№ 16879
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110171104 по описа за 2023 година
Ищецът „..........” АД ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, .........., е
предявил искове за признаване за установено, че ответницата К. Т. Д., ЕГН ********** и
адрес гр. София, ............., дължи следната сума представляваща ½ от задълженията за ВиК
услуги за имота: 5283.68 лв. стойност на потребени ВиК услуги за имота на горепосочения
адрес за периода от 01.12.2013 г. до 27.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46036/23 г. на СРС, 72 състав. Ищецът
твърди, че за процесния период между него и ответницата е съществувало правоотношение
свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на ищеца като
оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответницата е била потребител на ВиК услуги през
процесния период по силата на тези общи условия като съсобственик с дял 1/2 на имота -
ап.6 в гр. София, ........... За имота са издадени фактури за дължима, но неплатена потребена
и отведена вода. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед е депозирано
възражение от длъжника, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се
установи вземането. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва да е съсобственик на имота. Оспорва предоставянето на ВиК услуги в
имота в посочените количества и стойност. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1, т.2 от
1
ДР на ЗРВКУ. В тежест на ищцовата страна е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно -
валидно възникнало договорно отношение с ответницата за продажба на ВиК услуги за
процесния имот и качеството й на потребител като собственик на имота, изпълнение на
задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. При установяване на тези
предпоставки, ответницата носи тежестта до докаже, че е платила.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване /строеж. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на
интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
Установява се от приетия нотариален акт № 24 от 21.5.2002 г., че К. Д. и И. Д. са придобили
по 1/2 идеална част от апартамент № 6 в гр. София, ............. Т.е. ответницата е
съсобственик на имота с дял ½ от него. Според справката от АВ, с договор от 28.10.2022 г.
имотът е продаден на трето лице.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че през процесния период страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на
ВиК услуги при приложими общи условия на оператора на услугите. По силата на това
правоотношение ответницата е задължена към ищеца да заплати цената на предоставените в
имота услуги съобразно дела си от съсобствеността.
В чл. 31 и чл. 32 от Общите условия на ищеца е предвидено, че ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
2
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено
пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ, доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводните отклонения. По изключение, при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера или при липса на водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се определя на база
по посочените в разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, че
първоначално партидата на имота е била открита на друго лице, а след това на името на
ответницата и И. Д., след установяване, че са съсобственици на имота. Количеството
потребена вода е начислявано служебно поради липса на узаконени водомери в имота,
първоначално на база 4 лица, а след 23.3.21 г. – на база 2 лица.
Следователно, установява се по делото, че в имота няма узаконен водомер, който да отчита
реално потребеното количество вода в жилището. Приложима е хипотезата на чл. 39, ал. 5
от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по описания
начин и при отчитане на визираните обстоятелства, включително броя на живущите лица в
имота. В хода на съдебното дирене ищецът не установи по безспорен начин броя на
обитателите на имота през периода, за който претендира дължимостта на предявените
вземания и конкретно за периода до 23.3.21 г., че са четирима. При липса на установено
друго, включително представени от собствениците данни и направени от тях възражения,
следва да се приеме, че са двама.
По изложените съображения, предявеният иск е доказан по своето основание, доколкото в
производството се установи доставката на ВиК услуги в имота и правото на ищеца да
начисли стойността на същите по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, но на база двама
обитатели за периода до 23.3.2021 г. Налице е хипотезата на чл. 162 ГПК, като съдът намира,
че следва да вземе предвид заключението на вещото лице по ССчЕ и да приложи пропорция
към посочените в същото стойности за посочения период, за който задължението се намали с
½.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява и че
количеството потребена вода е изчислено в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени.
Ответницата е противопоставила възражение за погасяване на претендираното вземане по
давност, което е частично основателно.
Задълженията за плащане на доставяните ВиК услуги представляват задължения за
периодично плащане и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. Съгласно
3
чл. 31, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество, потребителите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 16.08.2023 г. Погасени по давност
са вземанията по фактурите до 23.6.2020 г. вкл. Дължима остава сумата по фактурите от
23.7.2020 г. до 25.10.2020 г., за предоставени ВиК услуги за периода 24.6.2020 г.-25.10.2022
г., от които ответницата дължи 1/2 или 1033.20 лв., за които искът се уважи ведно със
законната лихва от подаването на заявлението в съда.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, като от разноски в исковото производство за държавна такса 105.67 лв., депозит
вещо лице 360 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 110.62 лв., а в
заповедното производство - 25.56 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответницата съразмерно с отхвърлената част от иска, като от платени 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, й се дължат 402.23 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „..........” АД ЕИК .........., седалище и адрес
на управление гр. София, .........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. §1,
ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, че К. Т. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ............. ап.6,
дължи сумата 1033.20 лв. стойност на потребени ВиК услуги за имота на горепосочения
адрес за периода от 24.6.2020 г. до 27.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46036/23 г. на СРС, 72 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1033.20 лв. до претендираните 5283.68 лв. и за периода
от 01.12.2013 г. до 23.6.2020 г.
ОСЪЖДА К. Т. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ............. ап.6, ДА ЗАПЛАТИ НА
„..........” АД ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, .........., на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 110.62 лв. разноски в исковото производство и сумата от 25.56 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „..........” АД ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, .........., ДА
ЗАПЛАТИ НА К. Т. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ............. ап.6, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата от 402.23 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4