Р Е Ш Е Н И Е
№ 68/16.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.
адм. дело № 1108 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба
на Община Велинград, представлявана от Кмета К. К., подадена чрез адв. С.,
против Решение № 141 от 04.10.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 203/2022 г.
по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 28 от
16.05.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с
което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Закона за водите, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ).
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. С.. Заявява,
че поддържа касационната жалба по съображения, подробно изложени в нея. Твърди,
че монтирането на водомерни устройства на чешми за общо ползване е технически
невъзможно, поради което е невъзможно и изпълнението на съответната разпоредба.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в
съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Г., оспорва касационната
жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно. Счита, че като титуляр по издаденото разрешително, Община Велинград
е длъжна да изпълнява заложените условия в разрешителното. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура –
Пазарджик, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Посочва,
че в самото разрешително е отразено, че следва да се монтира техническо
устройство за измерване количеството минерална вода и след като е констатирано
от проверяващите, че липсва такова устройство, е налице нарушение на Закона за
водите (ЗВ).
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно че на 31.01.2022 г. длъжностни
лица при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район, съвместно с представител
на Община Велинград, извършили проверка на обект обществена чешма № 54,
публична общинска собственост, находяща се на кръстовището на ул. „Алеко
Константинов“ и „Христо Смирненски“ в кв. Каменица, гр. Велинград. Проверката
била предприета по повод сигнал от управителя на хотел „Деви“ в гр. Велинград
за нерегламентирано водовземане на минерална вода от сондаж № 4 „Власа“.
Обхващала изпълнение на условията по Разрешително за водовземане №
01610274/16.10.2009 г. с титуляр Община Велинград. При проверката длъжностните
лица от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ установили, че
водовземането се осъществява посредством отклонение от магистрален водопровод,
изградено от водопроводна тръба с диаметър около 32 мм., от което се отнемали
обеми минерална вода с цел „общо ползване“, без да се измерват с монтирано
водомерно устройство, съгласно условията на издаденото разрешително. Проверката е
установила, че към момента на извършването й, на чешмата нямало монтиран
спирателен кран и водата изтичала свободно. Установяванията
на длъжностните лица били обективирани в Констативен протокол №
ПЗ-024/31.01.2022 г.
За така установеното от фактическа страна, срещу Общината бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 107 от 05.04.2022 г., в който е
прието от фактическа страна, че измерването
на ползваните количества минерална вода на всяка обществена чешма следва да
се извършва посредством монтирано разходомерно устройство. В цитирания акт така
описаното било квалифицирано като административно нарушение по чл. 48, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите. Въз основа на съставения акт, на 16.05.2022 г.
Директорът на БД „Източнобеломорски район“ издал Наказателно постановление № 28
от 16.05.2022 г., с което на Община Велинград , ЕИК ********* за нарушение по
чл. 48, ал. 1, т. 6 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от същия закон наложил административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
нарушението е установено и доказано по безспорен начин, както и че при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Извършил е и обоснована преценка, че
нарушението не съставлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като след
издаване на разрешителното за водовземане през 2009 г., на изградената
обществена чешма никога не е поставян водомер.
След преценка на събраните по делото доказателства и относимите правни
норми, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното съдебно решение за
валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства,
санкционираното административно нарушение от фактическа страна е бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на императивно въведени с норматив задължения с
адресат – титуляри на разрешителни по смисъла на Закона за водите. Установено е
по безспорен начин, че при извършената проверка от длъжностните лица на обект
обществена чешма № 54, публична общинска собственост в гр. Велинград, е
установена липсата на монтирано измервателно устройство, посредством което да
се отчитат ползваните водни количества. Съгласно определената от наказващия
орган правна квалификация на деянието – чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да
водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите
води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения –
за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества,
според изрично посочените в разрешителното условия. По делото липсват каквито и
да било данни, че общината, като титуляр на издаденото Разрешително №
01610274/26.10.2019 г. изпълнява това си нормативно задължение. При извършената
проверка е констатирано, че за измерването на отнетите количества минерална
вода чрез процесната чешма липсва монтирано водомерно устройство. Такова никога
не е било поставяно и към момента на проверката не се измерват и отчитат
отнетите и използвани водни маси, което само по себе си доказва неправомерното
поведение на касационния жалбоподател. Последното се изразява и е обективирано
именно в неизпълнение на цитираното по-горе нормативно предписание на чл. 48,
ал. 1, т. 6 от ЗВ.
На следващо място, съдът счита за неоснователни и доводите на касатора за
обективна невъзможност за монтиране на такова измервателно устройство.
Обстоятелството, че Законът за устройство на територията не предвижда като
изискване при изграждането на външни чешми да се постави водомер е
правноирелевантно, предвид различните обществени отношения, които урежда. В
настоящия случай не е налице и хипотезата на чл. 194а, ал. 5 от ЗВ, в които
случаи не е задължително монтирането на измервателни устройства по ал. 1, тъй
като тя касае воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, а
издаденото разрешително на жалбоподателя безспорно не се отнася за такива
дейности.
Настоящата касационна инстанция намира, че правилно е приложена
санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, съгласно която се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за
това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договора с количество от 1 л. на секунда до 10 л. на секунда – от 500
лв. до 5000 лв. От изложеното следва, че имуществената отговорност на касатора
е ангажирана законосъобразно – на Община Велинград е наложена санкция за това,
че не е изпълнила изискванията измерването на ползваните количества минерална
вода да се извършва посредством монтирано разходомерно устройство, което
представлява неизпълнение на предвиденото в Разрешително № 01610274 от 26.10.2009
г. задължително изискване на раздел „Условия, при които е разрешено
водовземането“, и като такова осъществява състава на административно нарушение
по чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното
решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда
и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Пазарджик
намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 04.10.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 203 по описа на Районен съд –
Велинград за 2022 г.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК *********, с административен адрес: гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К. К., да заплати
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, разноски за процесуално
представителство в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.