№ 540
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско
дело № 20211100513690 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. ТР. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. „Христо Ботев“, ул. ****, срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на
действие Софийски градски съд, да прекрати изпълнително дело № 20198510400917 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения
немотивиран отказ за прекратяване на принудителното изпълнение, като се поддържа, че в
случая са налице законовите предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли въззивната инстанция да отмени отказа като
незаконосъобразен и да прогласи настъпването на перемпцията.
Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез процесуалния
пълномощник юрк. К.Б., е подал писмени възражения срещу жалбата. Твърди се, че
взискателят не е бездействал, а е депозирал молби за справки и предприемане на
изпълнителни действия на датите: 04.06.2019 г., 30.07.2019 г., 18.09.2020 г., 11.05.2021 г. На
следващо място, съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия срещу
длъжника, като на 04.06.2019 г. и 14.05.2021 г. е наложил запор на банкови сметки на
длъжника. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви по
обжалваните действия, като навежда подробни доводи за неоснователността на подадената
частна жалба.
Представено е копие от изпълнителното дело.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
1
Изпълнителното дело № 20198510400917 по описа на частен съдебен изпълнител
М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано по молба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, представлявана от управителния директор М.Д., чрез юрк. К.Б., срещу
длъжника Й. ТР. К. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми
съгласно изпълнителен лист от 30.10.2013 г, издаден на основание заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 30.10.2013 г., издадена по гр. дело № 43877/2013 г. по описа на СРС, I Г.О,
40 състав, а именно сумата в размер на 475.08 лева, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден от 15.02.2011 г., платим на предявяване, предявен на длъжника за плащане
на 15.02.2011 г., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2013 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 125 лева, представляваща разноски по делото.
С молба от 04.06.2019 г. взискателят на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да се снабдява с документи, книжа и други, да определи способа на изпълнение, както и да
бъде пазач на описаното имущество. Заедно с упълномощаването взискателят е отправил
искане за извършване на опис на движимо имущество, налагане на запор на пенсия и на
банкова сметка в банка „Обединена Българска Банка“ АД.
На 04.06.2019 г. органът по принудително изпълнение е изпратил запорни съобщения
до Частна езикова гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“ ЕООД – гр. София за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, както и до различни банки за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника.
С писмо с вх. № 40857/10.06.2019 г. от „Алианц Банк България“ АД е уведомила ЧСИ
М.П., че длъжникът има банкова сметка в банката, по която има наложен предходен запор
от съдебните власти.
С писмо с изх. № 639/11.06.2019 г. Частна езикова гимназия „Проф. д-р Васил
Златарски“ ЕООД – гр. София е уведомила съдебния изпълнител, че трудовият договор с
Й.К. е прекратен, считано от 03.06.2019 г., поради което не признава за основателно
вземането, върху което е наложен запор със запорно съобщение с изх. № 27759/04.06.2019 г.,
получено на 06.06.2019 г.
От писмо с изх. № 89871/12.06.2019 г. от „Централна кооперативна банка“
АД се установява, че лицето Й. ТР. К. има открита банкова сметка – без авоари, по която
получава преводи с произход: пенсия от текущия месец с наредител НОИ, с месечен размер
под минималната работна заплата; трудово възнаграждение от текущия месец с месечен
размер над минималната работна заплата. Банката е уведомила ЧСИ М.П., че при
постъпления с този характер и размер запорът ще бъде издължаван съгласно изискванията
на чл. 446, ал. 1 ГПК, като сметките са блокирани до пълния размер на дължимата сума,
посочена в запорното съобщение, а именно 1361.15 BGN.
С молба от 30.07.2019 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ М.П. за извършване
на опис на движимо имущество на длъжника по изпълнително дело № 917/2019 г.
Видно от писмо с вх. № 55021/05.08.2019 г. от „ОББ“ АД, банката признава
вземането, върху което е наложен запор, за основателно. Уведомява съдебният изпълнител,
че има наложен запор по друг изпълнителен лист. Сметката/ите са блокирани, но
дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липсата на авоари.
С молба с вх. № 39522/11.05.2021 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ М.П. да
извърши справка за трудови договори през системата “Regix” и да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 14.05.2021 г. органът по принудително изпълнение е изпратил запорно съобщение
до „Централна кооперативна банка“ АД, получено на 20.05.2021 г., за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника.
2
По изпълнителното дело е депозирана молба от 08.10.2021 г., подадена от длъжника
Й.К., с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. ЧСИ М.П. е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство поради
липса на предвидените законови предпоставки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК са изчерпателно изброени действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника. В
посочената разпоредба е предвидена процесуална възможност на длъжника да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Настоящата частна жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, отправена е до
съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege с
изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване притезанието на взискателя (независимо от това дали прилагането на
съответния изпълнителен способ е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, като
без правно значение е дали и кога ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство. В случая прекратяването на изпълнението е по право, поради което
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни
факти, а съдебният изпълнител само констатира тяхното проявление в правната
действителност.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно приетото в мотивите на горепосоченото тълкувателно
решение изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
При преценката на висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира, че
взискателят е проявил необходимата активност, поради което не може да се презюмира
отпадане на интереса му от търсеното изпълнение. От данните по делото се установява, че с
молба от 30.07.2019 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ М.П. да извърши опис на
движимото имущество на длъжника. С молба от 11.05.2021 г. взискателят е отправил искане
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Между двете молби,
депозирани от взискателя, няма изтекъл период от 2 години.
3
Следва да има предвид, че с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ,
бр. 22 от 13.03.2020 г.) е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., като с решение от
03.04.2020 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г.) този срок е удължен до 13 май 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по определени
производства, изрично посочени в Приложение към чл. 3, т. 1 ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г.). Видно от текста на раздел II от приложението,
изпълнителното производство не е предвидено като изключение от това правило. На
следващо място, съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) процесуалните срокове, спрели да текат по време
на обявеното в страната извънредното положение, продължават да текат след изтичането на
7 дни, считано от 14 май 2020 г. Следователно времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. не
следва да се включи в 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С депозиране на молбата
от 11.05.2021 г. взискателят е проявил необходимата активност, за да поддържа висящността
на изпълнителното производство. Това, от своя страна, се явява пречка за прекратяване на
изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото правно релевантно е
обстоятелството да е налице непрекъснато 2-годишно бездействие от страна на взискателя.
Молбата от 08.10.2021 г., подадена от длъжника, с искане за прекратяване на
изпълнителното производство е депозирана само няколко месеца по-късно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че съдебният
изпълнител законосъобразно е отказал да прекрати принудителното изпълнение на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради липса на законовите предпоставки, а именно
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В тази връзка съдът счита, че подадената частна жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Й. ТР. К., ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, кв. „Христо Ботев“, ул. ****, срещу срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851,
с район на действие Софийски градски съд, да прекрати изпълнително дело №
20198510400917 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4