№ 561
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез юрк.П.П. срещу разпореждане от 23.11.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№15384/2021г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника В. СТ. П. в частта относно претенцията за присъждане на мораторна лихва.
В жалбата се излага, че постановеното разпореждане е неправилно в
отхвърлителната част. Твърди се, че заявителят своевременно е изпълнил всички дадени от
съда разпореждания и подаденото заявление отговаря изцяло на изискванията за редовност
Съдът констатира, че жалбата е редовна – подадена в срок от надлежно
легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени следното:
Производството е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, чрез юрк.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника В. СТ. П., за суми, дължими по рамков договор №*********.
Претендирани са и разходи за производството, както и адв.възнаграждение в размер на 150
лева.
С разпореждания от 26.10.2021г. и 09.11.2021г. съдът е указал на заявителя да
направи уточнения, вкл. относно начина на формиране на мораторната лихва, като посочи
върху каква по вид и размер главница се начислява, както и периода с начална и крайна
дата. В отговор заявителят е депозирал молба с приложена таблица и уточнение, че
посочените размери са съобразени със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Въз основа на горното съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Съгласно чл.410, ал.2 ГПК, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
отговаря на изискванията за редовност към исковата молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК.
Съгласно ал.3 на чл.410 ГПК, когато договорът е сключен с потребител, както е в настоящия
случай, към заявлението се прилага договора /договорите/, ведно с всички приложения и
изменения. Към настоящото заявление е приложен цитирания договор за предоставяне на
1
мобилни услуги ведно с анексите към него и договори за продажба на изплащане, както и
общите условия.
Съгласно чл.411 ГПК, съдът служебно следи дали заявлението отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК, т.е. дали претенцията, заявена по този ред е
индивидуализирана ясна и точно. Претендираното вземане следва да бъде конкретизирано в
степента, изискуема за редовност на исковото производство, поради необходимостта от
идентичност между претенциите в заповедното и исковото производство, представляващо
негово продължение. При наличие на предпоставките по чл. 410 от ГПК съдът е задължен да
издаде заповед за изпълнение, а отказ може да бъде постановен единствено в хипотезите на
чл. 411, ал.2 ГПК.
В случая от приложената към втората уточнителна молба таблица е виден периода с
начална и крайна дата, за който е начислявана всяка отделна сума, като се установява, че в
дадена фактура са включени различни главници, върху които мораторната лихва е
изчислявана отделно. В таблицата не е посочено от какво произтича задължението по всяка
една от сумите, но такава конкретизация е направена още със заявлението, доколкото в
приложената към него таблица е посочено основанието за дължимост на всяка от
включените във фактурите суми, напр. месечна фактура за предоставени услуги, вноска за
устройство на изплащане, неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси и др. Тази
конкретизация в заявлението ведно с таблицата към втората уточнителна молба
представлява индивидуализация на претендираните вземания в достатъчна степен с оглед
извършваната в заповедното производство формална проверка за редовност от външна
страна, което води до извод за редовност на заявлението по чл.410 от ГПК.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени и съответно да се издаде заповед за
изпълнение въз основа на процесното заявление в отхвърлената част, като се съобразят
уточненията в молба от 22.11.2021г..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№15384/2021г. на
ВРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. СТ. П. в частта относно
претенцията за присъждане на мораторна лихва, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление №
39249/25.10.2021г. от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
В. СТ. П. от гр.Варна, в частта относно претендираната мораторна лихва съобразно
уточнените размери в молба от 22.11.2021г., както и за пълния размер на претендираните в
заявлението разноски, на основание чл. 410 от ГПК.
Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение на осн. чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3