МОТИВИ
към решение № 193 от 18.05.2018 г. по а.н.д. № 1722
по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.И.И. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, с налагане на
административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, както и административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” на
основание чл. 78а, ал. 4 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият И.И. да бъде признат за виновен
в извършване на вмененото му престъпление и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер,
както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца.
В съдебно
заседание обвиняемият И.И. се възползва от правото си
да не дава обяснения.
По пренията
защитникът на обвиняемия И.И. пледира същият да бъде
признат за невинен и оправдаван по повдигнатото му обвинение.
По пренията
обвиняемият заявява, че поддържа становището на своя адвокат.
На дадената му
последна дума И.И. заявява, че се придържа към
казаното от защитника си.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 03.04.2016 г.,
около 16:00 часа, в град Добрич, обвиняемият И.И.И. управлявал
лек автомобил ***по ул. „***” в посока бул. „***”. Обвиняемият И. бил сам в
автомобила. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние.
Времето било ясно, слънчево. Метеорологичната видимост била много добра.
Наближавайки Т-образното кръстовище на ул. „***” с ул. „***”, водачът на лекия
автомобил ***намалил скоростта му на движение (до около 15 км./ч.) и предприел
маневра завиване наляво, за да се включи в движението по ул. „***”, като
преди предприемане на
маневрата завиване наляво
той подал сигнал за предстоящата маневра със светлинен
пътепоказател.
В същото време,
в същата посока, но зад лекия автомобил, се движел мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № ***, който бил
управляван от св. Н.Г.Х., който също пътувал сам. Наближавайки Т-образното
кръстовище на ул. „***” с ул. „***”, мотоциклетът се движел със скорост около
66 км/ч. Поради разликата в скоростите на движение на двете моторни превозни
средства, застигайки лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган”
с peг. № ***, водачът на мотоциклета марка „Хонда”,
модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № *** – св. Н.Х.,
предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, като
включил ляв пътепоказател. При създалата се ситуация, в резултат от взаимното
пресичане на траекториите на движение на двете моторни превозни средства
последвал удар между дясната странична част на мотоциклета и водача му и
предната лява странична част на лекия автомобил (предна част на предна лява
врата и преден ляв калник). Мястото на удара между лекия автомобил и
мотоциклета, било установено на около 11 метра преди възприетия при извършения
оглед на местопроизшествие (от 03.04.2016 г.) Ориентир 1 (ОР1) и на около 5.80
метра вдясно от левия край на платното за движение по посока на движението на
двете превозни средства (към бул. „***”). Вследствие на удара с лекия автомобил
марка „Рено”, модел „Меган” с peг.
№ ***, св. Х. загубил контрол над управлявания от него мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № *** и паднал върху
платното за движение, като последвало плъзгане на мотоциклета и мотоциклетиста
върху платното за движение и удар на мотоциклета в бордюр по ул. „***” и
намиращ се камък върху него камък.
При извършения
оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата
част и спирачната система на лекия автомобил ***не са установени повреди, които
да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване (АТЕ – л.л. 66-69 от досъдебното производство).
При извършен
оглед на кормилното управление, окачването на предната вилка, рамата, задната
вилка, ходовата част и спирачният механизъм на мотоциклета марка „Хонда”, модел
„ЦБР 1000 РР” с peг. № *** не са били установени повреди,
които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат
причина за неговото настъпване (АТЕ – л.л. 66-69 от досъдебното производство).
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство,
неоспорена и приета от съда Автотехническа експертиза от 17.01.2017 г. (л.л. 184-196),
непосредствено преди произшествието лекият автомобил ***се е движел със скорост
около 15 км/ч, като при тази скорост на движение, опасната зона на спиране на
лекия автомобил е имала дължина около 6.93 метра. Скоростта на движение на
мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг.
№ ***, непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е
била около 66 км/ч (65.63 км/ч), като при тази скорост на движение опасната
зона на спиране на мотоциклета е имала дължина около 45.88 метра. При скорост
на движение 50 км/ч (каквато е била максимално допустимата в района на
настъпилото ПТП), опасната зона на спиране на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР
1000 РР” с peг. № *** е следвало да има дължина около
30,93 метра. В момента, в който водачът на лекия автомобил ***е предприел маневра
завиване наляво, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 9,52 метра
преди мястото на удара, а мотоциклетът марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № *** се е намирал на разстояние около 27,60 метра зад
задната му броня или на разстояние около 41,56 метра преди мястото на удара. В
момента, в който водачът на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг. № *** е предприел маневра изпреварване, последният се
е намирал на разстояние около 67,20 метра преди мястото на удара и на
разстояние около 47,37 метра зад задната броня на лекия автомобил марка „Рено”,
модел „Меган” с peг. № ***,
а лекият автомобил в този момент се е намирал на разстояние около 15,39 метра преди
мястото на удара. Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
видимостта на водача на лекия автомобил ***в посока назад е била с дължина не
по-малка от 200 метра. Автомобилът е бил оборудван с огледала за обратно
виждане, които са били позиционирани спрямо ръста на водача му И.И.И.. При това положение водачът на лекия автомобил ***е
могъл да възприеме движещия се зад него мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦБР
1000 РР” с peг. № *** още когато разстоянието между
двете моторни превозни средства е било по-голямо от 200 метра.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство,
неоспорена и приета от съда Автотехническа експертиза от 17.01.2017 г. (л.л.
184-196 от досъдебното производство), ако водачът на лекия автомобил ***е
реагирал своевременно и е предприел маневра спиране в момента, в който водачът
на мотоциклета марка „Хонда”, модел „ЦБР 1000 РР” с peг.
№ *** е предприел маневра изпреварване, то той е имал техническата възможност
да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара, съответно,
ако непосредствено преди произшествието мотоциклетът марка „Хонда”, модел „ЦБР
1000 РР” с peг. № *** се е движил с допустимата
скорост от 50 км/ч. и водачът му е реагирал своевременно, предприемайки спиране
в момента, в който водачът на лекия автомобил ***е предприел маневра завиване
наляво, то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието,
спирайки мотоциклета преди мястото на удара.
Видно
от заключението на вещите лица, дадено в съдебно заседание при техния разпит (л.л.
51-55 от делото), мястото на удара се намира в дясната лента за движение, т.е.
в лентата за движение на двете превозни средства, като съгласно данните от
протокола за оглед на местопроизшествието и извършената експертиза,
мотоциклетистът не е напускал дясната лента за движение; когато е
предприел маневрата изпреварване, мотоциклетистът също не е напускал дясната
лента за движение; ако при маневрата
изпреварване мотоциклетистът бе преминал в насрещната лента не би настъпил удар
между двете превозни средства; преди водачът на лекия автомобил да предприеме завиване
наляво, автомобилът му се е движел „в дясната лента около средата, дори може би
леко в ляво изнесен, но в никакъв случай по-вдясно от средата на тази лента”
(цитат).
В резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, св. Н.Г.Х. получил следните травматични
увреждания: контузия на главата и гръдния кош; сътресение на мозъка; счупване на
дясна ключица; кръвонасядания на гръдния кош, корема, дясна тазобедрена
става и дясното бедро. Счупването на дясната ключица е обусловило затруднение
движението на десен горен крайник за период от около 2 месеца, а в своята
съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота (Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни - л.л. 56-59 от ДП). Видно от заключението на вещите лица по
изготвената Комплексна съдебномедицинска, трасологическа
и автотехническа експертиза, установеното счупване на дясната ключица е в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря да е получено по
приетия механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие (л.л. 74-84
от досъдебното производство).
Описаната
фактическа обстановка, която не се оспорва, се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на
обв. И.И.И., дадени в присъствието на защитник по
същото дело пред орган на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4,
предл. „първо” от НПК, както и от останалите приложени по досъдебно
производство № 284/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич писмени
доказателства: Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от
03.04.2016 г.; Протокол за разпит на свидетел от 05.04.2016 г. – С.М.С.; Препис
от свидетелство за управление на МПС на И.И.И.;
Препис от лична карта на И.И.И.; Препис на Контролен
талон № 5130858/01.01.2000 г.; Препис на „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, Застрахователна полица № BG/22/115001241180 от 05.05.2015 г.;
Препис от свидетелство за регистрация част ІІ; Препис от Контролен талон №
48586109 Застраховка „Гражданска отговорност“ – 4 броя; Препис от свидетелство за регистрация част І;
Препис от удостоверение за техническа изправност на ППС, Протокол № 9004632,
Разрешение № 666/2 с начало 08.10.2015 г.; Характеристични данни; Справка за
съдимост № 595/05.04.2016 г.; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Протокол за разпит на свидетел от 04.04.2016 г. – Й.А.Й.; Протокол за разпит на
свидетел от 04.04.2016 г. – М.И.М.; Протокол за разпит на свидетел от
06.04.2016 г. – Н.Г.Х.; Протокол за разпит на свидетел от 11.04.2016 г. – Н.К.И.;
Протокол за разпит на свидетел от 11.04.2016 г. – Н.Г.Х.; Протокол за разпит на
свидетел от 19.04.2016 г. – Н.Г.Х.; Препис от удостоверение за техническа изправност
на ППС, Протокол № 6049280, Разрешение № 1308/1 с начало 01.08.2014 г.; Препис
на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Застрахователна полица №
BG/22/115002122876 от 17.08.2015 г.; Препис от свидетелство за регистрация част
І; Препис от свидетелство за управление на МПС на Н.Г.Х.; Препис от
свидетелство за регистрация част ІІ; Препис на Контролен талон №
5001779/01.06.2012 г.; Препис от епикриза от Неврохирургично
отделение; Справка относно характеристични данни по местоживеене на лицето Н.Г.Х.;
справка за съдимост № 606/05.04.2016 г.; Справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България.; Протокол за разпит на свидетел
от 06.04.2016 г. – Г.К.М.; Автотехническа оценъчна експертиза от 09.04.2016 г.;
Автотехническа експертиза от 06.04.2016 г.; Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 78/2016 г.; Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 461/05.04.2016
г.; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество – Н.Г.Х.; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество – И.И.И.; Препис от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001624/07.04.2016 г.; Препис
от списък на средствата за измерване /Алкотест Дрегер 7510/; Справка за
нарушител/водач; Копие на Медицинско удостоверение № 84-2016; Препис от История
на заболяването № 4841 – 25 листа; Автотехническа експертиза от 17.01.2017 г.;
Справка за съдимост № 2298/11.10.2017 г.; Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България и Протокол за
разпит на свидетел от 05.12.2017 г. – Н.Г.Х., приобщени по приключване на
съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал
по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират със заключенията
на вещите лица по изготвените комплексна съдебномедицинска, трасологическа
и автотехническа експертиза и автотехническа експертиза от 17.01.2017 г., проверени
в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и
компетентно изготвени, и налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Няма спор в
настоящия случай, че пътнотранспортното произшествие е настъпило, когато лекият
автомобил и движещият се зад него мотоциклет са извършвали съответно завиване
наляво и движение в права посока. Стълкновението между двете моторни превозни
средства е станало непосредствено преди кръстовището, в дясната лента за
движение, т.е. в лентата за движение на двете превозни средства (Съгласно
заключението на вещите лица, мястото на удара е на 5,80 метра от левия край на
пътя и на 4,70 метра от десния край на пътя и е в дясната лента, тоест в
лентата за движение на двете превозни средства – л. 52 от делото). Безспорно са
установени и параметрите на скоростта, с която обвиняемият, предприемайки
маневра завиване наляво, за да се включи в движението по ул. „***” е управлявал
автомобила си (около 15 км/ч); скоростта на управлявания от пострадалия мотоциклет - около
66 км/ч (65,63 км/ч) и опасните зони за спиране на двете моторни превозни
средства – около 6,93 метра за лекия автомобил и около 45,88 метра за
мотоциклета, както и обстоятелството, че ако мотоциклетистът бе управлявал
мотоциклета със скорост на движение 50 км/ч (каквато е била максимално
допустимата в района на настъпилото ПТП), опасната му зона на спиране е следвало
да има дължина около 30,93 метра.
Не се спори и по
факта, че когато водачът на лекия автомобил е предприел маневра завиване
наляво, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 9,52 метра преди
мястото на удара, а мотоциклетът се е намирал на разстояние около 27,60 метра
зад задната му броня или на разстояние около 41,56 метра преди мястото на удара,
както и по факта, че в момента, в който водачът на мотоциклета е предприел
маневра изпреварване, последният се е намирал на разстояние около 67,20 метра
преди мястото на удара и на разстояние около 47,37 метра зад задната броня на
лекия автомобил, а лекият автомобил в този момент се е намирал на разстояние
около 15,39 метра преди мястото на удара.
Безспорно е и че
ако водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и е предприел маневра
спиране в момента, в който водачът на мотоциклета е предприел маневра
изпреварване, то той е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара, съответно, ако
непосредствено преди произшествието мотоциклетът се е движил с допустимата
скорост от 50 км/ч. и водачът му е реагирал своевременно, предприемайки спиране
в момента, в който водачът на лекия автомобил е предприел маневра завиване
наляво, то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието,
спирайки мотоциклета преди мястото на удара.
Съгласно константната съдебна практика,
уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато са трайни –
болестното състояние да е продължило един сравнително дълъг период от време,
обхващащ поне 30 дни. В настоящия случай счупването на дясната ключица на
водача на мотоциклета – св. Н.Х. е обусловило
затруднение движението на десен горен крайник за период от около 2 месеца,
което представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
При тези факти,
които не се оспорват, представителят на държавното обвинение е достигнал до
извода, че настъпилите общественоопасни последици - причинена
средна телесна повреда на Н.Г.Х., са в резултат изключително на неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил – обвиняемия И.И.,
а именно – нарушаване на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 26 от ЗДвП и чл. 36, ал. 1
от ЗДвП.
Диспозицията на разпоредбата на чл. 342,
ал. 1 от НК (където е посочен основният състав на престъплението) е класическа бланкетна и същата се попълва със съдържание винаги във
връзка с други норми, част от нормативен акт, различен от НК. Релевантни за
наказателната отговорност, както и за определяне на гражданските последици от
деянието са само онези нарушения на правилата за движение по пътищата,
допуснати от обвиняемия (подсъдимия), които се намират в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
Съдът не споделя извода на прокурора,
като намира, че обвиняемият И.И., управлявайки
автомобила си не е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 26 от ЗДвП и чл. 36, ал. 1 от ЗДвП,
по следните съображения:
- Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
ЗДвП: „Завиването наляво се извършва от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени
за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.”
Така цитираната
норма, задължава водачите на моторни превозни средства, които предприемат
маневра на завиване наляво, да се престроят в крайна лява лента, когато се
отнася до път с две или повече ленти за едната посока, или да се приближат до
разделителната линия в останалите случаи.
Установените по
делото в случая факти сочат, че водачът на лекия автомобил (обв. И.И.) е изпълнил задължението си, вменено му от разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка е и заключението на вещото лице, дадено
в съдебно заседание, съгласно което, преди да предприеме маневрата завиване
наляво, „лекият автомобил се е движел в дясната лента около средата, дори може
би леко в ляво изнесен, но в никакъв случай по-вдясно от средата на тази лента”
(цитат - л. 55 от делото).
- Съгласно чл. 26 от ЗДвП: „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с
отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен
за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на
превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни
пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните
пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на
маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът,
подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на
маневрата.”
Съгласно константната съдебна практика,
сигнализацията за извършване на маневра за изпреварване или заобикаляне,
завиване наляво или в обратна посока е своевременна, когато се подава от такова
разстояние или по такова време до всички участници в движението, които могат
лесно да я възприемат, нормално да реагират и спокойно да вземат решение за
по-нататъшното движение.
В конкретния случай, не се спори, че
преди предприемане на маневрата завиване наляво, обв. И.И.
е подал сигнал за предстоящата маневра със светлинен пътепоказател. Така
например в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК, сам прокурорът
сочи, че водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Меган”,
преди предприемане на маневрата завиване наляво е подал сигнал за предстоящата
маневра със светлинен пътепоказател (л. 3-4 от делото).
Съгласно обясненията на обвиняемия И.,
същият е подал ляв пътепоказател преди да предприеме маневрата завиване. Обстоятелството,
че този факт не е бил потвърден и с други доказателства, нито пък може да бъде
установен по експертен път не дискредитира ни най-малко обясненията на
обвиняемия, като всякакви съмнения в тази насока следва да се тълкуват изцяло в
негова полза. От съществено значение в настоящия случай е фактът, че както
преди предприемане на маневрата изпреварване, така и по време не извършването
й, мотоциклетистът не е напускал дясната лента за движение. Ето защо, подаденият
от лекия автомобил ляв пътепоказател се явява своевременен, ясен и достатъчен
за възприемане от движещия се в същата лента зад него мотоциклетист.
При това положение и с оглед
установените по делото факти, съдебният състав намира, че обвиняемият е изпълнил
задължението си да подаде своевременен, ясен и достатъчен за възприемане сигнал
за предстоящата маневра, така, както изисква разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП.
- Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.”
По делото
безспорно е установено, че обвиняемият И.И.,
независимо от конкретните му субективни възприятия, е имал обективна възможност
да види приближаването на мотоциклета зад него. Тази възможност се извежда от
обстоятелството, че огледалата на управляваното от него моторно превозно
средство са били изправни, пътят, по който са се движили е бил прав, а
разстоянието между тях, в момента, в който мотоциклетът е предприел маневра
изпреварване е било около 47,37 метра (АТЕ – л.л. 184-196 от досъдебното
производство).
Съдът не споделя
становището на прокурора, че обвиняемият е следвало да спре, след като е
възприел мотоциклетиста в опасна близост по следните съображения:
Текстът на
инкриминирания чл. 25, ал. 1 от ЗДвП изрично свързва задължението на водача с
момента „преди да започне маневрата”. В настоящия случай обвиняемият се е
движел пред пострадалия в път, от чиято широчина, независимо че е бил без маркировка,
може да се съди, че е с по една лента за движение в двете посоки. Обвиняемият И.
е бил подал ляв пътепоказател и е бил позиционирал автомобила си в лявата част
на лентата си в момент, в който мотоциклетът, управляван от св. Н.Х., също се е
намирал в дясната лента за движение, т.е. в лентата на автомобила, управляван
от обвиняемия. При това положение нито правилата
за предимство, нито разстоянието между двете превозни средства са задължавали в
този момент обвиняемият да спре. Напротив, като първо от двете превозни
средства, той е ползвал предимство. В случая, при правомерно поведение от
страна на мотоциклетиста Н.Х. не би настъпил удар. Поведението на св. Н.Х.
обаче е било неправомерно, а за никой не съществува задължение да предвижда
неправомерното поведение на другите участници в движението. Св. Х. е имал
възможност да възприеме подадения сигнал за завой наляво от движещия се пред
него лек автомобил. Вън от съмнение е, че спирането не би било дължимото поведение
от страна на обвиняемия, а единствената причина за удара се явяват извършените
от св. Н.Х. нарушения на правилата за движение по пътищата. На първо място, пострадалият
Х. не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно - преди
да предприеме изпреварване да се убеди, че пътното превозно средство, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,
което обстоятелство обвиняемият И. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди,
поради което деянието за него се явява случайно. В случая И. нито е могъл, нито
е бил длъжен да предвиди това, че движещият се зад него и в неговата лента за
движение мотоциклетист ще предприеме изпреварване. Обстоятелството, че
мотоциклетистът също е бил подал ляв пътепоказател по никакъв начин не
обективира намерението му за изпреварване, като отчитайки, че мотоциклетът се е
намирал зад лекия автомобил и в неговата лента за движение, този сигнал,
подаден преди навлизане в Т-образното кръстовище сочи за намерение за извършване
на маневра завиване наляво, но не и за изпреварване. В тази връзка следва да се
отбележи и това, че ако при маневрата изпреварване мотоциклетистът бе преминал
в насрещната лента за движение (така както повелява нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП), която практически е била свободна, не би настъпил удар между двете
превозни средства. Фактът, че при правомерно поведение от страна на пострадалия
не би имало конфликтна точка при движението на двете превозни средства,
изключва съществуването на задължение за обвиняемия да го възприеме като
опасност за движението.
На второ място, видно от
заключението на вещото лице, ако непосредствено преди произшествието
мотоциклетът се е движил с допустимата скорост от 50 км/ч. и
водачът му е реагирал своевременно, предприемайки спиране в момента, в който
водачът на лекия автомобил е предприел маневра завиване наляво, то той е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки мотоциклета
преди мястото на удара. Пострадалият Х. обаче е управлявал мотоциклета със скорост
около 66 км/ч (65.63 км/ч), при максимално допустима скорост на движение 50
км/ч, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на
изложеното, от правна страна се налага изводът, че въпреки че при евентуално
спиране от страна на обвиняемия не би се стигнало до удар, за него не е съществувало
задължение да спре, защото в момента, в който е могъл да види пострадалия, той
не е представлявал опасност за движението. Обстоятелството, че мотоциклетът е бил
с включен ляв пътепоказател не променя този извод, отчитайки, че пострадалият
се е движел зад обвиняемия и в неговата (дясна) лента, без да напуска същата,
като ударът е станал именно в дясната, а не в лентата за насрещно движение. При
липса на обективна възможност и нормативно задължение за спазване на определено
поведение се изключва непредпазливостта и деянието се явява случайно за
обвиняемия. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 549
от 7.01.2011 г. на ВКС по н.д. № 629/2010 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията
Красимир Харалампиев, с което е потвърдено Решение № 210 от 24.06.2010 г., на
САС по в.н.о.х.д. № 325/2010 г., НО, 7-ми възз. с-в).
Относно цитираната от
представителя на държавното обвинение съдебна практика:
- В настоящия случай,
прокурорът е извършил неправилен прочит на цитираното от него Решение № 337 от
1.07.2013 г. на ВКС по н.д. № 1021/2013 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията
Красимир Шекерджиев. На практика, това решение потвърждава
изводите на съдебния състав, изложени в настоящите мотиви, отчитайки, че
подсъдим по делото е управлявалия автомобила, който е бил втори по ред, т.е. на
мястото на мотоциклетиста в казуса, предмет на настоящото дело.
- От своя страна цитираното Решение №
285 от 11.09.2015 г. на ВКС по н.д. № 948/2015 г., ІІІ н.о., НК, докладчик
съдията Мая Цонева, касае различна фактология от настоящата, поради което е
неотносимо в конкретния случай. Това е така, тъй като видно от решението се
касае за нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – маневра
„завиване наляво” за навлизане в крайпътно уширение. При извършване на тази
маневра, нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, вменява в задължение на водача на
нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по
пътя, който той напуска. В настоящия случай обаче се касае за завиване наляво
за навлизане в друг път (а не за навлизане в крайпътно уширение), като
съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, при завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен на пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
С оглед изложеното и конкретните факти
по делото, се налага извода, че при извършване на маневрата завиване наляво, обвиняемият
И.И. е следвало да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, но не и да спре, за да пропусне движещият се зад него и
в неговата лента за движение мотоциклетист, при това със скорост над максимално
допустимата.
За пълнота на изложението, съдът намира
за нужно да отбележи, че обвиняемият И.И. би бил нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и това нарушение би било в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, ако управлявайки
автомобила си бе навлязъл в лентата за насрещно движение при положение, че
пострадалият вече се е намирал в тази лента с намерението да го изпревари,
какъвто настоящия случай очевидно не е (нито обвиняемият е навлязъл в лентата
за насрещно движение, нито пък пострадалият се е намирал в тази лента).
Ето защо, дължимото поведение от страна на пострадалия
при конкретната пътна обстановка е било да намали скоростта на движение (в
случай на необходимост и да спре) и да изчака извършването на маневрата от
страна на обвиняемия.
С оглед
изложеното съдът намира, че обвиняемият И.И.,
управлявайки автомобила си не е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 26 от ЗДвП и чл. 36, ал. 1 от ЗДвП,
като от негова страна липсват извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата. Изяснявайки и поведението на пострадалия Н.Х., съдът установи, че
именно осъществените от него нарушения на правилата за движение по пътищата са
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 304 от НПК, съдът призна
обвиняемия И.И.И. за невинен и го оправда по
повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342,
ал.1, предл. 3-то от НК.
С решението си
съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр.
СD-R-диск, „SONY”, 700 МВ, с надпис
на него 6976р-1135/2016 и
10582р-804/12.04.2016 г., екз. 2, предоставен от
Национална система 112, след влизане на решението в сила, да остане по делото в
срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
На основание чл. 190,
ал. 1 от НК и с оглед признаването на обвиняемия за невинен, съдът постанови
сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Д./