№ 32
гр. С. , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500004 по описа за 2021 година
Произвоството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 469/19.11.2020г., постановено по гр.д.№ 508/2020г. по описа на С.ският
районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2
да заплати на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ № 24 сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на водено срещу
него наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-
29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в частта му за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 лева до претендирания размер от
2000 лева, както ив частта за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 леза до
претендирания размер от 1300 лева.Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ №
24 разноски по водене на делото в размер на 182,00 лева за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№
2030/27.10.2020г. от Прокуратурата на Република България чрез Районна прокуратура –С.,
представлявана от районният прокурор Д. С. с оплаквания за неправилност и незаконосъбразност.
Излагат се доводи, че твърдените претърпени от ищеца негативни емоции, стрес, напрежение и
здравословни проблеми не са с характера да причинят неимуществени вреди, явяващи се
1
предпоставка за ангажиране на деликтна отговорност. Съдебната теория и практика приема, че не
всяко негативно преживяване, засягащо емоционално-психологическата сфера, представлява
неимуществена вреда. Необходимо е душевния мир на увреденото лице да е „дълбоко потресен“.
Единствено негативни преживявания от такова естество представляват неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, които подлежат на обезщетяване.Твърди се, че посочените от ищеца
негативни преживявания не представляват претърпени от него неимуществени вреди, причинени
от повдигнатото от Прокуратурата обвинение и воденото срещу него наказателно производство.
От събраните по делото доказателства не се установява на ищеца да са били причинени описаните
в исковата молба вреди, които да са резултат от повдигнатото му обвинение и воденото срещу
него наказателно производство. Сочи се че неправилно съдът е кредитирал показанията на
свидетелите В. В.а, И.И. и Д. П.-съответно съпруга и приятели на ищеца , без да прецени тяхната
пристрастност и заинтересованост, както и наличие на противоречия. От една страна съпругата
твърди, че преди случая ищецът не е бил в болница, докато св.И. сочи, че в деня на случилото се
ищецът е излизал от болница и се е прибирал с него за гр.С..В жалбата се твърди още, че
свидетелите не посочват конкретно какви са били притесненията на ищеца и как са се отразили на
поведението му. Не сочат на отрицателно отношение на околните вследствие на повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство. В случая съдът е посочил в мотивите си
категоричния извод относно вината на ищеца в извършване на престъплението и независимо, че е
остановена оправдателна присъда, ищецът е извършил престъплението, за което е обвинен,поради
което обвинението не е незаконно. Затова предявената от ищеца претенция за неимуществени
вреди е неоснователна, а постановеното отрайонния съд решение в осъдителната му част е
неправилно, тъй като не се установява наличие на причинно-следствена връзка между
претендираните неимуществени вреди и воденото наказателно производство.Предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Алтернативно
поддържа, че са налице предпоставките на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като въпросното увреждане е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, в която хипотеза обезщетение не се дължи.
Ищецът В. сам, с поведението си е станал причина
срещу него да бъде образувано и водено наказателно производство за извършено от него
престъпление по чл. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което каквото и увреждане да му
е било причинено, то се дължи на изключителна негова вина и не следва да бъде обезщетявано.
Моли, ако не се приеме горното становище да бъде намален размера на обезщетение за претърпени
от М. В. неимуществени вреди, тъй като същият е прекомерно завишен и несъобразен с принципа
за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. По отношение на ищецът М. Н. В. е водено наказателно
производство и същия
е бил привлечен като обвиняем по едно обвинение - за извършено престъпление по чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация, или глоба. Престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК.
Обстоятелството, че срещу ищецът е водено наказателно производство и същият е бил привлечен
като обвиняем не е станало достояние на трудовия колектив, в който той работи
и не е настъпила промяна в обичайния му начин на живот, поради воденото срещу него
наказателно производство. Не са създадени негативни настроения срещу ищеца от страна на
2
околните, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали, защото е обвиняем и
подсъдим. Наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза е приключило в съвсем
разумен срок. По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение от предвидените в НПК - подписка, като в този период по отношение на същия не
са прилагани каквито и да е други ограничения и посочена МНО по никакъв начин не довела до
ограничаване на правата му, поради което моли да бъде намален размера на присъдените
неимуществени вреди. В жалбата се твърди още, че решението е неправилно и в частта му относно
уважения иск за имуществени вреди. В приложените по делото - досъдебно производство и
НОХД, ведно с ВНОХД се съдържат два договора за правна защита и съдействие: - по
досъдебното производство - договор за правна защита и съдействие за адв. Т. с отразено в него
договорено възнаграждение от 300.00 лв. и – по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив - договор
за правна защита и съдействие с адв. Т. с отразено договорено възнаграждение от 100 лева. По
първия договор /за сумата от 300 лв./ не е отразено, че възнаграждението е заплатено от ищеца на
защитника адв. Т.. За останалите претендирани суми са представени договори за правна защита и
съдействие от 05.06.2019 г. с адв. Т. за изготвяне на въззивна жалба срещу решение по НОХД №
1289/2019 г. на PC - Пловдив за 400 лв. платени в брой; от 04.06.2019 г. с адв. Т. за 100 лв. за
запознаване и проучване на материалите по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив, платени в
брой; от 18.03.2019 г. с адв. Т. за защита по НОХД № 1282/2019 г. по описа на PC - Пловдив за 400
лв. платени в брой. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че тези претендираните от него
суми са реално заплатени, във връзка с воденото срещу него досъдебно и съдебно производство. В
материалите по досъдебното производство и НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив и
приложеното към него ВНОХД № 1392/2019 г. липсват горепосочените договори за правна защита
и съдействие от 05.06.2019г. и от 18.03.2019г., независимо че същите според посочените в тях дати
са били съставени преди приключване на воденото срещу ищецът досъдебно и съдебно
производство и същия е разполагал с тях. Отделно от това, представения с исковата молба
оригинал на договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019 г. за 100 лв. с адв. Т. е идентичен
с приложеното копие на договора за правна защита и съдействие по НОХД № 1289/2019 г. на PC -
Пловдив, а съда е присъдил сумата от 100 лв. два пъти независимо, че се касае за един и същ
договор за правна помощ. С оглед изложеното, считам, че се установява реално заплащане от
страна на ищецът само на сумата от 100 лева по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив по договор
за правна защита и съдействие за адв. Т. от 04.06.2019 г., но не и на сумите над този размер
присъдени с решението.Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен
предявения срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба М. Н. В., чрез
пълномощника му адв.В. Т., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи,
доводи, че оплакванията в жалбата са несъстоятелни и правилно районният съд е приел, че са
налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
Република България по предявения иск. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н.
В. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
като е приел, че РС-Пловдив
неправилно е приложил материалния закон в частта за вида и размера на наложеното наказание.
3
Сочи се, че се касае за хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК и чл. 218б,
ал. 1 от НК, като в случая чл. 218б от НК се явява специален по отношение на чл. 78а от НК. В
случая е следвало Началника на 03 РУ на МВР - Пловдив, където е било проведено досъдебното
производство, да наложи административното наказание. Това обстоятелство води до извода, че
неправилно е приложен материалния закон и съответно действията по повдигане на обвинение,
привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт, поддържане
на обвинението пред съда и налагане на наказание са незаконосъобразни.В нормата на чл.2,ал.1, т.
4 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите органи отговаря в случаите при
налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. Не съществува
никаква презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното
производство действия, след като то е приключило с оправдателна присъда. Правилно районният
съд е преценил, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни действия на правозащитните
органи в лицето на Районна прокуратура гр. Пловдив, наблюдаваща досъдебно производство №
263/2018 г. на 03 РУ на МВР - Пловдив, и внесла и поддържала обвинение пред Районен съд гр.
Пловдив.Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира за
разноски по делото.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията
в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявени искове от М. Н. В. срещу Прокуратурата на
Република България, с правно основание чл.2,т.3,предл.І във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на водено срещу
него наказателно преследване, по което е постановена оправдателна присъда по ВНОХД №
1289/2019г. по описа на Окръжен съд–Пловдив, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска-29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 1300 лева,
представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното и в
съдебните производства, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-29.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
От доказателствата по делото се установява, че срещу ищеца М. Н. В. е образувано
наказателно производство за престъпление по чл.194,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за това , че на
04.05.2018г. в гр.Пловдив, в маловажен случай е отнел чужда движима вещ -1 брой мобилен
телефон марка „Huawei“, модел „P20Lite“ на стойност 340 лева от владението на Ц.Е.А. от
гр.Пловдив, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. С постановление от
27.12.2018г. М. Н. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.194,ал.3 във вр. с ал.1 от
НК.От приложените по досъдебно производство № 263/2018г. по описа на ІІІ РУ на МВР
гр.Пловдив призовки и протоколи за разпит се установява, че ищецът е призоваван и е дал
обяснение на 01.08.2018г.,разпитван е в качеството на свидетел на 08.08.2018г., разпитван е в
качеството на обвиняем на 27.12.2018г. след предявяване на обвинението, на 02.01.2019 и на
4
22.02.2019г. му е предявено разследването. На 26.02.2019г. е внесен в съда обвинителен акт и е
образувано НОХД № 1289/2019г. по описа на РС-Пловдив. На 22.03.2019г. е проведено
разпоредително заседание, в което е потвърдена взетата мярка за неотклонение „подписка“.На
05.04.2019г. е проведено съдебно заседание и по молба на подсъдимия делото е отложено, като му
е дадена възможност да възстанови причинените от престъплението имуществени вреди. На
28.05.2019г. е проведено съдебно заседание и е постановено Решение № 1002/28.05.2019г., с което
ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194,ал.3 във вр. с ал.1 от НК ,
освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а,ал.1 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението е обжалвано от подсъдимия,
като по образуваното ВНОХД № 1392/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е постановено
Решение № 202/26.09.2019г. , с което М. Н. В. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл.194,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 301,ал.4 във вр. с
чл.305,ал.6 от НПК за същото деяние му е наложено на основание чл.281б, ал.1 от НК
административно наказание глоба в размер на 200 лева. Въззивният наказателен съд е приел, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и действията на подсъдимия В. обективират намерение
за отнемане на мобилния телефон на пострадалата, а не намиране на изгубена вещ. Приел е също
за недоказана версията на подсъдимия, че мобилният телефон е предаден на полицейски служител.
Въззивният съд е счел, че районинят съд неправилно е приложил материалния закон, в частта му
за вида и размера на наказанието, тъй като в случая е налице рядката хипотеза на конкуренция на
нормите на чл.78а,ал.1 и чл.218б,ал.1 от НК, които норми предвиждат налагане на
административно наказание, но по-благоприятен закон за подсъдимия В. е нормата на чл.281б,ал.1
от НК, която се явява специална спрямо общата норма на чл.78а,ал.1 от НК, поради което е
оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
От показанията на свидетелката В. В.а-съпруга на ищеца се установява, че след
многократните призовавания по воденото наказателно преследване срещу съпруга й, той се
затворил в себе си, не искал да контактува, хората започнали да странят от него, имал проблеми с
кръвното, ходил по болници всеки месец, бил и на лечение в болница. След като разбрали за
случая колегите му не контактували с него, а след като бил оправдан променили мнението си.
Променили се и отношенията в семейството. Дъщеря им много се разстроила. Съпругът й се
срамувал, чувствал се виновен, притеснявал се и започнал да вдига кръвно, след този случай
заболял от исхемична болест на сърцето, лежал в болница, а преди това не е бил в болница.
Свидетелят И.И.- съсед и приятел на ищеца твърди, че преди е бил общителен и много
добър човек, а след случая през 2018г. много се променил, вече не контактуват ежедневно като
преди, а по веднъж в месеца. Влизал в болница 2-3 пъти, ходи и на балнеолечение.Има проблеми с
кръвното от нерви и притеснения. Затворил се е в себе си и въпреки че го оправдали продължава да
страни от хората. Свидетелят сочи, че не знае за какво е бил в болница в гр.Пловдив преди случая
през 2018г. Тогава са го изписали и заедно се прибрали в С..
Свидетелят Д. П., твърди в показанията си, че е съсед на ищеца и се познават от раждането
си. Сочи, че след случилото се през 2018г. ищецът бил много притеснен, трудно го преживял,
затворил се в себе си, не се чувствал добре. Вдигал кръвно , имал оплаквания от сърцето и ходил
по болници в Пловдив и София. Нямал настроение, бил притеснен и рядко говорел със свидетеля.
5
С.ският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са задължителните указания, дадени от ВКС по тълкуването и
приложението на закона в т.1 от ТР № 1/2013г на ОСГТК.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като
краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно.
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди
причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е
обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са
настъпили вреди. В разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По отношение на неимуществените вреди, съгласно §1 от ЗОДОВ общите правила на
гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния
ЗОДОВ въпроси. Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление като образуваното наказателно производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, поради което правната квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Неправилно първоинстанционният съд е посочил само цифровото изражение на нормата като
чл.2,т.2 от ЗОДОВ. Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на
ответника по така предявения осъдителен иск.
По делото е установено, че на ищеца М. Н. В. е било повдигнато обвинение за
извършено на 04.05.2018г. престъпление по чл.194,ал.4 във вр. с ал.1 от НК, с обвинение за това,
че в маловажен случай е отнел чужда движима вещ -1 брой мобилен телефон марка „Huawei“,
модел „P20Lite“ на стойност 340 лева от владението на Ц.Е.А. от гр.Пловдив, без нейно съгласие и
с намерение противозаконно да я присвои. Установено е също, че по повдигнатото обвинение на
ищеца е била взета мярка за неотклонение "подписка". По така повдигнатото обвинение ищецът
първоначално е бил признат за виновен от Районен съд-Пловдив и на основание чл.78а,ал.1 от
НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лева, а при обжалване Окръжен съд-Пловдив го е оправдал по повдигнатото
обвинение и му е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание
чл.218б,ал.1 от НК, с влязло на 26.09.2019г. решение.
6
С оглед това въззивният съд приема, че е налице състава на чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, като обвинение е
било незаконно, което се установява с влязлата в сила оправдателна присъда. Отговорността за
незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в
нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.За претърпените
неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата,
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 184/2015г по гр.д. № 7127/2014г. на
ІVг.о., Решение № 138/2013г по гр. д. № 637/2012г. на ІV г.о., Решение № 48/2016г по гр. д. №
3537/2015г. на І.г.о./ при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с
това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай
практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето
основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, следва да определи размера на
дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да докаже
изпитаните болки и страдания в обем, завишен спрямо обичайния, ако претендира заплащането на
по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изложеното и като съобрази
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
причинените му психическите и емоционални увреждания, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 64 навършени години и
съответно на навършени 65 години към момента на оправдаването му. Наказателното
производство водено против ищеца е продължило 9 месеца от повдигане на обвинението на
27.12.2018г. до влизане в сила на решениетона ОС-Пловдив, с което е оправдан на 26.09.2019г.
През посочения период ищецът е бил с мярка за неотклонение "подписка". Обвинението, по което
М. В. е бил оправдан е за извършване на престъпление по чл. 194,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до
триста лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели –съпругата му В. В.а и съседите и
приятели И.И. и Д. П. , преценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че преди ищецът бил
общителен и много добър човек, а след започване на наказателното преследване срещу него се
променил, затворил се в себе си, не искал да контактува, хората започнали да странят от него, от
притесненията имал проблеми с кръвното, бил на лечение в болница. Променили се и
отношенията в семейството му, тъй като се срамувал и се чувствал виновен. Съпругата му
твърди, че след този случай заболял от исхемична болест на сърцето, лежал в болница, а преди
това не е бил в болница. Съдът не кредитира показанията й в тази им част, тъй като не се
установява по категоричен начин, че именно наказателното преследване е довело до заболяване от
исхемична болест на сърцето. Противното се установява от показанията на св.И., който твърди, че
в деня на извършване на деянието ищецът е бил изписан от болница в гр.Пловдив, а от
приложената по делото епикриза от Кардиологично отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“
7
АД гр.С. от 04.11.2019г. се установява, че му е поставена диагноза исхемична болест на сърцето,
нестабилна стенокардия, коронарна атероматоза, но като придружаващи заболявания са посочени
артериална хипертония ІІ степен, от която е страдал и преди лечението му от 28.10.2019г. до
04.11.2019г. ,като се има предвид и възрастта му, не може да се направи извода, че именно
наказателното преследване е причинило заболяването исхимична болест на сърцето, като за
наличието на причинна връзка ищецът не е ангажирал доказателства. Следва да се приеме за
установено, че ищецът е изпитал нормалните за подобна ситуация стрес, притеснение, затваряне в
себе си, неудобство от близки и познати, изостряне на отношенията в семейството. Изпитаните от
ищеца неимуществени вреди не са продължителни и по интензитет и вид са типични за
положението му. Това са болки и страдания, които е нормално да изпита всеки нормален човек,
срещу който е започнало неоснователно наказателно производство. Не се установява по делото, че
ищецът е изпитал някакви по-силни, интензивни, продължителни, неблагоприятни емоционални
или психически вреди от обичайните за случилото се. Периодът, през който е продължило
наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е кратък общо 9 месеца и не
обосновава висок размер на обезщетение. Обвинението не е за тежко престъпление.При
определяне размера на обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент,
който справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът следва
да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г, така и с трайната съдебна
практика, съгласно която при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да
вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и
пр., в който смисъл е Решение № 132/2016г по гр. д. № 5861/2015г на ІVг.о. на ВКС.Следва да
бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения
стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата, според Решение № 95/2015г по гр. д. № 5462/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС
С оглед всичко изложеното и като взе предвид установените при съвкупното тълкуване на
доказателствата претърпени от ищеца вреди, а именно, че обвинението не е за тежко престъпление,
че наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е приключило в кратък срок
за 9 месеца, че взетата мярка за неотклонение е подписка, че приетите за установени като
претърпени от ищеца стрес, притеснение, затваряне в себе си, неудобство от близки и познати,
изостряне на отношенията в дома не са по-големи от обичайните, че съдебно му минало е чисто,
както и зрялата възраст на ищеца, и липсата на промени в начина му на живот и на основание чл.
52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл. 2,
ал.1,т. 3 ЗОДОВ следва да бъде в размер на 500 лева, с което обезщетение ще се репарират в
относително пълен и справедлив размер причинените на ищеца неимуществени вреди от
незаконните действия на ответника, като над посочените суми предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения въззивната жалба в тази й част е основателна и ще следва да
8
бъде отменено обжалваното решение, в частта му за присъдените неимуществени вреди за
разликата над 500 лева до 1000 лева като неправилно и в тази част ще следва да бъде отхвърлен
иска за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните имуществени вреди
Както беше посочено по-горе, на основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата носи отговорност
за всички вреди- имуществени и неимуществени, претърпени от ищеца, поради незаконно
повдигнатото му обвинение. Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, съизмерими
със заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното и съдебното производство е
доказано по основание и частично по размер.
Вземането на ищеца за имуществени вреди се определя на основание на реално
претърпените вреди, тоест на доказаното намаляване на актива на имущественото на ищеца.
Доколкото на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, т.е. действително
разходените суми ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване
направените от него разноски за адвокатска защита по воденото наказателно производство по
незаконното обвинение срещу него. Доказаните такива разноски- за защита против незаконното
обвинение - подлежат на репариране от ответната Прокуратура, тъй като са пряка и
непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинението.
В конкретния случай в досъдебното производство е приложен договор за правна защита и
съдействие серия СМ № **********/27.12.2018г., сключен между ищеца и адв.Ф. Т., с който е
договорено възнаграждение в размер на 300 лева за защита в досъдебното производство №
263/2018г., но не е отбелязано, че сумата е платена в брой или по банков път, поради което
настоящата инстанция счита, че ищецът не доказва да е направил такъв разход за адвокатско
възнаграждение в досъдебното производство. В първоинстанционното съдебно производство по
НОХД № 1289/2019г. по описа на РС-Пловдив ищецът е бил защитаван от адв.Ф. Т., като по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие. След постановяване на решението
от РС-Пловдив с молба вх.№ 37354/06.06.2019г. адв.В. Т. е поискал от съда да му бъде дадена
възможност да се запознае с материалите по НОХД № 1289/2019г. Към молбата е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия СМ № **********/04.06.2019г. , с
който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, с отбелязване, че са платени
в брой, за запознаване и проучване на материалите по НОХД № 1289/2019г.на РС-Пловдив и
Решение № 1002/28.05.2019г. По ВНОХД № 1392/2019г. ищецът е бил представляван от адв.В. Т.,
като по делото с въззивната жалба е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие без дата/стр.4/, с които ищецът М. Н. В. е упълномощил адв.Т. да изготви и подаде
въззивна жалба срещу Решение № 1002/28.05.2019г. постановено по НОХД № 1289/2019г. по
описа на РС-Пловдив, както и да го защитава и представлява пред Окръжен съд до окончателно
приключване на наказателното производство. От договора за правна помощ и съдействие е видно,
че е договорено адв.Т. да оказва правна помощ и съдействие на ищеца, изразяващи се в изготвяне
и подаване на въззивна жалба срещу Решение № 1002/28.05.2019г. постановено по НОХД №
1289/2019г. по описа на РС-Пловдив, както и защита и процесуално представителство пред
Окръжен съд-Пловдив, като извършва всички необходими процесуални действия от негово име и
за негова сметка до окончателното приключване на наказателното производство във всички
съдебни инстанции. В договора не е договорено адвокатско възнаграждение.
9
С предявяване на настоящите искове по ЗОДОВ към исковата молба ищецът е приложил
Договор за правна защита и съдействие серия СМ № **********/18.03.2019г., сключен между
него и адв.Ф. Т. в размер на 400 лева , с отбелязване, че са получени в брой, за съдебна защита по
НОХД № 1289/2019г. по описа на РС-Пловдив. Този договор не е приложен по НОХД №
1289/2019г. по описа на РС-Пловдив. Представен е и Договор за правна защита и съдействие серия
СМ, № **********/05.06.2019г. ,сключен между ищеца и адв.В. Т. в размер на 400 лева, платени в
брой, за изготвяне на въззивна жалба срещу Решение Решение № 1002/28.05.2019г. постановено по
НОХД № 1289/2019г. по описа на РС-Пловдив и процесуално представителство пред Окръжен
съд-Пловдив, който не е приложен по ВНОХД № 1392/2019г. по описа на ОС-Пловдив.
Представен е и договор за правна защита и съдействие серия СМ № **********/04.06.2019г.,
сключен между ищеца и адв.Т. за 100 лева, платени в брой за проучване на материалите по НОХД
№ 1289/2919г. на РС-Пловдив и Решение № 1002/28.05.2019г. Общо ищецът е претендирал
имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения в общ размер на 1300
лева. Районният съд е уважил иска за имуществени вреди в размер на 1000 лева, като го е
отхвърлил за разликата над 1000 до 1300 лева, или за 300 лева, представляващи възнаграждението
на адв.Ф. Т. в досъдебното производство, правилно приемайки, че в договора липсва отбелязване,
че договореното възнаграждение е платено от ищеца.
Въззивният съд счита за основателно оплакването в жалбата, че претендираните суми за
имуществени вреди по посочените по-горе договори № ********** за сумата от 400 лева-
адвокатско възнаграждение за адв.Ф. Т. и № **********/05.06.2019г. за сумата от 400 лева-
адвокатско възнаграждение за адв.В. Т. не следва да се присъждат, тъй като тези договори
липсват съответно по НОХД № 1289/2019г. на РС-Пловдив и ВНОХД № 1392/2019г. на ОС-
Пловдив. Основателно е и оплакването в жалбата, че районният съд е присъдил два пъти сумата от
100 лева по договор за правна защита и съдействие № **********/04.06.2019г., сключен между
ищеца и адв.Т. за проучване на материалите по НОХД № 1289/2919г. на РС-Пловдив и Решение
№ 1002/28.05.2019г. Копие от този договор е приложено към подадената молба с вх.№
37354/06.06.2019г. за запознаване с материалите по НОХД № 1289/2019г. на стр.31, както и
оригинала на договора е приложен към исковата молба на стр.18 от гр.д.№ 508/2020г. по описа на
РС-С.. Като е присъдил два пъти сумата от 100 лева по оригинала и копието на договор №
**********/04.06.2019г., както и сумите от по 400 лева по двата договора № ********** и
********** районният съд е постановил неправилен съдебен акт по иска за имуществени вреди,
който следва да бъде отменен в частта му за разликата над 100 до 1000 лева и ще следва да бъде
отхвърлен иска в тази част като неоснователен и недоказан.
Ще следва да бъде отменено решението и в частта му с която на ищеца са присъдени
разноски по делото за разликата над 55 до 182 лева съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед частичната неоснователност на въззивната жалба на въззиваемия му се дължат
разноски за въззивна инстанция, съразмерно с неуважената част от жалбата и макар, че такива са
поискани не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че въззиваемият е
направил разноски за въззивна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното С.ският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 469/19.11.2020г., постановено по гр.д.№ 508/2020г. по описа на
С.ският районен съд в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К.
Ш.“ № 24 обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на водено срещу него
наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-29.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 500 до 1000 лева, в частта му, с която
е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати
на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ № 24 обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на водено срещу него наказателно преследване, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска-29.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата за разликата над 100 до 1000 лева, както и в частта му, с която е осъдена Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на М. Н. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ № 24 разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска за разликата над 55 лева до 182 лева като НЕПРАВИЛНО и вместо него ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата над 500 лева до присъдения размер от 1000 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над 100 лева до присъдения размер от 1000
лева като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11