№ 3926
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110143771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В. С. Г., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество както следва: сумата от 644,71 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот: апартамент № 4, находящ се в гр. С......., с абонатен № 30855, за периода м. 05.2019 г.
– м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата от 194,58 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.05.2022 г.; сумата от
25,57 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
08.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 до окончателното
изплащане; сумата от 10,73 лв. - мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.05.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. №
27657/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на клиент на топлинна енергия
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия до процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр. С......., с абонатен № 30855, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е
собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1, т.
1
2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Т.С.“ ЕООД в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в
сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати
стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
месечните дължими суми. Същият не е погасил в срок дължимите суми за главница в
размер от 644,71 лв. - представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., сумата от 194,58 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 18.05.2022 г.; сумата от 25,57 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 08.2020 г. – м. 04.2021 г., сумата от 10,73 лв. -
мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 18.05.2022 г. върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27657/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 48 състав, като претендира и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира
установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.
Ответникът с отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не оспорва исковите претенции, сочи,
че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването
на дълга на 30.09.2022 г., а в открито съдебно заседание посочва, че задължението е изцяло
изплатено и моли за отхвърляне на исковете. Моли на ищеца да не бъдат присъждани
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В молба вх. № 218722/17.10.2022 г., както и в открито съдебно заседание ищецът
уточнява, че между страните действително е подписано Извънсъдебно споразумение за
разсрочване на погасяването на дълга на 30.09.2022 г., а ответникът към момента на
приключване на устните състезания по делото е заплатил на дружеството сума в общ размер
от 1099,05 лв., с което са погасени претендираните в настоящото производство суми за
главници, лихви и съдебни разноски. Отправя искане за постановяване на решение,
съобразено с извършените плащания – за отхвърляне на исковете и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и по исковото производство в минимален
размер, тъй като плащането е извършено в хода на процеса и по този начин ответната страна
е дала повод за образуване на делото.
Ответникът В. С. Г., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и се
представлява от адвокат Петров, като заявява, че всички суми по постигнатото между
страните споразумение са заплатени, поради което исковете следва да се отхвърлят.
Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
2
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния
имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че стойността й възлиза на исковата сума.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже: съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото са отделени
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните
вземания за главница и лихва за забава, а именно, че: 1) през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; 2) процесният
имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер
на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на
топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение,
с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума; 6) между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване
на погасяването на дълга на 30.09.2022 г.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
3
полза на ищеца са възникнали вземания към ответника за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес.
По делото е безспорно, че по силата на сключено извънсъдебно споразумение от
30.09.2022 г. ответникът В. С. Г. е заплатил на ищеца сума в общ размер от 1099,05 лв., с
която са погасени всички вземания, предмет на процесните искови претенции, включително
и съдебните разноски за държавна такса в размер на 200 лв. (за исковото и за заповедното
производство), като неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение по
заповедното и по исковото производство.
Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието по
делото споразумение от 30.09.2022 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и В. С. Г. на
основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 1 от последното негов предмет са сумите,
предявени по настоящото гр. д. № 43771/2022 г. Признато е, че към датата
на споразумението ответникът дължи сума в общ размер от 1099,05 лв., включваща сумата
от 670,28 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. С...... сумата от 23,46 лв. – лихва за забава върху главницата от 27.05.2022 г. до датата
на споразумението, сумата от 205,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода 14.09.2020 г. – 18.05.2022 г., сумата от 200 лв. – съдебни разноски. Съгласно чл. 2
от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен
план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 329,72 лв., платима в деня на
подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 128,22 лв. с падеж на
последната вноска на 30.03.2023 г. (заплатена преди падежа). В споразумението е отразено,
че е дължимо и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение,
което не е предмет на споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, което
ищецът ще претендира в исковото производство.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответникът В. Г. е признал
съществуването на процесните задължения към ищеца, по което страните не спорят.
Безспорно е и че последното е изпълнено точно от ответника, чрез заплащане на всички
уговорени вземания и в срок, за което свидетелстват и представените от ответника и приети
по делото платежни документи - разписки за извършени плащания от 30.09.2022 г.,
27.10.2022 г., 30.11.2022 г., 22.12.2022 г., 30.01.2023 г., 23.02.2023 г. за сумата от общо
1099,05 лв. (включително и 200 лв. – съдебни разноски за държавна такса).
С оглед изложеното, предявените искове за главници и лихви следва да се отхвърлят като
погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
4
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди.
Към момента на завеждане на делото – 27.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК/ ответникът е бил в забава в плащането, доколкото ищецът е бил носител на
неудовлетворени и изискуеми парични вземания, чиято дължимост ответникът е признал със
сключване на споразумението от 30.09.2022 г., както и с извършените по него плащания в
хода на процеса. При определяне на отговорността за разноските, извършеното в хода на
процеса плащане на задължението не следва да бъде разглеждано като основание за
освобождаване на ответника от заплащане на свързаните с погасеното задължение разноски.
Плащането е извършено след предявяване на иска и при положение, че ответникът вече е
изпаднал в забава, поради което с поведението си е станал повод за завеждане на делото.
Същият е депозирал на 04.07.2022 г. /преди дата на сключване на извънсъдебното
споразумение/ възражение по чл. 414 ГПК, поради което не са налице основанията за
освобождаване от отговорност по чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се
отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, ищецът има право на разноски, на
който следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, сумата от 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата 25 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, при съобразяване
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца, както и разясненията на определение №
518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според които
законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., срещу В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
5
установено, че ответникът В. С. Г. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД както следва: сумата от
644,71 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. С......., с абонатен № 30855,
за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 194,58 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
18.05.2022 г.; сумата от 25,57 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 08.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
27.05.2022 до окончателното изплащане; сумата от 10,73 лв. - мораторна лихва за периода
31.05.2019 г. – 18.05.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27657/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК сумата от 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение за ч. гр. д. №
27657/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) -
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6