ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. София, 09.11.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII-ми въззивен
състав в закрито заседание проведено на девети ноември две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Натали Генадиева ВНЧД № 4021/2020 година по описа на съда, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частен
протест, подаден от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от
16.10.2020 година по НЧД № 13642/20 година по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 131 състав, с което е оставено без уважение искането на
прокурор от СРП за налагане на обезпечителна мярка "запор" върху лек
автомобил марка "Фолксваген" с рег. № ********, собственост на
обвиняемия Ю.Й.Д., за обезпечаване на отнемане на същия в полза на държавата по
досъдебно производство № 731/2020 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. 26248/2020
г. по описа на СРП.
В протеста са
наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че лекия
автомобил като вещ послужила за извършване на престъплението и принадлежаща на
обвиняемото лице подлежи на отнемане на
основание чл.53 ал.1 б."а" НК. Отправено е искане за определението на
първоинстанционния съд да бъде отменено, респективно за допускане на
съответното обезпечение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
прие за намира следното:
Протестът се
явява допустим, доколкото е подаден от легитимирана страна, в срок и срещу акт,
подлежащ на контрол, разгледан по същество обаче е неоснователен:
Правилно СРС е
посочил ,че обезпечителните мерки, съгласно ТР№
2/2012 г. на ОСНК могат да се взимат само срещу конкретен обвиняем. Досъдебното производство е било образувано за
извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК, като в хода на производството с
постановление от 30.09.2020 година Ю.Й.Д.е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за това, че 28.07.2020 г. около 00:40 часа н гр. София е управлявал
лек автомобил марка "Фолксваген", модел „Туарег“ с рег № ********,
негова собственост, с концентрация на алкохол 1.22 промила, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 490/28.07.2020г. от УМБАЛ
„Св. Анна“ – София АД.
Основният въпрос, който следва да се разреши е дали процесният автомобил подлежи на отнемане по смисъла на чл.53 ал.1 б. "а" от НК, както и дали е налице обезпечителна нужда в конкретния казус.
Преценката за моторното
превозно средство като вещ по смисъла на чл.53 ал.1 б. "а" от НК
следва да се извърши с оглед състава на престъплението по чл.343б ал.1 НК
регламентирано
в глава ХI от НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел II,
озаглавен "Престъпления по транспорта и съобщенията", чийто непосредствен
обект обществените отношения, свързани с безопасността при управление на
моторно превозно средство.
Предмет на
престъпление е благото, чрез въздействие върху което се уврежда или застрашава
с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен елемент на общественото
отношение, което е непосредствен обект на посегателство (на престъплението),
или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които
субектът въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото
обществено отношение.
Средство за
извършване на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху
предмета и се уврежда обекта на престъпление. Средствата са поначало нещо
външно, което не характеризира обекта на посегателство, т. е. общественото
отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната теория
основен разграничителен белег между правните понятия "предмет" и
"средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент
на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за
материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но
винаги част от самото отношение, а при второто - за нещо външно на последното,
с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Моторното
превозно средство, с което е извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК ще е
вещ по смисъла на чл.53 ал.1 б. "а" от НК, когато са налице
едновременно посочените в разпоредбата две условия: първо вещта (в случая МПС)
да принадлежи на виновния и второ тя да е била "предназначена" или
" да е послужила за извършване" на умишленото престъпление (каквото
безспорно е и това по чл.343б ал.1 от НК).
В настоящия
случай няма спор и е установено по категоричен начин от писмените
доказателства, че МПС, с което е извършено престъплението по чл.343б ал.1 от НК
е собственост на обвиняемата, т. е. първото условие по чл.53 ал.1
б."а" от НК съществува.
Второто условие
обаче не е налице. Според текста на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.
"А" от НК независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза
на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или
са послужили за извършване на умишлено престъпление. Съгласно ТР № 84 от
01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС "послужили" за
извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като
средства за извършването му. Настоящия състав напълно се солидаризира със
становището на първоинстанционния съд, че моторното превозно средство, с което
е реализирано престъплението по чл.343б ал.1 от НК, не е вещ, "послужила
за извършване на престъплението" по см. на чл.53 ал.1 б."а" от НК, както твърди прокурора в частния протест. Това е
така, тъй като автомобилът не е използван пряко и непосредствено като оръдие
или средство за осъществяване на състава на това престъпление. Казано с други
думи, не е средство за извършване на престъплението, тъй като не стои извън
обществените отношения, които престъплението засяга, а е елемент на последните.
Предвид
казаното, МПС, което е използвано при престъплението по чл.343б от НК се явява
предмет на престъплението, а не средство, който не подлежи на отнемане на
основание чл.53 ал. 1 б."а" от НК. От тук се обуславя и липса на
обезпечителна нужда, свързана с отнемането на вещи по посоченото престъпление
С оглед на
горното и на основание чл.396 ал.1 от ГПК вр. чл.72 ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на СРС по НЧД № 13642/20 година, с което е било оставено без уважение искането
на прокуратурата за допускане на обезпечение по реда на чл.72 НПК чрез налагането
на запор на моторно превозно средство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.