Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2304 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 60б, ал. 1 от Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/.
Ищците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 29.06.2011 г., между „К.т.б.“ АД и ответника „К.ф.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, който е изменен и допълнен с подписани между същите страни 5 анекса. По силата на тази сделка на ответното дружество е предоставен кредит срещу поемане от него на насрещно задължение да върне получените парични средства. Към 16.01.2015 г. изискуемите и непогасени задължения на кредитополучателя по този договор възлизат на сума в общ размер от 11 478 579, 79 евро. Ищците твърдят, че „К.ф.“ ЕООД не е погасил този свои задължения нито на падежа, нито след това, поради което банката е предприела действия по предявяване на вземанията си в производството по несъстоятелност, което е образувано по отношение на дружеството-длъжник, като те са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.ф.“ ЕООД в пълния им размер.
На 17.06.2013 г. „К.ф.“ ЕООД, в качеството му на заемодател, сключил с дружеството „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД, в качеството му на заемател, договор за заем, с който заемодателят предоставил на заемателя сума в размер на 18 267 685 лв., която представлява част от сумата, получена от ответното дружество по силата на описания договор за кредит, сключен с „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Заемателят е изпълнил част от възникналото по тази сделка задължение за връщане на предоставената в заем парична сума, като непогасената част от него възлиза на 1 080 673, 03 лв. В тежест на заемателя по сключения договор е възникнало и задължение за заплащане на възнаградителна лихва, която за периода от 17.06.2013 г. до 06.10.2014 г. възлиза на сумата от 1 262 900, 88 лв.
На 06.10.2014 г. между „К.ф.“ ЕООД- в несъстоятелност и „П.к.“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземане, с който К.ф.“ ЕООД- в несъстоятелност е прехвърлило на „П.к.“ ЕООД изискуемите си вземания към „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД, възникнали по договора за заем от 17.06.2013 г., за получаване на главница в размер на 1 084 981, 29 лв. и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 1 262 736, 52 лв. По силата на този договор цесионерът е поел задължение да заплати на цедента покупна цена за прехвърленото вземане, която е в размер на 55 % от всички суми, които цесионерът ще получи по прехвърлените вземания в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника или в резултат на принудително изпълнение. Ищците твърдят, че вземанията, които са предмет на договора за цесия са с произход от банката, като по тази прехвърлителна сделка в патримониума на цедента не е постъпила уговорената цена в разумен срок след нейното сключване. С оглед на това ищците считат, че в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е възникнало регламентираното в чл.60б, ал. 1 ЗБН потестативно право и искат от съда да обяви за относително недействителен по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността на банката на договора за прехвърляне на вземания, сключен на 06.10.2014 г., между „К.ф.“ ЕООД- в несъстоятелност и „П.к.“ ЕООД. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „К.ф.“ ЕООД- в несъстоятелност, твърди, че предявеният иск е неоснователен и моли съдът да го отхвърли.
Ответникът – „П.к.“ ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди, че той е недопустим. Посочва, че по силата на сключения договор за цесия е придобил вземане, което съществува към момента само в резултат на положените от него усилия то да не се погаси, които се изразяват в това, че той е предприел действия да предяви това вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД. Заявява, че покупната цена на вземането е уговорена при съобразяване на разноските, които се е очаквало, че трябва да бъдат направени за неговото събиране. Счита, че ако е добросъвестно лице и ако бъде лишено от законно придобито право, то това би противоречало на Конституцията и на норми на международните договори, по които Република България е страна. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на изложените
в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум
се налага изводът, че предмет на настоящото производство е предявен иск, с
който се упражнява уреденото с нормата на чл. 60б ЗБН право. Това право по своя
характер е преобразуващо, тъй като при неговото упражняване се стига до промяна
в съществуващите отношения между банката, по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността. То се
състои в правото на определена категория лица да поискат от съда при
осъществяване на определени предпоставки да обяви за относително недействителна
по отношение на тях на всяка една сделка, при която вземане с произход от
банката е прехвърлено на трето лице. В чл. 60б, ал. 1 ЗБН е посочено, че при
упражняването на това право сключените сделки се обявяват за относително
недействителни по отношение на самата банка, както и на кредиторите на
несъстоятелността на банката, с оглед на което трябва да се приеме, че то
възниква в полза на точно тези лица, по отношение на които е предвидено да има действие
недействителността, която ще бъде обявена от съда – на банката, по отношение на
която е открито производство по несъстоятелност, както и на всички кредитори на
несъстоятелността. Доколкото в Тълкувателно решение № 1 от
20.12.2019 г., постановено по
тълк.д. № 1/2019 г.
по описа на ОСТК на ВКС е прието, че със ЗБН законодателят урежда
несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на
несъстоятелността, то съдът счита, че от правно значение в случая е единствено
това, че уреденото в чл. 60б, ал. 1 ЗБН право възниква в полза на кредиторите
на несъстоятелносттта на банката, но не и на самата
банка, която след откриване на производство по несъстоятелност вече няма
значението на правен субект, който пълноценно може да участва в гражданския
оборот.
В чл. 60б, ал. 3 ЗБН е регламентирано правото на лица, различни от носителите на преобразуващото материално право, да го упражнят пред съда чрез предявяване на конститутивен иск, като е посочено, че това са синдикът, временният синдик и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, които имат качеството на процесуални субститутиенти в гражданския процес, образуван за разглеждане на този иск.
Искът по чл. 60б ЗБН, за разглеждане на който е образувано настоящото дело, е предявен от А.Д. и К.М., които се установява, че имат качеството на синдици на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н//, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, и следователно са процесуалноправно легитимирани да сезират съда. Ето защо предявеният конститутивен иск е допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
На първо място трябва да се посочи, че нормата на чл. 60б ЗБН, която урежда възникването на потестативното право, което се упражнява в настоящия процес, е приета с изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., в сила от 17.03.2018 г., което като момент е след датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД, както и след датата, на която се твърди да е сключена сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо банката и кредиторите на несъстоятелността на банката. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения.
Нормата на чл. 60б ЗБН, с която в закона се регламентира съществуването на потестативното право да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на банката и на всички кредитори на несъстоятелността на сделки, с които едно вземане с произход от банката се прехвърля на трето лице, е материалноправна. Принципът е, че една материалноправна норма действа занапред във времето и е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила. За да действа новият материален закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят да му придаде обратна сила с изрична разпоредба на закона.
За да се извърши преценка за това дали нормата на чл. 60б ЗБН е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори и на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителна на извършената сделка за прехвърляне на вземания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на сключена сделка, която има за
предмет имущество с произход от банката, има за цел да бъде осъществено
удовлетворяване на всички кредитори на банката, като бъде попълнена масата на
несъстоятелността. Това се постига като бъде допуснато ревизиране на извършени
от банката действия и сделки, както и на сделки, имащи за предмет имущество с
произход банката, които са извършени от трети лица, които действия и сделки се
приема, че имат увреждащ характер по отношение на интересите на всички кредитори,
тъй като водят до намаляване на чистата стойност на имуществото на банката, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност или до влошаване на неговата
структура. С оглед на посочената цел, която се постига чрез потестативното
право по чл. 60б ЗБН, трябва да се приеме, че то възниква и съществува само
тогава, когато е налице открито производство по несъстоятелност по отношение на
една банка, като то не съществува за нито един правен субект преди този момент,
тъй като преди откриване на производство по несъстоятелност не може да се
говори изобщо за увреждане на масата на несъстоятелността и оттам за увреждане
на интересите на всички кредитори на дадена банка, а не на конкретен правен
субект. Преди откриване на производство по несъстоятелност на банката за всеки
отделен неин кредитор, който е увреден от сключване на определена сделка или
действие, съществува единствено преобразуващото право, регламентирано в общия закон
– в чл. 135 ЗЗД, но не и което и да е от специалните преобразуващи права,
регламентирани в ЗБН, включително и това по чл. 60б ЗБН, което възниква при
съвсем различни предпоставки и чийто предмет, за разлика от този на правото по
чл. 135 ЗЗД, са сделки, които не са извършени от самия длъжник, а от трето
лице. Тази специфика на правото по чл. 60б ЗБН прави допустимо неговото
възникване само при наличие на открито производство по несъстоятелност по
отношение на една банка, но не и извън него, защото само тогава и за да се
защитят интересите на голям кръг правни субекти, каквито са всички кредитори на
една банка, е оправдано да се ревизира една сделка, която не е извършена от
банката, а от трето спрямо нея лице. Ето защо съдът счита, че потестативно право по чл. 60б ЗБН възниква тогава, когато
по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този
момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по
отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д.
№ 7549/2014 г. по описа на Софийски
градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на
кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални
преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 60б ЗБН.
Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата
материалноправна норма, с която е регламентирано
възникването на този вид права.
Към 22.04.2015 г. разпоредбата на чл. 60б ЗБН не е била действащо право. С § 7 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ обаче се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми, които са създадени с този закон, една от които е и тази на чл. 60б ЗБН, като е посочено, че те ще се прилагат и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, т.е за заварените от този закон висящи производства по несъстоятелност. Възражението на ответника „П.к.“ ЕООД, че нормата на § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗБН противоречи на Конституцията на Република България и на разпоредбите на правото на Европейския съюз, е неоснователно. В Конституцията на Република България не се съдържа забрана за придаване на обратно действие на новия граждански закон към заварени факти и правоотношения, което означава, че § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗБН не й противоречи. В този смисъл е произнасянето на Конституционния съд в Решение № 4 от 11.03.2014 г., постановено по конст.д. № 12/ 2013 г. Следователно разпоредбата на § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗБН трябва да бъде приложена от настоящия съдебен състав.
Производството по несъстоятелност, което е открито на 22.04.2015 г. по отношение на „КТБ“ АД /н/, към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗБН /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ все още не е приключило, поради което то има характер на заварено от този закон висящо производство по несъстоятелност и разпоредбата на чл. 60б ЗБН е приложима към него. Следователно тази норма е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, което е предявено пред съда от синдиците, притежаващи процесуалното право да сторят това съгласно чл. 60б, ал. 3 ЗБН.
В чл. 60б, ал. 1 ЗБН е предвидено, че недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество - парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 60б, ал. 1 ЗБН се установява, че първият елемент от фактическия състав, който трябва да е осъществен, за да се приеме, че предвиденото в тази норма преобразуващо право е възникнало е наличието на сключен договор за прехвърляне на вземане от патримониума на едно лице /цедент/ в този на друго лице /цесионер/.
Както беше посочено, целта, с оглед на която в ЗБН е предвидено възникването в полза на кредиторите на несъстоятелността на една банка на специалното потестативно право по чл. 60б ЗБН, е да се постигне попълване на масата на несъстоятелността и оттам по-пълно удовлетворяване на кредиторите чрез обявяване за относително недействителни спрямо тях на определен вид сделки, които са противоправни, тъй като с тях се увреждат техните интереси. Увреждане ще е налице тогава, когато в резултат от сключването на тази сделка се намалява или затруднява възможността на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, да се удовлетворят от нейното имущество. В случая вида на сделката, която се атакува при упражняване на правото по чл. 60б ЗБН, е такава, при която титулярът на едно вземане се разпорежда с него в полза на трето лице. В закона не е поставено условие за това какво качество трябва да има правният субект, който се е разпоредил със свое вземане, за да се приеме, че сделката, с която той е направил това може да се обяви за относително недействителна, а е посочено единствено, че вземането, което се прехвърля трябва да е с произход от банката. Въпреки това при съобразяване на последиците, които се цели да се постигнат при упражняване на това преобразуващо право, трябва да се приеме, че за да бъде уважен предявеният иск по чл. 60б ЗБН, трябва да се установи, че лицето, което се е разпоредило със свое вземане, което има произход от банката, има качеството на длъжник на несъстоятелната банка. Това е така, тъй като само в тази хипотеза при уважаване на посочения конститутивен иск би се стигнало до попълване на масата на несъстоятелността на банката, защото по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на самата банка ще се счита, че вземането, което е предмет на разпоредителната сделка не е напускало патримониума на длъжника на банката, който е неговия първоначален титуляр и като част от неговото общо имущество това вземане би могло да послужи за събиране на вземането на банката към длъжника по принудителен ред и за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Това не може да се постигне ако правният субект, който се е разпоредил с прехвърленото вземане, не е длъжник на несъстоятелната банка, защото тогава обявяването на сделката за относително недействителна не би могло по никакъв начина да повлияе на възможността за удовлетворяване на кредиторите на банката, която като няма вземане към това лице, не би могла и да се удовлетвори от неговото имущество и следователно няма как да се попълни масата на несъстоятелността. От изложеното следва, че въпреки че не е посочено изрично в закона, вторият елемент от фактическия състав, който трябва да е налице, за да се приеме, че предвиденото в чл. 60б ЗБН преобразуващо право е възникнало, е цедентът по сключения договор за цесия да има качеството на длъжник на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност.
Третият елемент, при наличието на който предявеното в процеса право възниква, е вземането, което е предмет на договора за прехвърляне, да е с „произход от банката“ съгласно легално определение на това понятие, дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН.
Четвъртият елемент от фактическия състав, който трябва да е осъществен, за да се приеме, че правото по чл. 60б ЗБН е възникнало, е да се установи, че в патримониума на цедента по сключения договор за прехвърляне на вземане, не е постъпило в разумен срок имущество, съразмерно на прехвърленото вземане, което имущество може да бъде както парични средства, които са уговорени като покупна цена за прехвърленото вземане, така и друг актив, различен от вземане за цена по сделка.
Преди да се произнесе по въпроса да по делото се доказва да са се осъществили посочените факти, при настъпване на които възниква потестативно право по чл. 60б ЗБН в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, съдът трябва да посочи, че счита за неоснователно възражението, направено от ответника „П.к.“ ЕООД, че нормата на чл. 60б ЗБН противоречи на Конституцията на Република България и на разпоредбите на правото на Европейския съюз, поради което е недопустимо да бъде прилагана.
Както вече беше изяснено, в чл. 60б ЗБН е уредено едно потестативно право, което възникват в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на сключен договор за цесия при настъпване на определени факти. Относителната недействителност по правило е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за защита на трети за договора лица, които са увредени от тяхното действие, поради което и ако те бъдат обявени за относително недействителни, това действие отпада само по отношение на лицата, в полза на които е уредено потестативното право да поискат от съда да обяви относителната недействителност. Това правило отнесено към хипотезата на чл. 60б ЗБН, означава, че относителната недействителност на сключен от длъжник на банката с трето лице договор за прехвърляне на вземане, ако бъде обявена от съда с решението по предявения конститутивен иск, би имала действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, в полза на които лица в закона е уредено да възниква потестативното право да поискат това, но тя не би оказала никакво влияние в отношенията между страните по сключения договор за цесия, между които той е породил действие, което се запазва дори и в случаите на постановено положително съдебно решение, с което договорът се обявява за относително недействителен. Този извод не се разколебава от разпоредбата на чл. 60б, ал. 2 ЗБН, в която е предвидено, че в случай че договорът за цесия бъде обявен от съда за недействителен, третото лице губи качеството си на кредитор спрямо други лица, ако вземането му се основава на придобити в резултат на тази сделка права. В тази разпоредба не е посочено кои са тези други лица, но при съобразяване на характера на уреденото в закона право и на лицата, за които то възниква, се налага категоричният извод, че тези други лица са само несъстоятелната банка и кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които сделката е недействителна. Следователно с упражняване на правото, предвидено в нормата на чл. 60б ЗБН не може да се стигне до засягане на правата, придобити от която и да е от страните по договора за цесия – цедентът няма да загуби правото си да получи уговорената с договор за цесия покупна цена или друг вид насрещна престация, а цесионерът няма да загуби придобитото от него имуществено право на вземане, което няма да напусне неговия патримониум дори и при успешно провеждане на иска по чл. 60б ЗБН. След като при прилагане на разпоредбата на чл. 60б ЗБН не се стига до лишаване на определени правни субекти от права, включително не се отнема правото на цедента на притежание върху имущество, представляващо вземане, което да е за сметка на правата на други правни субекти, които да са предпочетени, то следва да се заключи, че тази норма не нарушава нито един от въведените от Конституцията на Република България принципи, включително тези, на които се позовава ответникът – принципа на равенство, принципа за съществуване на равни условия на правните субекти за извършване на стопанска дейност, както и принципа за неприкосновеност на частната собственост.
Доколкото при упражняване на правото по чл. 60б ЗБН не се отнемат вече придобити от един частноправен субект имуществени права, то тази норма не противоречи и на разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, в която е предвидено, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания, както и че никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Освен горното трябва да се посочи, че с нормата на чл. 60б ЗБН законодателят не е създал възможност да се ревизират сделки, по които страните са действали добросъвестно, а напротив в приложното поле на тази разпоредба попадат само конкретен вид сделки, които са извършени недобросъвестно от страните по тях, като тази недобросъвестност произтича от увреждащия характер на сделката спрямо кредиторите на несъстоятелността. Следователно фактическият състав, при който възниква правото по чл. 60б, ал. 1 ЗБН е подчинен на общия принцип, на който са подчинени и всички други фактически състави на уредените в ТЗ и ЗБН специални преобразуващи права, възникващи за кредиторите на несъстоятелността, които се упражняват чрез специалните отменителни искове, който принцип се изразява в това, че действията и сделките, които са техен предмет, са противоправни, тъй като с тях се увреждат кредиторите на несъстоятелността, което увреждане се изразява в намаляване на съдържанието на масата на несъстоятелността, от която кредиторите се удовлетворяват или в създаването на опасност от такова увреждане.
След като приложимата към настоящия случай норма на чл. 60б ЗБН не противоречи на Конституцията на Република България и на разпоредбите на правото на Европейския съюз, съдът трябва да я приложи и да се произнесе дали от представените по делото доказателства се установява, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ е възникнало правото да искат от съда да бъде обявен за относително недействителен по отношение на тях на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2014 г.
От представените по делото доказателства се установява, че на 06.10.2014 г. между „К.ф.“ ЕООД, в качеството му на цедент, и „П.к.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане, с който страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания, които са възникнали към „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД /„ТЦ-ИМЕ“ АД/ по договор за заем, сключен на 17.06.2013 г., които вземания към 06.10.2014 г. възлизат на 2 347 717, 81 лв., от които 1 084 981, 29 лв. – главница и 1 262 736, 52 лв. – възнаградителна лихва, ведно с начислените след тази дата лихви, всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и други принадлежности, срещу продажна цена, чийто размер е определен в чл. 2 от договора. Това е видно от писмения договор от 06.10.2014 г., който е подписан от двете страни по сделката и от съдържанието на който е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за цесия – за вземанията, които са предмет на прехвърляне със сключената сделка, които са индивидуализирани с посочване на длъжника по тях, на правопораждащия ги факт, на размера, до който са възникнали и не са платени към датата на сключване на договора. С оглед на това трябва да се приеме, че в производството се доказа, че договорът за прехвърляне на вземания, който се иска да бъде обявен за относително недействителен е сключен, което е осъществено от момента, в който страните по него са постигнали съгласие по характерните престации за този вид сделка, т.е. от 06.10.2014 г.
На следващо място, за да се произнесе по това дали за кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ е възникнало правото да поискат обявяване от съда на относителната недействителност точно на този договор за цесия, съдът трябва да отговори на въпроса дали цедентът по нея, който е дружеството „К.ф.“ ЕООД, има качеството на длъжник на несъстоятелната банка.
При извършена служебна справка в търговския регистър за вписаните обстоятелства по партидата на „К.ф.“ ЕООД се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение от 18.12.2014 г., постановено по т.д. № 74/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в хода на което кредиторът „КТБ“ АД /н/ е предявил свои вземания към несъстоятелното търговско дружество, както следва: - вземания в общ размер от 1 395 989, 77 лв., възникнали от сключен договор за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г.; - вземания в общ размер от 22 450 150, 71 лв., възникнали от сключен договор за банков кредит от 29.06.2011 г., - вземания в общ размер от 7 816 841, 56 лв., възникнали от сключен договор за банков кредит от 23.04.2012 г. Тези вземания са включени от синдика в изготвения от него списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 06.02.2015 г., който е одобрен в тази си част от съда с определение, постановено по реда на чл. 692 ТЗ /списъкът на приети вземания е изменен по възражение, подадено от длъжника „К.ф.“ ЕООД в срока по чл. 690 от съда по несъстоятелността единствено относно определената поредност, с която трябва да бъдат удовлетворени предявените от „КТБ“ АД /н/ вземания, но не е изменено произнасянето на синдика, че те са възникнали и съществуват в предявения от кредитора размер/. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че съществуването на приетите вземания на „КТБ“ АД /н/ е оспорено пред съда чрез предявяване на иск по чл. 694 ТЗ от длъжника „К.ф.“ ЕООД. В производството не се твърди и не се представят доказателства някой друг кредитор на несъстоятелното търговско дружество да е упражнил правото си по чл. 690, ал. 1 ТЗ да подаде възражение срещу включването от синдика на предявените от „КТБ“ АД /н/ вземания в изготвения от него списък на приети вземания, както и да е предявил след това иск за установяване на тяхната недължимост по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Това означава, че въпросът за съществуването на предявените от „КТБ“ АД /н/ вземания към ответника „К.ф.“ ЕООД е окончателно решен с постановяване на определението за одобряване на изготвения от синдика списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник, обявен в ТР на 06.02.2015 г. и не може да бъде преразглеждан по-късно, включително и в настоящото производство по повод направените възражения от „П.к.“ ЕООД. След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество споровете за съществуване на вземане на кредитор към това дружество могат да се развиват само в рамките на това производство, по предвидения в ТЗ специален ред и срокове за това, както и могат да се повдигат само от посочения в ТЗ кръг от лица, които са титулярът на вземането, длъжникът и всеки друг кредитор на длъжника, но не и от което и да е трето лица, каквото качество има в случая ответникът „П.к.“ ЕООД. Това е така, тъй като целта е в това производство по универсално принудително изпълнение да бъде определен по окончателен и задължителен по отношение на всички кредитори начин кръгът на лицата, които ще имат право да се удовлетворят от имуществото, включено в масата на несъстоятелността на длъжника.
С оглед горното трябва да се приеме, че по делото е доказано, че цедентът по процесния договор за цесия „К.ф.“ ЕООД е длъжник на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност - „КТБ“ АД /н/, като вземанията на последната към него произтичат от три договора за кредит и тяхното съществуване е установено по окончателен и задължителен начин както в отношенията между страните по тези банкови сделки, така и спрямо ответника „П.к.“ ЕООД, който няма право да оспорва тези факти извън производството по несъстоятелност, образувано по отношение на „К.ф.“ ЕООД.
Съдът трябва да се произнесе и по въпроса какъв характер имат вземанията, които са предмет на договора за цесия от 06.10.2014 г., както и дали те представляват имущество с произход банката по смисъла на това понятие съгласно ЗБН. От посоченото в чл. 1 от съдържанието на договора за цесия е видно, че вземанията, които се прехвърлят с процесната разпоредителна сделка са възникнали по договор за заем, сключен на 17.06.2013 г., между „К.ф.“ ЕООД, в качеството му на заемодател и дружеството „ТЦ-ИМЕ“ АД, като заемател, като те са главно вземане за връщане на дадената за временно ползване парична сума и акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва, дължима за времето, през което заемателят ползва предоставените му парични средства.
На първо място трябва да се посочи, че от приетите в производството доказателства се доказва, че вземанията, които се прехвърлят с договора за цесия от 06.10.2014 г., са възникнали и съществуват към датата на неговото сключване. Това е така, тъй като от представения писмен договор се установява, че на 17.06.2013 г., между „К.ф.“ ЕООД, като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД, като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят поема задължение да предостави на заемателя за временно ползване парична сума в размер на 18 757 000 лв., а последния поема насрещно задължение да я върне в срок до три години от датата на сключване на договора. От приетите като доказателства по делото три броя платежни нареждания се доказва и това, че парични средства в размер на 18 267 685 лв. са реално предадени от „К.ф.“ ЕООД на заемателя „ТЦ-ИМЕ“ АД, като основанието за извършените преводи, което е записано в преводните документи, е „по договор“, който съдът приема, че е именно сключения договор за заем, тъй като датата на извършване на превода и юридическите лица, между които той е осъществен съвпадат със страните, датата на подписване и предмета на договора за заем от 17.06.2013 г., а и този факт не се оспорва от ответниците в подадените от тях писмени отговори, като дори се признава изрично от ответника „П.к.“ ЕООД. Следователно по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който договорът за заем от 17.06.2013 г. се счита за сключен. По силата на този договор за „К.ф.“ ЕООД е възникнало вземане към заемателя „ТЦ-ИМЕ“ АД да получи предоставените му за временно ползване парични средства в размер на 18 267 685 лв. За заемодателя по този договор е възникнало и вземане за получаване от заемателя на възнаградителна лихва, чиято дължимост е уговорена писмено в съдържанието на сключения договор за заем съгласно изискването за това, предвидено в чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Следващият въпрос, по който съдът трябва да се произнесе е дали вземанията, които са възникнали по договора за заем и са прехвърлени в патримониума на „П.к.“ ЕООД с процесния договор за цесия, са с произход от банката. Понятието „произход от банката”, използвано в чл. 60б, ал. 1 ЗБН, има легално определение, което е дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН. В тази норма е предвидено, че произход от банката е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.
Първото от вземанията, което се прехвърля с договора за цесия, който се иска да бъде обявен за относително недействителен, е това за получаване от заемодателя на дадените на заемателя за временно ползване парични средства /с договора се прехвърля само част от това вземане по заема, която част е тази, която не е погасена чрез изпълнение към датата на разпоредителната сделка/. За да се приеме, че това вземане е с произход от банката, трябва да се установи, че е налице първоначално предоставяне от банката на заемодателя по договора за заем на парични средства, което става чрез сключване на един от основните видове банкови сделки – чрез договор за кредит, както и че след това тези парични средства са предадени от заемодателя на заемателя в изпълнение на задължението, възникнало по заемната сделка, при осъществяване на който факт в полза на заемодателя възниква вземане за получаване на тези парични средства, което е друг вид имуществено право, в което се е трансформирало отпуснатото по договора за кредит имущество.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитора изцяло като компетентно изготвено и след пълна проверка на всички относими счетоводни документи, се установява, че ответното дружество „К.ф.“ ЕООД е извършило усвоявания на суми по един от договорите за кредит, които то е сключило с „КТБ“ АД /н/, който е този от 29.06.2011 г., както и че непосредствено след усвояванията от банковата сметка, по която това е извършено, са извършени преводи на тези парични средства след превалутирането им от евро в лева по друга банкова сметка ***, която е открита на името на това юридическо лице в „КТБ“ АД /н/. Вещото лице е проследило движението на парични средства по тази банкова сметка ***, че на същите дати, на които са усвоени суми по кредита и е извършено превалутиране и прехвърляне на тези суми по банковата сметка в лева, които са 17.06.2013 г., 20.06.2013 г. и 09.07.2013 г., , е осъществена по още една платежна операция – от тази сметка на „К.ф.“ ЕООД са направени преводи на парични суми, близки до размер на тези, прехвърлени след превалутиране на усвоените по кредита суми, към банкова сметка *** „ТЦ-ИМЕ“ АД. При сравняване на посочените от вещото лице суми, IBAN ***, по които са извършени преводите на средства между „К.ф.“ ЕООД и „ТЦ-ИМЕ“ АД, с тези, изписани в преводните нареждания, представени по делото, с които се доказа, че е извършено предоставяне на уговорените по договора за заем от 17.06.2013 г. парични суми от заемодателя на заемателя, е видно, че те съвпадат. Това означава, че с последните от описаните от вещото лице платежни операции, извършени с превалутираните суми, получени в резултат на усвояване на кредита, заемодателят „К.ф.“ ЕООД е изпълнил основното задължение, което е възникнало за него към „ТЦ-ИМЕ“ АД по договора за заем да предостави на последното за временно ползване уговорените по размер парични средства и следователно предоставените в заем парични средства са имущество с произход банката. При предоставянето на заемателя на тези парични средства, получени от „КТБ“ АД /н/ по договора за кредит, за заемодателя е възникнало вземане за тяхното получаване, което е друг вид имуществено право, но то се е получило в резултат от трансформацията на парите от усвоения кредит в друго по вид имущество. Ето защо това вземане също трябва да се приеме, че е с произход от банката, доколкото в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН е посочено, че определянето на конкретно имущество като такова с произход от банката се запазва дори и видът на първоначално предоставеното от банката имущество да е променен, както в случая - от пари във вземане. Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че вземането на „К.ф.“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на предоставените за временно ползване парични средства в размер на 18 267 685 лв., възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., е такова с произход банката по смисъла на това понятие, както е дефинирано в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН.
Второто вземане, което се прехвърля с договора за цесия, който се иска да бъде обявен за относително недействителен, е това, възникнало за „К.ф.“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на възнаградителна лихва за времето, през което последното дружество ползва предоставените му по договора за заем парични средства. Това вземане не възниква в резултат на преобразуване на парични средства, получени по договора за кредит, сключен с „КТБ“ АД /н/, както възниква вземането за получаване на предоставените в заем парични средства, които подлежат на връщане. Ето защо трябва да се приеме, че то не представлява имущество с произход банката. Това от своя страна води до крайния извод, че договорът за цесия, сключен на 06.10.2014 г. в частта, с която това вземане се прехвърля от първоначалния му титуляр „К.ф.“ ЕООД в патримониума на ответника „П.к.“ ЕООД, не представлява сделка, която попада в приложното поле на чл. 60б, ал. 1 ЗБН и за кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ не възниква правото да поискат от съда да я обяви за относителна недействителна по отношение на тях и предявеният конститутивен иск следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Съдът следва да се произнесе по въпроса дали по отношение на процесния договор за цесия в частта, с която с него се прехвърля част от вземането към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на предоставените за временно ползване парични средства в размер на 1 084 981, 29 лв., възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., се доказва да е налице и последният елемент от фактическия състав, при който възниква преобразуващото право по чл. 60б ЗБН, а именно дали се установява, че в патримониума на цедента „К.ф.“ ЕООД не е постъпило в разумен срок имущество, съразмерно на прехвърленото вземане, което имущество може да бъде както парични средства, които са уговорени като покупна цена за прехвърленото вземане, но така също и друг актив, различен от вземане за цена по сделка. Този факт, който се твърди от ищците, е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че по договора за цесия в патримониума на цедента е постъпило имущество, което е съразмерно на прехвърленото с тази сделка вземане, както и че това е станало в разумен срок.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите, които са част от съдържанието на договора за цесия от 06.10.2014 г., се налага изводът, че насрещната престация, която те са се съгласили, че цедентът „К.ф.“ ЕООД ще получи срещу прехвърленото вземане, е покупна цена за това. В сключения договор размерът на тази престация е уговорен не като твърда сума, която цесионерът се задължава да заплати на цедента, а като сума, която ще се определи въз основа на критерии и по начин, посочени в чл. 2 от съдържанието на сделката – покупната цена е в размер на 55 % от всички суми, получени от цесионера по прехвърлените вземания в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника или в резултат на принудително изпълнение, след приспадане на всички направени от цесионера разноски за събиране на прехвърлените вземания, ведно със законната лихва върху тези разноски, включително разноски за адвокатски хонорари, държавни такси и такси към съдебните изпълнители. По делото от нито един от двамата ответници не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че по тази сделка цесионерът „П.к.“ ЕООД е престирал на цедента някаква парична сума в изпълнение на задължението си за заплащане на покупна цена. Следователно съдът приема, че е доказано, че по силата на процесния договор за цесия цедентът по него не е получил никакво имущество като насрещна престация за прехвърленото от него в полза на цесионера вземане.
На следващо място трябва да се отговори и на въпроса дали това положение на неполучаване на уговорената между страните насрещна престация е продължило за период от време, който надхвърля срок, който може да се определи като разумен. В ЗБН е дадена легална дефиниция на понятието разумен срок. В § 1, т. 9 от ДР на ЗБН е посочено, че разумен срок е всеки срок, в който предвид нормалната търговска практика между независими търговци може да се очаква, че ще се реализира насрещната престация по сделката, който не може да е по-дълъг от 6 месеца. В закона не е посочено от кога започва да тече предвидената максимална продължителност от 6 месеца, до която може да достига разумния срок. При съобразяване на целта, с оглед на която това понятие е въведено в закона, а то е да се определи срок, след който сключен договор за цесия би се считал за увреждащ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако по него не бъде получена насрещна престация от длъжник на банката, който се разпорежда със свое имущество, то съдът намира, че шестмесечният максимален срок се брои от датата на сключване на договора за цесия, която е и тази на възникване на задължението за получаване на покупна цена, а не от датата, на която то става изискуемо, която по волята на страните може да е уговорено да настъпва в много отдалечен от възникване на вземането момент или да настъпва след покана, която изисква предприемането на активно поведение от едната от двете страни по сделката. Това е така, тъй като критерият, който законодателят е въвел за определяне на това кога един договор за цесия е увреждащ, трябва да бъде обективен, а не да бъде поставен в зависимост от волята или поведението на едната или и двете страни по сделката.
Вземането на цедента „К.ф.“ ЕООД за получаване на покупната цена по процесния договор за цесия възниква от момента на неговото сключване, т.е. от 06.10.2014 г. От тази дата тече максималният шестмесечен срок, посочен в § 1, т. 9 от ДР на ЗБН, който се счита за разумен такъв за получаване от това дружество на дължимата насрещна престация. Той изтича на 06.04.2015 г., до която дата както се посочи нито се твърди, нито се представят доказателства цесионерът „П.к.“ ЕООД да е престирал някаква сума на цедента в изпълнение на задължението му за заплащане на покупна цена за прехвърленото вземане. Предвид липсата на представени доказателства за осъществяване на посочения релевантен положителен факт и при прилагане на неблагоприятните последици за това спрямо ответниците, които са страната, върху която пада тежестта да го докаже в настоящия процес, съдът е длъжен да приеме за установено по делото, че в патримониума на цедента „К.ф.“ ЕООД не е постъпило в разумен срок каквото и да било имущество, като насрещна престация по сключения договор за цесия. Това означава, че по делото се доказа настъпването на всички факти от уредения с нормата на чл. 60б ЗБН фактически състав и в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ е възникнало предвиденото в нея потестативно право. С оглед на това съдът следва да постанови решение, с което да обяви договорът за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2014 г., между „К.ф.“ ЕООД, като цедент и „П.к.“ ЕООД, като цесионер, в частта, с която с него се прехвърля вземането на „К.ф.“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на предоставените за временно ползване парични средства в размер на 1 084 981, 29 лв., възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ и на „КТБ” АД /н/.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. По делото се доказаха реално заплатени от ищците разноски в общ размер от 1 205 лв., от които 5 лв. – платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 1 200 лв. – платени депозити за възнаграждения на назначени вещи лица. При съобразяване на изложеното и на размера на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 556, 88 лв.
Ответникът „П.к.“ ЕООД не е представил доказателства за това, че реално е извършили някакви разходи за водене на настоящото съдебно производство, поради които и такива не могат да се присъдят в негова полза съразмерно на отхвърлената част от предявения иск.
Ответникът „К.ф.“ ЕООД не е направил искане за присъждане на направени разноски за защита в производството, поради което такива не следва да му се присъждат съобразно на отхвърлената част от предявения иск.
На основание чл. 60б, ал. 4, изр. 2, предл. 1 ЗБН ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС дължимата държавна такса, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, за разглеждане на предявения иск в частта, в която е счетен за основателен. Тя възлиза на сумата от 43 399, 25 лв., изчислена като 4 % от стойността на главното вземане, което се прехвърля с договора за цесия и е с произход от банката.
На основание чл. 60б, ал. 4, изр. 2, предл. 2 ЗБН дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск в частта, в която е счетен за неоснователен, трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/. Тя възлиза на сумата от 50 509, 46 лв., изчислена като 4 % от стойността на вземането за възнаградителна лихва, което се прехвърля с договора за цесия и което не е с произход банката.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 60б, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.ф.” ЕООД – в несътоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 24, и „П.к.” ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и по отношение на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2014 г., между „К.ф.“ ЕООД, като цедент и „П.к.“ ЕООД, като цесионер, в частта, с която с него се прехвърля вземането на „К.ф.“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на предоставените за временно ползване парични средства в размер на 1 084 981, 29 лв., възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.ф.“ ЕООД, като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД, като заемател.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.ф.” ЕООД – в несътоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 24, и „П.к.” ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 60б, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и по отношение на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2014 г., между „К.ф.“ ЕООД, като цедент и „П.к.“ ЕООД, като цесионер, в частта, с която с него се прехвърля вземането на „К.ф.“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на начислена възнаградителна лихва в размер на 1 262 736, 52 лв., възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.ф.“ ЕООД, като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД, като заемател.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.ф.” ЕООД – в несътоятелност,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 24, и „П.к.” ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплатят на синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***
размер на 556, 88 лв. /петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща направени в производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 60б, ал. 4, изр. 2, предл. 1 ЗБН „К.ф.” ЕООД – в несътоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 24, и „П.к.” ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 43 399, 25 лв. /четиридесет и три хиляди триста деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, съразмерно на частта от него, която е уважена.
ОСЪЖДА на основание чл. 60б, ал. 4, изр. 2, предл. 2 ЗБН „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 50 509, 46 лв. /петдесет хиляди петстотин и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, съразмерно на частта от него, която е отхвърлена, която сума трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: