№ 2099
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20241100509999 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. К. срещу решението от
12.06.2024 г., поправено с решение от 03.07.2024 г., по гр.д. № 65315/2023 г. на
СРС, 149 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди,
че решението е недопустимо и неправилно, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се обезсили решението на районния съд, а при
условията на евентуалност – да се отмени това решение и да се постанови
друго, с което се отхвърли предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. Л. К. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да се потвърди. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
1
доводи на страните, приема за установено следното:
С решението от 12.06.2024 г., поправено с решение от 03.07.2024 г., по
гр.д. № 65315/2023 г. на СРС, 149 състав, е заместено съгласието на майката Н.
П. К. за пътувания на детето Л. В.в К. в държавите членки на Европейския
съюз, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Конфедерация
Швейцария, придружавано от бащата В. Л. К. или упълномощено от него
лице, за срок от пет години, считано от постановяване на решението, без
ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца
в годината, които пътувания да не съвпадат по време с определения режим на
лични контакти на майката с детето, както и е заместено съгласието на
майката за издаването на паспорт по ЗБЛД на детето Л. В.в К..
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на
страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по
тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).
В настоящия случай между страните е налице спор по смисъла на чл.
127а, ал. 2, вр. ал. 1 СК, доколкото между тях няма съгласие относно
пътуванията на детето им Л. В.в К. в чужбина и издаването на паспорт на това
дете, което е предпоставка за допустимостта на предявения иск.
Първоинстанционният съд е разрешил спора между страните, постановявайки
допустимо съдебно решение. За наличието на спор между страните
свидетелстват също самата въззивна жалба, становището на въззивницата от
19.03.2025 г. и споделеното от въззиваемия при неговото изслушване от
въззивния съд.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, приети в първата инстанция. В първата инстанция е прието
определение от 16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 24038/2023 г. на
2
Софийския районен съд, 91 състав, съгласно което въззиваемият В. Л. К.
упражнява родителските права над детето Л., което живее при него, а на
въззивницата Н. П. К. е определен режим на лични отношения с детето. Пред
настоящия съд са представени доказателства, че през 2024 г. бащата е бил
служебно командирован в Република Северна Македония и Швейцария и е
бил поканен на коледно парти във Виена, а малолетният Л. – че е
картотекиран като състезател на Таекуондо клуб „Рамус“, в който на
състезателите и треньорите се налага често да пътуват в чужбина на събития
от международния спортен календар. Самият Л. В.в К. при изслушването му
от въззивния съд е заявил, че е пътувал много пъти извън България (до
Гърция, Сърбия, Австрия, Молдова, Турция, Египет), че има желание и
необходимост да пътува извън страната, както и че желае да отиде с баща си
навсякъде в чужбина.
Предвид пътуванията и възможностите за пътувания на бащата в
чужбина, местоживеенето на детето при бащата и желанието и
необходимостта на детето да пътува в чужбина, въззивният съд, също както
първоинстанционния съд, намира, че е в интерес на Л. В.в К. да пътува в
държавите членки на Европейския съюз, Република Северна Македония,
Република Сърбия, Република Турция, Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия и Конфедерация Швейцария. Детето вече не е толкова
малко (10-годишно е), поради което може да възприема забележителностите
на посочените държави – всичките обвързани от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г. Обжалваното решение, вкл. определените времеви рамки на
пътуванията, осигуряващи осъществяването на режима на лични контакти на
въззивницата с детето, е постановено изцяло в съответствие с изискванията
на т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
След като детето се занимава със спорт и в тази връзка му се налага да пътува
в чужбина, уместно е при пътуванията зад граница то да бъде придружавано
от трето лице – напр. треньор или друг представител на спортния клуб, в
който членува. За да се реализират пътуванията, за които е заместено
съгласието на майката, детето трябва да притежава паспорт, поради което
правилно е заместено съгласието на майката и за издаването на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
3
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, въззивницата няма право на разноски. Такива
не се следват и на въззиваемата страна – тя е договорила, че ще заплати
адвокатско възнаграждение на представлявалия я адвокат по банков път, но
доказателства за плащането не е представила.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.06.2024 г., поправено с решение от
03.07.2024 г., по гр.д. № 65315/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 149
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. П. К. и В. Л. К. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4