Решение по дело №4372/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1536
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1536                                              12.12.2019 година                        гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        V-ти  наказателен състав 

На петнадесети ноември                             през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                               Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

                                   

При секретаря Райна Жекова  

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4372 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Б.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.“Л.“ бл. ..., с управител Т. Р. Т. и съдебен адрес ***, чрез адв.Н.К. *** срещу наказателно постановление № 02-0002413/30.07.2019 г., издадено от директора на ДирекцияИнспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляди и петстотин) лева.

В жалбата се сочат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано.  На първо място се сочи липсата на категорични доказателства, че описаното в НП лице е било установено по несъмнен начин от проверяващите, след като не са му били поискани лични документи. Не е било установено как е било установено, че соченото лице е полагало труд в проверявания обект.  Сочи се, че дружеството не е извършило нарушението и че лице с иманата Ж. С. С., с ЕГН **********, не  е полагало труд , а е било гост в ресторанта стопанисван от дружеството. Моли съдът да отмени като неправилно и необосновано обжалваното наказателно постановление.

За открито съдебно заседание управителят на дружеството–жалбоподател е редовно призован, но не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Представят се нови гласни доказателства.

        Представителят на ДирекцияИнспекция по труда”- Бургас ЮК редовно уведомен не се явява.

            Съдът е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.  

           Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

   На 18.06.2019г свидетелите А.Д. , В.И.-Н. и Д. - и трите в качеството на инспектори в Д“ИТ“-Бургас около 12,40 часа извършили проверка на обект Бирария „Д.“, находяща се в гр.Б., парк „Р.“, стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б., с управител Т. Т. Проверката била по повод постъпило в Д“ИТ“–Бургас писмо за обекти, за които следвало да бъде извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Свидетелката Д. заедно със  ст.ЮК В.И.-Н. влезли в обекта и се легитимирали на салонния управител свидетелката З. Н. и стартирали проверката. В кухнята заварили четири лица. Едно от тях миело зеленчуци на мивката. Свидетелката Д. започнала да раздава на всички присъстващи справки на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, които всеки собственоръчно да попълни. Докато раздавала справките свидетелката Д. забелязала, че жената, която миела зеленчуците излязла. Свидетелката  отишла да я търси на паркинга, но не я открила и там инспектор Д. й казала, че е установила тази жена в близост до едно от бунгалата, намиращи се в съседство на заведението, в което работещата салонна управителка ползвала като място за живеене. На лицето му била връчена бланка от справката по чл.402 ал.1 т.3 от КТ и там тя вписала трите имена постоянен адрес времето от кога и къде работи имала ли е сключен трудов договор, какво работи и с какво работно  време. В тази справка лицето попълнило имената Ж. С. С., с ЕГН ********** и адрес в гр.А., попълнила, че работи в „Б.“ ЕООД от 12.06.2019 г като работник–кухня с работно време от 10,00- 17,00 часа без почивни дни  и без почивка в работния ден, а като трудово възнаграждение вписало, че получава по 30 лева на ден (лист 20 от делото).

За извършената проверка не е бил съставен протокол. По настояване на салонния управител Н. проверяващите изчакали пристигането на управител на дружеството стопанисващо заведението за обществено хранене. В негово присъствие в 13,00 часа била попълнена призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК (лист 18 и 19 от делото), в която бил  задължен да се яви на 25.06.2019 т в Д“ИТ“-Бургас и да представи изрично посочените 13 на брой документа. Били представени книгата за инструктаж (лист 21 и 2 2от делото) , като и идентификационна карата. На 05.07.2019г бил съставен протокол №ПР 1922113/05.07.2019г за извършена проверка (лист 24 и 25 от делото), в който били описани констатираните нарушения открити в обекта на проверката стопанисван от дружеството-жалбоподател и били дадени предписания. В този протокол няма описано нарушение за това, че на 18.06.2019г е било констатирано лице, посочено съответно с трите имена Ж. С. С. и ЕГН **********, за което е установено, че полага труд и няма сключен писмен трудов договор. 

Свидетелката Д. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което съставила акт за установяване на административно нарушение № 02-0002413 на 05.07.2019 г.  Актът бил предявен за запознаване и подпис на управителя, който го подписал без възражения.   

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не постъпили.

Като взел предвиди съставения акта и останалите писмени доказателства по делото административнанаказцаващият орган издал наказателното постановление № 02-0002413 на 30.07.2019г. В него при пълна идентичност с текста от акта и при същата правна квалификация на нарушението, на дружеството на основание чл.413 ал.3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка и най-вече от гласните доказателства–показанията на разпитаните свидетели Д. и И.-Н. По желание на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетел З. Н.-работеща на длъжност салонен управител и присъствала по време на проверката.

Като цяло няма спор между страните, че на 18.06.2019 г. лице от женски пол се е намирало в кухнята на обекта и е миело зеленчуци. Жалбоподателят възразява, че описаното с три имена и с ЕГН лице е това, което е било установено. Свидетелят Д. в хода на съдебното следствие твърди, че тя няма право да изисква от лица документи за самоличност. За верността на описаното в справката по чл.402 ал.1 т.3 КТ три имена и ЕГН е потърсила информация в информационната система на НАП и установила, че там не съществува наличие на вписан трудов договор между това лице и жалбоподателя.

В показанията си пред съда свидетелката Ненова твърди, че на гости при нея за три дни и на 18.06.2019 г. включително била нейна приятелка. Същата не е полагала труд в обекта, живеел при нея в едно от бунгалата. В деня на проверката свидетелката Ненова твърди, че това лице е миело зеленчуци за салата. Когато започнала проверката тя излязла, тъй като не полагала труд. Въпреки това била принудена да впише имена, ЕГН и други в дадената й справка като това е станало под диктовката на една от проверяващите.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., че в действителност това лице е било гост. Аргумент в подкрепа на това е обстоятелството, че в протокола аз извършена проверка никъде това лице не е било посочено, че е полагало труд без да има предварително сключен писмен трудов договор. За други две лица има описани такива нарушения, но не и за лице с имената Ж. С. С. Съмнение остана в съда и начинът, по който е събрана информация относно наличие на трудов договор за това лице в НАП, след като актосъставителката не е могла да го идентифицира. За да стори това е можела да поиска съдействието на полицията, но не го е сторила. За съда остана недоказана по безспорен начин извършената констатация относно имената и ЕГН данните на лице описано и в акта, и в НП. За това лице няма никакви данни и в протокола за проверка на датите 18.06, 26.06 и 05.07.2019 г.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, като и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното по делото копие на Заповед №З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. За описаното в акта и в НП следва органът да е представил несъмнени доказателства, в противен случай обжалвания акт остава необоснован, а описаната в него нарушение недоказано.

На база на посоченото по-горе съдът счита, че неправилно административнанонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството. Това е така, защото за да извърши вмененото му административно нарушение първо следва безусловно да се докаже, че го е извършило в качеството на работодател. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. В конкретния случай не се установява категорично, че по време на проверката лице посочено с имената Ж. С. С., с ЕГН **********, се е намирало на обекта, престирайки труд, като изпълнявало трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай не се установява по категоричен начин, че писмен трудов договор с конкретно и индивидуализирано по несъмнен начин лице към 18.06.2019 г не  е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за търговеца, който именно поради това се явява работодател съгласно §1 т.1 от ДР на КТ. Поради изложеното, неправилно е ангажирана отговорността на „Б.“ ЕООД с ЕИК *********.

 Предвид изложените съображения на основание чл.63, ал.1 предложение трето  от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002413/30.07.2019 г., издадено от директора на ДирекцияИнспекция по труда” – гр.Бургас, с което на „Б.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.“Л.“ бл. ..., с управител Т. Р. Т. и съдебен адрес в гр.Б., ул.“Т. К.“ № ..., чрез адв.Н.К. ***,  за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

                                                                                                                                                                                                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.