Р Е Ш Е Н И Е
№ 262197
гр. Варна, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 949 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.В., чрез пълномощника му юрисконсулт И.Т. срещу И.Г.В.,
с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 500 лв. /петстотин лева
/, представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** сключен на
14.10.2016г. между „***“ ЕООД и И.Г.В., което вземане е придобито от ищеца по
силата на Договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 110.15 лв. /сто и десет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
24.11.2018г. до 24.01.2021г.
В условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца
получената от нея без правно основание сума в размер на 500 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „***“ и ответницата е сключен
договор за кредит № ***, по реда на чл.6 ЗПФУР.
Договорът бил сключен за сума в размер на 500
лева, като падежната дата на задължението на ответницата да върне сумата била
13.11.2016г. Сумата по договора за кредит била отпусната на ответницата
избрания от нея в попълнената заявка начин – чрез паричен превод посредством „И.“
АД.
С настъпването на падежа по договора,
ответницата не погасила дължимите суми и изпаднала в забава.
На ***г. бил сключен Договор за за прехвърляне
на вземания №***г. между „***“ ЕООД и „К.Б.“
ЕООД, по силата на който ищцовото дружество придобило вземанията по Договор № ***
в общ размер на 1187.99 лева, от които 500 лева главница, 123.15 лева такса
експресно обслужване, 16.84 лева договорна лихва, 518 лева наказателна лихва и
30 лева отписани такси за събиране.
Ищецът претендира в настоящето производство заплащане само на дължимата главница по договора в размер на 500 лева, лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до 24.01.2021г. в размер на 110.15 лева, както и заплащане на направените в производството разноски..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответницата, с който оспорва исковете по основание и размер.
Ответницата твърди, че няма договор с ищеца и не му дължи главница,
лихви и разноски. Оспорва да е давала съгласие за предоставяне на договор за
заем от разстояние по отношение на твърдения договор за кредит от ***г., поради
което договорът бил нищожен, поради липса на съгласи за сключването му. Твърди
още, че доставчикът не е изпълнил задълженията си по чл.18, ал.1 ЗПФУР да
предостави необходимата информация на потребителя и не е спазил сроковете по
чл.12, ал.1 и 2 ЗПФУР. Ответницата не била обвързана от предложения от
доставчика договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като
не била запозната със съдържанието му и не е заявила изрично, че го приема.
С отговора на исковата молба се въвеждат възражения, че представения с
исковата молба договор не удостоверявал извършено от ответницата електронно
потвърждение, за да се приеме съгласие за сключване на договор за заем с
описаните в исковата молба параметри. Представените доказателства от ищеца не
установявали и предоставянето на сумата от 500 лева на ответницата. Дори да се
приемело, че с представения договор е налице електронно подписан документ, то
този договор бил недействителен съгласно приложимия към него ЗПК. Не били
спазени изискванията по чл.11, ал.1, т.9, т.11 и т.12 ЗПК, поради което
съгласно чл.22 ЗПК договорът бил недействителен.
Ответницата моли за оставяне без разглеждане на предявените искове като
недопустими, а в условията на евентуалност за тяхното отхвърляне като
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба постъпила преди заседанието заявява, че поддържа предявените искове и
моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответницата, чрез проц.
представител оспорва исковете на изложените в отговора на исковата молба
основания.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С исковата молба е
представено копие от Договор за кредит № ***г. сключен между „***“ ЕООД и И.Г.В.,
както и приложими към него общи условия /л.6-13/.
Съгласно
посоченото в договора „***“ ЕООД се задължава да предостави на ответница
потребителски кредит в размер на 500 лева за срок от един месец при лихвен
процент 40.98% и годишен процент на разходите 49.6%. В общите условия е
посочено, че договорът се сключва и влиза в сила между страните на датата на
потвърждаването му от Кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително Кредитополучателя го е приел на Началната страница или подписал
на хартиен носител.
За доказване на
изпълнение на задълженията на Кредитора по договора, с исковата молба е
представена разписка за извършено плащане № *** от ***г., според която на
същата дата в 16:48 часа в полза на ответницата И.Г.В. е преведена сума в
размер на 500 лева от „***“ ЕООД /л.16/.
С писмо от
29.04.2021г. третото за спора лице „И.“ АД е уведомило съда, че след извършена
обстойна проверка не е открита оригинална разписка, удостоверяваща усвояването
на паричен превод, нареден от „***‘ ЕООД с посочен получател И.Г.В. с ЕГН **********.
Предоставено е генерирано от системата на дружеството извлечение на разписка № ***,
съдържащо пълна информация за извършената платежна операция, макар и да не
съдържа подпис на получателя. В разписката са изписани трите имена, ЕГН, номер
и дата на издаване на лична карта, както и постоянен адрес на ответницата
/л.58-59/.
На ***г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания №***, с който „***“
ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД вземанията по договори за
кредит, сред които ѝ вземанията си срещу ответницата породени от
процесния договор /л.17-22/.
Ответницата е
уведомена за извършеното прехвърляне на вземания с уведомление получено от нея
като приложение на исковата молба. Уведомлението е извършено от цесионера, но
действащ като пълномощник на цедента „***“ ЕООД, като е представено пълномощно
за това /л.22-23/.
Според изложените
по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
кредит № *** на ***г. между „***“ ЕООД и ответницата при посочените в исковата
молба условия по договора, изпълнението на кредитодателя по договора да
предостави заемната сума в размер на 500 лева на ответницата, както и
сключването на договор за цесия между ищеца и „***“ ЕООД, по силата на който
ищцовото дружество е придобило процесното вземане, както и надлежното
уведомяване на ответницата за извършената цесия. В тежест на ответницата не бе
възложена доказателствена тежест с оглед въведените в отговора на исковата
молба възражения.
Между страните
съществува спор относно сключването на процесния договор и получаването на
сумата по него от ответницата.
По отношение на
твърдения договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както
и клаузите на конкретния договор и общите условия към него.
В правната норма
на чл. 9, ал. 1 ЗПК е уредена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит – „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане”. Според посочената норма договорът за потребителски кредит може да
бъде уговорен като консенсуален или реален според волята на страните.
В общите условия
на праводателя на ищеца е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен
и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от Кредитора
и извършването на паричния превод, т.е. страните са уговорили договора за
кредит да е реален и да породи действие след извършване на паричния превод към
кредитополучателя.
По делото са
представени доказателства, че кредиторът е получил лични данни на ответницата
(три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на лична карта и постоянен адрес),
които лични данни са вписани в договора за кредит и в изготвената разписка от „И.“
АД за получаване на сумата от 500 лева. Липсват обаче данни, че именно
ответницата е получила сумата и е удостоверила това с подписа си, както и че
отправените до праводателя на ищеца изявления посредством средства за
комуникация от разстояние са направени от нея.
Спорът не е дали
на интернет страницата на цедента „***“ („***“ ЕООД) е създадена регистрация на
ответницата с попълнени нейни лични данни, направена е заявка за сключване на
договор за кредит № ***г. и предоставена ли е информация от кредитора на лицето
ползващо тази регистрация, поради което и искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза в становището от 31.05.2021г. е оставено без
уважение като неотносимо. Отговор на формулираните в становището въпроси не би
установил дали автор на отправяните от името на ответницата изявления
посредством средства за комуникация от разстояния действително са извършени от
нея.
От събраните по
делото доказателства и предвид оспорванията от страна на ответницата не бе
установено по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин сключването на
договор за кредит № ***г. и получаването на сумата по договора от страна на
ответницата, поради което и не се установява наличието на твърдяното
облигационно отношение между нея и „***“ ЕООД.
Приобщената към
доказателствата по делото разписка от „И.“ АД удостоверява заплащането на сума
в размер на 500 лева от името и за сметка на кредитора, но без удостоверяването
с подпис на лицето, което е получило сумата не може да се установи дали това е
била ответницата.
По изложените
съображения не се установи сключването на договор за кредит между „***“ ЕООД и
ответницата и исковите претенции, основани на този договор за кредит се явяват
недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Недоказана и
неоснователна се явява и предявената в условията на евентуалност претенция с
правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на получена без основание сума от
ответницата, тъй като не се установи тя да е получила сума в размер на 500
лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде определено възнаграждение за осъществената адвокатска защита в производството, което съдът определя на 300 лева.
Водим от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу И.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** искове за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 500 лв. /петстотин лева /, представляваща неплатена главница по договор за кредит № *** сключен на ***г. между „***“ ЕООД и И.Г.В., което вземане е придобито от ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 110.15 лв. /сто и десет лева и петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.11.2018г. до 24.01.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу И.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 500 /петстотин/ лева, получена от нея без основание на ***г. от „***“ ЕООД, което вземане е придобито от ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Р.П.М. *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника, определено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: