : главница –
113 896,34, договорна лихва за периода 10.11.2008 г. – 26.06.2018 г., –
34 423,72, комисионни от 25.02.2015 г. – 26.06.2018 г. – 1 372,03, застраховки
9
до 30.07.2017 г. – 317,31.
Съдът намира, че не следва да основава изводите си на втората
експертиза, изготвена въз основа на банкова справка от ищеца, която не е
доказателство и има характер на становище, тъй като изхожда от страна в
производството. Съществува неяснота за основанието на приетата за
погасяване сума 42 781,21 швейцарски франка при положение, че реално от
ответника за погасяване на кредита са постъпили само 33 527,72 швейцарски
франка, като разликата произтича от преоформяне на кредита. Ето защо,
изводите му следва да се основават на първоначалния погасителен план към
процесния договор за банков кредит с изключение на нищожните му клаузи.
В чл.4 от договора са уредени таксите, които се дължат от
кредитополучателя на банката, а именно такса за управление – 1,5% върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвоянате на
кредита, комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно спрямо
месечната погасителна вноска в размер на 0,03% върху размера на
непогасената главница, административна такса 50 лв. еднократно при
подаване на документи за кредит. За периода 14.11.2008 г. – 25.02.2015 г.,
през който вземанията на банката са били прехвърлени на Б. Р. С. АД,
банката на практика не е управлявала кредита. Доколкото дружеството не е
банкова институция, не му се следват тези суми. Следва да се възприеме
първото заключение пред настоящата инстанция, в което тези такси са
изключени, и въз основа на него да се приеме, че дължимата главница се
явява в размер на 114 479,62 швейцарски франка. Тъй като се претендира
частична сума - 59 048,90 швейцарски франка, част от изискуема главница от
128 306,51 швейцарски франка, частичната претенция следва да бъде
уважена. За нея, както и за основанието на предявения иск се формира сила
на пресъдено нещо с настоящото решение.
В договора за кредит не са уговорени нотариални такси във връзка с
прехвърляне на вземанията и обявяване на предсрочна изискуемост. Същите
са задължения на банката във връзка с нейни права по договора и
следователно са за нейна сметка. Ето защо сумата от 278 лв. е недължима. В
тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отхвърли
исковата претенция.
По разноските:
10
Претендирано е заплащане на адвокатско възнаграждение от особения
представител на жалбоподателя, като в тази връзка е посочена и банкова
сметка на назначения адвокат, по която същото да бъде преведено.
Констатира се, че за въззивното производство не е определено и не е
внесено от ищеца възнаграждение за особения представител, а същото е
дължимо. В чл.47, ал.6 от ГПК е уредено назначаването на особен
представител от съда, какъвто е настоящият случай. То е за сметка разноските
на ищеца, а възнаграждението му се определя от съда съобразно фактическата
и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да
бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36,ал.2 от
ЗАдв., но не по-малко от ½ от него. В същото време следва да се отчете
общото правило, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
което негово право е прогласено в чл.36,ал.1 от ЗАдв. Това негово право е
възмездно и дължимо. Ето защо, за въззивното производство на адвокат К., в
качеството и на особен представител, се дължи сумата 3570 лв. от ищеца по
делото, а именно Ю.Б.Б. АД, тъй като е на разноски на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260108 от 11.03.2021 г. по
търг.дело № 502/2018 г. на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която Т.
Н. Ч. е осъден да заплати на Ю.Б.Б. АД сумата 59 048,90 швейцарски франка,
представляваща част от общо претендираната по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №******* от ****** г. изискуема главница от 128
306,51 швейцарски франка, ведно с обезщетение за забава в размер на законна
лихва от датата на подаването на исковата молба – 27.06.2018 г. до
окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260108 от 11.03.2021 г. по
търг.дело № 502/2018 г. на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която Т.
Н. Ч. е осъден да заплати на Ю.Б.Б. АД сумата 278,40 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю.Б.Б. АД срещу Т. Н. Ч. за заплащане
на сумата 278,40 лв., представляваща разноски - нотариални такси, платени
11
по повод уведомяването на Т. Н. Ч. за извършени цесии и за предсрочната
изискуемост на кредита.
Осъжда Ю.Б.Б. АД да заплати на адвокат В.К., в качеството и на
особен представител на Т. Н. Ч., адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 3570 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12