Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 26.07.2019 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІри брачен
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на девети май през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 11529 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 23.07.2018
г., постановено по гражданско дело № 18758 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, Трето гражданско отделение, 37 състав, на основание чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН била издадена заповед за защита в полза на С.С.С.
и В.Д.Б. срещу Д.П.Б., с мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, като същият бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.С. и В.Д.Б., както и да
се приближава до С.С.С., до месторабота й, жилището,
което обитава и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта;
предупредил Д.Б., че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен
да го задържи и незабавно да уведоми Прокуратурата; на основание чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН наложил на Д.Б. глоба в размер на 400 лева, платима в полза на
държавния бюджет; осъдил Д.Б. да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 50 лева, а на С.С. и В.Б., действаща чрез
своята майка и законен представител С.С. деловодни
разноски в размер на 800 лева.
Недоволен от така
постановеното решение останал Д.П.Б., ответник в първоинстанционното
и въззивник в настоящото производство, който обжалва същото изцяло с оплаквания
за неговата неправилност и необоснованост. Счита, че е постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила за оценка
на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния
закон. Излага подробни съображения в
подкрепа на заявените оплаквания, като прави искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на друг такъв, с който молбата за защита от домашно
насилие да бъде оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски.
В хода на съдебното
дирене, въззивника редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи
причини за неявяването си.
В срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН постъпил отговор на въззивната жалба на ответника от молителката С.С.С., действаща лично за себе си и като законен
представител на малолетната В.Д.Б., с който същата се оспорва като
неоснователна по подробно изложени в отговора доводи. Поддържат, че твърдения
акт на насилие е безспорно установен от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства. Считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен,
като с молят съда да постанови решение, с което да го потвърди. Претендират
сторените по делото разноски.
В хода на съдебното
дирене чрез пълномощника си по делото, поддържат заявеното в отговора си
становище и пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е процесуално
допустима, подадени е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК във връзка с чл. 17
от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа
по същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от С.С.С.
и малолетната В.Д.Б., действаща чрез своята майка и законен представител С.С.С., с която се искало издаване на заповед за защита от
домашно насилие в тяхна полза против Д.П.Б..
В молбата се
твърдяло, че на 18.03.2018 г., към 09.00 часа ответника
влязъл в стаята, в която молителките спели в жилище, находящо се в гр. София,
ж.к. „******, във видимо нетрезво състояние, олюляващ се и лъхащ на алкохол.
При опит на
молителката С.С. да изведе ответника от стаята, за да
не събуди детето, същият започнал да крещи, да псува и да я обижда, като й
казал „майка ти ша еба, курво“, „ще правя каквото си
искам“, „парцал долен“, „няма да ми казваш какво да правя“. Замахнал
с юмрук и ударил молителката в бъбреците, след което продължил да я удря и на
други места. Детето се събудило от крясъците му, скочило от леглото и започнало
да прави опити да го отстрани от майка му, като го умолявало да спре да я
налага с думите „Тате спри, не бий мама.“ Молителката успяла да се отскубне от ответника
и да избяга в кухнята. Последният тръгнал след нея, настигнал я, хванал я за
косата и започнал да я скубе. В същото време я удрял с ръце и блъскал в стената
до кухненския шкаф докато в един момент молителката С. паднала на пода, а
ответника продължил да я удря и докато лежала там. Детето пищяло, плачело и
умолявало баща си да спре, опитвайки се всячески да го отстрани от майка му. В
един момент, явно под въздействието на молбите на детето, Б. спрял да налага молителката
С. и седнал на близкия диван. Тя изтичала в банята за да се измия, плачейки.
Върнала се в кухнята в опит да поговори с ответника като големи и зрели хора,
но той се хилел насреща й като луд, след което рязко сменил настроението си и
започнал отново да крещи, казвайки й да си събира парцалите и да се маха, но
без детето. Молителката му заявила, че без детето няма да тръгна никъде.
Хванала ревящата си дъщеря за ръката и двете излезли от кухнята. Отишли в
стаята и решили да стоят там взаимно успокоявайки се, докато Д. не отишъл
отново, отправяйки се към С. като обезумял с думите „ти още ли си тук бе
боклук!“. Докато вървял към нея бутнал една масичка, и започнал да хвърля
всичко, което му попадне. Тогава мобилният телефон на ответника иззвънял, но
като видял, че го търси майката на С. хвърлил телефона в стената и той се разбил
на парчета. Добрал се до жена си и пак започнал да я налага с ръце, докато й
искал сметка защо се била оплакала на майка си. Крещял срещу нея с думите „ще
те убия мършо!“, „ще ви запаля всички!“. Детето
започнало да плаче още по-силно. Тогава ответника се обърнал към него и започнал
да го дърпа, за да го придружи до магазина, откъдето да си купи още ракия.
Някак си с думи С. успяла да го спре да не взима дъщеря им със себе си и той
тръгнал да си купува ракия сам.
С оглед на изложеното, молели съда да издаде
заповед за защита в тяхна полза срещу ответника като наложи предвидените в чл. 5, ал.1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН мерки за
защита.
За актовете на
домашно насилие била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана
от молителката С.С., която съдържала белези,
индивидуализиращи пострадалите лица – три имена, ЕГН, адрес и дата, извършителя
на домашното насилие, както и основни характеристики касаещи времето, мястото и
начин на извършеното насилие, за което се търсила защита.
Предвид наведените
в сезиращата молба твърдения и на основание чл.18 от ЗЗДН, на 21.03.2018 г. Софийски
районен съд издал заповед за незабавна защита, с която задължил ответника Д.Б.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С., забранил му да приближава както нея, така и
местоработата й, жилището й, местата й за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 200 метра. Предупредил го, че при неизпълнение на
заповедта същият ще бъде задържан и предаден на прокуратурата.
В съдебно заседание
молителите, чрез пълномощника си по делото пледирали за уважаване на молбата за
защита от домашно насилие и молели съда да наложи на ответника конкретни мерки
за защита по ЗЗДН. Претендирали разноски, за които представяли списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, пледирал за отхвърляне на молбата за защита от
домашно насилие, като заявявал становище за нейната неоснователност.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за
установена следната фактическа обстановка:
Ответникът и
молителката С.С. живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, от което
имат родено дете – малолетната Виктория Б. – молител по делото, което
обстоятелство се установявало от удостоверение за раждане на последната,
включено в доказателствения материал по делото.
По делото били
представени и следните писмени доказателства- декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение, социален доклад от ДСП – Оборище и справки от
08-РУ-СДВР.
Събрани били и гласни
доказателства с разпита на свидетелите А.С., В.С., К.В.и И.Т., показанията на
които свидетели били преценени по реда на чл.172 от ГПК. Първоинстанционният съд
не ценил показанията на свидетеля Т.считайки ги за неотносими
към предмета на делото. Кредитирал като обективни и логични показанията на
свидетеля В.като отчел обстоятелството, че въпреки, че същия не е свидетел на
акта на домашно насилие е пресъздал собствените си впечатления за отношенията
между страните и полаганите грижи от бащата на детето. Освен това, кредитирал в
цялост като относими към предмета на доказване по делото показанията на
свидетелите С., като съобразил родствената им връзка с молителите.
С показанията си А.С.
и В.С. пресъздавали различни моменти, свързани с последиците от конфликта на
18.03.2018 г.. по отношение на молителките, които според тях били много
разстроени. Свидетелствали, че молителката им споделила, че сутринта на
процесната дата спрямо нея било упражнено насилие от страна на нейния съжител и
баща на детето В., което насилие било осъществено в присъствието на детето.
Въз основа на тази
фактическа установеност и ангажираните писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете
съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство,
съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд
споделя изцяло установената в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея. Същата
се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане, съдебно медицинско
удостоверение № С-86/18.03.2018 г. издадено от съдебен лекар при болница
„Лозенец“ – гр. София; жалба до СРП с № 9498/19.03.2018 г.; социален доклад от АСП – Оборище; справки от
08-РУ-СДВР.
За по-голяма
прецизност въззивният съд намира, че макар и правилно да е установена въз
основа на посочените по-горе писмени
доказателства фактическата обстановка по
делото, следва да бъде допълнена с по-подробен анализ на доказателствата.
Видно от представеното
съдебномедицинско удостоверение № С-86/18.03.2018 г. издадено от доц. д-р Н.С.-специалист
по съдебна медицина в болница „Лозенец“ – гр. София е, че при извършен преглед
на молителката С. на 18.03.2018 г., в 16.00 ч. са констатирани кръгловато червеникаво кръвонасядане
около 1/1 см по долната повърхност на дясната
мишница; кръвонасядания по вътрешната повърхност на
лявата мишница, средна трета, около 0,5/0,5 см; по предната повърхност на
дясната подбедрица, долна половина, около 2/1,5 см и
по лявата поясна област, около 4/2 см. Според заключението
на съдебния лекар, констатираните кръвонасядания по
горните и долни крайници и по лявата поясна област са
получени в резултат на действието на твърди предмети, каквито са човешките
ръце, юмруци и пръсти и можело да се получат по време и начин, съобщен от
пострадалата - нанесен побой.
По делото е
приложен Болничен лист, издаден от д-р Д.К.от АСМП – ИПСМП – Хирургия, от който
се установява, че от 19.03.2018 г. до 23.03.2018 г. С.С.
е била в отпуск по болест поради множествени повърхностни травми на раменния
пояс и мишницата.
Видно от писмо от
08.06.2018 г. на заместник – началника на 08 РУ- СДВР е, че относно подаден в районното
управление сигнал на 18.03.2018 г. от молителката С. за извършен спрямо нея
физически и психически тормоз от Д.Б. е
била извършена проверка и заведена преписка, която е изпратена по компетентност
на Софийска районна прокуратура.
Въззивният съд,
като прецени показанията на разпитаните по делото свидетели, по реда на чл. 172
от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, касаещи
личните впечатления на тези свидетели за правно релевантните факти по делото.
Отделно от това показанията им са вътрешно непротиворечиви, дадени са под страх
от наказателна отговорност и не се
опровергават от другите, събрани по делото доказателства.
В хода на въззивното
производство въззиваемата страна е представила писмо от Софийска районна
прокуратура, от което се установява, че е образувано досъдебно производство по
пр. № 338300-1524/2018 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 9498/2018 г. по описа на СРП за това, че на 18.03.2018 г. в гр. София, ж.к. „******спрямо
С.С. била отправена закана с убийство – престъпление
по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК. Приложеното писмено доказателство
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда доколкото липсва
краен акт относно приключването на прокурорската преписка.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред настоящата
инстанция.
Въззивният съд, при тази фактическа установеност, и
съобразно приложимия закон, по свое убеждение достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея
доводи.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи за доказаност
на молбата, изложени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания
съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед
оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :
Изцяло несъстоятелни
са доводите, касаещи липсата на установени актове на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН по отношение на въззиваемите
С.С. и малолетната В.Б.. Същите се установяват от
събраните в първоинстанционното производство доказателства, в частност
представената от първата молителка в личното й качество декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, съдебно медицинско удостоверение, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели В.С. и А.С.. Следва да се отбележи, че в
производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК,
както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН,
като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото
лице по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за
защита. В процесната хипотеза, представената от въззиваемата
С. декларация е годно доказателствено средство, като съдържа подробни данни за
извършителя на домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие
за време, място и начин на извършване. В този смисъл същата се явява достатъчно
основание за издаване на заповед за защита за акта на домашно насилие на извършен
на 18.03.2018 г.
От друга страна,
при оспорване от страна на въззивника, че са се осъществили актове на домашно
насилие по посочения в молбата за защита начин и, че е налице друга фактическа
обстановка, която се твърди да е налице именно в неговата доказателствената
тежест е да опровергае изложените обстоятелства, изложени в молбата и да
проведе своето доказване за установяване на твърдените от него факти и
обстоятелства. Ангажираните свидетелски показания чрез свидетелите К.В.и И.Т. не
установиха липсата на осъществени актове на домашно насилие спрямо двете
молителки. Въззивният съд, както и първоинстанционния такъв като прецени
показанията на тези двама свидетели ги кредитира, само в частите им касаещи
лично възприетите от тях факти и обстоятелства за отношенията между страните по
делото. В останалата им част, обаче показанията им не следва да бъдат ценени и
обсъждани доколкото установяват обстоятелства, които са извън предмета на
настоящото делото и нямат отношение към процесната дата.
Същевременно от
останалите ангажирани по делото писмени и гласни доказателства се установи
такова поведение на въззивника на процесната дата, което значително надхвърля
границите на житейски оправданото реагиране, дори в хипотезата на конфликтни и
влошени отношения между С. и Б. и осъществява състава на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН във формите му на психическо и физическо
насилие (обиди към първата молителка, блъскане и удряне с юмруци). Доколкото насилието било осъществено
в присъствието на малолетната В., то при условията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН
същото осъществява състав на домашно насилие и спрямо нея във формата на
психическо и емоционално насилие.
Порочността на
обжалвания съдебен акт се обосновава с неправилен анализ на доказателствената
съвкупност, който не се споделя от настоящия въззивен състав. В тази връзка следва
да се отбележи, че показанията на свидетелите А.С. и В.С., преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, не разкриват основания да не бъдат ценени от съда. В случая
липсва забрана сочените от въззиваемите обстоятелства да се установят със
свидетелски показания, като въззивникът не е правил възражения в тази насока
пред първоинстанционния съд. От друга страна, двамата свидетели са изнесли пред
съда лично възприети от тях факти, като показанията им са били логично
последователни и обективни в пресъздаването им, поради което правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд. Сам по себе си факта, че тези свидетели са
в роднинска връзка с въззиваемите не съставлява достатъчно основание за
дискредитиране на показанията им, дадени под страх от наказателна отговорност,
поради което същите са правилно преценени и кредитирани от първоинстанционния
съд с оглед на всички събрани по делото доказателства.
С показанията си
свидетелката С. е установила, че на процесната дата – 18.03.2018 г. е водила
няколко кратки разговора по телефона с първата молителка, тъй като последната се
притеснявала да не бъде чута от ответника, че се обажда. Първият разговор бил
сутринта. Молителката била много разстроена, плачела и молила да отидат да я
приберат, защото ответника я пребил. Докато разговаряли свидетелката чула и втората
молителка - Виктория да пищи. Тогава свидетелката С. позвънила на свидетеля С.и
двамата решили да отидат до дома на двете молителки и да ги приберат. Няма
противоречие в показанията и на двамата свидетели по отношение на
обстоятелството, че когато вратата на жилището, в което живеели молителките се
отворила видели първата молителка много разстроена, в състояние пред нервна
криза, а втората молителка Виктория стояла зад майка си и пищяла треперейки. След като видяло свидетелката С. детето се
хвърлило в обятията й и плачейки с думите „Бабо, тате преби мама, аз му се
молих да не я бие, умолявах го, ако ме обича да спре“. Освен това и двамата
свидетели са възприели непосредствено след осъществения акт на домашно насилие сините
по ръцете и краката на първата молителка и обстоятелството, че същата се е
държала за кръста, от страната на бъбреците с оплаквания за болка в тази
област. В допълнение на тези техни показания е приложеното по делото
съдебномедицинско удостоверение от 18.03.2018г., което абсолютно подкрепя както
заявените от молителката наранявания, така и тези възприети от свидетелите С.,
тъй като при извършения на пострадала преглед съдебния медик е констатирал кръвонасядания именно по горните и долни крайници и по
лявата поясна област, които според заключението на
лекаря са могли да бъдат получени по време и начин съобщен от освидетелстваната.
Предвид изложеното, за настоящият съдебен състав няма съмнения, че травмите
получени от въззиваемата С. са вследствие на целеносоченото поведение на въззивника да й ги причини.
На следващо място,
съдът цени показанията на свидетелката С., и в частта им пресъздаваща личните
наблюдения на тази свидетелка относно емоционалното и психично състояние на
малолетната молителка. Същата е установила, че детето е било много травмирано и
уплашено продължително време след случилото се между родителите му, не искало
да се храни и пие течности, като подскачало при всеки шум и почукване и се
страхувало баща му да не дойде да го вземе.
По отношение на
наведените в жалбата оплаквания за допуснато противоречие и липса на
последователност в показанията на свидетелите С., в частта им пресъздаваща
времево случилото се между страните по делото, въззивния съд намира, че същите
за неоснователни доколкото несъответствието
в часовете при техните показания не е от
съществено значение и не обуславя различни правни изводи от вече направените,
тъй като то по никакъв начин не се отразява върху достоверността на показанията
им в останалата им част, като същите кореспондират с всички събрани по делото
писмени доказателства. Актовете на домашно насилие спрямо молителките въпреки,
че са осъществени преди обяд в един и същи ден, не са били еднократни и е трудно да се посочи
кога точно са започнали и кога точно са приключили. При създалата се
емоционално напрегната ситуация, в която сигурността и здравето на молителките
са били застрашени би било трудно и почти невъзможно за свидетелите С., да
възпроизведат с точност часовете на всичко случило се на процесната дата.
В
производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства,
които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания
съдебен акт, че на посочената дата 18.03.2018г. в жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „******и в присъствие на малолетната дъщеря на страните,
въззивникът осъществил физическо и психическо насилие спрямо молителката С.С. по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и психическо и
емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН по отношение на
малолетното дете В.Б.. Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в
обжалвания съдебен акт, кореспондират на доказателствената съвкупност и на
възприетата за установена фактическа обстановка. Предвид това обжалвания съдебен
акт се явява правилен и законосъобразен, обоснован, като правните изводи са
резултат от задълбочен и цялостен анализ на всички допустими и относими към
предмета на спора доказателства и кореспондират на установените факти по
делото. Решението на първоинстанционния съд не страда от визираните в жалбата
пороци.
При тези аргументи и
с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а
подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
Претенции за
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от двете
страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивника се
явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенциите на
въззиваемите за присъждане на разноските за процесуалното им представителство,
са основателни и доказани до претендирания размер от 800 лева. Видно от
представените по делото договор за правна защита и списък на разноските,
въззиваемите сторили разноски за адвокатско възнаграждение в този размер, която
сума следва да се възложи в тежест на въззивника.
С оглед оставянето
на въззивната жалба без уважение и
съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът Д.П.Б. следва да бъде осъден да заплати, по
сметка на Софийския градски съд, държавна такса по въззивната жалба в размер на
25,00 лева, доколкото с действията си той е осъществил два акта на насилие,
извършени спрямо всеки от въззиваемите, по всеки от които се дължи такса от
12,50 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу
домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.07.2018 г., постановено по
гражданско дело № 18758 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 37 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника
Д.П.Б. за присъждане на сторените деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА въззивника Д.П.Б., ЕГН **********, да заплати, по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса в размер на още 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА въззивника Д.П.Б., ЕГН **********
да заплати на въззиваемата С.С.С.,
с ЕГН **********, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
(осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………