и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Стоян Стефанов Беширов от гр.Неделино, обл.Смолянска, чрез защитника му – адв.Елисавета Пенчева, против решение № 144/22.11.2006 год. по Н.а.х.д. № 123/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е налице правно единство между посочените за нарушени законови разпоредби в АУАН и НП, тъй като в АУАН били посочени като нарушени разпоредбите на чл. 21 ал.2 и чл.102 ал.1 от ЗДвП, а с НП жалбодателя бил санкциониран за нарушения по чл. 21 ал.1 и чл.102 ал.1 от ЗДвП, като разпоредбата на чл. 21 ал.2 от ЗДвП уреждала правилата за движение, но не била забранителна или ограничителна и при нейното неспазване не била предвидена санкция за водачите на МПС, за разлика от разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Посоченото създавало неяснота относно приетото от административнонаказващият орган за нарушение, било налице противоречие между цифровата квалификация на нарушението в акта и наказателното постановление, а от друга страна било налице несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в акта за установяване на административно нарушение. Това накърнявало правото на защита на жалбодателя и водело до порочност на издаденото наказателно постановление. Същевременно посоченото нарушение не можело да се преодолее по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като било съществено. Като приел, че не е налице посоченото нарушение, първоинстанционния съд нарушил закона. Счита, че не е установено жалбодателя да е извършил и нарушение по чл. 102 ал.1 от ЗДвП, тъй като нито в АУАН, нито в НП имало описание на фактическата обстановка на извършване на нарушението, като оставало неясно какво е нарушението, по какъв начин е извършено и как е установено. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционният съд. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява, като чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е неоснователна. С решение № 144/21.11.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 123/2006 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 279/ 21.04.2006 год. на Началника на РПУ - Момчилград, с което на Стоян Стефанов Беширов от гр.Неделино, обл.Смолянска, с ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл.21 ал.1 и чл. 102 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182 ал.1 т.5, предл.първо и чл.183 ал.4 т.7, предл.1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 70 лв., „глоба” в размер на 40 лв., и на основание Наредба № I-139 на МВР са му отнети общо 26 контролни точки, както следва: на основание чл.182 ал.1 т.5, предл.първо от ЗДвП – 16 контролни точки и по чл.183 ал.4 т.7, предл.първо от ЗДвП – 10 контролни точки. За да постанови решението си, районният съд е приел, че безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбодателят е извършил вменените му административни нарушения. Отхвърлил е оплакването на жалбодателя за порочност на наказателното постановление, дължащо се на различните правни норми /на чл.21 ал.1 и чл.21 ал.2 от ЗДвП/, посочени като нарушение в НП, респ. в АУАН, като е приел, че очевидно се касае за техническа грешка, която не води до опорочаване на наказателното постановление, тъй като нарушенията са безспорно установени и доказани, а наложените санкции – справедливи и законосъобразни, поради което е потвърдил наказателното постановление изцяло, като правилно и законосъобразно. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Момчилградския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото е първото от възведените касационни основания. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на посочената дата – 21.042006 год. в гр.Джебел, около 22.42 часа жалбодателят е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес”, със скорост от 101 км/ч, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 до 50 км/ч. Скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбодателя, както и датата и часа на нарушението, са били фиксирани трафик радар „ТР – 4”, тариран до м.май 2006 год., като същите били показани на жалбодателя. Установено е също, че по време на движението на касатора с лекия автомобил и при спирането му за проверка, жалбодателя е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение, в което описали посочената фактическа обстановка, която квалифицирали като нарушения по чл.21 ал.2 и чл.102 ал.1 от ЗДвП. Актът за установяване на адмиситративно нарушение бил връчен на жалбодателя, който отбелязал възраженията си и отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на акта било издадено на жалбодателя обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което административнонаказващия орган възприел същата фактическа обстановка, която квалифицирал като нарушения по чл. 21 ал.1 и чл. 102 от ЗДвП, за което е наложил на жалбодателя санкции, както следва: за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП – на основание чл. 182 ал.1 т.5, предл. първо от ЗДвП – „глоба” в размер на 70 лв. и отнемане на 16 контролни точки; и за нарушението по чл.102 ал.1 от ЗДвП – на основание чл. 183 ал.4 т.7 от, предл.първо от ЗДвП – „глоба” в размер на 40 лв. и отнемане на 10 контролни точки. При така установената по делото фактическа обстановка, посочена по-горе в мотивите, крайните изводи на решаващият съд за съставомерност на деянията на касатора по вменените му административни нарушения по чл.21 ал.1 и чл. 102 ал.1 от ЗДвП, са правилни и съобразени с материалния закон. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.21 ал.1 забранява на водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да превишават стойности на скоростта в км/ч, посочени в разпоредбата, като за населени места /каквото е безспорно гр.Джебел/ - 50 км/ч, вкл. и когато скоростта, която не трябва да се превишава е сигнализирана с пътен знак /в случая знак В26/; докато чл.102 ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, да използуват същите, като неизпълнението на посочените забрана и задължение разпоредбите на чл.182 ал.1 т.5, предл.първо, респ. чл. 183 ал.4 т.7, предл.първо от ЗДвП обявяват за наказуеми и санкционират с административни наказания „глоба” в размер на 70 лв./за първото нарушение/ и „глоба” в размер на 40 лв. за второто такова. Същевременно, за извършени такива нарушения, разпоредбите на чл.3 т.т.11 и 17 от Наредба I-139 на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, предвижда отнемането на 16 контролни точки /за нарушението по чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП/ и 10 контролни точки за неизпълняване на задължението за използуване на предпазен колан /нарушение по чл.183 ал.4 т.7/. Възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от останалите писмени доказателства по делото.От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е установена от закона оборима презумпция, че отразените констатации в съставеният против жалбодателя акт за установяване на административно нарушение са верни до доказване на противното, като нито в първоинстанционнното производство, нито пред касационната инстанция жалбодателят Беширов е оборил тази презумптивна доказателствена сила на акта. С други думи, факта на осъществяване от жалбодателя на вменените му административни нарушения по чл. 21 ал.1 и по чл. 102 ал.1 от ЗДвП е установен по безспорен начин от събраните по делото доказателства; наложените на същия санкции за всяко от нарушенията, вкл. и отнемане на контролни точки, са в императивно определените от закона размери, поради което потвърждавайки наказателното постановление, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон, т.е. не е налице възведеното такова касационно основание. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за неоснователен довода на защитата на касатора, изложен в касационната жалба – за нарушаване на правото на защита на жалбодателя при провеждане на административнонаказателното производство, вследствие на допуснати от административните органи несъответствия между посочените за нарушени разпоредби в АУАН и в НП /на чл.21 ал.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП/, респ. несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в АУАН. Това е така, тъй като действително в АУАН и в НП са посочени за нарушени различни законови разпоредби по отношение превишаването на скоростта на движение от касатора, като в АУАН това обстоятелство е квалифицирано от проверяващите като нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, а в НП административнонаказващият орган е квалифицирал същото като нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Т.е. допусната е нередовност в акта за установяване на административно нарушение, която обаче може и следва да бъде санирана по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН – посредством издаденото наказателно постановление, тъй като по безспорен начин е установено извършването на нарушение именно на чл.21 ал.1 от ЗДвП /каквото впрочем е и описано подробно в АУАН словесно/, установена е самоличността на нарушителя и неговата вина. Още повече, че с така описаното в АУАН нарушение касатора е бил запознат; нередовността на акта е била отстранена с издаденото наказателно постановление, в което нарушението е било квалифицирано правилно; и касатора е обжалвал последното по съдебен ред, с което е имал възможността да реализира правото си на защита в пълен обем. Неоснователно е и оплакването на касатора, че не се установявало да е извършил нарушението по чл. 102 ал.1 от ЗДвП, тъй като в АУАН и в НП липсвало описание на фактическата обстановка на извършване на нарушението, не било посочено какво точно е същото, по какъв начин било извършено и как било установено същото. Това е така, тъй като от АУАН по несъмнен начин става ясно, че нарушението по чл. 102 ал.1 от ЗДвП /управление на МПС без поставен обезопаситÕлен колан/ е извършено по същото време и на същото място, както и нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП – при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес” в гр.Джебел на 21.04.2006 год., около 22.42 часа, като извършването на нарушението се установява по несъмнен начин от АУАН /който има презумптивна доказателствена сила, както бе посочено по-горе в мотивите/ и от показанията на св. Ахмед и Аргатов, които непосредствено са възприели касатора при управлението на МПС без обезопасителен колан, респ. при спирането му за проверка, и които показания са логични, последователни и на които съдът дава вяра изцяло. Следва да се посочи още, че въпреки твърденията си в жалбата, касатора не сочи каквито и да било нови доказателства или съображения, които да наведат касационната инстанция на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд, а при непосочване на нови доказателства в касационното производство, касационната инстанция е оправомощена да провери само приложението на закона спрямо установените факти, но не и да приема нови фактически положения. Неоснователно е и второто посочено касационно основание – неправилност на решението, поради необоснованост. Константната съдебна практика приема, че необосноваността, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, като настоящата инстанция намира, че установявайки безспорността на приетата фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият съд е формирал и съответствуващите им правни изводи.по делото, т.е. обжалваното решение не е необосновано. Що се отнася до заявеното с касационната жалба касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то следва да се посочи, че такива биха били само тези съществени процесуални нарушения, допуснати от решаващият съд при разглеждане на делото и постановяване на решение, каквито настоящата инстанция не констатира в конкретния случай. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС /отм./ , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/21.11.2006 год. по Н.а.х. дело № 123/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |