Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1545
19.12.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2394/2019г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
със седалище и
адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3, ЕИК
*********, чрез пълномощника му юрк. Д. З., против
Решение №1813 от 13.05.2019г.,
постановено по гр.д. №6346/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив,
V гр.с., с
което са били
отхвърлени исковете на дружеството срещу
В. Б. Т. ***,
ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца
сумата от 2281,19 лв.-
стойност на предоставени В
и К услуги за
периода
16.08.2014г.-14.09.2016г.,
както и сумата
от 678,30 лв.- обезщетение
за забава за периода
26.10.2014г.-16.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 26.10.2018г.
до окончателното й
заплащане, за които суми
е била издадена
заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му и
уважаване на предявените искове.
Ответната
страна по жалбата-
В. Б. Т. ***,
ЕГН **********, чрез назначения
си особен представител
по делото адв. Н. П.,
оспорва същата и
иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД за
установяване дължимост на
вземания на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД- гр. Бургас спрямо ответника
В. Б. Т.
за сумата от 2281,19
лв.- стойност на предоставени В
и К услуги
за обект, находящ се в с. Л.,
община Ц., ул.
„***“ №1, за
периода
16.08.2014г.-14.09.2016г.,
както и сумата
от 678,30 лв.- обезщетение
за забава за периода
26.10.2014г.-16.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 26.10.2018г.
до окончателното й
заплащане, за които суми е била
издадена заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК. С обжалваното
решение съдът е приел,
че ищцовото дружество не е
доказало твърденията си, че през процесния период
е доставило на ответника
В и К услуги
на претендираната стойност,
поради което предявените искови претенции са неоснователни.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за допуснато нарушение
на императивни материалноправни
норми, като въззивният
съд се произнесе по правния спор
между страните.
За да бъде уважен
така предявения иск,
в тежест на
ищеца е да установи,
че между него
и ответника са
налице облигационни отношения
по доставка на питейна
вода и отвеждане
на канална вода
за обект на
ответника, находящ се
в с. Л., община
Ц., ул. „***“
№1, както и че
за процесния
период му е
доставил такива на претендираната
стойност.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране
на водоснабдителните и
канализационни услуги и
чл.8 от Наредба
№4 от 14.09.2004г.
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационни системи В
и К услугите
се предоставят при
общи условия, одобрени
от ДКЕВР, които
се публикуват в
един централен и
един местен ежедневник
и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По
делото е
безспорно, а и
е служебно известно
на съда, че ищцовото
дружество е В и
К оператор за
територията на област
Бургас, както и
че дейността на същото
се осъществява въз основа на
одобрени от ДКЕВР
общи условия, които
са в сила за
всички потребители от областта,
като действащите за процесния период
общи условия са
публикувани на електронната
страница на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Наредба
№4 от 14.09.2004г.
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационни системи, както
и съгласно Общите условия на ищцовото
дружество, приети съгласно
чл.8 от наредбата,
потребители на В и К
услуги са собствениците
или притежателите на
вещно право на строеж
или право на
ползване на водоснабдени имоти. От
съдържанието на посочените
разпоредби следва, че
качеството на потребител
на В и
К услуги е свързано с
наличието на вещно право на
собственост, ползване или
строеж върху водоснабдения имот,
като страна по
договора при общи
условия за предоставяне на В и
К услугите е
собственикът или носителят
на вещно право на
ползване или строеж
върху имота. В настоящия случай
от представената и
неоспорена по делото справка
от Служба по вписванията- Ц. се
установява, че считано
от 01.11.2004г. ответникът е
собственик на имот-
двуетажна масивна жилищна
сграда и
дворно място, находящи
се в с. Л., за
който няма спор, че
е идентичен с имота,
за който се претендира
заплащане на доставени
В и К услуги.
Няма спор, а и от
заключенията на приетите съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертизи
се установява, че
същият е титуляр
на откритата за имота партида
в ответното дружество,
поради което следва да се приеме,
че има качеството на
потребител на В
и К услуги
и се намира в
облигационно отношение с
дружеството- доставчик.
Съгласно разпоредбата на
чл.30 от Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи
изразходваната вода се
отчита по водомера на водопроводното отклонение.
Съгласно чл.32, ал.1 от
същата наредба В
и К услугите
се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на
оператора, а съгласно ал.8
отчитането се извършва
от длъжностни лица на оператора
или от лица,
на които е възложено
от оператора въз основа
на договор. Съгласно разпоредбата
на чл.32, ал.10 от наредбата
операторът на
водоснабдителната система монтира,
поддържа и контролира
водомерите на водопроводните
отклонения, по които се
отчита и заплаща
изразходваното количество вода.
От заключението на приетата
по делото съдебно-
техническа експертиза се установява,
че водомерът, измерващ
доставеното количество вода в
имота на ответника, е с визуално
отчитане /четене и
записване/ на показанията му, като отчетите
се записват в електронен карнет.
Водомерът е бил демонтиран от служители
на ищцовото дружество на
19.04.2018г. поради прекъсване
водоснабдяването на сградата предвид наличието на незаплатени парични задължения
на абоната. По делото
е представена справка
/л.8 от първоинстанционното дело/
за показанията на
водомера за процесния период,
отчетени с мобилно устройство, както и издадените
от ищеца фактури за
отделните доставки, включени
в същия, като от съдържанието им е
видно, че фактурираните количества доставена
вода съответстват на
отразеното в електронния
карнет. От заключението на приетата
съдебно- счетоводна
експертиза се установява,
че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество
и по тях няма постъпили плащания, а
счетоводството е редовно
водено. При така събраните по делото
доказателства според настоящия състав на съда следва
да се приеме,
че по делото се
установява, че ищцовото дружество
е доставило, а
ответникът е ползвал
В и К
услуги в отразените в електронния карнет
и фактурите обеми. Действително водомерът,
измерващ доставената вода в
имота на ответника, не е бил
обект на оглед от страна на вещото лице, но по
делото не се твърди,
нито са ангажирани
доказателства от страна на ответника,
същият да е
бил технически неизправен, нито
има данни от
страна на ответника
да е бил повдиган спор относно
точността му по реда
на чл.34, ал.3 от наредбата
и чл.16, ал.5 от Общите
условия. Предвид горното
съдът намира, че
исковите претенции за
заплащане на главниците по
фактурите са основателни и
следва да се
уважат. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия потребителите са
длъжни да заплатят
дължимите суми за ползваните
от тях В
и К услуги
в 30- дневен срок
след датата на
фактуриране, а съгласно
чл.40, ал.1 от Наредба
№4 при неспазване
на сроковете за плащане
на изразходваното количество
вода, определени в
общите условия и
договорите, се заплаща
законна лихва съгласно чл.86, ал.2
от ЗЗД. Ищцовото
дружество претендира обезщетение за забавено плащане по фактурите за периода от падежа
до датата на предявяване на
претенцията, която съвпада
с датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-
24.10.2017г. От заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза
се установява размерът на
законната лихва върху неплатените главници
по фактурите за периода до 20.04.2018г.
От същото се установява
и че размерът на същата
до 30.06.2017г. е
251,05 лв., поради
което съдът извърши
на основание чл.162
от ГПК изчисления с
онлайн- калкулатор за
законна лихва за размера на същата върху главница от 2281,19
лв. за периода 01.07.2017г.-24.10.2017г., като
същата възлиза на 73,51
лв. Предвид горното дължимата от ответника законна
лихва за периода
25.10.2014г.-24.10.2017г.
възлиза на 324,56
лв., до който размер
следва да се уважи исковата претенция за лихва,
като за разликата над същия
до пълния й предявен
размер от 678,30
лв. същата следва да се
отхвърли.
По така изложените съображения в частта
му, с която
са били отхвърлени исковите претенции на ищцовото дружество за
сумата от 2281,19
лв.- стойност на предоставени В
и К услуги
за обект, находящ се в
с. Л., община Ц.,
ул. „***“ №1,
за периода 16.08.2014г.-14.09.2016г., както
и за сумата
от 324,56 лв.- обезщетение
за забава за периода
26.10.2014г.-16.10.2017г.,
обжалваното решение следва да
бъде отменено, като
вместо него се постанови
ново решение за
уважаване на посочените претенции.
В частта му, с която
е била отхвърлени
претенцията за обезщетение
за забава за разликата
над 324,56 лв. до пълния претендиран размер
от 678,30 лв.,
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на
делото в полза на
ищеца следва да се присъдят
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство, съразмерно на
уважената част от претенциите. По заповедното производство
направените от ищцовата страна
разноски за държавна такса
са в размер на
59,19 лв., като същата
има право на
основание чл.78, ал.8 от
ГПК и на юрисконсултско
възнаграждение в размер от
50 лв., от които
суми в нейна полза
следва да бъдат
присъдени съразмерно на уважената част от претенциите 96,13 лв.
По първоинстанционното производство
ищецът е направил
разноски в размер
на 1717,05 лв.,
от които по съразмерност следва да му
се присъдят 1511,81 лв.
За въззивното производство ищецът е
направил разноски в
размер на 507,63 лв.,
като на същия следва
да се определи на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100
лв., и от посочените
суми по съразмерност следва да му
се присъдят 535 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1813 от 13.05.2019г., постановено по
гр.д. №6346/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, V гр.с.,
в частта му, с
която са били
отхвърлени исковете на
„Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3, ЕИК
*********, срещу В.
Б. Т. ***, ЕГН
**********, за признаване
за установено, че ответникът
дължи на ищеца
сумата от 2281,19 лв.-
стойност на предоставени В
и К услуги за
периода
16.08.2014г.-14.09.2016г.,
както и сумата
от 324,56 лв.- обезщетение
за забава за периода
26.10.2014г.-16.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 26.10.2018г.
до окончателното й
заплащане, за които суми
е била издадена
заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено,
че В. Б. Т.
***, ЕГН
**********, дължи на
„Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ №3,
ЕИК *********, сумата от 2281,19
лв.- стойност на предоставени В и К
услуги за периода 16.08.2014г.-14.09.2016г. за
обект, находящ се в
с. Л., община Ц.,
ул. „****“ №1, както
и сумата от
324,56 лв.- обезщетение за
забава за периода 26.10.2014г.-16.10.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 26.10.2018г. до окончателното й
заплащане, за които суми
по ч.гр.д.№18800/2017г. по описа
на Районен съд- Пловдив, VІ бр.с.,
е била издадена
Заповед №138/05.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1813
от 13.05.2019г., постановено по гр.д.
№6346/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, V гр.с.,
в частта му, с
която са били
отхвърлени исковете на
„Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул.
„Ген. Владимир Вазов“
№3, ЕИК *********,
срещу В. Б. Т.
***, ЕГН
**********, за признаване
за установено, че ответникът
дължи на ищеца
разликата над 324,56 лв.
до пълния предявен размер от 678,30-
обезщетение за забава
за периода
26.10.2014г.-16.10.2017г.
ОСЪЖДА В. Б. Т.
***, ЕГН
**********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
със седалище и
адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3, ЕИК
*********, сумата
от 96,13 лв.-
разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, сумата
от 1511,81 лв.-
разноски за първоинстанционното
производство, и сумата
от 535 лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.