РЕШЕНИЕ
№ 23420
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110155176 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Д. Й. К., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своя баща Й. Д. К., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу А. К. К., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 80,00 лв. на 233,25 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба (17.09.2024 г.).
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищеца, като същата е осъдена с
решение № III-91-199 от 10.10.2013г. по гр.д. № 10547/2013 г. по описа на СРС, 91-ви състав
да му заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лв. Сочат се увеличени нужди на детето с
оглед изминалия значителен период, когато ищеца е бил на 5 години от определяне
предишния размер на издръжката и израстването на детето, което вече е на 16 години. Сочат
се нужди за заплащане на разходи във връчка с обучението, частни уроци и т.н. .
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в които оспорва
същата. Твърди, че има още две малолетни деца от втория си брак за които се грижи и няма
възможност да осигурява издръжка на непълнолетния си син в претендирания размер.
Твърди, че е заплащала издръжка и в по- голям размер от този определен със съдебното
решение и винаги е помагала с издръжката на децата си, но твърди, че в момента полага
труд като хореограф на свободна професия, за което получава доход в размер близък до
1
минималния.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане (л. 6 от делото), родители на Д. Й. К., ЕГН
**********, са Й. Д. К., ЕГН **********, и А. К. К. - К.а, ЕГН ********** /фамилното име
на майката на ищеца е променена с влязло в сила на 10.10.2013 г. решение на СРС, 91-ти
състав по гр.д. № № 10547/2013 г. – л. 7-8 от делото/.
С решение № III-91-199 от 10.10.2013г. по гр.д. № 10547/2013 г. по описа на СРС, 91-ви
състав, е прекратен брака между родителите на ищеца, като упражняването на родителските
права спрямо ищеца е предоставено на неговия баща, на майката /ответница по делото/ е
определен режим на лични отношения с детето /ищец по делото/, като същата е осъдена да
му заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лв., до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, считано от 10.10.2013 г. (влизане на решението в сила), ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска (л. 7-8 от делото).
От постъпила справка от НАП (л. 54 от делото) се установява, че бащата на ищеца има
сключен трудов договор със СОТ – Сигнално охранителна техника ЕОО, с основан заплата
от 780,00 лева. Видно от приложената по делото Справка – данни за периода от 01.11.22г. до
31.10.24г. е релизирал средно месечен доход в размер на 1500,00 лева. По оношени на
ответницата от справката от НАП(л. 51) не се установява наличието на сключени трудови
договори. ОТ справката от НОИ (л. 58 от делото) се установява, че за ответницата няма
данни за деклариран осигурителен доход на ответницата в периода от 01.11.22г. до до
момента на справката /21.11.2024 г./, като е посочени че по отношение на ответницата са
изплащани парични обезщетения зя временна неработоспособност. Видно от приложеното
към справката удостоверение(л. 60 от делото) на ответницата са изплатени обезщетения за
08/23г., за 05/24г., за 06/24 г. обезщетения за верменна неработоспособност в размер общо на
612,80 лева, а за 04/23г. в размер на 1282,16 лева.
От представените от ответницата две удостоверения за раждане (л.19 и л.20 от делото) се
установява, че последната има още две малолетни деца Владислад и Ема Олеви от втория си
брак(видно от удостоверение за сключен граждански брак л.21 от делото).
От представете по делото решение № III-91-199 от 10.10.2013г. по гр.д. № 10547/2013 г.
по описа на СРС, 91-ви състави служебна бележка № 94 от 16.10.24г. се установява, че
родителите на ищеца имат по голяма дъщера, която е навършила 18 години и за учебната
2024/2025 година е записана като ученичка в 12-ти клас в 192 СУ „ Христо Ботев“.
По делото са представени разписки видно от които ответницата е заплащала издръжка за
периода от м.05.24г. до м.19.24г. в размер на 160,00 лева (л.26 до 32 от делото), а зя
месеците ноември и декември в размер на 80,00 лева (л. 67-68 от делото)
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
2
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответницата е майка на
ищеца и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Същата е била осъдена да
заплаща издръжка на своето дете от 80,00 лв. месечно, считано от 10.10.13 г. (влизане на
решението в сила). От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на
ищеца е изминала около единадесет години, като към датата на устните състезания същият е
на 16 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката му. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст (за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което той се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответницата трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК
„минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице (а не общо за двамата родители). Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответницата да реализира доходи, но доколкото същата е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособна по здравословни причини, дори
сама съобщава да реализира труд като хореограф, то не може да се приеме, че тя е в
невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11). Действително по делото от една
3
страна се установи, че ответницата се грижи и за другите и две малолетни деца, а от друга че
по- голямото й дете от първия брак е навършило пълнолетие и задължението й за издръжка
към нея е отпаднало. По изложените съображения съдът намира, че ответницата дължи
издръжка на своето дете в законоустановения минимален размер от 233,25 лв. месечно. Ето
защо съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК е изцяло
основателен и следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 233,25 лв. месечно.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 17.09.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Предвид изхода на делото и уважявяне в цялост на ищцовата претенция само ищеца има
право на разноски, но в случая такава претенция не е отправена от ищцовата страна, поради
което и такива не следва да й бъдат присъждани. Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от иска в размер на 167,94 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. К. К., ЕГН **********, определена с решение № № III-91-199 от 10.10.2013г.
по гр.д. № 10547/2013 г. по описа на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 10.10.2013г., в полза
на Д. Й. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща Й. Д. К., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. К. К., ЕГН **********, да
заплаща на Д. Й. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща Й. Д.
К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 17.09.2024 г.,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. К. К., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 167,94 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 27.12.2024 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5