РЕШЕНИЕ
гр. София, ……….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Клаоянова,
като разгледа докладваното от младши съдия Биляна Коева гр. дело № 4115 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 514344/23.10.2018
г., постановено по гр. дело № 39034/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав,
частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД кумулативно обективно пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д.Б.Д. и Т.Б.Д.,
като е са осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество, всеки един от
тях следните суми: по 485,53 лв., неплатена главница за топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. *******, аб.
№ 253978, за период от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., включително вземания по
обща фактура № **********/31.07.2015 г., изравнения № **********/31.08.2015 г.;
№*********/31.08.2015 г.; №*********/31.08.2018 г.; и обща фактура
№**********/31.07.2016 г.; заедно със законната лихва от 15.06.2017 г. до
плащането, обезщетение за забава от 61,41 лв. за период от 08.08.2014 г. до 28.04.2017 г., сумата от 15,58 лв. дялово
разпределение по фактури от м. 05.2015, 06.2015 г., 07.2015 г., 08.2015 г.,
09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015 г. 12.2015 г., 01.2016 г., 02.2016 г., 03.2016
г., 04.2016 г., законната лихва от 15.06.2017 г. до плащането и обезщетение за
забава от 2,55 лв. за период от 08.08.2014 г. до
28.04.2017 г. и сторените по делото разноски от 397,25 лв. С решението са отхвърлени исковете
за двамата ответници, както следва: за сумата 3,06 лв. вземане по фактура
**********/30.06.2014 г. за ялово разпределение и за обезщетение за забава за
вземането по фактура за период от 08.8.2014 г. до 28.04.2017 г. на обща
стойност 0,85 лв. поради изтекла давност.
Решението в отхвърлителната му част като необжалвано от ищеца е влязло
в сила.
Срещу така постановеното
решение е предявена въззивна жалба от ответника Т. Б.Д., чрез особения й
представител адв. А.К., която обжалва решението на
СРС в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове, с твърдения за
неправилност на решението на СРС. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал
договора между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД, като наличие на договорни
отношения между ответницата и ищцвото дружество. Излагат
се съображения, че съгласно нормите на ГПК, в тежест на ищеца е да докаже по безспорен
начин договорното правоотношение, но видно от представените по делото документи Заявление и Декларация от 20.04.2005 г.,
потребител и титуляр на партидата на процесния имот, след смъртта на наследодателката е другият ответник. Искането към съда е да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба и от другия ответник – Д.Б.Д., чрез особения му представител адв. А.И. , който обжалва решението в частта с която са
уважени предявените срещу него искове. Излагат се съображения за необоснованост
на решението. Съдът неправилно е приел, че от страна на ответника не е оспорено
качеството потребител. Поддържа, че вземането обхващащо периода до 14.06.2014
г. било погасено по давност. Излага доводи, че липсва доставена топлинна
енергия точно определена по количество и качество., не е посочен технологичен
разход на топлинна енергия в абонатната станция. Искането към съда е да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивните жалби от страна на въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС, 125 състав
е бил сезиран с кумулативно обективно
пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия
/чл.
150, ал. 1 и ал.
3 от ЗЕ/. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
При спор кой е собственикът
на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не може да се
позовава на индиции – напр. на подписани от ответника списъци и прочие
изявления преди или по време на процесния период.
С оглед на наведеното в отговора
на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение на ответниците,
че не са собственици на процесния имот, т. е. че не са страна по твърдяното
облигационно правоотношение, ищецът следва да установи, че между страните в
настоящото съдебно производство е възникнало действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия.
В
разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК, е ангажирало следните доказателства в тази връзка: Договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от който е
видно, че Д.П.Т.(майка на ответниците) е придобила
правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Представено е удостоверение за наследници на последната, от което е видно, че наследодателката е починала и оставила за наследници двамата
ответници. По делото е представено Заявление – декларация от 20.04.2005 г. до
ищцовото дружество, от което е видно, че ответникът Д.Б.Д. е пожелал да му бъде
открита партида, като е посочил, че домакинството му се състои от 1 човек.
Съгласно
т. 1 на Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя. Настоящият съдебен състав намира, че на по
силно основание, когато съсобственик е подал молба-декларация, следва да намери
разрешение приетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че облигационната
връзка възниква между подалото молбата-декларация лице и топлоснабдителното
дружество с откриването на партидата на първия. Това е така, защото както е
прието в посоченото тълкувателно решение, противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. Съдът не намира основание за ограничаване
правото на съсобственик свободно да договаря с топлопреносното
предприятие чрез изявление за откриване на индивидуална партида на негово име.
При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и съсобственик, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, именно
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди, който в случая е ответникът Д.Б.Д..
Съобразно
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че се явява основателна жалбата
на Т.Б.Д. и същата няма качеството потребител на топлинна енергия, поради
което, предявените срещу нея искове се явяват неоснователни.
По
въззивната жалба на ответника Д.Б.Д., съдът намира следното:
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
По
подробно изложените по-горе съображения, съдът приема, че именно ответникът Д.
има качеството потребител на топлинна енергия с оглед подаденото от него
заявление за откриване на индивидуална партида за топлоснабдения
имот.
Съдът,
обаче намира, че от страна на ищеца не е проведено доказване по отношение на
останалите материални предпоставки за уважаване на предявените искове.
Действително
с исковата молба, ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на потребеното
количество топлинна енергия и съответно забавата на длъжника. С определението
си по чл. 140 ГПК съдът е отложил произнасянето по посочените доказателствени искания, а в последствие липсва допускане
на експертизи, исканията са намерени за ненеобходими.
Настоящият
съдебен състав намира, че с отговора на исковата молба на ответника Д. е налице
изрично оспорване на използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането, поради което са били налице предпоставките за допускане на поисканите
от ищеца експертизи. Независимо от това, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение
№ 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, Въззивният съд
е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда
/експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост
на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение,
или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Съобразно изложеното и предвид
възможността на въззиваемия във връзка с оплакванията
в същата да направи отново доказателственото си
искане за допускане на СТЕ и СсЧе за да осъществи тежестта
си на доказване на съответните материални предпоставки, която възможност му е изрично предоставена от
чл. 266, ал. 3 ГПК , съдът намира, че въззиваемият –
ищец не е проявил процесуална активност за доказване на претенцията си, а при
липса на императивна материално правна норма, която съдът следва да приложи
служебно, настоящата инстанция не е имала задължението да следи за интересите
на въззиваемото дуржество –
ищец и да назначи исканите в първоинстанционното производство експертизи без да
е налице такова искане в отговора на въззивната жалба.
Съобразно
изложеното, съдът намира, че макар да е установено по делото, че межу ответникът Д.Б.Д. и „Т.С.“ ЕАД е налице облигационно
правоотношение, от страна на ищцовото дружество не са доказани останалите
материални предпоставки за уважаване на исковете, а именно реалното използване
от ответника на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането. Следва
да се отбележи, че при липса на доказателства за реално потребена топлинна
енергия в процесния имот, не може да бъде приложено и правилото на чл. 162 ГПК,
доколкото реалното потребление е елемент от основанието на иска, а не на неговия
размер.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 514344/23.10.2018 г., постановено по гр.
дело № 39034/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
кумулативно обективно пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу Д.Б.Д. и Т.Б.Д., като са осъдени ответниците да заплатят на
ищцовото дружество, всеки един от тях
следните суми: по 485,53 лв., неплатена главница за топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. *******, аб.
№ 253978, за период от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., включително вземания по
обща фактура № **********/31.07.2015 г., изравнения № **********/31.08.2015 г.;
№*********/31.08.2015 г.; №*********/31.08.2018 г.; и обща фактура
№**********/31.07.2016 г.; заедно със законната лихва от 15.06.2017 г. до
плащането, обезщетение за забава от 61,41 лв. за период от 08.08.2014 г. до 28.04.2017 г., сумата от 15,58 лв. дялово
разпределение по фактури от м. 05.2015, 06.2015 г., 07.2015 г., 08.2015 г.,
09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015 г. 12.2015 г., 01.2016 г., 02.2016 г., 03.2016
г., 04.2016 г., законната лихва от 15.06.2017 г. до плащането и обезщетение за
забава от 2,55 лв. за период от 08.08.2014 г. до
28.04.2017 г. и сторените по делото разноски от 397,25 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******
срещу Д.Б.Д., ЕГН ********** и Т.Б.Д.,
ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, всеки един от тях следните суми: по 485,53 лв., неплатена главница за
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. *******, аб. № 253978, за период от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г.,
включително вземания по обща фактура № **********/31.07.2015 г., изравнения №
**********/31.08.2015 г.; №*********/31.08.2015 г.; №*********/31.08.2018 г.; и
обща фактура №**********/31.07.2016 г.; заедно със законната лихва от
15.06.2017 г. до плащането, обезщетение за забава от 61,41 лв. за период от 08.08.2014 г. до 28.04.2017 г., сумата от 15,58 лв. дялово
разпределение по фактури от м. 05.2015, 06.2015 г., 07.2015 г., 08.2015 г.,
09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015 г. 12.2015 г., 01.2016 г., 02.2016 г., 03.2016
г., 04.2016 г., законната лихва от 15.06.2017 г. до плащането и обезщетение за
забава от 2,55 лв. за период от 08.08.2014 г. до
28.04.2017 г..
Решението в отхвърлителната си част, като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.