РЕШЕНИЕ
№ 2314
Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050702655 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите, вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Образувано е по жалба от Д. П. Р. [ЕГН] срещу мълчалив отказ на орган по приходите в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна по искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ рег. № **********/12.10.2021 г. подадено от Д. П. Р. в размер на 387, 60 лева.
Жалбоподателката е изложила доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон. Отправила е искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ на органа по приходите в Община Варна и връщане на административната преписка за ново произнасяне, с което да й се възстанови сумата от 387,60 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г., като се определи не по-дълъг срок от 7 дни за произнасяне на административния орган.
Ответник - кмет на Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
О. Д. П. Р. е подадено искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ рег. № **********/12.10.2021 г. с което на основание чл.129, ал.1 от ДОПК е поискано възстановяване на сумата в размер на 387, 60 лева.
С Протоколно определение, влязло в сила на 09.06.2017 г. от открито съдебно заседание по гр. дело № 694/2017 г. на ОС – Варна е прекратено производството по ч. гр. дело № 694/2017 г. образувано по жалби от Е. Д. и И. Д. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.09.2016 г. по изп. дело № 20117110400159 на ЧСИ Д. П. – Я.
С преводно нареждане от 03.11.2016 г. Р. е заплатила на Община Варна сумата в размер на 2907 лева, като основание за плащането е записано „данък за възмездно придобиване на имот 3%“.
Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 39013/30.09.2016 г. по изп. дело № 20117110400159 е издадено от ЧСИ П. – Я., вписано е в СВ – Варна с вх. рег. № 16293/26.06.2017 г., акт № 81, том ХХХVІІІ, дело № 20751/2017 г., отбелязано е, че е влязло в сила на 08.06.2017 г., с него е възложен върху Д. П. Р. недвижим имот в гр. Варна, за сумата от 96900,02 лева.
С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
Административното производство е започнало с искане от 12.10.2021 г. до Община Варна. На основание чл. 129, ал.3 от ДОПК, срокът за произнасяне с АПВ е 30 – дневен и бил до 11.11.2021 г. Постановен е мълчалив отказ на 11.11.2021 г. от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. Мълчаливият отказ е оспорен от жалбоподателката в предвидения 14 – дневен срок с чл.131, ал.2 от ДОПК, с жалба от 23.11.2021 г., подадена до кмет на Община Варна. На основание чл.155, ал.1 и чл. 146 от ДОПК, е следвало кметът на Община Варна да се произнесе по жалбата в 67 – дневен срок, считано от 23.11.2021 г. Не го е сторил, поради което съобразно чл. 156, ал.4 от ДОПК приложим на основание чл.131, ал.2 от ДОПК оспорения мълчалив отказ е мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна на 29.01.2022 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 22.02.2022 г. в предвидения 30 – дневен срок по чл.156, ал.5 от АПК. Жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна.
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 ЗМДТ, при обжалването на актовете за местни данъци и такси е приложим редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е регламентиран в чл. 128 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване, издадени от органите по приходите, се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. В съответствие с чл. 152, ал. 2 ДОПК, при обжалването на ревизионните актове по административен ред, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Според чл. 4, ал. 5, предл. 1-во ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт, респ. АПВ, в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу АПВ от съда се призовават решаващият орган – кмет на Община Варна, който е ответник в производството и жалбоподателят.
По искането от 12.10.2021 г. за възстановяване на данък, компетентен да се произнесе е бил орган по приходите в Община Варна, съгласно чл. 4, ал.1 и 3 от ДОПК. Неговият мълчалив отказ е мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна, съгласно 4, ал.5 от ДОПК, вр. чл. 131, ал.2 от ДОПК.
С Постановление за възлагане на недвижим имот /ПВНИ/ от 30.09.2016 г. на ЧСИ П. – Я. е възложен върху Д. П. Р. недвижим имот, находящ се в гр. Варна за сумата от 96900,02 лева. ПВНИ е било оспорено, в резултат на което, е постановено протоколно определение от 15.05.2017 г. по гр. дело № 694/2017 г. на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 09.06.2017 г., с което е прекратено производството по делото. В ПВНИ е отбелязано, че е влязло в сила на 08.06.20217 г. и е вписано в СВ – Варна на 26.06.2017 г.
На основание чл. 112, б. „а“ от ЗС, ПВНИ е вписано от СВ – Варна на 26.06.2017 г., от тази дата съгласно чл.113 от ЗС, може да се противопостави на трети лица. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗМДТ и чл.49, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ при придобиване на недвижим имот по възмезден начин се заплаща данък, в общината по местонахождението на недвижимия имот, като началния момент, от който е дължим данъка е прехвърлянето на недвижимия имот. ПВНИ е в сила от 08.06.2017 г. съгласно отбелязването в него, като това е датата на придобиване на имота, поради което от тази дата е станал дължим данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателката е платила данък за придобиване на имота на 03.11.2016 г., след издаване на ПВНИ на 30.09.2016 г., но преди влизането му в сила на 08.06.2017 г. Към 03.11.2016 г. съгласно чл.34, ал.2 от Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, по - нататък /Наредбата/ в редакцията приета с Решение № 93-1/4/28.12.2015 г. на Общински съвет – Варна данъкът за възмездно придобиване на имущество е 3 на сто върху оценката на прехвърленото имущество. Имота е придобит за 96900,02 лева и е заплатена такса за придобиване 3% в размер на 2907 лева по сметка на Община Варна.
С решение № 980/27.04.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. на Адм. съд – Варна, е отменено Решение № 93-1 по Протокол № 4 от 28.12.2015 година на Общински съвет - Варна за изменение на чл. 34, ал.2 от Наредба на Общински съвет - Варна за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Варна в размер на 3%. Решението е оставено в сила с решение № 1091/26.01.2017 г. по адм. дело № 8805/2016 г. на ВАС. На основание чл. 195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което от 26.01.2017 г. е приложима предходната редакция на чл.34, ал.2 от Наредбата в редакцията приета с решение № 1014-5/11/09,11.12.2008 г. на Общ. съвет – Варна, съгласно която размерът на данъка за придобиване на недвижим имот е 2,6 %. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. В случая основанието за възстановяване е възникнало на 26.01.2017 г., поради което срока за подаване на искане за възстановяване на надвнесена сума за данък е бил до 01.01.2023 г. Искането е подадена на 12.10.2021 г. в изискуемия срок.
Към датата на влизане на ПВНИ – 08.06.2017 г. е в действие редакцията на чл.34, ал.2 от Наредбата, който определя данък за придобиване на недвижим имот в размер на 2,6 %. Дължимия данък за процесния имот към момента на придобиването му е бил 2519, 40 лева.
С определение 1057/02.05.2017 г. по гр. дело № 407/2018 г. на Окр. съд – Варна е потвърдено постановление от протокол № 5954/14.07.2017 г. постановено по ИД № 20117110400159, с което ЧСИ Д. Я. е постановила връщане на жалба вх. № 22558/10.07.2017 г. от Д. Е. Д. срещу ПВНИ издадено на 30.09.2016 г. по ИД № 20117110400159. Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 вр. чл.437, ал.4 от ГПК и е влязло в сила на 02.05.2017 г. Към 02.05.2017 г. дължимата такса за придобиване на имота също е била 2,6 %.
С решение №61-2/3/27.12.2019 г. на Общински съвет – Варна, данъкът по чл.34, ал.2 от Наредбата е определен в размер на 3%.
Изложеното води до извод, че за периода 26.01.2017 г. до 27.12.2019 г. таксата по чл.34, ал.2 от Наредбата е била 2,6% и е основателно искането на жалбоподателката за възстановяване на сумата от 387,60 лева.
Съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК, недължимо внесената сума се връща със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена. Искането за възстановяване е подадено на 12.10.2021 г., поради което от тази дата се дължи и законната лихва, но поради това, че жалбоподателката е отправила искане законната лихва да се определи от 08.11.2021 г. следва от тази дата да се определи дължимостта й. Дължимата сума от 387,60 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. следва да се преведат по посочената от жалбоподателката банкова сметка в искането. Основателно е искането на жалбоподателката да се определи срок от 7 дни за произнасяне по искането, тъй от подаване на искането – 12.10.2021 г. са изминали над две години.
Жалбата е основателна, поради което оспорения мълчалив отказ, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна, следва да се отмени и преписката да се върне на компетентния орган по приходите, който в 7 – дневен срок от получаване на административната преписка да издаде Акт за възстановяване на Д. П. Р. на сумата от 387,60 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г.
Предвид изхода на спора по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно поради което съдът го оставя без уважение.
На основание чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно.
Предвид горното и на основание чл. 174 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на орган по приходите в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна по искане от Д. П. Р. [ЕГН] за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ рег. № **********/12.10.2021 г. в размер на 387,60 лева.
ВРЪЩА административната преписка на компетентния административен орган по приходите в Община Варна за произнасяне в 7 – дневен срок от получаване на административната преписка по искане рег. № **********/12.10.2021 г. от Д. П. Р. [ЕГН], при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |