Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 213
гр. Кюстендил, 29.01.2024
г.
Административен съд – Кюстендил, VII
състав,
в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова КАНД № 295/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от А.Л.Ч., с ЕГН **********,
чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат Р.Р.,***,
срещу Решение № 374/23.10.2023 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 823/2023 г. по описа на Районен съд –
Дупница. С посоченото решение Наказателно постановление
(НП) № 23-0348-000478/06.06.2023 г., издадено от началника на
група „Пътен контрол” към
Районно управление (РУ) – Дупница при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А.Ч.
са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от шест месеца за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон, е изменено в частта относно срока на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, като същият е
намален на три месеца, и е потвърдено в останалата част. В жалбата са посочени
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление,
както и присъждане на направените разноски в производството пред районния съд и
в касационното производство.
А.Ч. не
се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Началникът на група „Пътен контрол” към РУ – Дупница при
ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото, и не представя становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на А.Ч. е ангажирана за това, че на 26.05.2023
г. около 15:56 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе”, при гараж на „Емар Груп”, в посока ул. „Орлинска”, при
разрешена за населено място скорост на движение 50 km/h е
управлявала
лек автомобил марка и модел „Ауди А8”, с рег. № СВ****СР,
с наказуема скорост
101 km/h (след приспаднат
толеранс от 3 km/h в полза на водача). Скоростта е
установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M с радар
TR4D № 563. Изготвен е клип № 12055.
Срещу Ч. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 741195/26.05.2023
г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предявен ѝ за подпис на същата дата и
подписан от нея без възражения. Въз основа на съставения
АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по
същия. Районният съд е приел от правна страна, че
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното
нарушение е доказано, наказанието глоба е законосъобразно, но при налагането на
наказанието лишаване
от право да управлява МПС не е съобразен срокът, предвиден в санкционната норма, поради което е намалил срока на това наказание на три месеца, и е потвърдил наказателното постановление в останалата част.
Настоящият касационен състав, като извърши проверката
по чл. 218 от АПК, приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на А.Ч. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване
на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и
към съставомерните елементи на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са посочени в акта и в
наказателното постановление в степен, гарантиращата правото на защита на Ч.. Неоснователно е възражението за неясно
посочено място на извършване на нарушението в акта и в наказателното
постановление. В същите е отразено, че нарушението е извършено в гр. Дупница,
по ул. „Самоковско шосе”, при гараж на „Емар Груп”, в посока ул. „Орлинска”. Обстоятелството,
че в показанията си актосъставителят и свидетелят по акта са заявили, че служебният
автомобил е бил разположен срещу гаража на „Емар Груп”, насочен в посока ул. „Орлинска”, не води до
различен извод за мястото на извършване на нарушението. В случая е без значение
от коя страна на пътното платно при гаража на „Емар Груп” е бил разположен служебният автомобил с монтираната в
него мобилна система за видеоконтрол.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка.
Изводът на районния съд, че А.Ч. е осъществила състава на процесното
административно нарушение, е правилен и обоснован, и се споделя от настоящия
касационен състав. Приетият като доказателство по делото протокол за използване
на
АТСС с рег. № 348р-12165/30.05.2023 г. има
нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Представеният
снимков материал е извлечен от паметта на изправна мобилна система за
видеоконтрол и доказва мястото и времето на нарушението, както и измерената
скорост. Скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
при ограничение от 50 km/h за населено място автомобилът се е движил със скорост
101 km/h (след приспаднат толеранс от 3 km/h в полза на водача). С
поведението си А.Ч. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Посочената санкционна разпоредба предвижда налагане на административни
наказания глоба в размер на 700 лева, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева, и лишаване на водача от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Размерът на наложената в случая глоба е в
съответствие със санкционната разпоредба. Правилно районният съд е приел, че
срокът на наложеното на А.Ч. наказание лишаване от
право да управлява МПС не е съобразен със санкционната разпоредба, и е намали
същият на три месеца. Районният съд не дължи произнасяне по законосъобразността
на процесното НП в частта относно отнемането на контролните точки, доколкото същото
е последица от санкционирането на нарушителя с влязло в сила наказателно
постановление за нарушенията на ЗДвП, посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда
за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Съгласно чл. 3 от тази наредба контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП (ал.
1), като при налагане на наказания за нарушенията, посочени в същата, в
наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки
(ал. 2). Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане
в сила на съответното НП.
По изложените съображения решението на районният съд следва
да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на А.Ч. не следва да се
присъждат разноски.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 374/23.10.2023 г., постановено по АНД №
823/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.