Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, против Решение № 18 от 10.01.2024г., постановено по а.н.д. № 658/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С решението е отменен ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде потвърден издаденият електронен фиш. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от юрк. И.. Поддържа касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, представлява се от адв. Г., която оспорва жалбата. Моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че с обжалвания електронен фиш дружеството-жалбоподател е наказано за това, че на 13.02.2021 г. в 11:37 часа е установено нарушение № BB9B1A4CDEED5816E053011F160A0ABA, с ППС МАН ТГА 41.410 с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 41 000, брой оси 4, екологична категория Евро 3, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643 Собственик на ППС е дружеството-жалбоподател пред РС, на което е и регистрирано ППС. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съглъсно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В този смисъл следва да се посочи, че по отношение на наложената с ЕФ санкция трябва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49). Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В случая, приложимата разпоредба на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

Предвид горните, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49).

На следващо място, видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 13.02.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество на 31.03.2023 г. Съгласно редакцията на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с по – късна редакцията на тази разпоредба, в сила от 13.02.2024 г. (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.), законодателят е предвидил, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Преди това, в редакция към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г., нормата е гласяла, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".“

Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението пък предвижда, че: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Предвид горните, систематичното тълкуване на разпоредбите в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски - в случая в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 10.01.2024г., постановено по а.н.д. № 658/2023 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.