РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. ХАСКОВО , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Елеонора Петрова Иванова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Гражданско дело №
20215600100232 по описа за 2021 година
В. М. Н. е предявил против Прокуратурата на РБългария иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 480 000 лв.
Ищецът твърди, че на 24.04.2017 е привлечен като обвиняем за това, че
на 24.04.2017 г. през ГКПП „Капитан Андреево" в съучастие с неустановени
лица /подбудители и помагачи/ с товарен автомобил „Скания" и прикачено
към него полуремарке, без надлежно разрешително, е пренесъл през
границата на страната от РТурция в РБългария високорисково наркотично
вещество - суров морфин със съдържание на активно вещество-морфин-
61,2%, с общо нетно тегло 155 972.5 грама, на обща стойност 5 727 310.20 лв.,
като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък – престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
На 24.04.2017 г. е задържан с полицейско постановление за задържане за 24
часа, а на 28.04.2017г. с определение на Хасковски окръжен съд по ЧНД №
305/2017г. му е взета постоянна мярка „задържане под стража". Във връзка с
подадена молба за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека с
Определение № 418/ 17.11.2017г. по ЧНД № 723/2017 г. ХОС я изменил от
„задържане под стража" в „парична гаранция" в размер на 5 000 лв. поради
1
това, че доказателствата по делото не дават основание да се направи извод, че
съм извършил посоченото престъпление. По протест на прокурора с
Определение от 23.11.2017г. по ВЧНД № 641/2017г. АС –Пловдив е отменил
определението на ОС – Хасково. Бил освободен едва на 12.04.2019 г. след
прочитане на присъдата по НОХД № 264/2018 г. на Окръжен съд - Хасково, с
която е признат за невинен и оправдан по предявеното ми обвинение, след
което се прибрал в Иран. По протест на прокуратурата с Присъда №
8/11.11.2019 г. по ВНОХД № 372/2019г. на АС – Пловдив присъдата на
Хасковския окръжен съд е отменена и е постановена нова, с която е признат
за виновен и осъден на 13 години лишаване от свобода и глоба в размер на
150 000 лв. С Решение № 48/29.06.2020г. по н.д. № 121/2020г. ВКС отменил
въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен
състав. С Решение № 260003/28.08.2020г. по ВНОХД № 286/2020 АС –
Пловдив потвърдил оправдателната присъда на ОС – Хасково, която е влязла
в сила на 01.10.2020 г. Едва след влизането й в сила получил телефона си,
както и товарен автомобил марка „Скания" с рег. № ***** и полуремарке
марка „Мамут" с рег. № *******. Вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода не по – малко от 15 години, и двете години, през които е бил
задържан под стража, е претърпял значителни по интензитет и
продължителност душевни страдания, лишения, неудобства и ограничения,
поради оценя на 480 000 лв., която сума претендира на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ.
Прокуратурата на РБългария оспорва предявения иск с доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В. М. Н. е предявил против Прокуратурата на Република България иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за
причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
2
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
С Постановление от 25.04.2017 г. ищецът В. М. Н. е привлечен като
обвиняем по ДП № 1000 - 21/ 2017 г. на Митница Бургас за това, че на
24.04.2017 г. през ГКПП „Капитан Андреево" с товарен автомобил „Скания"
и прикачено към него полуремарке без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от РТурция в РБългария високорисково наркотично
вещество - хероин с общо бруто тегло 214. 07 кг. на обща стойност 13 914 550
лв., като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е
особено тежък – престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 НК.
С Постановление от 19.02.2018 г. обвинението е прецизирано, като
ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 24.04.2017 през ГКПП
„Капитан Андреево" в съучастие с неустановени лица /подбудители и
помагачи/ с товарен автомобил „Скания" и прикачено към него полуремарке,
без надлежно разрешително, е пренесъл през границата на страната от
РТурция в РБългария високорисково наркотично вещество - суров морфин
със съдържание на активно вещество-морфин-61,2%, с общо нетно тегло
155 972.5 грама, на обща стойност 5 727 310.20 лв., като предметът на
престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък –
престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С определение от 28.04.2017 г. по ЧНД № 305/2017 г. на ОС – Хасково
по отношение на ищеца В. М. Н. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража".
Във връзка с подадена молба за изменение на мярката за неотклонение с
Определение № 418/ 17.11.2017г. по ЧНД № 723/2017 г. ОС - Хасково
изменил същата от „задържане под стража" в „парична гаранция" в размер на
5 000 лв. поради липса на доказателства за извършване на престъплението,
което обаче с Определение от 23.11.2017 г. по ВЧНД № 641/2017г. на АС –
Пловдив е отменено.
С Присъда от 12.04. 2019 г. по НОХД № 264/2018 г. на Окръжен съд –
Хасково В. М. Н. е признат за невинен и оправдан по предявеното ми
обвинение по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като в съдебното
3
заседание му е променена мярката за неотклонение от „задържане под
стража“ в „подписка“.
По протест на прокуратурата с Присъда № 8/11.11.2019 г. по ВНОХД №
372/2019г. на АС – Пловдив присъдата на Хасковския окръжен съд е отменена
и е постановена нова, с която В. М. Н. е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и осъден на 13 години лишаване от свобода и глоба в размер на
150 000 лв.
С Решение № 48/29.06.2020г. по н.д. № 121/2020г. ВКС отменил
въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Ас
– Пловдив.
С Решение № 260003/28.08.2020 г. по ВНОХД № 286/2020 АС –
Пловдив потвърдил оправдателната присъда на ОС – Хасково, която е влязла
в сила на 01.10.2020 г.
С Разпореждане от 12.02.2021 г. по НОХД № 264/2018 г. Хасковският
окръжен съд е постановил веществените доказателства – товарен автомобил
марка „Скания“ рег. № 29D161-10 и полуремарке марка „Мамут" с рег. №
******да се върнат на техния собственик.
При тези факти по делото съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на
Прокуратурата на Република България за повдигнатото и поддържано срещу
ищеца незаконно обвинение.
При преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди
при незаконно обвинение, което на основание чл. 52 ЗЗД се определя от съда
по справедливост, следва да се отчетат всички обстоятелства, които са се
отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно:
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,
срокът на изтърпяване на мярката „задържане под стража", негативните
последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период.
4
Следва да се отбележи, че ищецът не следва да доказва отделните си
негативни изживявания, тъй като се предполага, че с повдигането на
обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид е
поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. По този начин
настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения от страна
на ищеца за завишени страдания, неудобство или други, извън нормалните,
той да докаже това на общо основание.
В настоящия случай ищецът без съмнение е търпял характерните за
всяко лице, подложено на незаконно наказателно преследване,
неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от
осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството,
накърняване на социален и/или професионален престиж. При преценка
степента и интензитета на претърпените от ищеца негативни изживявания на
първо място следва да се има предвид тежестта на обвинението, което е за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до
20 години. Спрямо ищеца, който е ирански гражданин, е била взета най –
тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража“ в продължение на
две години, през което време е бил откъснат от семейството си, със силно
ограничена възможност да контактува с него и да чувства неговата подкрепа.
Посочената мярка на процесуална принуда е накърнила за продължителен
период правото му на лична свобода и неприкосновеност, на свободно
придвижване, причинила му е значителни психически и физически
неудобства. Той е бил съвсем сам, в чужда страна, с повдигнато обвинение,
по което го е грозяла опасността да лежи дълги години в затвора, да му бъде
отнет товарният автомобил, с който си изкарва прехраната. Бил е изправен
пред дилемата или да се признае за виновен и по – бързо да излезе на
свобода, или да поддържа тезата за своята невинност и да получи максимална
присъда. Тази негова несигурност, безпокойство и страх са се задълбочавали
от непрогнизируемостта на наказателното производство предвид
постановените противоречиви решения на отделните съдилища относно
неговата вина - с оглед отмяната на изменената му в по – лека мярка за
неотклонение и на постановената оправдателна присъда. Дори и след
постановяване на оправдателната присъда от ОС – Хасково на 12.04.2019 г.
той е продължавал да чувства силно притеснение и безпокойство, че може да
5
бъде осъден и екстрадиран за изтърпяване на наказанието в България. От
показанията на св. М.Х. се установи, че за воденото срещу ищеца наказателно
преследване за контрабанда на наркотици се разчуло след неговите близки и
съседи. След връщането си в Иран не е могъл да си намери работа като
шофьор, тъй като на собствениците на камиони им било известно, че е
разследван за наркотрафик в България. Автомобилът му бил върнат едва през
февруари 2021 г., докогато трябвало да се препитава с каквото намери.
Всички тези обстоятелства и най-вече продължителността на
задържането, продължителната несигурност от изхода на наказателното
производство, изпитвания от ищеца страх от налагане на най - тежкото
наказание са повлияли изключително негативно върху емоционалното и
психологическо състояние на ищеца. През целия период на наказателното
преследване е бил в състояние на силно безпокойство, тревожност,
потиснатост, безпомощност и обреченост предвид опасността да лежи дълги
години в затвора, далеч от своето семейство и близки, без бъдеще и
перспектива. Засегнати са чувството му на достойнство и чест, доброто му
име сред неговите близки, приятели и колеги. Преживените негативни
емоции от наказателното преследване и задържането му под стража са
оставили незаличим отпечатък в неговото съзнание, който ще има дълготраен
ефект върху неговия психически и емоционален статус.
Независимо, че когато незаконното обвинение е съпроводено и с
незаконно задържане, обезщетението се присъжда общо, то следва да се
определи поотделно за всяко едно от тях, тъй като се касае за две отделни и
самостоятелни основания за ангажиране имуществената отговорност на
Прокуратурата на Република България макар и в този случай незаконното
задържане да се включва в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предвид изложените по – горе съображения за преживените от ищеца
негативни емоции от повдигнатото му незаконно обвинение за двугодишния
срок на незаконното му задържане обезщетението следва да се определи на
100 000 лв. – по 50 000 лв. на година, а за незаконното обвинение – 50 000 лв.
Така определеното обезщетение в размер на 150 000 лв. в най – пълна степен
съответства на интензитета и степента на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, до който размер предявеният иск следва да се уважи, а
за разликата до 480 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.
6
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят и направените
по делото разноски за ДТ в размер на 10 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокуратурата на РБългария следва да
заплати на пълномощника на ищеца – адв. И.А. И. възнаграждение за адвокат
в размер на 4530 лв. съобразно уважения размер на предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на В. М. Н., роден
на ****** ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за незаконното повдигнатото
му обвинение по ДП № 1000 - 21/ 2017 г. на Митница Бургас ведно със
законната лихва, считано от 01.10.2020 г. до окончателното му изплащане,
като искът за разликата до 480 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на В. М. Н. разноски
по делото в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на И.А. И., личен
адвокатски номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 4530
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7