№ 3764
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110161631
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата Т. ИЛ. СП. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.08.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както следва: 3 011,68 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
422,84 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г.; 66,45 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 13,28 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.08.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 45582/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2021 г. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. ИЛ. СП. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност на всички
вземания преди 03.08.2018 г. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
тъй като не са представени доказателства за сключването на договор с него. Оспорва
влизането в сила на общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като не е
доказано да са били публикувани. Оспорва претендираните суми да са публикувани на
интернет страницата на продавача, поради което счита, че не е изпаднала в забава. Оспорва
начина на начисляване на задълженията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като
се основават на формула, установена в Приложение № 1 към Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, която е в противоречие с Директива 2012/27 на ЕС, ЗЗП и Директива
2011/83 на ЕС. Позовава се и на мотивите на решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело №
1372/2016 г. на ВАС, с което същата методология е била отменена. По изложените
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата Т. ИЛ. СП. се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот. Най-напред, от съдържанието на представения договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /л. 17-18 от делото/, който съгласно т. 6 от същия
се ползва със силата на нотариален акт за собственост, се установява, че на 30.07.1990 г.
ответницата С. /тогава М. и трето за спора лице - В. В.М. са придобили собствеността върху
жилище № 30, находящо се в жилищна сграда ..., находящо се в .... заедно с избено
помещение № 30 и 1,608 % идеални части от общите части на сградата. Въпреки
констатираното разминаване във фамилното име на ответницата – М. а не С., съдът намира,
2
че в случая безспорно става въпрос за едно и също лице, доколкото видно от данните,
отразени за посоченото като втори купувач по сделката лице, се наблюдава пълно
съответствие в единния граждански номер /ЕГН/, а именно: **********, изцяло съвпадащ с
този на посоченото като ответник лице. По делото няма данни към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 30.07.1990 г. купувачите по нея да са били в брак,
поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при
условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
На следващо място, въз основа на данните, удостоверени в представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 181, том I, нот. дело № 199/11.08.2000 г. /л. 15-16 от делото/,
става ясно, че В. В.М. е продал на ответницата Т. ИЛ. СП. притежаваната от него 1/2
идеална част от процесния апартамент № 30, находящ се в ж. к. „Люлин“, бл. 352 или стар
..., ведно с избено помещение № 30 и 1,608 % идеални части от общите части на сградата,
като предвид представената нотариално заверена декларация /л. 19 от делото/ продавачът по
сделката се е отказал и от правото си на ползване, предоставено му с решение № 116 по гр.
дело № 1751/1998 г. по описа на СРС, който отказ е вписан още на същия ден – на
11.08.2000 г., считано от когато той е породил и своето действие. Следователно, при
съобразяване на обсъдените по-горе придобивни сделки, съдът прави извод, че след м.
август 2000 г. именно ответницата С. се легитимира като изключителен собственик на
процесния имот, като по делото няма данни за осъществяването впоследствие на
последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което
следва да се приеме, че това е било така и в рамките на исковия период – от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. Нещо повече, фактът на придобиване на същия тя е декларирала и пред
топлофикационното дружество, подавайки до него декларация за откриване на партида на
нейно име на 05.01.2001 г., отнасяща се именно за описания в исковата молба имот, което
също е в подкрепа на извода, че точно тя се явява негов собственик. Ето защо, съдът приема,
че легитимираща се като изключителен собственик на процесния апартамент № 30 в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответницата С. е имала и качеството потребител на
топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е
да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответницата
относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа
енергия при публично изестни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия /л. 39-40 от делото/, но в горното решение на ВКС се приема, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират
3
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които
противно на довода на ответницата са представени в заверен препис /л. 39-40 от делото/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл.
150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело
№ 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва
ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила
сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона
механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на
исковия период тя е била носител на правото на собственост върху процесния апартамент №
30 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от м. август 2002 г., списък към него,
договор от 18.09.2002 г., представените индивидуални справки и формуляри за отчет,
подписани от името на клиента С., а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... бл. 352, вх. А, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
„....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота
на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление са начислявани въз основа на данните от 4 броя отоплителни тела с
разпределители и 1 брой щранг лира, сумита за битово гореща вода – на база за 2019 г.
поради липсата на осигурен достъп и на база редовен отчет за 2020 г., когато абонатът е
4
осигурил достъп, а тези за сградна инсталация - на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването –
между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 193 куб. м. От техническа
гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 972,11 лв.,
представляваща сбор между начислените суми по фактури /2 970,88 лв./ и сумите за
доплащане от абоната по изравнителните сметки /1,23 лв./, като посочената стойност е без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В случая,
неоснователно е възражението на ответницата, че сумите за топлинна енергия са определени
въз основа на отменена методика, тъй като с решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело
№ 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по
адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията ,
представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни
или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е.
занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се
обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие,
поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС от 26.06.2020 г. съдът
приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Методиката представлява приложим
административен акт. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, правилното начисляване на топлинната енергия за имота
на ответницата и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото
разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в
имота на ответницата топлинна енергия. От страна на Т.С. не се твърди, а и не се доказва
плащане на процесните суми, поради което главното задължение за цена на топлинна
енергия се равнява на посочения по-горе размер от 2 972,11 лв. При този извод на съда
следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума ответницата дължи да заплати,
като в тази връзка бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
5
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
03.08.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 03.08.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендира главно вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за м. май 2018 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че вземането за м.05.2018 г.
е станало изискуемо на 16.07.2018 г., т. е. преди 03.08.2018 г., поради което същото е
обхванато от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по давност, позовавайки се на
обща фактура № **********/31.07.2019 г. и чрез включването им в нея е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. С оглед изложените по-горе съображения
относно кредитирането на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че размерът на
главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде определен
въз основа на него, а именно: 2 972,11 лв. От тази сума следва да се приспаднат сумите,
които са погасени по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., които предвид
данните по таблиците от задача № 3 и № 4 от заключението, отразяващи фактурираното
количество топлинна енергия за процесния период и средномесечното изравнение след края
на отчетния такъв, възлизат на 75,48 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл.
162 ГПК, общият размер на задължението за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., който съдът прие, че не е обхванат от изтекла погасителна
давност, възлиза на 2 896,63 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 3 011,68 лв., или за размера от 115,05 лв., и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., тъй като касае погасени по давност вземания.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 66,45 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга
за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.07.2018 г., поради което същото
не е обхванато от изтеклата погасителна давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в горепосочения размер от 66,45 лв., поради което предявеният главен
иска за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 03.08.2021 г. до окончателното плащане.
6
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие,
че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен
по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 387,60 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г. До посочения размер предявеният акцесорен иск за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 422,84 лв., или за размера от 35,24
лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.08.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,28 лв. за
периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 45582/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 114,68 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 441,30 лв. – платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера
юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
които възлизат в размер на 22,11 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане
съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие /л. 51 от
7
делото/, имащ характер на разписка. Претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 45582/2021 г. по описа на СРС, 79 състав,
съдът намира, че не следва да се присъдят в нейна полза, тъй като не е доказано реалното им
извършване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... срещу Т. ИЛ. СП., ЕГН **********, с адрес: .... кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. ИЛ. СП. дължи на ...
сумата от 2 896,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 66,45 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.08.2021 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 387,60 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
45582/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 09.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 2 896,63 лв. до пълния предявен размер от 3 011,68 лв., или за размера
от 115,05 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 387,60 лв.
до пълния предявен размер от 422,84 лв., или за размера от 35,24 лв., както и иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,28
лв. за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.
ОСЪЖДА Т. ИЛ. СП., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 114,68 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 45582/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 441,30 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Т. ИЛ.
СП., ЕГН **********, с адрес: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 22,11 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8