Решение по дело №49/2019 на Окръжен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 188

гр.Враца, 15.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г.  в състав:

       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Миглена Костадинова

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 49 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., чрез адв. М.Д. от ВрАК, е предявило иск  против "ПИКАДИЛИ" ЕАД и и "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,ЕИК ***, със седалище и ад-pec на управление гр. София 1000, ул. ***, с правно основание чл.694 ал.3 т.2 ТЗ. С молбата е предявен иск за установяване несъществуването по отношение на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ПИКАДИЛИ” ЕАД (в несъстоятелност) на вземанията на ответника "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,ЕИК *** за главница от 154 200,67 лева с поредност по чл.722, ал.1.т.9 ТЗ, включени с определение №205 от 25.02.2019г по т.д. №15/2017г по описа на ОС Враца в Списъка на приетите вземания на кредиторите на "ПИКАДИЛИ" ЕАД (н.), ЕИК ***.

Ответникът "Пикадили" ЕАД/н/ не е подал отговор на исковата молба, не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ответникът "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Синдиците на "ПИКАДИЛИ" ЕАД /в несъстоятелност/, които са конституирани като страна по делото с разпореждане №181/25.03.2019г, чрез пълномощника си адв.П.П. *** са представили писмено становище, в което заявяват, че предявеният иск е допустим и основателен.

 

        Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.3 т.2 от ТЗ.

Ищецът „МК Трансинженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София представляван по пълномощие от адв. М.Д. от ВрАК,  твърди в депозираната искова молба, че е кредитор на Пикадили ЕАД (н.), ЕИК ***, с вземания, включени под номер 16 в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 28.06.2018 г., с номер на вписване 20180628135054. МК Трансинженеринг“ ЕООД е придобил вземанията, с които е включен в списъка на приетите вземания на длъжника под номер 16, от „ИНТЕР ФАРИНА" ООД, с ЕИК ***, на основание ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ от 30.05.2018 г. В законовия срок не са постъпили възражения срещу вземанията на „МК Трансинженеринг“ ЕООД, като същите са включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Пикадили“ ЕАД (н). ЕИК ***, одобрен с Определение №479 от 13.09.2018 г. по т. д. №15/2017 г. на ОС-Враца.

В исковата молба се твърди, че с Определение №205 от 25.02.2019 г. по т.д. 15/2019 г. на ВрОС частично е уважено възражението на "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ "ЕООД, против Списъка на неприети вземания по чл.688 ал.1 ТЗ, в който под N26 е включено неприетото вземане на кредитора за главница и лихви. Решаващият състав на съда ИЗКЛЮЧВА от Списъка на неприетите вземания по чл.688 ал.1 ТЗ,  за главница в размер на сумата 154 200,67 лв.и го ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания по чл.688 ал.1 ТЗ с поредност по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ, както и законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното плащане с поредност по чл.722,ал.1 т.9 ТЗ. Съдът оставя без уважение възражението относно Законната лихва върху главницата, считано от падежа на фактурите до датата на откриване на производството по несъстоятелност 05.12.2017 г. в размер на 38 314.04 лв.и Законна лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до 06.03.2018 г. в размер на 3 733,97 лв.

Във връзка с горното  обосновава правния си интерес за предявяване на иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т.2 ТЗ, да се признае за установено несъществуването на вземане за главница в размер на сумата 154 200,67 лв.с поредност по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ, както и законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното плащане с поредност по чл.722,ал.1 т.9 ТЗ

Ищецът, счита, че поради липса на надлежна счетоводна документация синдиците са включили вземането на "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в списъка на неприетите вземания. За да извади вземането за главницата от списъка с неприети вземания съдът по несъстоятелността е констатирал от фактическа и правна страна следното: Кредиторът е предявил вземането си с молба вх.№2085 от 07.03.2018 г.С молбата кредиторът е представил Договор от 01.10.2008 г. за доставка на стоки и издадени въз основа на него 211 бр.фактури на обща стойност 174 984.11 лв. и 32 бр. кредитни известия на обща стойност 20 783.44 лв.,с която сума задълженията по фактури са намалени за периода 07.08.2015г. до 06.10.2015 г. Представил е и Уведомление за предложение за изменение на договора с изх.№С361/20.02.2017 г. Представил е и копия от стокови разписки, както и обобщена справка за размера на задълженията. Фактурите не са подписани от получател. Съдът е приел, че фактурите съдържат необходимите реквизити, доколкото в тях са посочени продавачът и купувачът,мястото и дата на съставянето й,цената на стоката,поради което е приел, че съдържат всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката. Констатирал е още, че всички представени стокови разписки носят подпис на длъжностно лице на "Пикадили"ЕАД за приел и печат с дата на получаване на стоката, съответно подпис на длъжностното лице на кредитора, че стоката е предадена. Според определението на съда по несътоятелността в заключението на вещото лице по т.д.15/2017 г. по описа на ВрОС.неразделна част от което е Списък на задължения към доставчици към 17.02.2017 г. е отразено задължение на „Пикадили" ЕАД към този кредитор в посочения размер. С оглед горното съдът е приел, че възражението следва да бъде уважено частично относно главницата и вземането на кредитора за главница е изключено от списъка на неприети вземания и включено в списъка на приетите вземания. С определението съдът е приел, че възражението следва да бъде оставено без уважение относно вземанията за лихви, защото кредиторът не е представил справка за изчисление на лихвите, не е посочил считано от коя дата са падежирали фактурите и размерът на лихвите е некоректно изчислен.

Ищецът  твърди, че не възприема като достатъчни за безспорното установяване на вземането на „Байседорф България" ЕООД изложените от ВрОС мотиви. Те на практика се свеждат до два: Представените стокови разписки имат подпис и печат на получател, като печата е на „Пикадили" ЕАД и в заключението на в.л. по т.д. 15/2017 г., в списък на задължения към доставчици към 17.02.2017 г. е отразено задължение на „Пикадили" ЕАД към този кредитор в посочения размер. Евентуално съдът приема и че фактурите, макар и неподписни от получател съдържат необходимите реквизити, обективиращи съществените реквизити на сделката. Тези аргументи на съда са недостатъчни за да бъде прието за безспорно установено вземането. Фактурите все пак са неподписани от получател; няма никакви данни дали лицето положило подпис на стоковите разписки е имало материално отчетнически функции в „ПИКАДИЛИ" ЕАД; заключението на вещото лице по т.д. 15/2017 г. на ВрОС няма сила на присъдено нещо и направените в него или приложенията към него констатации не доказват съществуването на едно вземане.

В исковата молба се акцентира и върху процесуалното поведение на „Байседорф България" ЕООД, което навежда съмнения дали действително са отразявани претендираните от тях вземания в НАП. Съдът е уважил доказателственото искане на кредитора, да се издаде съдебно удостоверение на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД., по силата на което да се снабди със списъците за покупки по ДДС на "Пикадили" ЕАД за периода от 01.09.2015 г. до 13.12.2015 г. Издадено е Съдебно удостоверение №5434 от 12.12.2018г.,но кредиторът не се е явил, за да го получи.. Въпреки, че е било издадено такова съдебно удостоверение, кредиторът не се е възползвал от предоставената му възможност и не е представил нови доказателства.

Във връзка с гореизложеното счита, че вземането следва да бъде установено в настоящото производство двустранно, както от кредитора, така и какъв е неговият размер при изпадналия в несъстоятелност длъжник.

Ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал отговор с вх. №3700 от 18.04.2019г., с която се изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен.  В него е посочено, че „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е едно от 150-те международни предс­тавителства на Beiersdorf по света. Beiersdorf е глобална компания с повече от 100 години опит в грижата за кожата. „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е директен доставчик на продукти за големите търговски вериги в страната, като доставя коз­метични и други продукти, сред които са продуктите на марките Nivea и Eucerin. Дружеството е доставяло продукти на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, преди откриването на производство по несъстоятелност, съгласно Договор от 01.10.2008г. и уведомление за предложение за изменение на договора с изх.№С361/20.02.2012 г.

Според ответника „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията на дружеството произтичат от 211 бр фактури, които са конкретно посочени в отговора в табличен вид. Общата стойност на задълженията по посочените фактури възлиза на 174 984,11 лв. Задълженията по посочените фактури са намалени със сумата от  20 783,44 лв., което представлява общата стойност на издадените 32 бр.кредитни известия, които също са посочени в отговора в табличен вид.

Искането да бъде прието за несъщестуващо вземането на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, е обосновано с твърдения за липса на надлежна счетоводна документация, липса на подпис от получател върху фак­турите, липса на данни за легитимация на лицето, положило подпис на стоковите разписки, както и че заключението на вещото лице по т.д.н. N° 15/2017 г. на Вра­чанския окръжен съд /ВрОС/, няма сила на присъдено нещо относно констатаци­ите за вземанията на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Счита, че твърденията са основани на превратното разбиране на ищеца за липса на реално съществуващи вземания. Те не съответстват на събраните доказа­телства във връзка с вземанията на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Във връзка с доказване на действителността на вземанията на "БАЙЕРС­ДОРФ БЪЛГАРИЯ" ЕООД от "ПИКАДИЛИ" ЕАД, по т.д.н. №15/2017 г. на ВрОС са представени фактури, издадени от първото дружество на второто, от които е видно, че първия търговец системно е продавал на втория стоки.

Ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД счита, че не може да бъде споделено и разбирането на процесуалния представител на ищеца, който изразява мнението, че процесуалното поведение на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, навежда съмнения дали действително са отразявани претендираните вземания в НАП. По т.д.н. №15/2017 г. на ВрОС действително е издадено съдебно удостоверение, но то не е било поискано от кредитора. С възраже­нието на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискано синдиците да се снаб­дят от НАП с дневника на покупки на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД по ДДС, за периода 01.09.2015г. - 13.12.2015 г., с което да се докаже признанието на длъжника за доставката на стоките и осчетоводяването на фактурите. Искането е обосновано с правомощието (и задължението) на синдиците по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ (из­дирва и уточнява кредиторите на длъжника). Синдиците носят отговорност за проверка в счетоводството на ответника и данните, подадени към НАП за осчето­водяването на фактурите на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от които про­изтичат предявените вземания.

При тези обстоятелства отново,както и във възражението по чл. 690 ТЗ, се позовава на константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т.д. 1598/2013 г. на ВКС, съдът приема, че: “ фактурите от­разяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводява­нето им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване“.

Ищецът в срок е депозирал допълнителна искова молба с вх. № 4209  от 19.05.2019г, с която поддържа, че предявения иск е основателен, доколкото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства не са достатъчни да докажат съществуването на вземането и неговия размер.

Подлежащите на доказване факти касаят размера и основателността на вземането. В тази връзка намира за относими писмените доказателства - представения договор от 01.10.2008 г. писмото за неговото изменение. Но плащане се дължи само за извършените реално доставки, а не поради съществуването на общ договор, без конкретни количества.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба  ответникът  „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поддържа изцяло писмения си отговор на исковата молба.

Оспорва изцяло твърденията, изложени в допълнителната искова молба. Твърди, че всички представени от "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ" ООД писмени документи в настоящото производство и в производството по несъстоятелност по т.д. № 15/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, са верни и документират реално извършени сделки и доставки. Тези доказателства са представени с пре­дявяването на вземанията по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, а от тях се удостоверява надлежно документиране на сделките и доставките. Нещо повече - в определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съдът е констатирал, че представените фактури съдържат всички необходими реквизити, че представените стокови разписки съдържат под­писи на страните, удостоверяващи предаване и приемане на стоките, а заключение­то на вещото лице по т.д. №15/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, отра­зява задължение на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД към „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в посочения размер.

Количествата по договора между „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ООД и „ПИКАДИЛИИ АД могат да бъдат доказани както с горепосочените документи, така и от приетата съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице по т.д. №15/2017 по опис на Врачанския окръжен съд (досежно финансовото състояние на длъжни­ка), в която е отразено задължението на длъжника към „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД.

Относно допускането на ищеца, че ответникът („БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД) би трябвало да разполага с конкретни писмени доказателства, които може да представи, но не го прави, с което се цели да бъдат представени определени доказателст­ва, ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявява, че действително, „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разполага с конкретни доказателства, които вече е представил при предявяването на вземанията си пред съда по несъстоятелността. Във връзка с дадените от съда указания, ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД е представил цитираните в исковата молба писмени доказателства, представени и  по т.д. №15/2017г по описа на ВрОС.

От двамата синдици на „Пикадили“ ЕАД/н/ е постъпило писмено становище, в което същите заявяват, че ищецът е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, като кредитор, чието вземане е включено в списъка на предявените и приети вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, в производството по несъстоятелност на „Пикадили” ЕАД.Според тях предявеният иск е допустим и основателен.

Като взе предвид представените по делото доказателства, които не са оспорени от страните и от синдиците, съдът приема за установено следното:

С решение №122/07.12.2017г., постановено по т.д.№15/2017г. по описа на Окръжен съд-Враца, е обявена неплатежоспособността на "Пикадили"ЕАД и за дружеството е открито производство по несъстоятелност. На 07.03.2018 г., в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД е предявил пред съда по несъстоятелността следните вземания:1.Главница в размер на 154 200,67лв., представляваща неизплатена цена за доставени стоки по договор и издадени фактури за периода от 07.08.2015г до 06.10.2015г 2. Законна лихва върху главницата в размер на 38 314,04лева, дължима от падежа на фактурите до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на"Пикадили" ЕАД; 3. законна лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до 06.03.2018 г. в раз­мер на 3733,97 лв. и 4.Законната лихва, дължима от 07.03.2018 г до окончателното изплащане на главницата.

Вземанията са включени под №26 в Списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 16.10.2018г . С Определение №205 от 25.02.2019 г., публикувано в ТР на 25.02.2019 г., Съдът по несъстоятелността по т.д. 15/2017 г. е уважил частично възражението на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Пикадили" ЕАД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като е и включил Вземане за главница в размер на сумата 154 200,67 лв.с поредност по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ, както и законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното плаща­не с поредност по чл.722,ал.1 т.9 ТЗ.в списъка  на приетите вземания и същия е одобрен в тази част. С определението е оставено без уважение възражението относно: Законна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурите до да­тата на откриване на производството по несъстоятелност 05.12.2017 г.в размер на 38 314.04 лв. и законна лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до 06.03.2018 г. в раз­мер на 3733,97 лв.

От представения Договор от 01.10.2008г се установява, че между "Пикадили" ЕАД, като купувач и „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД, като продавач е съществувало облигационно отношение във връзка с доставката и продажбата на стоки от страна на продавача въз основа на заявка на купувача.

Съгласно Приложение 1 „Основни и специални търговски условия" към Договор от 01.10.2008г, купувачът се задължава да заплати получените стоки в срок от 40 дни от датата на възникване на основанието за плащане.

По делото са представени 211 бр. фактури, издадени за извършени доставки по Договора в периода 07.08.2015г.- 06.10.2015г., както и съпътстващите ги стокови разписки. Представени са и 32 бр. кредитни известия.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, чиито  основно и допълнително заключения не са оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни. Вещото лице е посочило, че е извършило проверка на счетоводната документация във връзка със задачата в „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД и НАП гр.Враца. Според заключението от „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД са издадени процесните фактури и същите са включени в дневниците му за продажби по ДДС за съответния данъчен период. В основното заключение вещото лице е посочило, че процесните фактури не са  включени в дневниците за покупки на "Пикадили" ЕАД по ДДС за периода от м.09.2015г до м.12.2015г. Вещото лице е посочило, че законна лихва върху главницата от датата на падежа на всяка една фактура до 05.12.2017г е общо в размер на  33 622,53лева, а законна лихва върху главницата от 06.12.2017 г. до 06.03.2018 г. е в раз­мер на 3942,51лв.

В допълнителното заключение въз основа на изисканите от ТД на НАП Велико Търново- офис Враца заверени копия на дневниците за покупки на „Пикадили“ ЕАД с контрагент „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД за периода 01.09.2015г. до 31.12.2016г., вещото лице е установило, че 121бр. от процесните фактури са включени в дневниците за покупки по ДДС на "Пикадили" ЕАД и е ползван данъчен кредит по тях. Стойността на задълженията по фактурите, включени в дневниците за покупки по ДДС възлиза на сумата от 79 307,54лева.

При така изяснените по делото обстоятелства, съдът приема следното:

Процесуалната легитимация в производството по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694 ал.3, т.2  ТЗ, с оглед установителния характер на иска / какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство/ е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение.

Установителният иск по реда на чл. 694, ал.3, т.2 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл. 694, ал.6 ТЗ – определението по чл. 692 ТЗ е обявено в търговския регистър на 25.02.2019г., а исковата молба е постъпила в съда  на 11.03.2019г.

По същество, съдът приема следното:

Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод за наличието на трайни търговски правоотношения между „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД, като продавач и "Пикадили" ЕАД, в качеството му на купувач, породени от сключения между тях Договор от 01.10.2008г.

Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че  ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД в качеството на продавач, е изпълнявал задълженията си по договора, като е доставял и предавал на купувача „Пикадили" ЕАД заявените от него стоки, за което са съставени  стокови разписки, които са подписвани от представител на „Пикадили" ЕАД и е положен печат на съответния обект на ответника. В съответствие с изискванията на чл. 321 ТЗ за извършените продажби са съставяни фактури. „Пикадили” ЕАД не е възразявало срещу така издаваните фактури.

Ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД с молбата за предявяване на вземане е предявил в производството по несъстоятелност на „Пикадили" ЕАД следните суми: 154 200,67 лв лева - главница на основание договор за доставка на стоки от 01.10.2008г.; 38 314.04 лева - законна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурите до датата на РОПН; 3 733,97 лв. - законна лихва върху главницата, изчислена за периода от датата на РОПН до датата на предявяване на вземането - 07.03.2018г.; законна лихва считано от датата на предявяване на вземането - 07.03.2018г. - до окончателното изплащане на всички дължини суми.

Предмет на установяване в настоящия процес е предявеното вземане за сумата от 154 200,67 лв лева - главница, което е включено в Списъка на неприетите вземания, обявен  по партидата на дружеството длъжник на 16.10.2018г и по възражение на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД с определение №205/ 25.02.2019 г. на съда по несъстоятелността, същото е включено в списъка на приетите вземания. Ищецът МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД на основание чл.694 ал.4 т.2 ТЗ е предявил настоящия иск да се признае за установено несъществуването на процесното вземане.

За установяване съществуването на своите вземания ответникът „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД поиска събирането на доказателства. По делото бяха представени 211бр. фактури и съответните им стокови разписки и 32 бр кредитни известия. Изслушана е и съдебно икономическа експертиза,  чиито основно и допълнително заключения не са оспорени от страните и се възприемат от съда като обективни и компетентни.

От същото се  установи, че в периода от 07.08.2015г до 06.10.2015г ищецът е издал 211бр. фактури, от които 121 бр. ответникът "Пикадили" ЕАД е включил  в дневниците си за покупки по ДДС в периода от 01.09.2015г до 31.12.2016г. и съответно е ползвал данъчен кредит. Вещото лице е представило в таблица,  включените в дневниците фактури, като  е посочила същите подробно по дати на издаване, номера и стойност на фактурите. Общата стойност на тези фактури е в размер на 79 307.54 лева Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от „Пикадили" ЕАД при доставката на родово определени вещи има правното значение на признание за получаването на стоката. С тези си действия "Пикадили" ЕАД, в качеството си на купувач, е приел съществуването на задължения по посочените в допълнителното заключение фактури по основания и размери. Тези задължения не се оспорват от "Пикадили" ЕАД  и в настоящото производство. По така изложените съображения, съдът приема, че за ответника "Пикадили" ЕАД са възникнали задължения за заплащане на стойността на фактурираното в така посочените от вещото лице 121бр. фактури. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС / Решение № 96 от 26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год., І т.о. ; Решение № 30 от 08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год., І т.о. ; Решение № 211 от 30.01.2012 год. по т.д. № 1120/2010 год., ІІ т.о.; Решение № 92 от 07.09.2011 год. по т.д. № 478/2010 год., ІІ т.о. ; Решение № 71 от 08.09.2014 год. по т.д. № 1598/2013 год., ІІ т.о. и други/, където се приема, че осчетоводяването на фактурите от търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и използването на данъчен кредит по тях, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. С оглед на гореизложеното съдът намира за безспорно доказано съществуването на задължение на "Пикадили"ЕАД/н/ към  "БАЙЕРСДОРФ" ЕООД за главница в размер на 79 307.54 лева по посочените от вещото лице 121бр. фактури.

Съдът намира, че следва да се приеме, че съществуват и вземанията по останалите 90 бр. фактури, които съгласно заключенията на вещото лице не са включени  в дневниците за покупки на "Пикадили"ЕАД в периода от 01.09.2015г до 31.12.2016г., тъй като се установи от заключението на вещото лице, че купувачът не е изпълнявал задълженията си по ЗДДС, да отразява фактурите за съответния период, когато са получени. Всички фактури, както е установил и съдът в производството по несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД съдържат необходимите реквизити, като в тях са посочени продавачът и купувачът,мястото и дата на съставянето й, вида на стоката и цената й,т.е. съдържат всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката. Констатирал е още, че всички представени стокови разписки носят подпис на длъжностно лице на "Пикадили"ЕАД за приел и печат с дата на получаване на стоката, съответно подпис на длъжностното лице на кредитора, че стоката е предадена. Настоящият състав при проверка установи, че е налице и съответствие на фактурираните стоки и отразените за получени такива в съответните стокови разписки. Наистина фактурите не са подписани от представител на купувача, но съгласно чл. 45 от сключения между страните Договор от 01.10.2008г в срок от 5 дни след извършване на доставката продавачът издава и изпраща на купувача фактура за доставена стока, заедно със стокова разписка, като последната следва да е подписана и подпечатана от купувача. Т.е в случая се изисква само стоковите разписки да са подпечатани и подписани от страна на длъжника. От страна на ищеца се твърди, че кредиторът "БАЙЕРСДОРФ" ЕООД не е доказал, че лицата, подписали стоковите разписки са упълномощени от купувача. Фактът, че повече от половината от фактурите са включени в дневниците за покупки по ДДС на "Пикадили"ЕАД, води на извода, че последният е приел, че стоковите разписки са подписвани от негови служители. След като са изпълнени условията на договора,  съдът намира, че следва да се приеме, че е налице задължение за главница на "Пикадили"ЕАД/н/ към "БАЙЕРСДОРФ" ЕООД в претендирания размер, който е установен и от изслушаната по т.д.15/2017г съдебно счетоводна експертиза. Наистина, както е посочил ищецът  в исковата молба заключението на вещото лице няма сила на присъдено нещо, но същото е изготвено въз основа на проверени счетоводни документи на "Пикадили"ЕАД и е прието от съда по несъстоятелността като обективно и компетентно.  От обстоятелството, че синдиците вече почти две години не могат да се снабдят със счетоводната документация на длъжника, която както се установи вещото лице е открило, не може да поизтичат допълнителни задължения на кредиторите по установяване на техните вземания, като посочените от ищеца в исковата молба.

При така изложените съображения, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на страните следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ "ЕООД разноски в размер на  3 318,40лева, от които от които 2768,40 лева – платено адвокатско възнаграждение и 550 лева – възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника "Пикадили" ЕАД/Н/ разноски за процесуално представителство на синдиците на несъстоятелното дружество Р.М. и А.К. в размер на 5 536,82лв.

На основание чл. 694, ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се определи върху една четвърт от вземането, за което е предявен иска и се равнява на сумата от 685,60лева. Същата следва да бъде платена от ищеца в полза на Окръжен съд-Враца.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., чрез адв. М.Д. от ВрАК, иск против "ПИКАДИЛИ" ЕАД и „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД с правно основание чл.694 ал.3 т.2 ТЗ за установяване несъществуването на предявени и приети в производството по несъстоятелност на "ПИКАДИЛИ" ЕАД (н.), ЕИК ***, с определение №205/ 25.02.2019 г. на съда по несъстоятелността, вземаният на ответника  "БАЙЕРСДОРФ БЪЛГАРИЯ "ЕООД, за сумата от  154 200,67 лева, представляваща главница с поредност по чл.722, ал.1.т.9 ТЗ; както и законна лихва считано от датата на предявяване на вземането - 07.03.2018г. - до окончателното изплащане с поредност чл.722 ал.1 т.9 ТЗ.

ОСЪЖДА МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А. да заплати на „БАЙЕРСДОРФ БЪЛГА­РИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 3 318,40лева. / три хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет ст./, представляваща разноски за процесуално представителство и допуснатата експертиза.

ОСЪЖДА МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., да заплати на "Пикадили"ЕАД/в несъстоятелност/ сумата 5 536,82лева. /пет хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет и две ст./, представляваща платено от масата на несъстоятелността адвокатско възнаграждение за упълномощения процесуален представител на синдиците  Р.М. и А.К., участващи в производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ.

ОСЪЖДА МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1542,01лева /хиляда петстотин четиридесет и два лева  и една ст./.

Решението е постановено при участието на синдиците на "Пикадили"ЕАД/ в несъстоятелност/, ЕИК ***, на основание  чл. 694, ал. 4 ТЗ.

Решението има установително действие в отношенията на длъжника, синдиците и всички кредитори в производството по несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД  гр. Враца по т. д. № 15/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд, съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ след влизането му в сила.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: