О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260207/09.12.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 .12.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№507/20г. по описа на ВАпС,
гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както
следва.Въззивна жалба, подадена от П.М.В. чрез процесуалния й представител
адв.Ц.И., против решение №38/ 29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по
описа на ШОС/в решението е допус -ната поправка на очевидна фактическа грешка с
влязло в сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за
разликата над уважения размер от 1 887, 40лв. до претендирания размер от
2 359, 25лв., представ- ляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея
травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено
от Васил Антонов Кирилов, който е нарушил правилата за движение при управление
на л.а.„Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/ 117003256793 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосо -чения лек автомобил; 2/ е отхвърлен предявеният от П.М.В.
против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата над уважения размер на
главницата от 44 000лв. до претендираните 55 000лв., представляваща обезщете -ние за
неимуществени вреди в резултат на преживените болки и страдания, причи -нени
вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало
на 27.12.2017г., причинено от Васил Антонов Кирилов, който е нарушил правилата
за движение при управление на л.а.„Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание
застрахователна полица № BG/23/117003256793
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил; 3/ П.М.В. е осъдена да
заплати на „ОЗК-Застраховане“АД сумата от 619, 71 лв., представляваща
направените от дружеството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което исковите претенции бъдат уважени, съответно за разликата над 1 887,
40лв. до 2 792, 25лв. за имуществените вреди, както и за разликата над
44 000лв. до 55 000лв. за неимуществените вреди, ведно с присъждане
на законната лихва върху тази главница /разликата над 44 000лв. до
55 000лв./, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане, като се
присъдят и сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „ОЗК-Застраховане“АД,
гр.София в депозирания отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния си представител адв.И.Илиев поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните му от П.В. части да бъде
потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от
„ОЗК-Застраховане“АД, гр.София чрез процесуал -ния му представител адв.Т.Т.
против решение №38/29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по описа на ШОС/в
решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила
решение №260007/ 30.09.2020г./, в
частите му, с които: 1/
„ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на П.М. Васи -лева
сумата от 1 887, 40лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея
травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено
от В А К.,
който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с
рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/117003256793 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; 2/ „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да
заплати на П.М.В. сумата от 46 860лв., от които: а/ главница 44 000лв., представляваща
обезщетение за неиму -ществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от Васил Антонов Кирилов,
който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с
рег.№В0867АТ, на основание застрахо- вателна полица № BG/23/117003256793 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; б/ 2 860лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.10.2018г. до 17.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 18.06.2019г. до окончателното й заплащане; 3/ ОЗК-Застраховане“АД е осъ -дено да заплати по сметка на Шуменския окръжен
съд държавна такса в размер на 1 949, 90лв. и заплатените от бюджетните
средства на съда разноски в размер на 400лв.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените
обезщетения.Претендират се разноски.
Въззиваемата П.М.В. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Ц.И.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в
обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът констатира, че първата въззивна жалба
страда от нередовност, а именно не е уточнена конкретната обжалвана част от
решението, както и искането към въззивния съд касателно претенцията за
мораторна лихва.В жалбата страната е посочила, че претендира присъждането на
законна лихва върху главницата, пред -ставляваща разликата над 44 000лв.
до претендираните 55 000лв./т.е. 11 000лв./, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане.В
исковата молба претенцията за законна лихва върху главницата от 55 000лв.
до датата на предявяване на иска е самостоятелна предявена, а именно претендира
се сумата от 3 911, 11лв., представляваща законна лихва върху главницата
от 55 000лв., считано от 05.10.2018г./датата на заявяване на претенцията
пред застрахователя/ до датата на подаване на исковата молба 17.06.2019г.В
решението си първоинстанционният съд е приел, че претенцията за лихва е основателна,
но считано от 27.10.2018г. до датата на исковата молба, поради което върху
присъдената главница от 44 000лв. е присъдил лихва в размер 2 860лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 44 000лв. за периода от
27.10.2018г. до 17.06.2019г.С решението си съответно и е отхвърлил претенцията
за разликата над уважения размер от 2 860лв. до претендираните 3 911,
11лв.В тази разлика /1 051, 11лв./ се включват както отхвърлената
претенция за мораторна лихва върху главницата от 44 000лв., считано от
05.10.2018г. до 27.10.2018г., така и отхвърлената претенция за мораторна лихва
върху частта, за която главният иск е отхвърлен/11 000лв./, считано от
05.10.2018г. до 17.06.2019г. Както се посочи, във въззивната жалба се
претендира присъждане на законна лихва върху главницата от 11 000лв.
считано от 26.10.2018г. до датата на исковата молба и от тази дата до
окончателното изплащане.Не е посочено обаче в коя конкретно част/за каква сума/
се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която претенцията
за мораторна лихва за разликата над 2 860лв. до 3 911, 11лв. е
отхвърлена, предвид което на страната следва да се дадат съответни указания.
Съдът констатира, че втората въззивна жалба
също страда от нередовност, а именно не е внесена в пълен размер дължимата
държавна такса, конкретно д.т. касателно сумата от 2 860лв., която
дружеството е осъдено да заплати като мораторни лихви, която е в размер на 57,
20лв., предвид което на страната следва да се дадат съответни указания.
Във втората въззивна жалба е
направено доказателствено искане за допускане на повторна КСМАТЕ със задачи:
има ли данни пострадалата да е била с поставен предпазен колан; възможно ли е
при поставен предпазен колан пътникът да изпадне от седалката си, възможно ли е
долен крайник на пътник, возещ се на задната седалка с поставен предпазен
колан, вследствие на страничен удар да се придвижи отпред на седалката пред
него, както описва ищцата; възможно ли е при поставен предпазен колан ръката на
пътник да се приклещи под гърба му; биха ли настъпили описаните в исковата
молба вреди при поставен предпазен колан.Сочи се, че дока -зателствено искане е
било направено своевременно при оспорване заключението на КСМАТЕ, но не е било
уважено от първоинстанционния съд.
Въззивният съд приема, че искането
е неоснователно предвид следното.Дейст -вително след изслушване заключението на
КСМАТЕ от 18.05.2020г. на в.л. д-р В. Владов и в.л. В.Борисов пред
първоинстанционния съд в о.с.з. на 28.05.2020г. ответното дружество чрез
процесуалния си представител го е оспорило в частта му, отговаряща на
поставените от тази страна въпроси, и е поискало назначаването на нова
експертиза със същите задачи, което искане е оставено без уважение от ШОС.
Изслушаното заключение на
КСМАТЕ от 18.05.2020г./вкл. с дадените от в.л. под -робни обяснения при
изслушването им в посоченото о.с.з. по така посочените във въззивната жалба
въпроси, вкл. след изслушване преди това обясненията на ищца -та на поставените
от ответника по реда на чл.176, от ГПК въпроси/, е в достатъчна степен пълно,
ясно и обосновано, като не възникват съмнения за неговата правил - ност, поради
което и не са налице предвидените в чл.201 от ГПК предпоставки за допускане на
повторно или допълнително заключение.С оглед горното и следва да бъде прието,
че при неуважаване на доказателственото искане на дружеството от
първоинстанционния съд не е било допуснато процесуално нарушение, съответно не
са налице условията на чл.266, ал.3 от ГПК за уважаване на същото искане от
въззивния съд.Самостоятелно, с оглед останалия събран по делото доказателствен
материал, не се налага допускане на експертиза и по почин на съда.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на въззивницата П.М.В., че следва в
едносед -мичен срок от съобщението в писмена молба с препис за насрещната
страна да уточни въззивната си жалба като посочи в коя конкретно част /за каква
сума/ се обжалва решението на първоинстанциония съд в частта му, с която претенцията за мораторни лихви е отхвърлена
за разликата над 2 860лв. до 3 911, 11лв. /във връзка с претенцията й
за присъждане на законна лихва върху главницата, представляваща разликата над
44 000лв. до 55 000лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване
на исковата молба/, като се формулира и съответно искане към въззивния съд.
При неизпълнение на дадените указания в срок
производството по въззивната жалба на П.М.В. в тази й част ще бъде прекратено.
УКАЗВА на въззивника „ОЗК-Застраховане“АД, че
следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за
довнесена д.т. в размер на 57, 20лв. по см. на ВАпС.
При неизпълнение на дадените указания в срок
производството по въззивната жалба на „ОЗК-Застраховане“АД в частта й, с която
се обжалва решението на ШОС за сумата от 2 860лв. ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника
„ОЗК-Застраховане“АД за допускане на КСМАТЕ със задачи така, както са посочени
във въззивната му жалба.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№507/20г.
по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 31.03.2021г. от 09,
00ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: