РЕШЕНИЕ
№ 195
Велико Търново, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 328 по
описа на ВТАС за 2018 година. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
I. За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/
пред съда.
Образувано по жалба, подадена от името на Ц.Х.Ц. ***,
чрез адв. Р.Н. със съдебен адрес ***.
Оспорва се Ревизионен акт №
Р-04001517004321-091-001/19.01.2018 година, издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена
с Решение № 85/13.04.2018 година на Директор Дирекция „Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП.
II.Становища на страните:
Оспорващият поддържа жалбата, като твърди, че обжалваният
ревизионният акт е издаден в нарушение на процесуалния /ДОПК/ и материалния
данъчен закон /ЗДДФЛ/. Навежда доводи, че ревизията е възложена за установяване
на задължения за данъци с неясно правно основание, доколкото в издадените ЗВР
като предметен обхват на ревизията е посочен „Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ“. Според жалбоподателя обаче разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ не съдържа данъчнооблагателен фактически състав, а определя реда за
образуване на общата годишна данъчна основа. Видовете данъци според него са
регламентирани в чл.48 и чл.49 от ЗДДФЛ, поради което в случая е следвало в
издадената ЗВР да се впише „данък върху доходите на физическите лица по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ“. Предвид това намира, че в случая липсва надлежно възлагане на
ревизия по отношение на конкретен вид данъчно задължение, поради което за
органите по приходите не е налице материална компетентност да установят този
вид данъчни задължения по отношение на ревизирания субект.
На следващо място жалбоподателят твърди, че не са
налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в т.ч. че установените в ревизионното производство превишения не са явни
и съществени, с оглед на което не е налице облагаем доход по чл.123, ал.1 от ДОПК, който да подлежи на данъчно третиране съобразно чл.122, ал.2 от ДОПК. Отделно
от това по отношение на приетото от органите по приходите обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК посочва, че в случая е следвало да се направи
съпоставка между декларираните и/или получените приходи и имущественото и
финансовото състояние на лицето, а не както е процедирано от приходните органи
да правят съпоставка общо между разходи и доходи на лицето. Що се отнася до
приетото обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК намира, че в случая от
приходните органи не са констатирани недекларирани приходи/доходи. В тази
връзка посочва, че за да е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
следва да се докажат реално получени, но недекларирани доходи/приходи от някой
от източниците по чл.10 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят посочва също, че при определяне на
началното парично салдо ревизията не е изследвала въпроса за доходите на лицето
от данъчни периоди, предшестващи ревизирания период, като в случай че лицето не
е представило доказателства и информация за наличните суми в началото на
ревизирания период е следвало към 01.01.2011 г. да бъде вписана сумата от
5000,00 лв. Освен това счита, че формираните крайни положителни салда в някои
периоди (години) е следвало да бъдат пренесени като начални салда в следващите
години. Оспорва също отделни части от разходната част на извършената съпоставка
на получените доходи и източниците на финансирания, имущественото състояние и
извършените разходи, за което излага подробни съображения в жалбата. Моли за
отмяна на РА в обжалваната част.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не
се явява и не се представлява.В представена по делото молба вх. № 1660/28.03.2019г., чрез процесуалния си представител моли да
се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли да се приемат
заключенията на представените по делото СИЕ и СГЕ, както и да се заличи
допуснатия при довеждане свидетел. В случай, че съдът счете делото за изяснено
от фактическа страна, моли да се постанови решение, с което жалбата да бъде
уважена. Претендира разноски. Моли да му се даде възможност да представи
писмени бележки. В указания от съда срок е постъпила писмена защита с вх. №
1923/12.04.2019г., в изложения по-горе смисъл.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата, поради
недоказаност. Счита, че в хода на съдебното производство не са оборени
констатациите на РА. Моли за срок за представяне на писмени бележки. Претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, в размер на 368,50 лв., съгласно представен
Списък в о.с.з. В указания от съда срок представя писмена защита с вх. №
1825/08.04.2019г., в която доразвива доводите си за законосъобразност на РА.
III.За допустимостта на жалбата:
При преценка на допустимостта на производството
настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваната част
на РА е потвърдена с Решение № 85/13.04.2018г. на ДОДОП, същият е
годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е
връчено по електронната поща, като потвърждението за това е от дата 16.04.2018г.,
видно от разпечатката на л.33. Жалбата е изпратена по куриер на 30.04.2018,
видно от отбелязването върху товарителницата на л.18.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност, действали при образуването му, във вр. с § 150 от ПРЗ на ЗИД
АПК/ДВ бр.77 от 2018г./. Не са налице пречки за постановяване на акт по
същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално
допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
В хода на съдебното следствие от ответника е
представена административната преписка по издаване на РА, изпратена с писмо
изх. № 954/09.05.2018г. по описа на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново.
Същата е организирана в 5 броя папки и съдържа общо 1131 листа.
По искане на ПП на жалбоподателя е допуснато
назначаване на съдебно – икономическа експертиза, както и е допуснат до разпит
при условията на довеждане свидетеля Г.С..
От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е представено писмо от „Еврофутбол“ ООД с изх. №
235/29.11.2018г., което в о.с.з., проведено на 05.12.2018г. е прието като доказателство
по делото.
По искане на ПП на ответника на основание чл.193 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е открито производство по оспорване
автентичността на подписите и верността на съдържанието на документи, подробно
изброени в писмена молба на л.52 от делото. Във връзка с така откритото
производство и предвид искането на ПП на жалбоподателя е допусната съдебно –
графическа експертиза.
Доколкото делото е преразпределено на настоящият
състав и предвид обстоятелството, че не са дадени указания по разпределение на
доказателствената тежест, то с Определение от 11.01.2019г. за насрочване на
делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На
оспорващия е указано на основание чл.171, ал.4 от АПК, вр.чл.154, ал.2 от ГПК,
във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова доказателствена
тежест е да опровергае фактическите констатации в РА, които на основание
чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА се считат за верни до
доказване на противното. В тази връзка следва да ангажира доказателства за
различна стойност на съответното салдо в началото на периода и съответно на
приходната и /или разходната част на съпоставката между приходи и разходи.
В тази връзка оспорващият ангажира съдебно-икономическа и съдебно – графическа експертизи.Заключенията
на ВЛ са приети по делото по предвидения процесуален ред. Дадени са под страх
от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещите лица са
предупредени. ВЛ са изслушани непосредствено от съда, като поддържат изводите
си, отразени в писмените ЕЗ. Отговорите им
на допълнителни въпроси са отразени в съответния протокол от о.с.з. Съдът цени
същите като обективно и компетентно дадени.
Допуснатия до разпит при условие на довеждане свидетел
Г.С. е заличен от съда поради отказ от страна на жалбоподателя предвид
невъзможността да бъде доведен свидетеля.
На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2
от ДОПК е указано, че доколкото ревизионното производството е проведено по
особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, то следва да докаже наличието на
презумпционната предпоставка по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК като
предпоставка за облагането по особения ред на чл.122 от ДОПК, в т.ч. несъответствие
между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице и имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период, което обуславя стойността на имуществото на лицето явно съществено да
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. Същият е
задължен да попълни административната преписка с доказателства за валидността
на РА, издаден като електронен документ. В о.с.з. на 28.03.2019г. ПП на
ответника е представил доказателства в тази връзка.
Посочените в този раздел писмени доказателства и съдебни експертизи ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги
по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по
фактите:
За ревизираното лице:
Ц.Х.Ц. е
местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, със семейно положение -
неженен, с две непълнолетни деца през част от ревизирания период (2015г.). За
ревизираните периоди същият няма регистрация като едноличен търговец. За
периода от 18.06.2009 г. до 18.11.2014 г. Ц. е притежавал два дяла от капитала
на „МИЗИЯ ТАБАК" ООД с ЕИК *********, на стойност 200,00 лв., които са
продадени с Договор за покупко-продажба от 18.11.2014 г. За ревизираните
периоди от м.01.2011 г. до м.02.2014 г. Ц.Ц. е бил назначен на трудов договор в
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" София с ЕИК *********,
съгласно Заповед № 753/24.11.2009 г. за назначаване на работа и Заповед №
669/12.04.2013 г. за преназначаване на работа в ИА „АА" София, Регионална
Дирекция „АИ" - Плевен. За периода от 20.08.2014 г. до 09.01.2015г.
ревизираното лице е било назначено като управител по Договор за управление и
контрол от 20.08.2014 г. (правоотношението, по които е приравнено на трудово
правоотношение, на основание параграф 1, т. 26, буква „з" от ДР на ЗДДФЛ)
в „ИНЖСТРОЙ" ЕООД с ЕИК *********. Договора е прекратен със Заповед №
РД10- 27/09.01.2015 г., издадена от кмета на Община Плевен. За периода от
м.01.2015 г. до 01.04.2016г. Ц.Ц. е назначен на длъжност „изпълнителен
директор" в Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" София,
съгласно Заповед за назначаване № ТП-4/12.01.2015 г. и Заповед за прекратяване
на трудово правоотношение № ТП-72/01.04.2016г., издадени от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За 2015 г. от
ревизираното лице е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
154391600530947/03.05.2016 г., в която са в декларирани доходи от трудови и
приравнени на тях правоотношения (приложение № 1) в ИА „АА" София и
„ИНЖСТРОЙ" ЕООД, както и доходи от лихви с платец „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ"
ЕООД с ЕИК ********* в общ размер на 27 952,75 лв., в т.ч. 27 334,00 лв. доходи
от трудови правоотношения и 618,75 лв. доходи от лихви.
По данни от
ИС на НАП през 2014 г. на лицето е изплатен доход от предадени отпадъци в
размер на 92,40 лв., съгласно справка по чл.73 от ЗДДФЛ от „ВАНЕКС" ЕООД
*********.
За осъществените процесуални
действия при ревизията:
1. На
основание чл.112 от ДОПК е образувано ревизионно производство с издаване на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-04001517004321-020-001/03.07.2017 г., връчена на
ревизираното лице на 10.07.2017 г. Същата е изменена относно обхвата и срока на
ревизията със ЗИЗВР № Р-04001517004321-020- 002/15.09.2017 г. и ЗИЗВР №
Р-04001517004321 -020-003/03.10.2017 г., връчени по електронен път съответно на
25.09.2017г. и 04.10.2017г.
2. На
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на
задълженото лице са връчени Искания за представяне на документи и писмени
обяснения.
2.1. На
10.07.2017г. на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-04001517004321-040-001/04.07.2017 г., с което са изискани данни и
доказателства относно: семейно положение и членове на домакинството; източници
и размер на получените през ревизираните години доходи; придобито и продадено
движимо и недвижимо имущество; получени и предоставени заеми и кредити от и на
физически и юридически лица; вземания и задължения; притежавани банкови сметки;
направени разходи за живот, застраховки, данъци и др.; налични парични средства
в брой към началото и края на всеки от ревизираните периоди.
2.1.1. В
отговор на връченото искане, от ревизираното лице са представени писмени
обяснения; заверени копия на извлечения от банкови сметки, вносни бележки и
платежни нареждания, квитанции за заплатен данък МПС, копие на ГДД за 2015 г.,
Договор за покупко- продажба на МПС от 08.04.2015 г. и фактура №
2603/27.11.2013 г., свидетелства за регистрация на МПС, Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от 18.11.2014 г., Договор за паричен заем от 29.04.2014
г., сключен с „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ" ЕООД (Заемател) и платежни нареждания във
връзка с преведения заем и връщането му с уговорената лихва. Лицето е
представило още справки за източниците на доходи и получените финансирания по
години за периода от 2011 г. до 2015 г., ведно с приложени към тях множество
талони (форми за изплащане) за изплатени по касов път печалби от игрите
„Еврофутбол", „Еврофутбол Спортмакс" и „Еврошанс", декларации за
семейно и имуществено състояние, налични парични средства в брой към началото и
края на всяка от ревизираните години, Договор за дарение от 14.09.2005 г. на
сума в размер 32 000,00 лв. и Договор за дарение от 15.05.2009 г. на сума в
размер на 30 000,00 лв., два договора за заем от 2007 г., два от 2008 г. и един
от 2009 г., сключени с физически лица-заемодатели, справка за получени суми по
договори за изкупуване на тютюн реколта 2003 г. и 2004 г., декларация за
извършени разходи за издръжка и живот през 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016г. и др.
В
писмените обяснения е декларирал притежавано движимо имущество: МПС „***"
с регистрационен № ******, придобит през ревизирания период за сумата от 1 700,00
лв. Декларирал е също, че през същия период е извършил продажба на МПС „******",
съгласно Договор за покупко-продажба от 08.04.2014 г. за сумата от 800,00 лв. и
е придобил поземлени имоти: през 2012 г., съгласно НА №
80/12.02.2012 г. е закупил поземлен имот (овощна градина) с площ 1358 кв. м. в
Община Троян, местност „Камен Мост" за сумата от 500,00 лв,.; през 2012
г., съгласно НА № 151/27.04.2012 г. е закупил ливада с площ 2706 дка в Община
Долни Дъбник, местност „Вита" за сумата от 550,00 лв.; през 2012 г. съгласно
НА № 150 и 151 от 30.04.2012 г. е закупил идеална част от ливада с площ 1500
дка и идеална част от рибарник с площ 34, 391 дка, находящи се в Община Долни
Дъбник, местност „Вита" съответно за сумите от 100,00 лв. и 800,00 лв. За периода
01.01.2011г. - 31.12.2016г. е имал разкрити банкови сметки, кредитни карти и
отпуснати кредити в следните банки: „Банка ДСК" ЕАД (една разплащателна
сметка в лева, по която лицето е получавало и нареждало плащания, в т.ч.
заплати и плащания на ПОС терминал, и спестовен влог, закрит през 2015 г. без
движение на средства по него); „ЦКБ" АД - клон Плевен (четири
разплащателни сметки, по две от които лицето е получавало заплати и др.
преводи, както и е извършвало плащания на ПОС терминал, една без движение на
средства за ревизирания период и една, открита след ревизирания период - на
11.01.2016 г.,); „СИ БАНК " ЕАД (сметка в евро); „ОББ" АД
(разплащателна сметка открита преди ревизирания период и закрита на 03.12.2015
г., без движение на средства по нея); „Райфайзенбанк България" ЕАД (картова
сметка в лева по издадена дебитна карта Маестро, по която няма движение за
ревизирания период). През 2014г. е продал два дяла на стойност 200,00 лв. от
капитала на „МИЗИЯ ТАБАК“ ООД. През 2014 г. е предоставил по банков път паричен
заем в размер на 9900,00 лв. на „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ" ЕООД, като сумата му е
върната с уговорената лихва също по банков път, общо в размер на 10518,75 лв.
Лихвата в размер на 618,75 лв. е декларирана в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
2.2. С
ИПДПОЗЛ № Р-04001517004321-040-002/09.08.2017 г. от ревизираното лице е
изискана информация относно фирмата, изплатила съответната печалба по
представените от лицето талони за изплатени печалби.
2.2.1. В
отговор от жалбоподателя са представени писмени обяснения вх. №
23167/18.08.2017 г. и допълнителни писмени обяснения вх. № 23449/22.08.2017 г.
на ТД на НАП Велико Търново, в които посочва, че представените декларации и
талони за изплатени печалби от Еврошанс, Еврофутбол и Еврофутбол Спортмакс са
издадени от букмейкърски пункт № 01-142, с адрес гр. София, ул. „Пиротска"
№ 61, фирма „МГС ИМПЕРА" ЕООД гр. София, ул. „Пчиня“, бл.31А, вх.Б, ет.3,
ап.39, ЕИК *********.
2.3. С
ИПДПОЗЛ № Р-04001517004321-040-003/04.10.2017 г. от ревизираното лице са
изискани оригиналните квитанции за потвърждение на направените залози, издадени
от централизираната система на организатора на залагания, както и счетоводни
документи, удостоверяващи размера на изплатените печалби, съдържащи реквизитите
посочени в чл.7 от ЗСч.
2.3.1. В
отговор на това ИПДПОЗЛ са представени писмени обяснения вх. №
28100/12.10.2017г., в които жалбоподателят е посочил, че документите относно
направените залагания могат да бъдат изискани от букмейкърския пункт, като не
разполага с всички документи относно произхода на средствата си и не съхранява
документация по Закона за счетоводството.
3. В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „МГС ИМПЕРА" ЕООД,
документирана с ПИНП № 22221117147416-141-001/05.09.2017г., при която в отговор
на връчено ИПДПОЗЛ № П-22221117147416-040-001/25.08.2017г. от управителя на
дружеството са дадени писмени обяснения, в които същият е посочил, че
дружеството има сключен договор за възлагане с „ЕВРОФУТБОЛ" ООД, което
лице е организатор на хазартните игри, като изисканите документи са от негова
компетентност. Посочено е, че залозите на играчите не са поименни, а анонимни и
те нямат задължението да се легитимират при попълване на фиш или залог.
4. С
Протокол № Р-04001517004321-П73-001/04.08.2017 г. и Протокол №
Р-04001517004321-ППД- 001/02.11.2017 г. към ревизията са приобщени съответно
Протокол № П- 04001516050393-073-001/08.06.2017 г. и Протокол №
П-04001514044398-073-01/27.11.2014 г. от извършени проверки за установяване на
факти и обстоятелства (ПУФО) на Ц.Ц., класирани в данъчно-осигурителното досие
на жалбоподателя, ведно със събраните в хода на извършването на проверките
доказателства - представени от жалбоподателя документи и писмени обяснения,
насрещни проверки на Е.Х.Г. и Т.П.Г.(продавачи на поземлени имоти, закупени от Ц.Ц.),
получени отговори от трети лица (лицензирани банки на територията на страната и
контролни органи).
5. В
хода на ревизията са отправени редица Искания за представяне на документи и
информация от трети лица и институции, в отговор на които са получени отговори,
в т.ч. лицензирани банки на територията на страната, тридесет и осем
застрахователни дружества, четири от които - ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД, ЗК „ЛЕВ ИНС" АД и ЗК „УНИКА" АД са предоставили
информация за заплатени от жалбоподателя застрахователни премии по сключени
застраховки гражданска отговорност в периода 2011 г. - 2015 г.; Община Плевен,
Отдел „МДТ", ОД на МВР гр. Плевен, Служби по вписванията - Имотен регистър
Плевен и Троян, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „БТК“
ЕАД (ВИВАКОМ), „МОБИЛТЕЛ" ЕАД, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД,
Специализиран наказателен съд (СНС) гр. София и третите лица - нотариуси К.В.М.,
Ч.С.Б., Д.К.К.и „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ" ЕООД с ЕИК *********.
6. От страна на органите по
приходите, на база събраните доказателства, е извършена съпоставка между имуществото на
жалбоподателя и извършените от него разходи от една страна и доходи и източници
на финансиране от друга страна за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.,
при което е констатирано превишение на извършените разходи над получените
доходи за 2012 г. в размер на 4 710,60 лв., за 2013 г. в размер на 5 032,92 лв.
и за 2015 г. в размер на 6 572,17 лв. При това фактическо положение, органите по
приходите са стигнали до извода, че за ревизирания субект са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 2 - данни за укрити доходи, както и т. 7 от
ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизираните периоди
7. За
констатациите на приходната администрация за наличието на основания за
ревизиране по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по
аналог, ревизираното лице е информирано с Уведомление № Р-04001517004321-
113-001/26.10.2017 г. Същото е получено от ревизираното лице по електронен път
на 26.10.2017г., ведно с Уведомление по чл. 17, ал. 1. т. 2 от ДОПК изх. № Р-
04001517004321-139-001/26.10.2017г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р-04001517004321-040-
004/26.10.2017 г.
7.1. В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице е представена една
декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в която не са попълнени данни.
8. При това положение и след анализ
на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.7, т.8,
т.9, т.10, т.14 и т.16 от ДОПК, за резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад (РД) № № Р-04001517004321-092-001/22.11.2017г., връчен
на ревизираното лице по електронен път на 22.11.2017г. В срока по чл.117, ал.5
от ДОПК е подадена молба за удължаване на срока за възражения по ревизионен
доклад, заведена в ТД на НАП В. Търново с вх. № 33181/28.11.2017г. /папка № 2,
л.12 от преписката/. С Уведомление № Р-04001517004321 -РУС-001/29.11.2017 г. компетентния
орган е удължил срока за представяне на писмено възражение и доказателства до 05.01.2018г.,
в който срок не е подадено писмено възражение срещу РД.
9. На основание на констатациите в РД и приложените
към него доказателства компетентните органи по приходите са издали обжалвания
PA № Р-04001517004321-091-001/19.01.2018г., с който са установени допълнителни
задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 1
631,57 лв. и лихви в размер на
531,20 лв., в т.ч. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на
471,06 лв. и лихви в размер на 226,01 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2013 г. в размер на 503,29 лв. и лихви в размер на 190,34 лв. и данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 657,22 лв. и лихви в размер на 114,85
лв. В частта по ЗДДФЛ относно 2011 г. и 2014 г., с РА не са установени
допълнителни данъчни основи за облагане и няма определени допълнителни задължения,
поради което като необжалван в тази част същият е влязъл в сила. В останалата
част по КСО и ЗЗО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. не са
определени допълнителни задължения, РА не е обжалван и също е влязъл в сила. Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 23.01.2018г.
10. Недоволен от определените с РА
задължения, жалбоподателят го е оспорил по административен ред пред директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП, който с Решение № 85/13.04.2018г. е отменил РА в частта по ЗДДФЛ, в която са определени
задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 156,78 лв. и
лихви в размер на 27,40 лв. В останалата част, а именно в частта, в която за периодите
на 2012 г., 2013 г. и 2015 г. са определени допълнително за внасяне задължения
за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 1 474,79 лв. и лихви в
размер на 503,80 лв., в т.ч. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в
размер на 471,06 лв. и лихви в размер на 226,01 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 503,29 лв. и лихви в размер на 190,34 лв. и данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 500,44 лв. и лихви в размер на
87,45 лв., РА е потвърден като законосъобразен. Решението е връчено на
ревизираното лице по електронен път на 16.04.2018г.
11. Ревизионният
акт е оспорен в потвърдената от
решаващия орган част от Ц.Х.Ц. в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК по съдебен ред
с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на 30.04.2018 г. Въз основа на
тази жалба е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи
изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са
приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон относно облагането с преки
данъци на доходите на физически лица е
ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица/обн. ДВ бр. 95 от
24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. / с
последващи изменения и допълнения, като към определената годишна данъчна основа
се прилага данъчна ставка в размер на 10%, съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, в
приложимата редакция.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
След
служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден административен акт, издаден
след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен
орган /съгласно приложените Заповед № 532/25.08.2014г. на Директора на ТД на
НАП - л.51 от папка 2 от преписката и Заповед № 207/16.03.2016г. Директора на
ТД на НАП В. Търново - л.52 от папка 2 от преписката/. ЗВР и посл. изменения в
същите са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят
на изискванията на чл.113 от ДОПК.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че ревизията е възложена за установяване на задължения с
неясно правно основание, доколкото в ЗВР като предметен обхват не е посочен
„данък върху доходите на физическите лица по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ“, а е посочен
„данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ“. Разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т. 1 - 6 ДОПК съдържа лимитативно изброените реквизити на заповедта
за възлагане на ревизия, като съгласно чл. 113, ал.1, т.5 от ДОПК заповедта за
възлагане на ревизия следва да съдържа видовете ревизирани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай в ЗВР, а в
последващите я ЗИЗВР са визирани задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се отбележи, че противно на
доводите на жалбоподателя, разпоредбата на чл.48 от ЗДДФЛ не регламентира
видовете данъци по този закон, а определя размерите на дължимите данъци, в т.
ч. данъка върху общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ (чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от
годишните данъчни основи по чл.25, чл.30, чл.32, чл.34 и чл.36 от ЗДДФЛ,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ
е регламентирано, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Предвид
горното, отделните видовете облагаеми доходи са обособени в посочените по -
горе разпоредби на чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ, съобразно източника на
придобиването им и регламентираното данъчно третиране при определяне на
данъчната основа за всеки от тях. Жалбоподателят, в качеството си на местно
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице за доходите
си от източници в Република България и чужбина, а визираната законова
разпоредба на чл. 17 от ЗДДФЛ урежда облагането на всички негови доходи,
получени в качеството му на физическото лице, поради което възраженията му в
тази насока са неоснователни.
РА е издаден от компетентните органи – възложителят на
ревизията и ръководителят на същата и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. Спазени са сроковете за извършване на ревизията
и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вкл. подписи на издателите му, поради
което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. Не е
обсъждано възражение срещу ревизионния доклад, т.к. такова не е подадено.
Изводът на съда за валидност на оспорения РА се
основава на представената по делото Заповед № 532/25.08.2014г. на Директора на
ТД на НАП /л.51 от папка 2 от преписката/, с която на основание чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК, във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНАП са определени органи по приходите,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии. Между тях
фигурира служителят М.И.Д., на длъжност „Началник сектор ревизии“. В случая при
издаване на ЗВР № № Р-04001517004321-020-001/03.07.2017 г. М.И.Д. е замествана
от В.Г.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“, определен за заместник с
правомощията по чл.112 от ДОПК, т.е. да издава ЗВР, със Заповед №
207/16.03.2016г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново /вж. т.5 – л.52,
папка 2/. Представени са и доказателства за законоустановеното отсъствие на
заместваното лице за периода, в който е издадена ЗВР /вж. л.50, папка 2/. С
факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по
чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива освен
материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди
за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната
дирекция е компетентна, така както е прието и с ТР № 5/22.06.2015г.,
постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСС на ВАС.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при постановяването му,
предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а
не с експертни функции в екипа издал РА не прави същия нищожен е изяснен междувременно
и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС.
РА е издаден от компетентните органи – възложителят на
ревизията и ръководителят на същата, като е подписан и от двамата с квалифицирани
електронни подписи, обстоятелство, което се установява от доказателствата по
делото. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на заповедите за
възлагане на ревизията и ревизионния доклад е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от
ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители /CD в плик на л.
113 от делото/, включително и на жалбоподателя, който не се възползва от
правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУО/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент
(ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент
от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУО само квалифицираният електронен подпис всякога има
обвързващото всички значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран
електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от
устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя страна разпоредбите
на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО в различните
им приложими при провеждането и приключването на процесната ревизия редакции,
създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по искане на
титуляра да издава удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да
води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения
и списъка на прекратените удостоверения. При проверката на електронните
документи/РА, РД и др./, представени на СД като файлове, при помощта на DSTool/свободно
разпространявана програма за проверка на електронни подписи за Windows базирана
операционна система на PC/, се установи, че същите са издадени
като електронни документи, подписани са от органи по проходите, посочени за
техни автори с квалифициран електронен подпис/КЕП/, които подписи са били
активни в период на валидност към момента на подписване на съответния документ.
Същото се потвърждава от извършената служебно от съда проверка в публичния
регистър, поддържан от съответния за периода доставчик на удостоверителната
услуга. Предвид тези данни, съдът приема, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и процесният
РА са подписани с КЕП, което прави
същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни, като
неподписани от техните издатели.
Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на
валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при
разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и
символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във
всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1,
т. 8 от ДОПК е спазено, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, тъй като е съставен
електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което
гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите
му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и
такива, компрометиращи компетентността на издателите му.
Решението на ДОДОП № 85/13.04.2018г., с което е
потвърден в обжалваната част оспореният в настоящото производство РА е издадено
от А.П. М., титуляр на длъжността Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото е валиден акт, който
макар да не е предмет на делото е предпоставка за допустимостта на съдебния
контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден
от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите, в
изискуемата от ДОПК форма по чл.120 от ДОПК.
Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения
на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно
доказването, вклч. събирането и преценката на доказателствените средства, както
и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол.
В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на основата за облагане с данъци по
особения ред на чл.122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата
за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2011г. до 31.12.2015г. и осигурителния доход за установяване на
задълженията за ЗОВ за: ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г. до
31.12.2015г., за ЗО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г. до
31.12.2015г. и за УПФ - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г. до
31.12.2015г. ще бъде определена по реда на чл. 122 - чл. 124 а от ДОПК.
Относно процедурата следва да се добави и следното.
Съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия
орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване
на ревизията. В настоящия случай ревизията е приключила в срока, установен от
чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а Ревизионен доклад №
Р-04001517004321-092-001/22.11.2017г. е съставен в предвидения в чл.117, ал.1
от ДОПК срок. PA № Р-04001517004321-091-001/19.01.2018г.
е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл.
120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните
задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл.
120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт.
След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт/и РД/, становищата на страните
и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:
С ревизионния акт, в потвърдената от решаващия орган
част, за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. са определени допълнително за внасяне
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 1 474,79 лв. и
лихви в размер на 503,80 лв., в т.ч. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г.
в размер на 471,06 лв. и лихви в размер на 226,01 лв., данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 503,29 лв. и лихви в размер на 190,34 лв. и
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 500,44 лв. и лихви в
размер на 87,45 лв.
За да определят посочените
задължения органите по приходите са направили съпоставка, представена в
табличен вид в РД, между имуществото на жалбоподателя и направените от него
разходи от една страна и неговите доходи и източници на финансиране от друга
страна, като в резултат на това е установено, че имуществото и направените
разходи надвишават получените доходи и финансирания за 2012г., 2013г. и 2015г. Определени
са превишения както следва: за 2012г. – 4 710,60 лв., за 2013г. –
5 032,92 лв. и за 2015г. – 6 572,17 лв. Превишенията са квалифицирани
от ревизиращите органи като доходи с неустановен произход, които са формирали
данъчна основа за облагане, предвид разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК. В резултат на това са установени допълнителни задължения за данък върху
доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др.
/данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/, както следва:
-
за 2012г. – 471,06
лв. и лихви в размер на 226,01 лв.;
-
за 2013г. –
503,29 лв. и лихви в размер на 190,34 лв.;
-
за 2015г. –
657,22 лв. и лихви в размер на 114,85 лв.;
В хода на административното обжалване, директорът на
ДОДОП е приел, че констатациите на органите по приходите са правилни и
законосъобразни, направени при пълно изследване на относимите към ревизираното
лице факти и обстоятелства. Като събраните и приобщени по надлежния ред
доказателства подкрепят фактическите и правни изводи за наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК за ревизираните периоди. При
извършена проверка на съпоставката обаче, решаващият орган е намерил, че в приходната
част за 2015г. органите по приходите са
пропуснали да включат изплатена от „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД заплата за м.12.2014г. в
размер на 1 567,80 лв., преведена по банковата сметка на лицето в „ЦКБ“ АД
на 02.02.2015г. Предвид това е посочено, че след прибавяне на посочената сума
към приходите на лицето, резултатът от съпоставката на годишна база за
2015г. е превишение на направените
разходи над получените доходи и финансирания за 2015г. в размер на
5 004,37 лв. В резултат на това определеното от органите по приходите
задължение за 2015г. е редуцирано, като същото е определено в размер на 500,44
лв. и лихви в размер на 87,45 лв.
Настоящият състав на съда споделя тези фактически и
правни изводи, поради следните съображения:
Както вече беше посочено по-горе, от органите по
приходите е направена съпоставка, представена в табличен вид в РД (т.нар.
паричен поток), между имуществото на жалбоподателя и направените от него
разходи от една страна и неговите доходи и източници на финансиране от друга
страна, като е отчетено началното и крайното салдо за всеки период, доказаните
постъпления и разходи в брой и по банкови сметки. От сбора на началните салда и
доходите по години са извадени разходите и крайните салда и така са направени
годишни парични потоци на физическото лице. В резултат на тази съпоставка е
установено, че имуществото и направените разходи надвишават получените доходи и
финансирания за 2012г., 2013г. и 2015г., като за 2015г. превишението е
редуцирано в хода на административното обжалване на РА. Конкретните размери на
установените превишения са следните: за 2012г. – 4 710,60 лв., за 2013г. –
5 032,92 лв. и за 2015г. (след редуцирането от директора на ДОДОП) - 5 004,37
лв.
При извършената съпоставка са взети
предвид установените налични парични средства (в брой и по банкови сметки) в
началото и в края на всеки от ревизираните периоди, установените доходи и
разходи на лицето. При формиране на паричните потоци от страна на органите по
приходите, за налични парични средства в брой в началото и в края на всяка една
година от 2011г. до 2015г. вкл. е приета сума в размер на 2000 лв. За налични
парични средства по банкови сметки в началото на периода са приети следните
суми: за 2011г. – 918,39 лв., за 2012г. – 2097,82 лв., за 2013г. – 6366,96 лв.,
за 2014г. – 9839,08 лв. и за 2015г. – 4596,25 лв., а за налични парични
средства по банкови сметки в края на периода са приети следните суми: за 2011г.
- 2097,82 лв., за 2012г. - 6366,96 лв., за 2013г. - 9839,08
лв., за 2014г. - 4596,25 лв. и за 2015г. – 36 435,84 лв. Като приходи са
взети предвид – всички установени при ревизията облагаеми и необлагаеми доходи,
в т.ч. брутния размер на установените
доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения по договори с ИА „АА"
София, Регионална Дирекция „АИ" - Плевен, ИА „АА" София и
„ИНЖСТРОЙ" ЕООД; изплатени обезщетения при безработица; получени суми по
вземания от трети лица по банков път (върнати заеми) - в размер на 1200,00 лв.
от Г.С.през 2012 г., лихви по банкова сметка ***. и 2015 г., върнат заем в
размер на 9900,00 лв. и лихви в размер на 618,75 лв. от „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ"
ЕООД през 2015 г.; преведено по банков път обезщетение от „БУЛСТРАД ЖИВОТ"
в размер на 137,60 лв. през 2015 г., а като разходи – всички декларирани от
жалбоподателя разходи, а именно: разходи за издръжка и живот (в т.ч. за храна,
напитки, облекло, обувки и др.); разходи за почивки и развлечения; разходи за
издръжка на трети лица; разходи в полза на членове на домакинството, както и документално установените такива от органите
по приходите - разходи за комунални услуги (включващи разходи за
телекомуникационни услуги и заплатени суми по банков път чрез ПОС терминал към
трети лица - търговски обекти и бензиностанции); разходи за местни данъци и
такси; разходи за застраховки и охрана; предоставени парични заеми на трети
лица; други разходи (включващи разходи за придобиване на поземлени имоти и МПС,
за покупка на валута, за заплатени нотариални услуги).
В жалбата срещу РА, жалбоподателят възразява срещу приетия от приходните органи
размер на наличните парични средства в брой в началото и в края на всеки един
от ревизираните периоди, както и относно включените при съпоставката комунални
разходи по фактури от доставчици.
На първо място, съдът не намира, че РА определя
неправилно наличните парични средства в брой в началото и в края на всеки един
от ревизираните периоди на ревизирания. В случая органите по приходите са
приели за налични парични средства в брой в началото и в края на всеки един от
ревизираните периоди (от 2011г. до 2015г. вкл.) сума в размер на 2 000 лв.,
която сума е декларирана от жалбоподателя в представена в хода на извършената
му ПУФО декларация. Според настоящия състав неоснователно жалбоподателят
настоява, че е разполагал с различни от приетите от приходните органи
наличности към началото и края на всеки един от ревизираните периоди. За
наличните си парични средства в брой жалбоподателят е представил декларации,
които в различните производства и времеви интервали са различни. Така в
представената в хода на ревизионното производство декларация /л.227 – гръб,
папка 3/ жалбоподателят е декларирал като налични парични средства в брой
следните суми: за 2011г. – към 01.01. – 120 000 лв. и към 31.12. –
125 000 лв.; за 2012г. - към 01.01. – 125 000 лв. и към 31.12. – 270 000
лв.; за 2013г. - към 01.01. – 270 000 лв. и към 31.12. – 390 000 лв.;
за 2014г. - към 01.01. – 390 000 лв. и към 31.12. – 430 000 лв.; за
2015г. - към 01.01. – 430 000 лв. и към 31.12. – 520 000 лв. и за
2016г. - към 01.01. – 520 000 лв. и към 31.12. – 525 000 лв.
Същевременно в хода на извършена на жалбоподателя ПУФО, документирана с
Протокол № П-04001516050393- 073-001/08.06.2017 г., жалбоподателят е представил
декларация, съгласно която като налични средства в началото и края на всяка
една година от 2011 г. до 2015 г. вкл. е посочил сума в размер на 2000 лв.
(документи с вх. № 1/14.03.2017 г.). Впоследствие с допълнително представени
документи в хода на същата тази проверка, с вх. № 8915/02.06.2017 г. на ТД на
НАП Велико Търново, офис Плевен, жалбоподателят е представил втора декларация,
в която е посочил нови размери на притежаваните средства в брой, идентични с
тези представени и в ревизионното производство, както и множество заверени
копия на форми за изплатени суми от игрите „Еврофутбол", „Еврофутбол
Спортмакс" и „Еврошанс" за периода от 02.01.2012 г. до 29.03.2016 г.,
документи относно получени дарения и заеми в периода от 2005 до 2009 г. и
справка за получени суми по договори за изкупуване на тютюн реколта 2003г. и
2004г. Промяната в твърденията на жалбоподателя относно размера и произхода на
наличните му в началото и в края на всеки един от ревизираните периоди парични
средства в брой на различните етапи от производството, сами по себе си
разколебават претенцията му за различни от приетите наличности на парични
средства в брой и демонстрират липса на убедителност и достоверност, както и
оставят впечатление, че просто се поддържа защитна теза. Още повече, че в
случая претендираните като налични парични средства са в значителни размери,
поради което е необяснимо как е възможно същите да бъдат пропуснати като
декларирани в първоначално представената декларация.
В тази връзка спорна по делото е претенцията на
жалбоподателя, че наличностите на парични средства са от изплатени печалби от
хазартни игри, от получени дарения и заеми в периода от 2005г. до 2009г., както
и от получени суми по договори за изкупуване на тютюн реколта 2003г. и 2004г.
На първо място по отношение на претенцията на
жалбоподателя, че част от наличните парични средства са от изплатени печалби от
хазартни игри - „Еврофутбол”, съдът намира същата за неоснователна. В хода на
ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001517004321-040-001/04.07.2017г., от
жалбоподателя са представени документи - „форми за изплащане“ за изплатени по касов път печалби от игрите
„Еврофутбол", „Еврофутбол Спортмакс" и „Еврошанс“, в които не е
посочено име на печелившия. Съобразно събраната при извършената насрещна
проверка на „МГС ИМПЕРА" ЕООД (букмейкърски пункт) информация, описана
по-горе, дружеството има сключен договор за възлагане на букмейкърска дейност с
„Еврофутбол“ ООД. Посочено е обаче, че залозите на играчите не са поименни, а
анонимни и същите нямат задължение да се легитимират при попълване на фиш или
залог. От друга
страна, от представеното в хода на настоящото производство писмо изх. №
235/29.11.2017г. от „Еврофутбол“ ООД /л.77 от делото/ става ясно, че съгласно
утвърдените от Държавната комисия по хазарта към МФ „Задължителни игрални
условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху
резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирана от
„Еврофутбол“ печалбите на участниците до 2 000 лв. се изплащат по касов
път във всеки букмейкърски пункт или в централния офис на „Еврофутбол“, срещу
представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, а над 2 000
лв. – от обслужващата дейността на „Еврофутбол“ ООД банка - „Юробанк и Еф Джи
България“ АД срещу представяне от лицето на „Искова форма”, която може да се разпечата
от всеки букмейкърски пункт срещу представяне от лицето на „квитанция за
потвърждение на залог“. Доколкото в случая всички описани от жалбоподателя
печалби са под 2 000 лв., то евентуалното изплащане може да е станало по посочения начин. Само тези твърдения обаче
не са достатъчни да се приеме, че именно Ц. е получател на описаните във
фишовете печалби. Това е така, тъй като цитираната „форма изплащане“ е документ
на приносител и има информационен характер за размера на изплатената сума, но не
идентифицира приносителя. Същите не са доказателство на кого са изплатени
сумите, тъй като не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято полза са
изплатени сумите, съобразно изискванията на чл.77, ал.4 от Закона за хазарта,
вр. чл.7 ал.1 т.3 от ЗСч /отм./. Не са ангажирани и доказателства, че именно Ц.Ц.
е участник в тези игри, както и такива за извършени от него залагания в
„Еврофутбол“ ООД, от които да се установи каква е реалната сума на направените
залози и изплатените суми, за да се констатира дали от всяко залагане е
печелена сума. В случая жалбоподателят твърди наличието на печалби, получени от
участие в хазартни игри, което би удостоверило фактически състав, който
обуславя изгодни за него правни последици – установен източник на приходи, поради
което той носи тежестта да докаже правопораждащия факт – съществуването и
конкретния размер на печалбите, както и тяхното получаване. Тази
доказателствена тежест не е изпълнена от жалбоподателя в хода на настоящото
производство. Предвид това, съдът намира, че така представените форми за
изплащане са негодни да докажат получени суми от жалбоподателя.
Като допълнителен аргумент следва да
се отбележи също, че в представените от лицето документи са налице несъответствия
(подробно посочени на стр.9 и стр.10 от РД). Всички форми на изплащане са издадени от букмейкърски пункт в гр. София,
същевременно през периода м.01.2011 г. до м.02.2014 г. и от м.08.2014 г. до
м.01.2015 г. жалбоподателят е с месторабота гр. Плевен. Съответно се
установява, че в близък времеви интервал на времето, което е посочено в редица
форми на изплащане, жалбоподателят е теглил пари на банкомат или е нареждал
парични средства в банка в гр. Плевен, а по отношение на форми изплащане от
12.10.2015 г., 13.10.2015 г. и 14.10.2015 г. - жалбоподателят е бил извън
границите на страната, в служебна командировка в гр. Анкара, Турция.
Съдът намира за неоснователна и претенцията на жалбоподателя, че част от
наличните парични средства са от получени
дарения и заеми в периода от 2005г. до 2009г. За обосноваване на това си
твърдение от жалбоподателя в хода на ревизионното производство са представени
договор за заем от 18.12.2007г., договор за заем от 08.05.2007г., договор за
заем от 25.07.2008г., договор за заем от 15.02.2008г., договор за заем от 10.04.2009г.,
договор за дарение от 24.09.2005г. и разписка за получена сума от същата дата,
договор за дарение от 15.05.2009г. и разписка за получена сума и договор за
заем от 29.12.2011г. В хода на настоящото производство от страна на ПП на
ответника беше оспорена автентичността на подписите и верността на съдържанието
на тези документи, като макар СГЕ да
потвърди, че подписите, положени в същите са на лицата, които са посочени, то
същите не доказват реално получаване на суми в заем и като дарение от
жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че договорите за заем и
договорите за дарение представляват частни писмени документи, които не
обвързват съда с материална доказателствена сила, а само страните чието
изявление обективира. Поради това тяхната действителност следва да се преценява
с оглед всички събрани по делото доказателства. В случая освен представените
договори, които са напълно идентични и бланкетни (макар да се установи, че са
подписани от лицата, посочени в тях), не са представени никакви други доказателства,
установяващи реда и начина на предоставяне на сумите по тях, възможността на
лицата да предоставят в заем или като дарение посочените суми и съответно
произхода на тези средства, както и налице
ли е връщане на посочените суми (по договорите за заем) към момента на
представяне на тези документи. Предвид липсата на доказателства за получаване
на посочените суми и за начина на тяхното съхранение при Ц., то твърденията на
жалбоподателя, че е разполагал с посочените суми са недоказани.
Що се отнася до претендираното от
жалбоподателя получаване на парични средства от предаден тютюн реколта 2003г. и
2004г., съдът намира, че в случая действително са налице доказателства за
получаване на въпросните суми. Тези
парични суми обаче са били придобити в период от време, значително предхождащ
процесната 2011г. (началото на ревизирания период). За да се направи извод, че
тези суми са били спестени и са били налични в патримониума на жалбоподателя
към ревизирания период от време, следваше да се ангажират доказателства за
това, че жалбоподателят е разполагал с други и то достатъчно парични доходи,
които са покривали разходите му в периода от 2003/2004г. до 2011г. Нито в хода
на ревизионното, нито пък в хода на съдебното производство се направиха
твърдения в тази насока и съответно не се ангажираха доказателства, които да
послужат като основание не само за категоричен извод в тази насока, но дори и
като индиция за наличието на някакви спестени парични средства от Ц.. Ето защо,
при липсата на каквито и да е данни в тази насока, ревизиращите органи,
правилно не са приели претендираните от жалбоподателя парични суми като налични
в началото на ревизирания период от време.
Предвид така изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че твърдяният от жалбоподателя положителен факт за
получаване на суми от печалби от „Еврофутбол“ и от предоставени заеми и дарения,
както и наличие на спестени суми от предаден тютюн не се установява от
събраните доказателства. Предвид това правилно органите по приходите са приели,
че същите не следва да участват в баланса на разполагаемите парични средства на
жалбоподателя, поради което са приели, че същият е разполагал с налични парични
средства в брой в размер на 2 000 лв. към началото и края на всеки от
ревизираните периоди, които междувпрочем самият той е декларирал първоначално
при извършената му ПУФО.
На следващо място жалбоподателят възразява и относно включените
при съпоставката „комунални разходи по фактури от доставчици“, като изразява
становище, че наред с „разходите за издръжка и живот“ са начислени и значителни
„комунални разходи по фактури от доставчици“, като по този начин е извършено
двойно начисляване и облагане на жизнените разходи на лицето. Тези възражения
съдът намира за неоснователни, доколкото, както е посочено по-горе в решението,
в „разходите за издръжка и
живот" са включени разходите за храна, напитки, тютюневи изделия, облекло,
обувки и др., а в „комуналните разходи по фактури от доставчици" са включени разходи за потребени от
лицето комуникационни и комунални услуги, в т.ч. за електроенергия и отопление,
телефон, вода, както и заплатени суми по банков път чрез ПОС терминал към трети
лица. Предвид това при ревизията правилно са взети като отделни видове разходи
от една страна декларираните разходи за издръжка и живот и от друга -
документално установените други разходи, извършени от Ц.Ц.. Същевременно от
анализа на направената съпоставка и събраните доказателства се установява, че
като комунални разходи са установени единствено направени разходи за
телекомуникационни услуги от Ц.Ц., по данни от БТК" ЕАД (ВИВАКОМ).
Останалите разходи отнесени към тази група, представляват установени заплатени
суми към трети лица по
банков път чрез ПОС терминал по банковите сметки на жалбоподателя в „ДСК"
ЕАД и „ЦКБ" АД, като например: „покупка чрез ПОС при търговец Плевен
Хускварна" на 12.06.2012 г. в размер на 1486,00 лв., покупка чрез ПОС при
търговец Плевен Технополис" на 15.02.2012 г. в размер на 249,00 лв., на
11.11.2013 г. -999,00 лв., покупка чрез ПОС при търговец Плевен „АСПИД"
(магазин за ВиК и отоплителни инсталации) на 23.03.2012 г. в размер на 183,60
лв., на 29.05.2013 г. - 648,14 лв., на 09.09.2013 г. - 1418,65 лв., покупка
чрез ПОС при търговец „Луковит дипломат" на 06.09.2013 г. - 763,56 лв.,
покупка чрез ПОС при търговец „София Плесио Компютърс" на 30.03.2015 г. -
1968,00 лв. и още редица покупки към „Практикер", „Баумакс", „Метро
Кеш енд Кери", „ОМВ". „Лукойл" и др. Действително тези разходи
неправилно са включени към групата на разходите за комунални услуги, тъй като
същите представляват заплатени по банков път суми към трети лица. Това
обстоятелство обаче не води до промяна в резултата на извършената съпоставка за
процесните периоди. Плащането от банкови сметки на парични средства към трети
лица, независимо от начина на плащане и независимо от основанието за плащане,
представлява разход за
ревизираното лице, поради което платените суми правилно са включени при
извършване на съпоставката.
В случая не е налице и
твърдяното от жалбоподателя дублиране на разходите за живот, доколкото няма
данни чрез плащанията по банков път да са закупувани стоки и услуги, които
попадат в кръга на разходите за живот, а доказателства в тази връзка не са
представени от жалбоподателя. Следва да се има предвид, че и в обратния случай
- на закупени стоки на името на трето лице (фактури по които получателят е
друго лице, а не жалбоподателят), същите биха представлявали направени разходи
в полза на трети лица, в който случай също не би било налице дублиране с
разходите за живот на жалбоподателя. Предвид изложеното, възраженията на
жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Не са спорни като основание и размер останалите доходи
и разходи на Ц.Ц., възприети от ревизията, а други доходи и разходи не се сочат и не се доказват
в хода на съдебното производство, поради което съдът възприема установените
такива с РА.
Неправилно жалбоподателят счита, че установеното за
2011 г. и 2014 г. превишение на доходите над разходите е следвало да се пренесе
като налични парични средства в брой към 01.01.2012 г. и съответно към
01.01.2015 г. Следва да се има предвид, че резултатът от извършената съпоставка
показва дали е налице съответствие между приходи/доходи и източници на средства
и финансирания на лицето и неговото имуществено състояние, както и направените
от него разходи на годишна
база, независимо от това дали същите са в брой или по банков
път. Ако нарастването на имущественото състояние и извършените от лицето
документално доказани разходи са в по-малък размер от установените
приходи/доходи, то не е налице несъответствие. Положителната разлика от
съпоставката обаче в този случай не представлява парични средства в брой и не
се пренася автоматично като налична сума в брой в началото на следващия период,
защото в тази съпоставка не се включва само движение на парични средства в
брой, а и безкасовото такова. Предвид това в хода на ревизията от лицето е
изискано да декларира наличните у него суми в брой в началото и в края на всеки
ревизиран период, като обоснове техния размер и източник. В конкретния случай в
хода на ревизията, след съвкупен анализ на всички събрани доказателства,
органите по приходите са приели декларираните от Ц.Ц. наличности на парични
суми в брой в размер на 2000 лв. въз основа на първоначално предоставена
декларация от лицето при извършеното му контролно производство, документирано с
Протокол №П-04001516050393-073-001/08.06.2017г. В тази връзка съдът намира, че
в случая не следва да се кредитира и приетата СИЕ, доколкото същата е изготвена
при прилагане на некоректен и изначално неправилен подход на изчисляване и
съпоставка на приходи и разходи. Не следва да бъде споделен използвания от ***метод,
при който се пренася положителната разлика от съпоставката в началното салдо на
следващата календарна година, тъй като, както вече беше посочено, тази
положителна разлика не е само парични средства в брой, а и безкасовите такива.
При така изложеното, съдът намира, че в случая
правилно ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като от събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че доходите на жалбоподателя не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
тъй като обективно не покриват придобитите му имуществени права (натрупани
парични средства за периода, предоставените в заем средства, придобити
поземлени имоти и др.) и разходите, направени през този период, при което е
налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
Законосъобразно при това за определяне на облагаемия
доход е приложена презумпцията на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, според която в
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежащ на облагане с данъци
доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1,
т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства.
Не се споделят доводите на жалбоподателя,
че не са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на
чл.122 от ДОПК, тъй като установените в хода на ревизионното производство
превишенията не са явни и съществени. В тази връзка, съдът намира за нужно да
отбележи, че в приложимите
законови разпоредби на ЗДДФЛ и ДОПК няма дефинирани конкретни стойности на
установените превишения, надхвърлянето на които размери безспорно би
квалифицирало същите като „явни и съществени". Особения ред за облагане,
предвиден в чл.122 от ДОПК, е приложим във всеки случай, когато данъчната
основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. В
правомощията на органа по приходите е да прецени, въз основа на обоснован
анализ на събраните доказателства, че прилагането на специалния ред за
извършване на ревизията би бил по ефективен, какъвто именно е настоящия случай.
Преминаването към ревизия по особения ред е свързано с разписана в закона
процедура по уведомяване, която в случая, както беше посочено по-горе в
решението, е спазена от ревизиращите органи, като по този начин са гарантирани
правата на лицето.
Предвид изложеното, РА се явява обоснован и
законосъобразен, а жалбата се явява недоказана и неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискано в
последното съдебно заседание, в размер на
368,50 лв. съгласно защитения материален
интерес.
Воден от горното, на основание чл. 160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161,
ал.1, изреч. трето от ДОПК, XI-ти административен състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.Ц. *** против Ревизионен
акт (РА) № Р-04001517004321-091-001/19.01.2018 година, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 85/13.04.2018 година на Директор
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при
ЦУ на НАП, в която за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. са определени допълнително за
внасяне задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 1474,79 лв. и лихви в размер на 503,80 лв.
ОСЪЖДА Ц.Х.Ц. *** да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 368,50 лева (триста шестдесет и осем лева и петдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен
съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: