Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
02.02.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №512 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Ц.Т.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-17 от 21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, с която е отхвърлена жалбата на Ц.Т.П. и оставено в сила Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излагат се съображения, че с издаденото разрешение за строеж се предвиждало изграждане на сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково, без да била изпълнена процедурата по чл.186, ал.1 от ЗУТ.
Видно било от одобрения проект, че с разрешеното прокарване на сградно водопроводно и канализационно отклонение се засягали общи части – фасадната стена на жилищната сграда – етажна собственост, без жалбоподателят да бил дал съгласие за това.
Главният архитект на Община Хасково бил издал разрешението за строеж въпреки липсата на съгласие на всички собственици и без да били спазени изискванията на чл.185, ал.1, т.2 – 4 от ЗУТ, тъй като с разрушаването на фасадната стена на сградата съществено се изменяли общите части на сградата и по отношение на изменения на съществуващите и прокарване на нови инсталации не били спазени условията на чл.186 от ЗУТ.
Твърди се, че като е потвърдил издаденото в нарушение на закона разрешение за строеж, Началникът на РДНСК ЮЦР постановил незаконосъобразен административен акт.
Претендира се да бъдат отменени Заповед №ДК-10-ЮЦР-17 от 21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район и Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково.
В първото проведено по делото публично съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя навежда (л.142-143) и допълнителни съображения, като твърди, че одобрените на 18.01.2019 г. технически проекти, послужили като основание за издаване на Разрешението за строеж, не отговаряли на строителните правила и норми за изграждане на канализационно и водопроводно съоръжение и за сградни отклонения – предвидени в ЗУТ, Наредба №4 от 17 юни 2005 г., Наредба №4 от 14 септември 2004 г., Наредба №РД02-20-8 от 18 май 2013 г. и др.
С определение на съда от 03.09.2020 г. (л.200) като жалбоподатели по делото са конституирани Д.Д.П., Т.Ц.П. и Г.Ц.Т. – наследници (л.198) на починалия Ц.Т.П., които поддържат жалбата чрез пълномощника си адв.М.Г..
Ответникът, Началник на РДНСК Хасково към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, като правоприемник на РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния си представител юрк.Д. У., и в депозирани от същия писмени бележки, развива съображения, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваната заповед – потвърдена като законосъобразно издадена и правилна.
Заинтересованите страни К.Д.К. и Н.И.К., чрез процесуалния си представител по делото адв.М. Х., излагат становище за неоснователност на жалбата и молят оспорването да бъде отхвърлено.
Заинтересованата страна, Главен архитект на Община Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за замяна на недвижим имот №39, том XII, дело 5142/1996 г. от 19.12.1996 г. (л.69), заинтересованите страни по делото К.Д.К. и съпругата му И.И.К. са собственици на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от парцел V в квартал 258 по плана на гр.Хасково, целият с площ от 305 кв.м., съставляващ имот пл.№4878 (по плана, одобрен със заповед №288 от 1990 г.), заедно с целия долен приземен етаж от къщата, построена в парцела, със застроена площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон.
Под рег.индекс: 94К-2561-1 от 29.10.2018 г. (л.74) е регистрирано подаденото до Главен архитект на Община Хасково Заявление за съгласуване и одобряване на технически или работни проекти (чл.145, ал.2, чл.143 и чл.144 от ЗУТ) от К.Д.К., който желае да му бъде одобрен проект за инвестиционна инициатива за строеж: Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение, в имот с идентификатор 77195.715.208, ул.„Цар Страшимир“ №23. Приложени са Технически проект (л.85-105) от м.октомври 2018 г., изготвен от проектант с пълна проектантска правоспособност (л.89), възложители К.Д.К. и Н.И.К., включващ и Обяснителна записка (л.92-95), заедно със съгласувателно писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково (л.100) със скица (л.101-102) на ПИ с идентификатор 77195.715.208 по КККР на гр.Хасково и предварителен договор от 26.10.2018 г. (л.76-84).
До К.Д.К. е изпратено писмо рег.индекс: 94К-2561-1#1/02.11.2018 г. (л.72) от Зам.кмета на Община Хасково, с което му се указва необходимостта от отстраняване на изброени пропуски в документацията по така подаденото Заявление от 29.10.2018 г., включително посоченото под точка трета: „Заявлението не е подадено от всички собственици – в скицата от АГКК са вписани трима собственици, а заявлението е подадено само от един.“ Според подписания на 13.11.2018 г. Протокол (л.71), К.К. е получил уведомлението, ведно с екземплярите от проекти за корекция.
Под рег.индекс:94К-2561-1#2 от 21.11.2018 г. (л.67) е регистрирано подаденото от К.Д.К. *** Заявление за внасяне на допълнителни документи, към което е приложен инвестиционния проект и документ за собственост – НА №39 от 19.12.1996 г., както и Молба (л.68), в която се сочи, че заявителят не приема констатациите за пропуски в приложената документация. Заявява, че не разполага със строителни книжа за сградата, която била построена около 1960 г. от праводателя му Д. К. П. и била търпим строеж, а представеният проект засягал единствено и само самостоятелен обект – собственост на заявителя и в никакъв случай поземлен имот с идентификатор №77195.715.208, поради което не било необходимо съгласие от съсобствениците на поземления имот по смисъла на чл.139, ал.3 от ЗУТ.
Видно от препис – извлечение от Протокол №18/27.11.2018 г. (л.64-65), на заседание на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) на Община Хасково, е бил разгледан инвестиционния проект за строеж с възложител К.Д.К. и въз основа на изготвено Становище от инж.В. М. (л.66) ЕСУТ е взел решение, че не оценява проекта, като е посочил, че същият не е изготвен в съответствие с изискванията на Наредба №4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, като са изброени констатираните несъответствия.
Препис – извлечение от това Решение е изпратено до К.Д.К. и Н.И.К. с писмо рег.индекс: 94-К-2561-1#3 от 03.12.2018 г. (л.62) на Зам.-кмета на Община Хасково, с указания да се отстранят забележките към проекта.
Със Заявление за внасяне на допълнителни документи рег.индекс: 94-К-2561-1#4 от 18.12.2018 г. (л.38) К.Д.К. представя за прилагане към първоначално подаденото от него заявление – Технически проект СВО и СКО (л.39-41).
Видно от препис – извлечение от Протокол №1/10.01.2019 г. (л.37), на заседание на ЕСУТ на Община Хасково е бил разгледан инвестиционния проект за строеж: „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение“ за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково, по Заявление 94К-2561-1/29.10.2018 г. и Заявление 94-К-2561-1#4/18.12.2018 г. и след разглеждане на представения проект и изготвеното становище от инж.В. М., ЕСУТ е оценил инвестиционния проект.
По делото е представено (л.163) Становище без дата, подписано от инж.В. М., относно: инвестиционен проект – част ВиК за СВО и СКО за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково, в което е посочено, че „Забележките от първоначално представения проект са отстранени. Проектът е приведен в съответствие с изискванията на нормативните актове“.
По постъпилите заявления и представените проекти и част: ВиК – СВО и СКО, е изготвено Становище (л.36) от гл.експерт отдел АГК при Дирекция АГСИ: инж.М.К., като т.1 от Протокол №5/22.01.2019 г. В становището е посочено, че представените проекти и част: ВиК – СВО и СКО са одобрени на 18.01.2019 г. от Главен архитект на Община Хасково, че Сградното водопроводно отклонение е с дължина 4,00 м със сервитут 0,632 м. с диаметър на ПЕ ВП тръбите ф32 мм извън имота попада в ПИ 77195.715.181 по КК на гр.Хасково, ул.„Цар Страшимир“ – публична общинска собственост, а Сградното канализационно отклонение е с обща дължина 7,00 м. със сервитут 0,760 м. с диаметър на PVC тръбите ф160 мм, от които с дължина 5,60 м. извън имота попада в 77195.715.181 по КК на гр.Хасково, ул.„Цар Страшимир“ – публична общинска собственост, поради което е необходимо да се извърши оценка на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи в общински имот за общ сервитут 9,60 кв.м.
Видно от Протокол №5 от 22.01.2019 г. (л.161-162), на заседание на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково е определен размера на еднократното обезщетение, дължимо от К.Д.К. и Н.И.К. *** за заплащане за учредяване на право на прокарване на сградно водопроводно и канализационно отклонения за строежа.
От К.Д.К. и Н.И.К. *** са подадени Заявление (л.32) с Рег.индекс: 94-К-2561-1#5 от 23.01.2019 г. за издаване на разрешение за строеж (чл.148, ал.2 от ЗУТ) и Заявление (л.34) с Рег.индекс: 94-К-2561-1#6 от 23.01.2019 г. за издаване на заповед за учредяване на право на прокарване (чл.193, ал.3 от ЗУТ) за ПИ 77195.715.208.
Със Заповед №152/25.01.2019 г. на Кмета на Община Хасково (л.25-26) на К.Д.К. и Н.И.К. се учредява възмездно право на прокарване на сградно водопроводно (СВО) и сградно канализационно (СКО) отклонения за строеж: „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонения за ПИ 77195.715.181 по КК на гр.Хасково“, находящи се в ПИ 77195.715.208 по КК и ПИ 77195.715.181 по КК (ул.„Цар Страшимир“) на гр.Хасково в улица (ул.„Цар Страшимир“) – публична общинска собственост (II-ра зона), съгласно одобрените на 18.01.2019 г. технически проекти по част: Водоснабдяване – СВО и СКО. Определени са и участъците от трасето, за които се учредява правото на прокарване и сервитут.
На основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, Заявление 94-К-2561-1#4/18.12.2018 г. и оценен с Протокол №1 от 10.01.2019 г. от заседание на ЕСУТ технически проект, от Главния архитект на Община Хасково е издадено Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. (л.22) – V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5а от ЗУТ и чл.13, ал.2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, за строеж: „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонения за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково“, с възложители К.Д.К. и Н.И.К..
За издаването на Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г., на основание чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ е съобщено на двамата възложители и на Ц.Т.П. ***, с писмо (л.29) на Главния архитект с рег.индекс: 94-К-2561-1#7/29.01.2019 г.
Съгласно Известие
за доставяне ИД PS 6300 00Y6FY
7 (л.31) Ц.Т.П. е получил писмото на 01.02.2019 г.
С писмо Рег.индекс: 94-К-2561-1#8/29.01.2019 г. (л.27) на Главния архитект на Община Хасково, Разрешението за строеж е изпратено до Регионална дирекция за национален строителен контрол – Сектор Хасково, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ, където е получено (л.28) на 31.01.2019 г.
От Ц.Т.П., чрез пълномощника му адв.М.Г., е подадена жалба (л.20) до РДНСК Южен централен район гр.Пловдив, срещу Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно. За подадената жалба е изпратено и Уведомление Рег.индекс: 94-Ц-68-1/15.02.2019 г. (л.16) до Община Хасково, с прилагане копие от жалбата.
С писмо (л.14) на Зам.-кмета на Община Хасково, в отговор на Разпореждане от 25.02.2019 г. от ДНСК РДНСК – Южен централен район, на същите е изпратена окомплектована преписката по издаване на обжалваното Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. Видно от поставения на писмото щемпел с вх.№ДК-04-26-00-222, същото е постъпило в РДНСК – Южен централен район Пловдив на 07.03.2019 г.
Със Заповед №ДК-10-ЮЦР-17/21.03.2019 г. (л.8-11), издадена на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.216, ал.2 от ЗУТ, Началникът на РДНСК Южен централен район отхвърля жалбата от Ц.Т.П. и оставя в сила Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. на Главния архитект на Община Хасково.
В заповедта извършена преценка на жалбата съгласно чл.216, ал.5 от ЗУТ, и е прието, че същата е процесуално допустима, тъй като Ц.Т.П. е съсобственик на 5/6 ид.части от парцел V-ти урегулиран, кв.258 по плана на гр.Хасково, ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково, ведно с целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имота (като етажа представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм ул.„Страшимир“) и съответните идеални части от общите части в нея, ведно с гараж в югозападния ъгъл с догаражна стая, съгласно Нотариален акт №24, том II, дело №464/1997 г. и Скица №15-575960/23.11.2016 г. на СГКК – гр.Хасково. Поради това и същият се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, а жалбата му е депозирана с вх.№ДК-04-26-00-152/15.02.2019 г., т.е. в срок.
Разгледана по същество, жалбата е приета за неоснователна, по съображения, че цялостното изпълнение на водовземането и канализацията ще засегнат единствено и само жилищната част от сградата на първи/приземен етаж, собственост на К. Кирев и Н.К., с предвиденото изграждане на ново СВО и ново СКО за първи жилищен етаж не се засяга собствеността на Ц.Т.П., при което съгласието на последния не е изискуемо условие за издаването на разрешение за строеж, тъй като случаят попада изцяло в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена на Ц.Т.П. и заинтересованите страни по делото с писмо изх.№ДК-04-26-00-201/28.03.2019 г. (л.6-7) на Началника на РДНСК Южен централен район.
Видно от известие за доставяне с баркод ИД PS 4000 023Q1Q 7 (л.12) Ц.Т.П. е получил писмото на 01.04.2019 г.
Жалбата на Ц.Т.П.
е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо 15.04.2019 г., видно от
пощенския плик (л.5), чрез РДНСК Южен централен район, където е регистрирана
под вх.№ДК-04-26-00-378/16.04.2019 г.
По допустимостта на жалбата, съдът приема следното:
Към датата на издаване на Заповед №ДК-10-ЮЦР-17/21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, действа разпоредбата на чл.216, ал.1 от ЗУТ, в редакцията, изм.ДВ бр.101 от 2015 г., съгласно която „не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите): т.2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Според ал.2 на чл.216, в същата редакция, тези административни актове подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Съответно в ал.5 и ал.6 е предвидено, че преди да разгледа жалбата по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на нейната допустимост, и когато жалбата е допустима, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането ѝ по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл.215. Според чл.215, ал.4 от ЗУТ, в действащата към 21.03.2019 г. редакция, жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Със Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, обн.ДВ бр.25 от 26.03.2019 г., разпоредбата на чл.216 от ЗУТ е отменена, като е предвиден нов процесуален ред за административен контрол върху издадените разрешения за строеж, чрез извършване на служебна проверка от органите на ДНСК по местонахождението на строежа (чл.156, ал.1 –ал.4, вр. чл.149, ал.5 от ЗУТ), но в §46, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУТ обн.ДВ бр.25 от 2019 г. е посочено, че започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешения за строеж, които не са приключили до влизане в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.
Тъй като към влизане в сила на ЗИД на ЗУТ обн.ДВ бр.25 от 26.03.2019 г. не е бил изтекъл 14-дневният срок за обжалване на Заповед №ДК-10-ЮЦР-17/21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, то и производството по издаването на оставеното в сила с нея Разрешение за строеж не е било приключило и следва да бъде приключено по предвидения до този момент ред.
Поради това подадената от Ц.Т.П. жалба срещу Заповедта се явява процесуално допустима за разглеждане, като депозирана в срок и насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, който се явява неблагоприятен за лицето, инициирало производството по чл.216, ал.3 от ЗУТ (отм.) с подаване на жалба срещу Разрешението за строеж, която жалба е била разгледана по същество и отхвърлена. Като участник в административното производство по издаването на Заповед №ДК-10-ЮЦР-17/21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, приключило с неблагоприятен за него резултат, оспорващият разполага с правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от Началника на РДНСК Южен централен район като материално и териториално компетентен административен орган. Постановена е по приложимия към момента на издаването ѝ ред на чл.216, ал.6 от ЗУТ (отм.), според която началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася по обжалването за законосъобразност на административните актове на главните архитекти на общините, включително разрешенията за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват (чл.216, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ). Спазени са изискуемата писмена форма и срокът за издаване на заповедта, като същата е подробно мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ.
С оспорената заповед е потвърдено издаденото от компетентния съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ орган – Главен архитект на Община Хасково, Разрешение за строеж, за строежа „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонения за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково“, с възложители К.Д.К. и Н.И.К., като е прието, че цялостното изпълнение на водовземането и канализацията ще засегнат единствено и само жилищната част от сградата на първи/приземен етаж, собственост на К.К. и Н.К., и с предвиденото изграждане на ново СВО и ново СКО за първи жилищен етаж не се засяга собствеността на Ц.Т.П., поради което съгласието на последния не е изискуемо условие за издаване на Разрешението за строеж, тъй като случаят попада в хипотезата на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Не се твърдят от оспорващия и не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания акт.
За преценка съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да се имат предвид разпоредбите на ЗТУ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в редакциите им, действащи към датата на издаване на Разрешението за строеж и потвърждаващата го Заповед.
Съгласно чл.183 (изм.ДВ, бр.65 от 2003 г.), ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
В чл.185, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: т.5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици.
Съгласно чл.186, ал.1 от ЗУТ (в сила от 26.11.2012 г.) изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради – етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че поземлен имот с идентификатор 77195.715.208 по КК на гр.Хасково, с площ 296 кв.м., номер по предходен план: пл.н.4878, квартал 258, парцел V по КиРП, е съсобствен, с вписани в КККР съсобственици Ц.Т.П. – 5/6 ид.ч. от правото на собственост, К.Д.К. – 1/12 ид.ч. от правото на собственост и Н.И.К. – 1/12 ид.ч. от правото на собственост.
В имота има построена сграда с идентификатор 77195.715.208.1, застроена площ 91 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда – многофамилна.
Съгласно представен нотариален акт, заинтересованите страни К.Д.К. и съпругата му Н.И.К. освен общо на 1/6 идеална част от имота са собственици и на „целия долен приземен етаж от къщата, построена в парцела, със застроена площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон“.
Жалбоподателят Ц.Т.П. (респ.наследниците му по закон), освен на 5/6 ид.ч. от имота е собственик и на „целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имота (като етажа представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм ул.„Страшимир“) и съответните идеални части от общите части в нея, съгласно Нотариален акт №24, том II, дело №464/1997 г.“.
Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване, а съгласно чл.40, ал.1 от ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Т.е. в жилищната сграда с идентификатор 77195.715.208.1 жалбоподателят и заинтересованите страни са в режим на етажна собственост.
Според Обяснителната записка към оценения Технически проект за обект „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение за ПИ 77195.715.208, град Хасково, община Хасково“, част Водоснабдяване, проектът дава решение за външни връзки – СВО и СКО, за обекта.
Проектното решение предвижда да се изгради водоподаването от съществуващата улична водопроводна мрежа до водомерен възел с отклонение Ø32. Водовземането от съществуващия водопровод ЕТ Ф80 става чрез водовземна скоба. Тротоарният спирателен кран ще се изгради на 0,50 м. от бордюрната линия. Тъй като сградата граничи с уличната регулационна линия, новопроектираният водомерен възел ще се разположи на първата стена при влизане в сградата в леснодостъпно, затворено, защитено и с осигурено осветление помещение.
Проектът
предвижда изграждането на ново канализационно отклонение за ПИ 77195.715.208 от
главна ревизионна шахта на имота ГРШ до уличен канал Ф350Б, минаващ северно от
имота по ул.„Цар Страшимир“. Сградното канализационно отклонение е с дължина
7,00 м, и наклон 11%, то ще се заусти в съществуващата канализация чрез
изграждане на улична ревизионна шахта за съществуващия канал.
Разположението на водопровода и канализацията е показано на „Ситуация“ (л.118).
По делото беше прието заключение (л.210-229) на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.М.П.Б..
В подробна Констативна част от заключението вещото лице е установило, че процесната сграда е масивна монолитна жилищна сграда, състояща се от един жилищен етаж, собственост на Ц.П. (Т. Ц.) и един полуприземен етаж, който е собственост на сем.К. Сградата е строена като еднофамилна къща с един жилищен етаж със светла височина 2,80 м. и един полуприземен етаж с височина 2,40 м., предназначен за избени помещения. След запознаване с проектите и документите, свързани със строителството, вещото лице е установило, че за изграждането на сградата е одобрен архитектурен проект от 1960 г. с възложител Ц.П., за сградата има издадено строително разрешение №469 на името на Ц.Т.П., на негово име е издаден протокол №497 за строителна линия на 18.08.1960 г. Има и проект за водопроводно отклонение на името на Ц.П., към който е приложен и проект за водомерна шахта и септична яма за отпадните води от къщата. В къщата по проект е нямало баня и тоалетна. Същите са построени като допълващо застрояване на двора, в непосредствена близост до югозападната фасада на къщата. Къщата е построена по стопански начин, съгласно действащия ЗПИНМ, през 1960 г. от Ц.Т.П.. В началото е изграден приземния етаж и двете избени помещения са преустроени на стаи за ползване от семейството, докато се изгради и първия жилищен етаж. В приземния етаж е имало само кухненска мивка на югозападната фасада, обратните води от която са се отвеждали в канализационната тръба от външната баня с тоалетна към септична яма. През 1978 г. е изградена канализация по улица „Цар Страшимир“ и обратните води от къщата са включени в изграденото канализационно отклонение към имота. На първия етаж (т.е. този, който е собственост на Ц.Т.П.) няма предвидено избено помещение, същите са обособени на приземния етаж. Изградените санитарно помещение (баня с тоалетна) и кухня са на югозападната фасада. Обратните води са отведени по фасадата, изолирани срещу замръзване с декоративна колона (снимка №5) и чрез дворна канализационна мрежа, в която се включват и дъждовните води около къщата са изведени в канализационното отклонение към имота. Построена е водомерна шахта (снимка №2) на водопроводното отклонение на 2,00 от уличната регулация, съгласно изготвения и одобрен проект. Вещото лице прилага копие от одобрения проект на водомерната шахта (л.223 и сл.).
Вещото лице сочи в заключението си, че имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи, чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. За процесния имот е построено сградно водопроводно отклонение ¾“ с водомерна шахта в съответствие с одобрените проекти, поземленият имот е водоснабден от едно сградно водопроводно отклонение по улица „Цар Страшимир“ и не са налице изисквания за изграждане на второ водопроводно отклонение по същата улица, на 7-8 м. от съществуващото. Освен това сочи, че не може в сграда на двама собственика да има СВО и СКО за всеки собственик. Според експертизата, след изграждане на новопроектираните СВО и СКО, е задължително изключването на старите СВО и СКО, при което ПИ 77195.715.208, находящ се на ул.„Цар Страшимир“ №23 ще остане без вода и без право на отвеждане на обратните води с изключение на приземния етаж.
Вещото лице констатира, че помещенията в приземния етаж, съгласно одобрения проект на къщата, са избени и складови помещения, предназначени да обслужват първи жилищен етаж, няма приложени строителни книжа за законно изграждане на вътрешно преустройство на „избен“ етаж в жилищен, за какъвто се ползва в момента, няма Удостоверение за въвеждане в експлоатация като жилище. Вещото лице посочва на кои изисквания за жилище (предвидени в чл.72, ал.3 и чл.101, ал.2 от Наредба №7 към ЗУТ) не отговаря приземният етаж, и въз основа на това достига до извода, че не отговаря на предпоставките да се счита за самостоятелен обект в сграда, със самостоятелно функционално предназначение, за който да е приложима хипотезата на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Вещото лице сочи, че чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ, визиращ „преустройства на собствени обекти“, се отнася за ВиК инсталации в собствени жилища в сградата, а не за изграждане на СВО и СКО за поземлен имот. Отнася се за свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, а външните връзки на ВиК проект се дават в отделна част с отделни проекти.
Освен това вещото лице е констатирало, че въпреки невлязлото в сила Разрешение за строеж, потвърдено с процесната Заповед, на практика на място е изградена сградна водопроводна и канализационна инсталация в приземния етаж, като на приложените към СТЕ снимки 3, 4 и 5 се вижда отвора в основите на сградата и подовата плоча, тъй като за да премине СКО през основите на сградата трябва да се пробие отвор 70/60 в основите, и съгласно приложения проект канализационната тръба с ф160 пресича под наклон основите.
В отговор на поставения въпрос №1 експертизата е посочила, че одобреният на 10.01.2019 г. проект не включва сградните ВиК инсталации, които се оценяват в Общината и в отделна част външните ВиК връзки, които включват СВО и СКО, водомерна шахта, дворна канализационна шахта (ако има такава), които се съгласуват във ВиК дружеството и след това се оценяват в общината. Изменението на съществуващите общи инсталации в сградата се състои в предвидени в одобрения проект изграждане на сградна канализационна шахта и изграждане на водомерен възел, след влизане на водопровода в сградата.
В отговор на въпрос №2 експертизата е посочила, че съгласно протокол №1 от 10.01.2019 г. на ЕСУТ, инвестиционният проект е оценен след отстраняване на забележките, но в одобрения на 18.01.2019 г. проект не отговаря на изброени от вещото лице в осем точки изисквания, които не са били отбелязани в Протокол №18/27.11.2018 г. на ЕСУТ и не са предвидени в коригирания проект.
В отговор на въпрос №3 вещото лице е изброило кои от забележките по първоначалния проект, подробно посочени в становището на инж.Манолова, разгледано от ЕСУТ на 27.11.2018 г., са отстранени и е конкретизирало в три точки неизпълнените забележки.
Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът намира за безспорно установен обстоятелството, че за жилищната сграда с идентификатор 77195.715.208.1, намираща се в ПИ 77195.715.208, вече има построено сградно водопроводно отклонение с водомерна шахта в съответствие с одобрени проекти; на жилищния етаж, собственост на жалбоподателя, има изградени санитарно помещение (баня с тоалетна) и кухня на югозападната фасада, обратните води са отведени по фасадата, изолирани срещу замръзване с декоративна колона и чрез дворна канализационна мрежа са изведени в канализационното отклонение към имота. В тази част от експертното заключение изводите са изцяло фактически, направени са след извършен оглед на място на обекта и запознаване със строителните книжа на жилищната сграда, включително одобрен типов проект за водопроводно отклонение на Ц. Т.П.,***, не са оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в тях.
В Наредба №4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба №4 от 17.06.2005 г.), с която се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации, включително в жилищни сгради, и се определят техническите изисквания към сградните водопроводни и канализационни отклонения при проектиране на сградите, изрично е предвидено, че (чл.20, ал.1) „За водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение“ и (чл.116) „За всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение“.
В процесния случай се установява несъмнено, че с Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. се разрешава строеж на „Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонения за ПИ 77195.715.208 по КК на гр.Хасково“, които се явяват различни от вече съществуващите такива.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото процесното „второ“ сградно водопроводно отклонение да попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл.20, ал.2 от Наредба №4 от 17.06.2005 г., т.е. да се проектира за сгради с повишени пожарни и аварийни изисквания, или с технологични изисквания за непрекъснатост на водоподаването.
Съгласно §2 от ПЗР, Наредба №4 от 17.06.2005 г. е издадена на основание §18, ал.1 от ЗУТ и доколкото съдържа одобрени строителни и технически правила и нормативи по прилагането на този закон, разпоредбите ѝ следва да бъдат съобразявани и при изготвяне, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.142, ал.4 и ал.5, т.2 и т.7 от ЗУТ, инвестиционните проекти следва да бъдат оценени за съответствието им с основните изисквания към строежите, каквито са правилата и нормативите за устройство на територията и други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.
Съдът приема, че разрешаването на строеж за второ СВО и СКО за един и същ застроен имот, и една и съща сграда, в отклонение от изричните разпоредби на чл.20, ал.1 и чл.116 от Наредба №4 от 17.06.2005 г. е незаконосъобразно и само на това основание разрешението за строеж е следвало да бъде отменено от Началника на РДНСК Южен централен район. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.84, ал.4 от ЗУТ (нова – ДВ, бр.13 от 2017 г.), според която „Собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения“, като присъединяването се извършва по реда на наредбата по ал.3, т.е. Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4 от 14.09.2004 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно §5 от ПЗР на същата.
За по-голяма яснота е уместно да бъдат цитирани и разпоредбите на чл.7 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. – (ал.1) имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел; (ал.2) отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор – собственост на потребителите; (ал.3) Водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите.
Както е посочило и вещото лице в заключението си, не може в сграда на двама собственика да има СВО и СКО за всеки собственик, няма и основание за изграждане на второ водопроводно отклонение по същата улица на 7 – 8 метра от вече съществуващото такова за застроения поземлен имот.
Съдът възприема изцяло и извода на съдебно-техническата експертиза, че в процесния случай хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ не намира приложение, тъй като тя касае прекарване на нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици, но в случаите „при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях“, каквото не се установява да е налице в процесния случай.
От оценения с Протокол №1 от 10.01.2019 г. от заседание на ЕСУТ Технически проект е видно, че няма преустройства на собствен на заявителите обект, помещение, или част от тях, при които да е предвидено прекарването на нова инсталация през обща част. В случая не се касае за изграждане на нови ВиК инсталации в етажа, собственост на заинтересованите страни, а за изграждане на СВО и СКО за поземлен имот. Проектното решение предвижда да се изгради водоподаването от съществуващата улична водопроводна мрежа до водомерен възел, който ще се разположи на първата стена при влизане в сградата, а по начина, показан в графичната част на проекта отвеждането на битово-фекалните води от обекта ще стане към новоизградена улична ревизионна шахта. Т.е. разрешените СВО и СКО в случая преминават през външната стена на сградата, поради което следва да се квалифицират като прокарване на нови инсталации в сграда – етажна собственост, за което е изискуемо съгласието по чл.186, ал.1 от ЗУТ, в приложимата редакция на нормата. Безспорната липса на такова съгласие води до материална незаконосъобразност на издаденото Разрешение за строеж, независимо дали са отстранени всички забележки по първоначалния проект. Ето защо заключението на вещото лице няма да бъде обсъждано в частта му на отговорите на въпроси №2 и №3, тъй като при изслушването му в съдебно заседание стана ясно, че част от посочените в заключението като неизпълнени забележки са изпълнени – например разстоянието между СВО и СКО е посочено в проекта, на чертеж Ситуация, и е даден детайл на водомерния възел след влизане на СВО в сградата. Това обаче не променя крайния извод за незаконосъобразно разрешаване на строежа.
Като е отхвърлил жалбата на Ц.Т.П. и е оставил в сила Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г. на Главния архитект на Община Хасково, Началникът на РДНСК Южен централен район е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Основателна по чл.143, ал.1 от АПК е своевременно заявената от жалбоподателите претенция за разноски. По делото са направени разноски в размер на 10 лв. внесена държавна такса, 410 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице и 600 лв. изплатено в брой адвокатското възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г., които следва да бъдат присъдени общо на наследниците на Ц.Т.П., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-ЮЦР-17 от 21.03.2019 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, и потвърденото с нея Разрешение за строеж №26/29.01.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, РДНСК Хасково, да заплати на Д.Д.П., ЕГН ********** ***, Т.Ц.П., ЕГН **********,*** и Г.Ц.Т., ЕГН **********,***, общо разноски по делото в размер на 1020 (хиляда и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: