№ 956
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100500342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20166719/02.08.2021г. по гр.д. № 52218 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 113-ти състав Б. Б. М., ЕГН ********** и И. И.
Ю., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул. „**** Б разделно всеки
от тях поотделно, сумите, както следва: сумата от по 695,33лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.10.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 20, гр. София, ж.к. „Овча купел 2”, бл. 6, вх.В за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 96,97лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 695,33лв. за
периода от 15.09.2018г. до 02.10.2020г.; сумата от 28,99лв., представляващи
цена на разпределение на топлинната енергия в имота за периода от
01.09.2017г. до 30.04.2019г., както и съдебни разноски двамата общо в размер
на 519,03лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над
696,33лв. до 803,20лв. и за периода от май 2017г. до август 2017г.; за горница
над 96,97лв. до 112,02лв. и за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода от п30.10.2017г. до 01.10.2010г. в размер на 6,01лв.,
като Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на двамата ответници
съдебни разноски от общо 81,40лв.
1
С Определение № 20218452/02.12.2021г. е оставена без уважение молба
на Б. М. и на И. Ю. за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25137800/10.09.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Б. Б.
М., ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу нея са уважени.
Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно ,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че нямало проведено заповедно
производство по делото а СРС сочел като правна квалификация и
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Нямало твърдение и доказателство, че
падежът на задълженията бил 45 дни след периода за който се отнасят и
неправилно било прието това като факт от СРС, твърденията били че срок е
30 дни. Така неправилен бил извода на СРС за погасителния давностен срок
за задълженията за септември 2017г. Не била изпаднала в забава на
плащането на главницата, ищецът твърдял, че било нужна покана на
интернет-страницата му, а такава нямало. Неправилно било прието че е
потребител на енергия в имота. Пряко доказателство, че е собственик на ½ от
имота, че е била в брак с И. Ю. , че режим на имуществени отношения е бил
на общност, че след това брак е прекратен. Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* след
срока за отговор е оспорило въззивната жалбата. Претендирало е разноски,
оспорила е поради прекомерност претенцията на въззивника за съдебни
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Бруната България”ООД
ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Ответникът по исковете И. И. Ю., ЕГН ********** не е изразило
становище по жалбата
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22020504/27.10.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу Б. Б. М., ЕГН ********** и И. И. Ю., ЕГН ********** с която е
поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
да осъди ответниците да му заплатят разделно всеки от тях поотделно,
сумите, както следва: сумата от по 803,20лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 27.10.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент №
20, гр. София, ж.к. „Овча купел 2”, бл. 6, вх.В за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от по 112,02лв., представляващи мораторна лихва за
забава на плащането на главницата от 695,33лв. за периода от 15.09.2018г. до
02.10.2020г.; сумата от по 28,99лв., представляващи цена на разпределение
на топлинната енергия в имота за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. ,
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода от
2
30.10.2017г. до 01.10.2010г. в размер на по 6,01лв. Навело е твърдения, че
ответниците са съсобствемици на имота през процесния период и като такива
били потребител на топлинна енергия в него, потребили енергия в количества
и на стойност за които е предявен иска, изпаднали в забава на плащането му,
дължали и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, изпаднали
в забава на плащането му. В о.с.з. от 13.05.2021г. е посочил, че за да докаже
основателността на иска , следва да се снабди от СО с договора за продажба
на имота от 24.09.1990г., както и акта за граждански брак между
ответниците. По общите условия от 2014г. в забава се изпадало 30 дни след
публикуване на фактурата на интернет-страницата. Претендирало е разноски.
Ответниците Б. Б. М., ЕГН ********** и И. И. Ю., ЕГН ********** са
оспорили исковете. Посочили са, че не са потребители на топлинна енергия в
имота, не били собственици или ползватели на имота, не били отправяли
искане за откриване на партида за имота. Не били изпаднали в забава,
задълженията били погасени по давност. Претендирали са е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Бруната България”ООД,
ЕИК ********* е посочило, че дяловото разпределение на енергията било
направено съобразно нормативната уредба.
Приет е неоспорен от страните договор от 20.11.1990г., съгласно който на
20.11.1990г. И. И. Ю. е закупил по реда на наредбата за държавните имоти
апартамент № ****, ж.к. ****.
Приети са писма от СО, район Овча купел изх. № РОК21-ДИ11-84-
1/01.06.2021г. и изх. № П-7529/18.06.2019г. ,удостоверение от ГИС-София,
съгласно които за И. И. Ю. е постановено бракоразводно Решение №
243/27.12.1993г. на СРС, негова съпруга е Б. Б. Ю. , нов административен
адрес на апартамент № ****, ж.к. **** е апартамент № ****.
Съгласно справка по наредба № 14/2009г. Б. Б. М. е била с фамилно име
Ю. до 27.12.1993г.
Приет е договор от 31.10.2001г., , протокол от 21.10.2001г., списък на
живущи съгласно които ОС на ЕС на бл. ****“, гр. София е избрало и
възложило на Бруната България“ООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата при цена от 12лв. за партида, платима преди начало на
отоплителния сезон. В списъка на живущи за апартамент № 20 е изписано
името на Б. М. срещу заявено желание за монтиране на 5 бр. разпределители ,
за което е положила подпис .
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи начислени задължения
за цена на дялово разпределение в месечен размер от 2,75лв. до 3,02лв.
Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г., съгласно чл. 33 вр. с чл.
32 от които срок за плащане на суми по фактури е 45 дни от изтичане на
срока, за който се отнасят.
Приети са протоколи за отчет носещи подпис за Б. Ю. съгласно които
уреди в имота са отчетени реално на 01.05.2018г., на 07.05.2019г.,
3
установено е потребление на енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е
посочило, че общият топломер в абонатната станция на сградата се отчита
ежемесечно, приспадани са технологични загуби ежемесечно. Посочило е, че
в в сградата е въведена система за дялово разпределение на енергията, в
конкретния имот уредите са отчетени реално, начислени суми са съобразно
показанията на уредите и правилата на наредбата за топлоснабдяване. За
периода от 01.05.32017г. до 30.04.2019г. реално потребена енергия била
1606,44лв.
С прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза вещото
лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че за процесния период начислени суми няма данни да са платени.
За дялово разпределение начислена сума била общо 57,97лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се епроизнесъл по исковете
така, както са предявени.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, лихва за забава, за възнаграждение за дяловото й
разпределение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между ищеца и ответника е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна
енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване от 2007г., че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
4
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
5
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът отговоря пред
ищеца за заплащане на ½ от потребените в имота топлинна енергия и
услугата за дяловото й разпределение. Приетият по делото договор
установява, че на 20.11.1990г. имотът е придобит от И. Ю.. Установява се че
към този момент И. Ю. и Б. М. са били съпрузи. Същото е посочено в
писмото от 18.06.2019г., издадена от СО, район Овча купел, който разполага с
достъп до регистрите за тези данни. В подкрепа на този извод на съда е
обстоятелството, че справката по Наредба № 14/2009г. сочи, че до
27.12.1993г. Б. М. е била с фамилно име Ю., като причината за промяната на
фамилното й име е „развод“. Същевременно от писмото от 01.06.2021г. на
СО, район Овча купел се установява, че И. Ю. има бракоразводно Решение №
243/27.12.1993г. Съвпадението на датите на промяна на името на ответника
М. и датата на решението за развод, обсъдено в съвкупност с отбелязването
по справката, че основанието за промяната на името на въззивника е „развод“,
че фамилното й име преди този развод е Ю., обосновават извод, че
записването в писмото на СО от 18.06.2019г., че Б. Б. Ю. е била към този
момент съпруга на И. Ю., е вярно. При така установеното и като съобрази
невъзможността към 1993г. да се избира режим на имуществени отношения
между съпрузите, то съдът приема, че този режим е бил на общност и така
отговорността на ответника М. пред ищеца за заплащане на ½ от потребените
в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването на имота може да се
ангажира. В подкрепа на извода, че Б. М. е била потребител на енергия в
имота е и обстоятелството , че нейният подпис е положен в списъка на
живущи за ОС на ЕС, избрало топлинен счетоводител, както и на протоколите
за отчет на уредите в имота през процесния период.
Съдът приема за установено по делото, че стойността на потребената в
имота топлинна енергия е в размер на общо 1606,44лв., а цената на дяловото
разпределение е 57,97лв. за процесните периоди. Приетото по делото
неоспорено от страните заключение по техническата и счетоводната
експертизи установяват, че в имота е потребявана енергия както за отопление,
така и за битово горещо водоснабдяване, че последната е определяна по
6
показания на реално отчетени уреди и правилата на наредбата за
топлоснабядване. Съдът изцяло кредитира заключението по експертизите
като неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, вярно и
задълбочено, неоспорено от страните.
Неоснователни са възраженията че неправилно е приложен института на
погасителната давност от СРС. В случая задълженията са периодични и
срокът на погасителната им давност е 3 години. Началото на този срок е
изискуемостта на задълженията. Процесните задължения са за периоди, за
които са приложими Общите условия одобрени от ДКЕВР през 2016г. Без
значение за определяне на приложимото право е твърдението на ищеца, че
приложими били ОУ от 2014г. сочещи срок от 30 дни . Съгласно чл. 32 вр. с
чл. 33 от ОУ от 2016г. задълженията следва да се погасят в срок от 45 дни
след изтичане на срока за който се отнасят. Така правилно е прието от СРС че
непогасени по давност са задълженията за периода от 01.09.2017г. до
30.04.2019г.
Правилно е прието от СРС, че за да се изпадне в забава не е нужно
отправянето на покана или публикуване на фактура на интернет-страница на
ищеца. Приложимите Общи условия в случая са тези от 2016г. и
разпоредбите на чл. 32 вр. с чл. 33 от тях сочат че в забава се изпада 45 дни
след срока за който са задълженията.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
райониня съд за размер на задълженията – ккато за главница, така и за лихва.
При обосноваване на тези изводи районинят съд не едопуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът пирема изводите на СРС в тази част
за правилни.
По делото не е установено погасяване на процесните задължения, поради
което и решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
Посочването на разпоредбата на чл. 422 от ГПК от районния съд на първа
страница от решението не се отразява на правилността на същото. Това е така
, защото районният съдът се е произнесъл по осъдителни искове, а не по
установителни такива за вземания, за които е издаданеа заповед. Отделно, в
диспозитива на решението на СРС са посочени само приложимите
материлно-правни норми, уреждащи правната квалификация на исковете.
При така възприето съдът приема, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по производството в
следва да се оставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия разноски не следва да се присъждат. Това е така, защото
такива не е установено да са направени от него, а осъщественото
представителство от юрисконсулт не обосновава присъждане на
възнаграждение за същия. Въззиваемият не е депозирал в срок отговор на
жалбите, в публично съдебно заседание представител на въззиваемия не се
7
явил, депозираната от него молба непосредствено преди публичното съдебно
заседание е бланкета и не може да служи за основание за присъждане на
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по делото.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20166719/02.08.2021г. по гр.д. № 52218
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 113-ти състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца Бруната България”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8