№ 12733
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т М. Д.
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Т М. Д. Гражданско дело № 20221110138652
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 208,25 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.04.2022 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.07.2021 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД ищецът ЗЕАД „Б“ твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор
за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена дупка на ул. „Ж
в“ в гр. С, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил
„Фиат 500“ с рег. № ххх на стойност 208,25 лв. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът С о като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяването. Претендира разноски.
Ответникът – С о, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера на вредите. Не оспорва
1
факта, че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно
обезщетение, но твърди, че не е било налице основание за плащане, тъй като
твърденият да се е реализирал застрахователен риск не е покрит по договора за
застраховка „Каско“. Твърди да е налице съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил „Фиат 500“, доколкото същият е нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 22461 по описа на Софийски районен съд за 2022 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 85092 от 28.04.2022 г. по описа на Софийски районен съд, за
вземанията, предмет на настоящото производство, като е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
05.07.2022 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ЗЕАД „Б“ е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът е изплатил сумата в размер
на 208,25 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на 07.07.2021
г. застрахователен риск, а именно – увреждане на застрахованото МПС – лек
автомобил „Фиат 500“ с рег. № ххх, в резултат на попадане в необезопасена дупка, че
отговорни за поддръжката на общинския път – ул. „Ж в“ в гр. С, са служители при
ответника.
Видно от представената по делото застрахователна полица № ххх, за лек
автомобил „Фиат 500“ с рег. № ххх е бил налице договор за застраховка „Каско“ със
срок на застрахователно покритие – от 18.12.2020 г. до 17.12.2021 г.
2
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Ц. В. В. и В. Ц. В., от представените по делото писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Свидетелят Ц. В. В. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него автомобил
– лек автомобил „Фиат 500“. Същото е реализирано в гр. С на ул. „Ж в“, като
свидетелят Г е преминал с управлявания от него автомобил през дупка на пътното
платно, вследствие на което са били увредени предна дясна гума и джанта на
автомобила. Свидетелят сочи, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена.
Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля В. Ц. В..
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, механизмът на ПТП е следният: на 07.07.2021 г.,
около 13:40 часа, лек автомобил „Фиат 500“ с рег. № ххх се е движил в гр. С по ул. „Ж
в“, като е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в
резултат на което са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите по отношение
на МПС, удостоверени в представените по делото писмени доказателства – заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на
застрахователно събитие и опис на застрахователя, се намират в причинна връзка с
механизма на ПТП. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 225,24 лв.
Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 07.07.2021 г., около 13:40 часа, лек
автомобил „Фиат 500“ с рег. № ххх се е движил в гр. С по ул. „Ж в“, като е попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са
увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице
увреждания спрямо автомобила), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 208,25 лв.,
което е в по-малък размер от размера на действителните вреди – 225,24 лв. (стойността
на щетите по автомобила по средни пазарни цени). Налице е основание за възникване
на регресното право до размера на платеното застрахователно обезщетение, доколкото
същото е в по-малък размер от размера на действителните вреди.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
3
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация срещу ответника.
По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от
страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника
за съпричиняване е неоснователно.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 660 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от ЗЕАД „Б“, ЕИК ......., с адрес:
гр. С, пл. ххх, срещу С о, ЕИК ....., с адрес: гр. С, ул. ххх, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 208,25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.04.2022 г., до погасяването,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 07.07.2021 г. в гр. С, вследствие
4
попадане в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно на лек
автомобил „Фиат 500“ с рег. № ххх, която неравност се е намирала на ул. „Ж в“, за
която сума в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 23.05.2022 г. по ч.гр.д. № 22461/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА С о, ЕИК ....., с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на ЗЕАД „Б“, ЕИК
......., с адрес: гр. С, пл. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 660 лв.,
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5