Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 08,01,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №1747 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от Н.С.Н. срещу З. “О.“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на сума в размер на 70000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06,02,2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сума
в размер на 8497,22 лв., законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 27,11,2017 г. до
06,02,2019 г., възникнали по повод настъпило на 27,11,2017г. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 27,11,2017 г., около 11:00 часа, в гр. София, ул. „Акад. И. ********на
паркинга на СБАЛ „Детски болести“, при движение на заден ход, лек автомобил, с
марка „Ситроен“, модел Ц4, с рег. № ******, управляван от М.К.реализира пътно
произшествие с пешеходеца Н.С.Н.. По повод инцидента сочи да е образувано ДП №
ЗМ
№
11481/2017 г. на СДВР, пр. пр. 48304/2017 г. по описа на СРП. В хода на НАХД №4891/2018год. по описа на СРС, НО 2
състав, е постановено решение, с което
вината на делинквента е установена. Твърди се, че вследствие на произшествието
ищцата е претърпяла телесни увреждания, които от своя страна довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована
при ответното дружество, като пред него е
предявена претенция за заплащането на обезщетение, но предложената сума не отговаря на принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът- З. “О.“
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно процесния автомобил, както и настъпване на
произшествието. Оспорва да е налице виновно противоправно поведение на водача М.К..
Поддържа, че произшествието съставлява случайно събитие. Твърди да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила
правилата за движение по пътищата съгласно чл. 114, т. 2 от ЗДвП и чл.113, ал.1,
т.1 от ЗДВП, като е пресичала платното за движение при ограничена видимост. Сочи
на нарушение на чл.108 от ЗДВП, тъй като ищцата не е ползвала обособената тротоарна площ. Оспорва твърдените телесни
увреждания да са в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. В тази връзка
посочва, че за интензитета им допринася и възрастта на ищцата, като пострадалата
не положила дължимата грижа за по-бързото си възстановяване. При условията на
евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началния
момент от който се дължи законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и от
представените доказателства- Констативен протокол № К -903 на СДВР, Отдел Пътна
полиция, се установява фактът на настъпило на 27,11,2017год., около 11:00 часа, в гр. София, на ул.
„********, на паркинга на СБАЛДБ пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил, с марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № ******, управляван от М.М.К.и Н. С. Н., в качеството на пешеходец.
С решение от 08,05,2018год.
постановено по НАХД № 4891/2018год. по описа на
СРС НО, 2 състав М.М.К.е призната за виновна
в това, че на 27,11,2017год. около 11,00часа в гр.София на паркинга на СБАЛДБ, на ул.Академик И.Г., в района на №11, при управление на МПС
Ситроен, модел Ц4, с рег.№******,
при извършване на маневра „движение на заден ход“ от паркирано положение с
посока на движение от входа на сградата
на СБАЛБД към вход-изход на паркинга, нарушила чл.40, ал.1
и ал.2 от ЗДвП и с това по
непредпазливост причинила на Н. С.Н. средна телесна повреда, престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“а“, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК, вр.чл.78а НК, вр.чл.378, ал.4, т.1 от НПК. Решението е влязло в сила на 03,04,2019год., потвърдено с решение
№315/03,04,2019год. на СГС, постановено по ВНАХД №5199/2018год., НК VІ състав.
Безспорно между страните е наличието
на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с
ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 27,11,2017год.
/постановено определение по чл.146 от ГПК в закрито с.з. от 31,07,2019год./.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд. акт, се установява, че произшествието е настъпило в района на паркинг
пред входа на болницата. Пострадалата не се е намирала в невидима за водача
зона и е била видима за него. На мястото на удара не са били обособени пешеходни пътеки и пешеходни зони за преминаване на пешеходци.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата
е получила следните травматични увреждания:
- фрактура на
бедрената шийка на ляв долен крайник;
Посоченото травматично увреждане
налага спешна травматологична консултация и последваща хоспитализация като
същото е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Извършена е
оперативна интервенция, с поставяне
на метална остеосинтеза. Възстановителния период за този вид фрактура е 5 месеца като при
ищцата този период е приключил видно от извършена Рьо
графия на 03,04,2018год. Не е провеждана рехабилитация. При извършен
личен преглед е констатирано, че движенията в лява тазобедрена става са в
норма, леко изразена хипотрофия на
бедрената мускулатура. Констатирана е самостоятелна походка, без помощни
средства, леко накуцваща наляво,
нестабилен моноподален
стоеж на ляв долен крайник и скъсяване на крайника с 1 см. Налице оперативен белег от 5см. странично на ТЗС. Не се
установява при ищцата да са налице предхождащи заболявания,
благоприятстващи настъпване на фрактурата, въпреки възрастта на същата, като
водещ за възникването е механизма на
увреждането-силата на удара, довела да фрактурата.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетел-С.П.Н., чиито
показания съдът цени по реда на чл.172
от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с
пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
По аргумент на чл.300 от ГПК и предвид наличието на влязло в сила решение по НАХД №4891/2018 по
описа на СРС, НО , 2 състав, съдът
намира за установено извършеното деяние, неговата противоправност и виновността
на дееца. Налице е
нарушение на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно който преди да започне
движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, като по време на движението си
назад е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно – да
осигури лице, което да му сигнализира
за опасности /което в конкретния случай не е сторено и
извършената маневра не е обезопасена/; Предвид установеното проитовоправно деяние, неоснователно е възражението на
ответника за налично случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо формата на виновно поведение.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 35000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази
характера на причинените травматични увреждания –закрито счупване на лява бедрена шийка, като общия възстановителен период
за причинените увреждания е около 5месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно
лечение с
поставяне на метална фиксация на счупването, обстоятелството, че за период
от около 4 месеца крайника въобще не е следвало да се натоварва, ползването
на помощни средства за период от около 5 месеца, в който период
неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалата, възрастта на ищцата - 64г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването
фактор/. Следва да бъде отчетено и
скъсяването на ляв долен крайник
с 1 см., наличието на накуцваща походка
при ищцата към 27,09,2019год.-почти две години след инцидента, нестабилен моноподален стоеж на ляв долен крайник, както и изпитвани и
към момента болки при натоварване, изкачване на стълби. За определяне размерът
на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при
всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните
свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социалните контакти, страх при
пътуване, при пресичане, притеснения дали ще настъпи пълно възстановяване
от увреждането. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
За неоснователно по делото
съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата. Неустановено е пострадалата да е навлязла
в платното за движение без да се огледа и съобрази с конкретната пътна
обстановка – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като от САТЕ се установи, че водачът е имал
видимост към пешеходеца, а при спряло МПС / видно от решението по НАХД/ не може
да се вмени задължение на ищцата да предвиди потеглянето му. Не се установи нарушение
на чл.114, т.1 от ЗДВП пострадалата да е предприела внезапно навлизане в зоната
на автомобила. От ответникът, чиято е
доказателствената тежест не се установи да е било налично обособено място за
преминаване на пешеходци, с което ищцата не се е съобразила. Заключението на САТЕ сочи на мястото на произшествието да
липсват обособени зони за движение на
пешеходци. Съобразно чл. 154 от ГПК ответникът не е провел пълно доказване
на сочените факти.
Предвид
основателността на исковите
претенции
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и
датата на депозиране на молбата пред
застрахователя на 02,11,2018год. е дължима от 03,02,2019год. до изплащане
на вземането. С оглед компенсаторния
характер на лихвата върху дължимото
обезщетение и предвид установената съдебна практика, съдът не дължи определяне
на обезщетението за забава по размер.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на 1400,00лв. – държавна
такса и 154,80лв. от общо 309,60лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски в
размер на 1315,00лв. от общо 2630,00лв./ Възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК е основателно, с оглед
фактическа и правна сложност на делото, бр. съдебни заседания, вид
извършени процесуални действия, поради което адв. възнаграждение се определя по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ -2630,00лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 1955,00лв.,
от общо 3910,00лв., от които 150,00лв. – депозит за СМЕ, 250,00лв.-депозит
САТЕ, 10,00лв.-СУ и 3500,00лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, партер, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 35000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпило на 27,11,2017год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 03,02,2019год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 35000,00лв. до предявения размер от 70000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да
заплати по бюджетна сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 1554,80лв. – разноски.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.С.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, партер, на основание на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1315,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер да
заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сума в размер на 1955,00лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: