№ 23453
гр. **, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110107697 по
описа за 2024 година
„** ЕАД е предявило срещу Е. С. Р. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 719,76 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до
окончателното изплащане, 79,80 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
07.04.2023 г., 56,89 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане и 10,46 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 07.04.2023 г., за топлоснабден имот в гр. С* за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 21134/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител
оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение, че претендираните
суми са погасени с изтичане на 3-годишна давност. Намира, че не се установява в какво
1
качество е привлечена ответницата по делото, доколкото като задължено лице е посочена
Анна Станимирова Р..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.11.1990 г., по
силата на който ** придобива собствеността върху недвижим имот в гр. **, ул. „*“, бл. 26а,
вх. А, ет. 4, ап. 9.
От удостоверение от ГИС ** е видно, че стар адрес ул. „*“, бл. 26а е идентичен с
настоящ адрес ж.к. „Славия“, бл. 26А, вх. А, вх. Б, вх. В.
От удостоверение за наследници на **, починал на 23.06.1996 г., е видно, че негови
наследници са Анна Станимирова Р. (съпруга) и Е. С. Р. (дъщеря). От служебно изготвена
справка се установява, е единствен наследник на Анна Станимирова Р., починала на
05.04.2013 г., е Е. С. Р..
С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответника като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
117528, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 748,25 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 56,86 лева. Видно
главните отчети и изравнителните сметки в имота има 3 бр. отоплителни тела с ИРРО и
щранг-лира в банята без ИРРО, за която от ФДР начисляват служебна ТЕ по МСРС като за
радиатор без уред. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота.
Ответницата с отговора на исковата молба чрез особения си представител упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 24.04.2023 г. В този
смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 24.04.2020 г. Процесният период е 01.05.2020
г. – 30.04.2022 г., поради което и възражението за давност на вземанията е неоснователно.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
3
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение.
С оглед събраните по делото доказателства, заключението на СТЕ и
неоснователността на възражението за давност съдът намира предявените искове за
основателни, в резултат на което следва да ги уважи изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е направил следните разноски: 50 лева - държавна такса за исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „** **” ЕАД, ЕИК **, срещу Е.
С. Р., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. С. Р. дължи на „** **”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 719,76
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане, 79,80 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 07.04.2023 г., 56,89 лева – сума за дялово
разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.
до окончателното изплащане и 10,46 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. –
07.04.2023 г., за топлоснабден имот в гр. С* за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 21134/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Е. С. Р., ЕГН **********, да заплати на „** **” ЕАД, ЕИК **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
650 лева.
Решението е постановено при участието на “** ООД (с предходно наименование „**”
ООД) като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4