Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 13.5.2021г.
гр. Перник, 13.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X-ти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Ненкова гр.д. № 3857 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба,
подадена от А.С.А., ЕГН **********, в
качеството му на пълномощник на И.Х.М.,
ЕГН **********, ЧРЕЗ ПРЕУПЪЛНОМОЩЕНИЯ адв. К.П. против „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД,
ЕИК *********, иск по чл.124 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не
дължи сумата от 5859.91 лева,
представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1218
ОТ 23.07.2003 г., сумата от 626.70 лева, представляваща размера на дължимата
лихва за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., до деня на депозиране на
молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005 г., както и сумата в размер
на 129.79 лева направени разноски, поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че въз основа на молба, с вх. № ***** от
02.11.2006г. на „Еич Ви Би Банка Биохим” АД, която в последствие е закупена от
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* срещу ищеца, в качеството му на
кредитополучател по банков кредит е било образувано изпълнително дело № 10 по
описа на ЧСИ А.М.В. за 2006г. Горепосоченото изпълнително производство е
било образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд -
Перник за сума в размер на 5859.91 лева - представляваща неиздължена главница
по договор за потребителски кредит № 1218 от 23.07.2003г., сумата от 626.70
представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004г. до
22.04.2005г. до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист
22.04.2005г., както и сума в размер на 129.79 лева направени разноски.
Претендираните от ответното дружество суми
се твърди, че не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност.
Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване на вземането, по
съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност, което е
въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно
производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск
за признаване със сила на присъдено нещо е посочено,че е несъщеетвуването на
спорното парично вземане на ответника по иска. може да бъде всеки юридически
факт. който е изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното
материално право па вземане на ответника, който може да се релевира с иск или
възражение /така определение № 851 от 18.06.2007г. на СГС, IV-Г отд., постановено по гр. дело №
2307/2007г./.
Погасителната давност на вземанията е
уредена в чл. 110 и следващите Закона за задълженията и договорите. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всички
вземания, за които в закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг). По
давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата.
От страна на банката-взискател от датата
на образуване на изпълнителното дело № **г. на 02.11.2006 г. не са предприети
никакви изпълнителни действия по принудително събиране на просрочената сума,
освен изпращане на призовка за доброволно изпълнение, получена от ищеца
08.11.2006г..
Излагат се подробни доводи, че процесните суми
са погасени по давност, от дата 02.11.2006г., на която е образувано изпълнителното дело и в
рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 02.11.2008г., банката-взискател не е предприела
извършването на надлежни изпълнителни действия по изп. дело № **г. по описа на
ЧСИ А.М.В..
В конкретният случай се твърди новата 5 годишна погасителна
давност за вземането на банката срещу И.Х.М. по изп. дело № **г. по описа на
ЧСИ А.М.В. е започнала да тече от 02.11.2006г. и е изтекла на 02.11.2011г. С
тези доводи се моли за уважаване на искова претенция.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват. Излагат
се подробни доводи, че на първо място- производството по делото е недопустимо, като вземането банката е
прехвърлила чрез цесия на трето за спора лице чрез валиден договор за цесия,
като алтернативно се твърди, че претенцията е неоснователна в случай, че бъде
разгледала по същество.
В допълнително постъпило становище,
от ищеца е посочено, че същият не е бил уведомяван за цедиране на вземането и
за него взискател и ответник е именно банката.
В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г.,
процесуалният представител на ищеца не се е явил,
като съдът е докладвал постъпила молба с
рег.№ ** г. от адв. К.П., пълномощник на ищеца, с която моли, при редовно
призоваване на страните, да се даде ход на делото и не възразява същото да бъде
гледано в негово отсъствие. Моли да бъде прието изпълнително дело № ** г. по
описа на ЧСИ А.В., както и фактурата за платена такса за препис на
изпълнителното дело. Сочи, че няма други доказателствени искания. Изразява
становище по същество на спора, като моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че доверителят му И.Х.М. не дължи на
„УниКредит Булбанк“ АД посочената в исковата молба сума, тъй като е погасена по
давност. Моли за присъждане на сторени съдебни и деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно решението.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и представя
с молбата фактура и списък на разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът „УниКредит
Булбанк“ АД – редовно призован по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, представител не
е изпратил.
Съдът е докладвал делото, както и постъпилото и
молба копие на изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ А.В.,
като писмените доказателства са били приети по делото и същото е било обявено
за решаване.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № ** г. по описа на
ЧСИ А.В.,
въз основа на молба, с вх. № ***** от
02.11.2006г. на „Еич Ви Би Банка Биохим” АД, която в последствие е закупена от
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* срещу ищеца, в качеството му на
кредитополучател по банков кредит е било образувано изпълнително дело № 10 по
описа на ЧСИ А.М.В. за 2006г. Горепосоченото изпълнително производство е
било образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд -
Перник за сума в размер на 5859.91 лева - представляваща неиздължена главница
по договор за потребителски кредит № 1218 от 23.07.2003г., сумата от 626.70
представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004г. до
22.04.2005г. до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист
22.04.2005г., както и сума в размер на 129.79 лева направени разноски, видно от
същото приобщено по делото. По образуваното изпълнително дело при
ЧСИ Василева, е било възложено да извърши действия по принудително
изпълнение.
От приложеното в цялост копие
от изпълнителното дело се установява, че по същото са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за
доброволно изпълнение – като призовка за доброволно изпълнение, получена
от ищеца на 08.11.2006г.. По делото са налични и две молби от банката-
взискател за извършване на справка регистрирани трудови договори на длъжника от
10.12.2007 г и втора молба от 18.09.2008 г. /по която е била внесена и
дължимата такса от 6 лева/ за справка за трудови договори на длъжника, като
други активни действия от взискателя по делото не са били извършвани.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
С постановление от дата 20.05.2016 г. ЧСИ Василева е
прекратила производството по делото поради настъпила перемция- или хипотезата
на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът намира, във връзка с възражението за
допустимостта на производството, че следва да посочи, че наведените възражение
в отговора за по съществото на спора и не касаят допустимостта на делото и със
същите следва да се даде отговор именно с крайния съдебен акт на съда, като по
делото действително ответникът не е ангажирал доказателства извън представеното
уведомление за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, приложено към отговора, преди същото
да е било извършено уведомяване на длъжника за цесията, като следва да се
приеме, че същият е уведомен едва с получаване на отговора и приложението към същия,
каквато е константната съдебна практика и следователно искът е насочен към
взискателя по изп. Дело, за което длъжникът е имал знанието именно, че е негов
кредитор.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 11.05.2005
г., издаден по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на
производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По
отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от
настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени
на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези
съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение
на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед
за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се
прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл
– напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о.,
ГК и много други).
По отношение на вземанията за лихви следва да се отбележи, че действително
същите са определени като периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
погасявани с три годишна давност. Настоящият състав обаче поддържа становището,
че след като и за вземането за лихви е издадена заповед за изпълнение, то
последното също следва да се погасява с общата петгодишна давност, така както
ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно решение.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства,
които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал
или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме, че
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на
влязло в сила решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е
ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така
възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика – напр.
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В
конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 11.05.2005 г., издаден по ч.гр.д. №
**** г. по описа на РС Перник на 02.11.2006 г. по молба на взискателя -праводателя на ответното дружество е образувано ид.№ ** г. по описа на
ЧСИ А.В..
Действително
по делото липсват данни кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника, но
предвид обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена на 24.06.2019
г., то най-късно към тази дата следва да се приеме, че заповедта е връчена.
Доколкото, както се отбеляза и по-горе, в исковата молба са наведени единствено
доводи за погасяване на вземанията по давност след образуване на изпълнителното
дело, то съдът счита, че срещу заповедта не са постъпили възражения и същата е
влязла в сила.
На следващо място, по посоченото изпълнително дело се
установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – като
призовка за доброволно изпълнение, е получена от ищеца на 08.11.2006г.. По делото са налични и две молби от банката-
взискател за извършване на справка регистрирани трудови договори на длъжника от
10.12.2007 г и втора молба от 18.09.2008 г. /по която е била внесена и
дължимата такса от 6 лева/ за справка за трудови договори на длъжника, като
други активни действия от взискателя по делото не са били извършвани.
Извън
посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други
действия.
С
постановление от дата 20.05.2016 г. ЧСИ Василева е прекратила производството по
делото поради настъпила перемция- или хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. По тези съображения изпълнителното
производство следва да се приеме за прекратено по закон /еx lege/ на 18.09.2008 г., доколкото с изключение на молбата за образуване, и
посочените две молби от взискателя не са отправени други искания за извършване
на изпълнители действия в продължение на период от две години. Следва да се
отбележи че за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога
съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл.
При преценката дали
след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са погасени по
давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията,
дадени с Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната последно на18.09.2008 г. И след с образуването на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ А.В.. Отново
съгласно цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но
същата е спряла и да тече през време на
изпълнителното производство по изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ А.В. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за
преустановено едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № ***** г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство съдът приема, че погасителната давност в
случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента преди отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. преди 26.06.2015 г., давностат вече е била изтекла, като по време на ид
не е текла, а именно- давността е изтекла на 18.09.2013г.
Следователно
вземанията на ответното дружество към ищеца са погасени по давност.
По отношение на изложените аргументи, свързани с новите разрешения, дадени
в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № ** г. на ОСГТК
на ВКС, съдът намира същите за принципно правилни, но неприложими спрямо
производството по изп.д. № 1712/2013 г. Това е така,
доколкото до постановяването на ТР
№ 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна
практика, с която правните субекти е
следвало да се съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. За
пълнота следва да се отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен
въпрос, е застъпено и в практиката на Европейския съд по правата на човека –
решение от 10.01.2019 г. по дело № *****.
С оглед
гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ищеца.
Последният
претендира разноски по представен списък за разноски и доказателства за сторени
такива по делото /стр.64 от делото/, както следва- 900 лева- заплатен
адвокатски хонорар, 259,64 лева- заплатена
държавна такса по делото, 5 лева- за издаване на СУ по делото и 24 лева- такса
за изискване на изп. Дело. Съдът намира,
че предвид изхода на спора следва да се произнесе и по направеното възражение
от страна на ответника в отговора за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение В случая се претендира - 900 лева- заплатен адвокатски хонорар,
като съгласно чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните адв. Възнаграждения,
приложима в случая т.1 на цитираната норма, предвид интереса по делото гласи,
че (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:
Т.3. (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с
бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв..; Съдът намира следователно
и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и факта, че по
делото не е имало множество извършвани съдопроизводствени действия и адв. П. не
се е явил в последното по делото с.з., че водим от всички дотук изложени
аргументи, следва да намали претендираните сумиот 900 лева досумата от 660, 82 лв- минимума по наредбата адв
възнаграждение в случая в какъвто смисъл възражението на ответника е
основателно и следва да ищеца да се присъдят разноски в общ размер -949,46 лв.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете на А.С.А.,
ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на И.Х.М., ЕГН **********, ЧРЕЗ ПРЕУПЪЛНОМОЩЕНИЯ
адв. К.П. против „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД, ЕИК *********, с правно основание
чл.124 ГПК, че ищецът не дължи сумата от
5859.91 лева, представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА ПО ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1218 ОТ 23.07.2003 г., сумата от 626.70 лева,
представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004 г. до
22.04.2005 г., до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист
22.04.2005 г., както и сумата в размер на 129.79 лева направени разноски, поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА УНИ
КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.С.А., ЕГН ********** сумата от 949,46
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ