Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 3368 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.10.2017
г. по гр.д. № 36352/15г., СРС, ГО, 69 с-в е осъдил „С.и.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на Д.С.Ц., ЕГН **********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 244, ал. 7, вр. чл. 240 ТЗ сумата от 8 922,95 лв., представляваща
подлежаща на връщане гаранция за
добро управление, заплатена по силата на договор за възлагане на управление №
РД-15-700 от 13.02.2012г. и анекс № РД-15-4848 от 17.07.2012г. към него, ведно
със законната лихва от 25.06.2015г. до погасяване на вземането. Отхвърлил е предявените от Д.С.Ц., ЕГН ********** срещу „С.и.“
ЕАД, ЕИК ********искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 4 ТЗ за заплащане на
сумата от 223,20 лв., представляваща възнаграждение за изпълняване
на задълженията на изпълнителен директор по договор за възлагане на управление
от 13.02.2012г. за периода от 21.02.2013г. до 28.02.2013г., сумата от 909,33
лв., представляваща възнаграждение за изпълняване на задълженията
за член на Съвета на директорите по договор за възлагане на управление от
13.02.2012г. за периода от 01.03.201 Зг. до 15.03.2013г., както и за сумата от 1
736 лв., представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на договора за възлагане на
управление като член на Съвета на директорите от 13.02.2012г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.и.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на Д.С.Ц.,
ЕГН ********** сумата от 1 291,25 лв. разноски по делото. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.С.Ц.,
ЕГН ********** да заплати на „С.и.“ ЕАД, ЕИК ********сумата от 72, 98 лв.
разноски по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищеца Д.С.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Л.И.Ч. от САК,
с адрес: *** в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.С.Ц. срещу „С.и.“
ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.244, ал.4 ТЗ за
изплащане на сумата от 223,20 лв., представляваща възнаграждение за изпълняване
на задълженията на изпълнителен директор по договор за възлагане на управление
от 13.02.2012 г. за периода от 21.02.2013 г-до 28.02.2013 г., сумата от 909,33
лв., представляваща възнаграждение за изпълняване на задълженията за член на
Съвета на директорите по договор за възлагане на управление от 13.02.2012 г. за
периода от 01.03.2013 г. до 15.03.2013 г. и сумата от 1 736 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
договора за възлагане на управление като член на Съвета на директорите от
13.02.2012 г., както и в частта, в която е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК
да заплати на „С.и.“ ЕАД сумата от 72,98 лв. разноски по делото. В писмо изх. №
СО-9300-60/2//20.03.2013 г., подписано от Й.Ф.в качеството й на кмет на СО,
адресирано от ищеца Д.Ц., изрично е посочено, че договор № РД-15-700 от
13.02.2012 г. за възлагане управлението на „С.и.“ ЕАД се прекратява на
основание чл.2 от него, считано от датата на вписване на решението в ТР при
АВп. На това основание и във вр. с чл.20а от ЗЗД ищецът претендира сумите от
223,20 лв. и 909,33 лв., представляващи дължими, но неплатени от ответника
суми. По делото е безспорно установено, че датата на вписване на решението в ТР е 15.03.2013 г., което обуславя правото
на ищеца Д.Ц. да претендира и получи тези възнаграждения. Относно сумата от
1 736 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на договора за възлагане на управление като член на Съвета на
директорите от 13.02.2012 г./договора/ сочи, че в мотивите си съдът твърди, че
съгласно чл.2 от договора, същият е с определен срок-до провеждане на конкурс
по реда на Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и на
упражняване на правата на собственост на общината в търговските
дружества/Наредбата/, като е посочено, че видно от решение № 96 от 28.02.2013
г. на СОС е бил обявен такъв конкурс и договорът е прекратен поради изтичане на
определения срок. Заявява, че обявяването на конкурс не означава, че такъв
конкурс е проведен, а договорът се прекратява едва когато конкурса е проведен и
е избран нов член на Съвета на директорите, който следва да замени освободения.
По делото няма доказателства за проведен конкурс по реда на Наредбата, защото
такъв не е бил проведен нито след освобождаването на ищеца като член на Съвета
на директорите, нито в срока на предвиденото предизвестие от един месец в
чл.11, ал.1, т.3 от договора за управление. Именно този текст обуславя правото
но ищеца Д.Ц. да претендира и получи съответното обезщетение, установено по
размер от приетата по делото ССЕ. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното в обжалваните части и да бъдат уважени исковете за
посочените суми. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
ответник „С.и.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Д.Ш.оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.244,
ал.7, вр. чл.240 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.244, ал.4 ТЗ.
Ищецът Д.С.Ц. твърди, че в качеството си на член на Съвета на директорите на ответното
дружество „С.и.“ ЕАД и по силата на сключен договор за възлагане на управление
№РД-15-700 от 13.02.2012г. и анекс № РД-15-4848 от 17.07.2012г. към него е
заплатил гаранция за добро управление в размер на 8 922,95 лв. С решение № 96
по протокол № 35 от 28.02.2013г. на Столичния общински съвет е бил прекратен
договорът, но и към настоящия момент не е освободен от отговорност. Сочи, че
решението на СОС е вписано в Търговския регистър на 15.03.2013г. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 8 922,95 лв., представляваща подлежаща
на връщане гаранция, поради прекратяване на договора за управление, сумата от
223,20 лв., представляваща възнаграждение за изпълняване на задълженията на
изпълнителен директор за периода от 21.02.2013г. до 28.02.2013г., сумата от
909,33 лв., представляваща възнаграждение за изпълняване на задълженията за
член на Съвета на директорите по договора за управление за периода от 01.03.201
Зг. до 15.03.2013г., както и сумата от 1 736 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на договора, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от предявяване на исковете до погасяването.
Претендира разноски.
Ответникът
„С.и.“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете. Сочи, че
предпоставките са връщане на гаранцията са кумулативно дадени и доколкото
липсва решение на СОС за освобождаване от отговорност на ищеца, не е осъществен
фактическият състав за връщането й. Оспорва и дължимостта на вземанията за
възнаграждения, тъй като след решението за прекратяване на договора, ищецът не
е изпълнявал възложените му функции. Сочи още, че в договора липсва уговорка за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.
По направените във въззивната жалба възражения настоящата инстанция излага
следните мотиви:
От приетите по делото Протокол № 211 от 21.02.2013 г. от заседание на
Съвета на директорите на „С.и.“ ЕАД и решение № 96 от 28.02.2013г. на
Столичния общински съвет, се установява, че на 21.02.2013г. Съветът на
директорите е взел решение за освобождаване на ищеца като изпълнителен член на
дружеството, а на 28.02.2013г. едноличният собственик на капитала е взел
решение за освобождаването му от Съвета на директорите. Безспорно е, а и от
представените по делото справки от Търговския регистър се установява, че двете
решения са вписани съответно на 28.02.2013г. и на 15.03.2013г. Ищецът претендира възнаграждение за изпълняване на
задълженията на изпълнителен директор за периода от 21.02.2013г. до 28.02.2013г., както и сумата от 909,33 лв.,
представляваща възнаграждение за изпълняване на задълженията за член на Съвета
на директорите по договора за управление за периода от 01.03.2013г. до 15.03.2013г., като акцентира на факта, че видно от писмо изх. № СО-9300-60/2//20.03.2013 г., подписано от
Й.Ф.в качеството й на кмет на СО, адресирано от ищеца Д.Ц., в него изрично е
посочено, че договор № РД-15-700 от 13.02.2012 г. за възлагане управлението на „С.и.“
ЕАД се прекратява на основание чл.2 от него, считано от датата на вписване на
решението в ТР при АВп. По силата на императивната разпоредба на чл.244, ал.7
от ТЗ, за да е налице валиден договор за
управление, същият следва да е подписан от Председателя на съвета на
директорите на съответната фирма с изпълнителен член на съвета, като законът не въвежда друг елемент от този
правопораждащ фактически състав, като условие за настъпване на целената правна
промяна. Съгласно
общото правило изразено в чл.7, ал.2 от Закона
за търговския регистър, на вписването в
търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от
него е само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в
изчерпателно предвидените от законодателя случаи на вписването е предаден
конститутивен ефект. Правновалидният момент на настъпване на подлежащите на
вписване промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо
волята на общото събрание. От този момент подлежащото на вписване обстоятелство
се счита възникнало по отношение на дружеството. Изводът е,
че вписването на Договора за възлагане на управление няма правопораждащ ефект за съществуването на
самия договор, а има ефект само относно
представителната власт на дружеството спрямо третите лица, но не може да влияе
на вътрешните отношения между дружеството и Изпълнителния директор. /решение № 1023 от 21.06.2004 г. на ВКС
по гр.д. 1987/2002 г. на ІІІ г.о. на ГК/.
Ето защо вписването на решенията за освобождаване
на ищеца като изпълнителен член и член на Съвета на директорите, съответно на
28.02.2013 г. и на 15.03.2013 г. има оповестително действие спрямо трети лица
/арг. от чл. 235, ал. 5 ТЗ/, а не конститутивно за прекратяване на договорните
отношения между страните. Прекратителният ефект на договорите е настъпил с
решението на съответния орган. Договорът за възлагане на управление като
изпълнителен директор е прекратен на 21.02.2013г.,
а договорът за възлагане на управление за член на Съвета на директорите - на 28.02.2013 г., поради което след
посочените дати ответникът не дължи заплащане на възнаграждение на ищеца.
Относно претенцията за заплащане обезщетение от 1736
лв. за неспазено предизвестие при прекратяване на договора за възлагане на
управление на ищеца като член на Съвета на директорите, то същата се явява
неоснователна. Според чл.11, ал.1, т.3 от договора, на който се позовава
ищецът, договорът се прекратява за изпълнителя преди изтичане на срока по
искане на СОС с предизвестие от един месец. Съгласно чл. 2 от договора, същият е с
определен срок-до провеждане на конкурс по реда на Наредбата за реда за
учредяване на търговски дружества и на упражняване на правата на собственост на
общината в търговските дружества. Видно от решение № 96 от 28.02.2013г. на
Столичния общински съвет е бил обявен такъв конкурс и договорът е прекратен
поради изтичане на определения срок, поради което не е налице хипотезата на чл.
11, ал. 1, т.3 от договора.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника „С.и.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Д.Ш.в частта, в която „С.и.“
ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата от от 8 922,95 лв., представляваща
подлежаща на връщане гаранция за добро управление, заплатена по силата на
договор за възлагане на управление № РД-15-700 от 13.02.2012г./договора/ и анекс № РД-15-4848 от 17.07.2012г. към него,
ведно със законната лихва от 25.06.2015г. до погасяване на вземането. Сочи, че
в чл.7, ал.2 от договора изрично е уговорено, че гаранцията по ал.1 от същия
член, представляваща по своята същност гаранция по чл.240 от ТЗ, се освобождава
след прекратяване на договора с изпълнителя по него, в случая Д.Ц. и при
наличие на решение на СОС за освобождаването му от отговорност. Едва при
наличие на двете кумулативни предпоставки-прекратяване на договора за
управление и решение на СОС за освобождаване от отговорност, за „С.и.“ ЕАД би
възникнало като задължението, така и правото за освобождаване на сумата,
представляваща гаранция по чл.240 от ТЗ и чл.7, ал.2 от Договора. Сочи, че е бил извършен одит на дейността на
дружеството за периода на управление на Д.Ц., със заповед на кмета на СО е била
определена комисия, която да извърши
проверка в дружеството, а проверката е завършила с официален доклад на
комисията, неоспорен от страните. Докладът № СО-9300-51/2/04.03.2013г. съдържащ
констатации е бил получен в“С.и.“ ЕАД с писмо на Кмета на СО от 15.04.2013 г.,
като в изпълнение на препоръките от доклада Д.Ц. е следвало да възстанови сума
в размер на 7 290,98 лв., установено като неправомерно изразходвана и
приета от комисията като вреда за дружеството. Отговорността на членовете на
съвета на директорите се реализира по предвидения в чл.240, ал.2 ТЗ ред чрез доказване
на причинените на дружеството вреди от действията на СД или на отделни негови
членове. Неправилно съдът е приел, че с отговора на ИМ на „С.и.“ ЕАД са
въведени възражения за недължимост на внесената гаранция единствено на
формалната липса на решение на СОС за освобождаване на ищеца от отговорност. По
делото е приложен одитния доклад и писмо на Кмета на СО, въз основа на които е
констатирано, че ищецът по делото за периода като член на СД и изпълнителен
член е следвало да възстанови извършени
разходи над нормативно определените, което не е било изпълнено от него и до
настоящия момент. Счита, че с това по същество са направени възражения от
ответника за ощетяване на дружеството от този член на СД, които
първоинстанционния съд е пренебрегнал. Ето защо твърди, че „С.и.“ ЕАД не дължи връщане на пълния размер
на внесената от Д.Ц. сума, представляваща гаранция по смисъла на чл.240, ал.1
от ТЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемият Д.С.Ц., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат Л.И.Ч. от САК, с адрес: *** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
СГС констатира, че
и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
По иска с правно
основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7,
вр. чл. 240 ТЗ, настоящата инстанция приема следното:
По делото е безспорно, че по силата на два договора за управление от 13.02.2012г. ответникът е
възложил на ищеца да управлява дружеството като член на Съвета на директорите,
както и да представлява дружеството в качеството му на изпълнителен директор,
както и че ищецът, в качеството на член на Съвета на директорите е предоставил
на ответника гаранция за добро управление в размер на 8 922,95 лв. Съгласно чл.
7, ал. 2 от договор №
РД-15-700 от 13.02.2012 г. за възлагане управлението на „С.и.“ ЕАД, внесената гаранция се връща на
изпълнителя след прекратяване на договора с него и решение на Столичния
общински съвет за освобождаването му от отговорност, т.е. страните са уговорили
връщане на гаранцията при настъпване на определен юридически факт -
прекратяване на договора и формален - решение на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество /Столичният общински съвет/ за освобождаване от
отговорност. Посочената норма възпроизвежда тази на чл. 27, ал. 3 от Правилника
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала, каквото дружество е ответното. По същество внесената
гаранция има характер на отнапред платена неустойка за лошо изпълнение, поради
което за да подлежи тя на връщане, следва да бъдат доказани същите факти при
същата тежест като фактите, които подлежат на доказване по иска за заплащане на
неустойка, т.е. изпълнителят дължи да докаже точното си изпълнение по договора,
който е прекратен.
По делото е безспорно, че с решение
№ 96 от 28.02.2013г. на Столичния общински съвет, ищецът е бил освободен като
член на Съвета на директорите, но без да бъде освободен от отговорност. Действително
е налице решение на СОС ищецът да не бъде освободен от отговорност, но следва в него да има изложени мотиви и доводи защо
последният не се освобождава от
отговорност, каквито на практика липсват. Ответникът не навежда доводи за лошо изпълнение от страна
на ищеца за задълженията му по договора за управление, което да е причинило
вреди на дружеството. В отговора на исковата си молба ответното дружество действително
е акцентирало на формалната липса на решение на
Столичния общински съвет за освобождаване на ищеца от отговорност. Същото се
позовава на извършената проверка и официалния доклад № СО-9300-51/2/04.03.2013 г., съдържащ
направени констатации и препоръки, че на „С.и.“ ЕАД следва да бъдат
възстановени посочените суми, от които 7 290,98 лв. от Д.Ц. в т.ч. разходи
за представителни цели надвишаващи нормативно определените, като на 15.04.2013
г. този доклад е бил изпратен на Изпълнителния директор на „С.и.“ ЕАД П.В.. Едва
във въззивната жалба се сочи, че това по същество „представлява направено в
отговора на исковата молба възражение“ от „С.и.“ ЕАД за ощетяване на
дружеството от този член на СД. От една страна това не представлява твърдение
за нанесени вреди, но дори и да представлява, то по делото липсват доказателства
за предприети действия за ангажиране
на отговорността на ищеца. Няма решение на Общото събрание срещу ищеца
да се заведе иск за конкретни вреди на дружеството. Ако дружеството има претенция за вреди спрямо някои от
членовете на съвета за определен период от време, през който последният не е бил освободен от отговорност, то редът за защита
на съответното право е свързан с предявяване на осъдителен иск по чл.240 ТЗ, каквито данни
по делото липсват. Изводът е, че няма основание за задържане на гаранцията.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І
пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция
въззивника/ищец/ е направил разноски в общ размер от 957,37 лв., които и
съобразно уважената част от исковете възлизат на 723,77 лв. дължими от
въззиваемия „С.и.“ ЕАД.
Въззивникът/ответник/ „С.и.“
ЕАД е направил разноски за настоящата инстанция в общ размер от 278,46 лв./
178,46 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които и съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 67,94 лв. дължими от въззиваемия по тази
въззивна жалба Д.Ц..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.10.2017 г. по гр.д.
№ 36352/2015г. на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА „С.и.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.С.Ц.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Л.И.Ч. от САК, с адрес: *** направените разноски за
настоящата инстанция в общ размер от 723,77 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Л.И.Ч. от САК, с адрес: *** да
заплати на „С.и.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Ш.направените разноски за настоящата инстанция в общ
размер от 67,94 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.