№ 303
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202048 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на СТР. ИВ. Б. с ЕГН: *, адрес: гр.
Бургас, ул. „*“ № 53, против Наказателно постановление № 434а-863 от 05.09.2017г.,
издадено от Началника на Второ РУ-гр. Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 6 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от разписката на л. 6. Действително, точната
дата през месец април 2021 г., на която е станало връчването е неясна, но предвид
обстоятелството, че АНО е отразил влизане в сила на постановлението на 23.04.2021 г.
(доколкото жалбата е била подадена директно в съда), то съдът приема, че връчването
е станало на 15.04.2021 г., а жалбата е входирана на 20.04.2021 г. в БРС. Същата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
1
На 16.08.2017 г. св. Х.Р.- полицейски инспектор при Второ РУ- гр. Бургас
съставила АУАН № 434а-863 срещу жалбоподателя за това, че на 16.08.2017 г. в
сградата на Второ РУ-гр. Бургас, при поискване на документ за самоличност от
компетентното длъжностно лице не представя такъв, с което не може да удостовери
самоличността си.
Въз основа на АУАН, на 05.09.2017г. било издадено и процесното НП, като
АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 6 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), на основание чл. 80, т. 5 от
ЗБЛД е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, като същите са безпротиворечиви.
От тази фактическа обстановка съдът прие следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Независимо от горното е налице изтичане на давността за преследване.
Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. №
1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност
и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на
същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието и зависи
от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в
електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към
настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание
"глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5
от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от
разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с
всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането
на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се
установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар.
обикновена давност).
2
Макар това да не е изрично посочено в горецитираното тълкувателно
постановление, в административнонаказателното производство следва да се прилагат и
правилата на обикновената давност. В този смисъл са и Решение № 1664 от 08.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас,
Решение № 602 от 30.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 176 от 29.03.2019 г. по к. адм. н. д. №
169 / 2019 г. на Административен съд – Плевен и др.
Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда срокове, но те не могат да се приемат за
обикновена давност, тъй като давността за налагане на наказание тече до момента на
влизане в сила на акта, с който се налага наказание. Нито АУАН, нито НП са
окончателни актове, поради което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН
предвиждат срокове за междинни етапи на производството, без да изключват
приложението на институтите на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.
Постановлението е било издадено на 05.09.2017 г., като след този момент
започва да тече нова тригодишна давност. След този момент обаче липсват каквито и
да е било данни тази давност да е била прекъсната, преди връчването на 15.04.2021 г.,
поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла
на 06.09.2020 г.
Изтичането на погасителната давност за преследване по НК в
административнонаказателния процес по принцип означава, че не следва да бъде
издавано наказателно постановление, а ако такова е издадено, същото следва да бъде
отменено при съдебния контрол без необходимост от обсъждане на делото по
същество.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434а-863 от 05.09.2017г., издадено от
Началника на Второ РУ-гр. Бургас, с което на СТР. ИВ. Б. с ЕГН: *, адрес: гр. Бургас,
ул. „*“ № 53, за нарушение на чл. 6 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД),
на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3