Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 15.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №8380 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ II-79-87 от 08.03.2016 г., постановено по гр. д. № 45773/2011
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав е намалено на основание
чл.30 от ЗН, завещателното разпореждане, извършено от
наследодателката Р.С.С.,
починала на 26.02.1997г., бивш жител ***, направено със саморъчно завещание от 26.10.1992г., в полза на Ж.М.С., поч. на 26.08.1998 г.,
в размер на 1/12 ид.част от апартамент №5,
находящ се в гр.София, кв.“ ****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4 кв.м.
и таван на 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и е възстановена
запазената част на П.Д.С., ЕГН ********** и Е.Д.С., починал в хода на процеса
на 20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С., ЕГН **********
и М.Е.С., ЕГН **********, в качеството на наследници на Д.С.С.,
починал на 15.11.2008г., от наследството на Р.С.С.,
починала на 26.02.1997г., както следва: в размер на 1/24 ид.част за П.Д.С. и 1/24 ид.част за Е.Д.С.,
починал в хода на процеса на 20.03.2016 г. от апартамент №5, находящ се в
гр.София, кв.“ ****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4 кв.м. и таван на
8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото.
С
постановеното решение се допуска извършване на съдебна делба между П.Д.С., ЕГН **********, Е.Д.С., починал
в хода на процеса на 20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С.,
ЕГН ********** и М.Е.С., ЕГН ********** и М.С.С.,
починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен от своят наследник по
завещание – Б.С.С., ЕГН ********** /страна в
производството/ и Б.С.С., ЕГН ********** на следния
техен съсобствен недвижим имот, придобит по наследство от Р.С.С.,***, починала на 26.02.1997г., С.Н.С.,***.05.1999г., и Ж.М.С.,***,
починала на 26.08.1998г., и чрез договор за покупко-продажба от 21.03.1969г.: апартамент
№5, находящ се в гр.София, кв.“****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4
кв.м. и таван на 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при квоти: 3/24 ид.част за П.Д.С.,
3/24 ид.част за Е.Д.С., починал в хода на процеса на
20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С., ЕГН **********
и М.Е.С., ЕГН **********, 3/24 ид.част за Б.С.С. и 15/24 ид.част за М.С.С., починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен
от своят наследник по завещание – Б.С.С., ЕГН **********
/страна в производството/.
С
постановеното решение е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен
нотариален акт №115/30.11.1999г., том II, рег.№ 4080, дело № 441/1999г. на
нотариус В.А.с район на действие - района на СРС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от П.Д.С. с излагане доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Според жалбоподателите неправилно СРС е приел, че Б.С. е
съсобственик на имота и следва да участва в делбата, тъй като същата не е била
сключила граждански брак със съделителя М.С. към
момента на сключване на договор за закупуване на имота –апартамент № 5, находящ
се в гр.София, ж.к.Захарна фабрика – 2103.1969 г. от наследодателите му Р.С.
/негова баба/ и С.С. /негов дядо/. Тъй като съделителя Б.С. сключва граждански брак с чичо му М.С.С. едва през 1970 г./на 31.05.1970 г./, то, същата не е
наследница по закон и не би могла да придобие никаква идеална част от
апартамент № 5 през 1969 г. Оспорва, че е накърнена запазената му част,
най-вече от Б.С.. Заявява, че със саморъчните завещания от 1982 г. и от 1992 г.
и с нотариалния акт през 1999 г. Б.С. е придобила идеални части от този имот, с
което е накърнила запазената част на баща му Д.С., а след неговата смърт през
2008 г. и неговата запазена част. С посочените завещания и договор е направено
завещание в полза на трето лице – Б.С. и нейната дъщеря – Ж., които не са
наследници по закон. Оспорва саморъчните завещания от 1982 г. и от 1992 г.
извършени от баба му Р.С. и нотариалния акт от 1999 г., като нищожни. Заявява,
че със саморъчни завещания от 1982 г. н.д.№ 129 и н.д.№ 130 първоначално Р.С.
завещава на съпруга си С.С. 1/3 ид.ч.
от апартамент № 5, а след това С.С. завещава 1/3 ид.ч., които са нищожни, тъй като това е извършено в
противоречие със чл.15 вр. чл.42 от ЗН. От своя
страна нищожността на тези завещания обуславя нищожност и на завещанието от
1992 г. на Р.С..
Освен
това поддържа, че към момента на извършване на завещанието през 1992 г. Р.С. не
е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, тъй като е страдала от заболяване – „атеросклероза“, което е довело до
посоченото състояние и е препятствало разумно вземане на решение за разпореждане
с имота за след смъртта й. Поддържа, че баба му Р.С. не е притежавала завещателна дееспособност към момента на изготвяне на
завещанията. Тези възражения неправилно не са били възприети от СРС при
постановяване на решението. Според жалбоподателя, чрез приетата пред първата
инстанция съдебно-почеркова експертиза не е
установено, че завещанието е било написано и подписано от завещателя и въз
основа на това СРС е постановил неправилно решение. Оспорва отказа да бъдат
включени в делбата на другите имоти – апартамент № 9 и апартамент № 15 находящи
се в гр.София, ж.к.****Оспорва, като нищожни продажбите извършени на тези имоти
от чичо му М. и Б.на трети лица и заявява, че тези сделки накърняват запазената
му част. Заявява, че в проведеното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като на ответниците били допуснати двама свидетели,
а на него не са били допуснати свидетели за установяване, че не е допускан в
апартамент № 5. Освен това от страна на съда не били уважени негови искания за
събиране на доказателства, което води до допуснати съществени процесуални
нарушения от съда. Претендира заплащане на такси и разноски в производството,
които в общ размер възлизат на сумата 844 лв. с включени разноски сторени от съделителя Е.С..
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата М.С.С., починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен
от своят правоприемник –универсален наследник по завещание Б.С.С., както и Б.С.С. са депозирали
отговори на въззивната жалба, в който са изложени съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба. В отговора се поддържа, че
решението на СРС е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че Б.С.С. следва да участва в делбата, тъй като е получила дял от
съсобственото имущество като наследник на дъщеря си Ж. С.. Същевременно от
приетата в производството съдебно-графическа експертиза се установява, че
завещанието от 1992 г. е написано и подписано от наследодателя Р.С., поради
което изложените доводи в обратен смисъл са неоснователни. Несъстоятелни са и
доводите, че съдът не е допуснал събиране на доказателства в производството, с
което е допуснал съществени процесуални нарушения. От страна на съда по искане
на ищците били издадени поисканите съдебни удостоверения за снабдяване с
медицински документи за здравословното състояние на завещателката
Р.С.. Въпреки това в производството не е доказано, че завещанието е нищожно или
унищожаемо. По оплакванията, свързани с това че в
делбата не са включени апартамент № 9 и апартамент № 15, находящи се в
гр.София, ж.к.Иван Вазов заявяват, че самите ищци са представили в
производството договорите за продажба на имотите на трети лица, поради което правилно
СРС не ги е включил в делбената маса.
Поради
това с постановеното решение съдът е приложил правилно закона, като е обсъдил и
събраните в производството доказателства. Моли се за потвърждаване на
постановеното първоинстанционно решение. Претендират се разноски.
Срещу
постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение № 370031/23.03.2018 г.,
с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на постановеното
решение в частта на разноските е подадена на 03.04.2018 г. и частна жалба от съделителя П.С., с която същото се оспорва като неправилно
и незаконосъобразно. Заявява, че в срока за обжалване на решението е поискал
изменение на решението в частта на разноските с подадената на 11.04.2016 г. въззивна
жалба и с подаденото заявление на 07.03.2016 г., поради което изводът на СРС,
че не е спазен предвидения чл.248, ал.1 ГПК срок е неправилен.
Производството
е делбено във фазата на допускане на делбата.
Софийски
районен съд е сезиран с искова молба подадена от П.Д.С. и Е.Д.С., с която срещу
М.С.С. и Б.С.С. е предявен
иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на недвижим имот.
Ищците
поддържат твърдения, че заедно с ответника М.С.С. са съсобственици
на апартамент № 5, находящ се в гр.София, кв. “****с площ от 71,30 кв.м.,
заедно с мазе от 4 кв.м. и таван от 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото. Всеки от ищците придобил по наследяване по закон от своя баща Д.С.С. по 1/6 ид.част. Ответникът М.С.
притежавал 1/3 ид. част от процесния имот по силата
на договор за продажба от 13.03.1969г. и още 1/3 ид.част
по наследяване по закон от своите родители Р.С. и С.С..
Поради изложените доводи, ищците считат, че ответницата Б.С. – съпруга на М.С.,
не притежавала идеални части от имота, но независимо от това, са я посочили,
като ответница по иска за делба. Молят съда да допусне делба при квоти по 1/6 ид.част за всеки от ищците и 4/6 ид.части
за М.С..
Ответникът
М.С.С., починал в хода на процеса и заместен от своя
правоприемник – наследник по универсално завещание Б.С.С.
в писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не оспорва факта, че процесният
апартамент е съсобствен между страните, но счита, че квотите, при които следва
да се допусне делбата, били различни от посочените от ищците, без да уточнява
какви точно счита, че трябва да са квотите. В отговора на исковата молба
ответникът се позовава на нот. акт №115/30.11.1999г.,
том II, рег.№ 4080, дело № 441/1999г. В първото съдебно заседание ответникът се
позова и на саморъчно завещание от Р.С.С. от
26.10.1992г. Наред с това твърди, че придобил заедно с ответницата Б.С. целия
имот чрез давностно владение.
В
срока за отговор на исковата молба Б.С. не взима становище по иска. В първото
съдебно заседание чрез своя процесуален представител се позовава на нот. акт №115/30.11.1999г., том II, рег.№ 4080, дело №
441/1999г. и на саморъчно завещание от Р.С.С. от
26.10.1992г., както и на изтекла придобивна давност,
като твърди, че придобила целия апартамент заедно със съпруга си М.С..
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По
отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи настоящият
съдебен състав намира следното:
Всеки
съсобственик може да иска делба на съсобствения имот.
От
събраните писмени доказателства, в частност договор за продажба на недвижим
имот по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд на
21.03.1969г. С.Н.С., Р.С.С. и М.С.С.
са придобили апартамент №5, етаж ІV, вх.А, бл.3, находящ се в гр.София,
кв.”Захарна фабрика”, застроен на 71,30 кв.м., ведно с мазе и таван.
Към
момента на закупуване на имота Р.С. и С.С. са
сключили граждански брак, по което страните не спорят.
Установява
се, че Р.С.,***, поч. на 26.02.1997г., и С.С.,***.05.1999г., след смъртта си са оставили за наследници
синовете си – ответникът М.С.С. /починал на 01.02.2018
г. и оставил за наследници-ответницата Б.С.С. и Д.С.С., поч. на 15.11.2008г. и оставил
за наследници ищците П.Д.С. и Е.Д.С. /починал на 20.03.2016 г./, които са
негови синове.
При
това положение, в резултат на договора за продажба от 21.03.1969г., Р.С. и С.С. в съпружеска имуществена общност са придобили по 1/3 ид.част заедно със С.С. от
апартамент № 5 в кв.”Захарна фабрика”, или общо в СИО 2/3 ид.части
от процесния апартамент. От своя страна ответникът М.С. е придобил 1/3 ид.ч. от имота – апартамент № 5, находящ се в гр.София,
кв.Захарна фабрика преди да сключи граждански брак с ответницата Б.С.
/31.05.1970 г./.
Установява
се, че със завещание от 26.10.1992г. Р.С. е завещала придобитата и притежавана
от нея 1/3 ид.част от
процесния апартамент № 5, находящ се в кв. ”Захарна фабрика” на внучка
си Ж.М.С. – дъщеря на ответницата Б.С., починала на 26.08.1998г. и оставила за
наследници родителите си – Б.С. и М.С. /л.192 от делото на СРС/.
Доводите
на въззивника, че завещанието от 26.10.1992 г. е нищожно, тъй като не е
написано и подписано от завещателя /чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН/ съдът намира за неоснователни. Чрез
приетата пред първата инстанция съдебно-почеркова
експертиза, която настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че завещанието от 26.10.1992 г. е написано и подписано от
завещателя Р.С.С..
Доводите
на въззивника, че завещанието е унищожаемо /чл.43,
ал.1, б“а“ ЗН/, тъй като завещателката по време на
съставянето не била способна да завещава, защото не разбирала свойството и
значението на постъпките си и не могла да ги ръководи, съдът намира за
неоснователни. Действително в съставения акт за смърт от 27.02.1997г. е
посочено, че е Р.С.С.
е починала на 26.02.1997г. от атеросклерозис генерализата./л.73 от делото на СРС/. Само по себе си обаче
това обстоятелство не води до категоричен и несъмнен извод, че същата е
страдала от това заболяване и към датата на съставяне на завещанието –
26.10.1992г., както и че това заболяване води именно с категоричност и
несъмненост до това състояние. В производството съобразно правилата на чл.154,
ал.1 ГПК не бяха ангажирани доказателства, за това че завещателката
Р.С. не е могла да разбира и ръководи постъпките си към 26.10.1992г. Поради
това възражението за унищожаемост на завещанието се явява неоснователно.
Доводите
на въззивника, че ответницата Б.С.С.
не следва да участва в делбата, тъй като не е съсобственик на имота находящ се
в кв.Захарна фабрика, съдът намира за неоснователни. По силата на чл.6 от ЗН
след смъртта на Ж.М.С. като нейна майка Б.С. е наследила ½ ид.ч. от 1/3 ид.ч. или 1/6 ид.ч. от имота. Останалата 1/6 ид.ч.
от имота е наследена от нейният баща М.С., а след неговата смърт тази 1/6 ид.ч. е била наследена от Б.С., като негов наследник по
универсално нотариално завещание от 31.03.2015 г. Доводите на въззивника, че
последното е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя /чл.42,
б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН/
съдът намира за неоснователни. Чрез приетата пред настоящата инстанция съдебно-почеркова експертиза, която настоящият състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че завещанието от 31.03.2015 г.
е написано и подписано от завещателя М.С.С..
В
производството не е установено завещателката Р.С. да
е притежавала други имоти към датата на смъртта си, поради което съдът приема,
че процесното завещание има универсален характер и с него наследодателката
се е разпоредила с цялото си имущество- 1/3 ид.ч. от
имота – апартамент № 5. Следователно, за преценката на основателността на
възражението по чл.30, ал.1 ЗН, не е необходимо да се образува и съответно
остойностява наследствена маса по чл.31 ЗН – редуцирането на завещателното разпореждане в подобни случаи се извършва
направо с дроб, равна на запазената част.
Съгласно
чл.29, ал.3 от ЗН, запазените части на всеки от низходящите и преживелият
съпруг са равни. В тези случаи разпологаемата част
при две деца е равна на 1/4. Следователно, запазената част е 3/4. Тъй като
частта на съпруга е равна на частта на всяко дете, запазените части на всеки от
наследниците на Р.С. са както следва: С.С. – 1/4 от
наследството, М.С.-1/4 от наследството и Д.С. – 1/4 от наследството. Доколкото
единствено наследниците на Д.С. желаят намаляване на завещателното
разпореждане, то, същото следва да бъде намалено до размера на запазената част
на Д.С. -1/4 от наследството на Р.С., която величина е равна на 1/4 от 1/3 ид. част от процесния апартамент или 1/12 ид.част от процесния апартамент.
След
намаляване на завещателното разпореждане на Р.С.,
1/12 ид. част от процесния апартамент, като запазена
част, преминава в наследството на Д.С.
/1/4 от 1/3 ид.част/. Останалите притежавани от завещателката 3/12 ид.части от
процесния апартамент, съгласно завещанието от 26.10.1992г., са прехвърлени на Ж.М.С.,
а след нейната смърт тези 3/12 ид.части са придобити
от родителите й, както следва – М.С. придобива 3/24 ид.части
и Б.С. придобива 3/24 ид. части.
След
смъртта на С.Н.С. притежаваната от него 1/3 ид.част
от процесния апартамент преминава върху неговите синове – М.С. и Д.С., като
всеки от тях придобива по 1/6 ид.част.
След
смъртта на Д.С.С. запазената 1/12 ид.
част от апартамента по наследство от майка му и 1/6 ид.част
по наследство от баща му, преминават върху неговите синове – П.Д.С. и Е.Д.С.,
като всеки от тях придобива по 3/24 ид.част (1/12 ид.част + 1/6 ид. част = 3/12 ид.част : 2).
М.С.С. притежава 1/3 ид.част от
процесния апартамент, съгласно договора от 21.03.1969г. и по наследяване по
закон от баща си С.С. притежава 1/6 ид.част, както и по наследявне по
закон от дъщеря си Ж.М.С. притежава 3/24 ид.части,
при което общо притежаваната от него идеална част от процесния апартамент е
15/24 ид.част.
Следователно,
делбата на апартамент № 5 в кв. ”Захарна фабрика” следва да бъде допусната при
следните квоти: 3/24 ид.части за П.Д.С., 3/24 ид.части за Е.Д.С., 15/24 ид.части
за М.С.С. и 3/24 ид.части
за Б.С..
В
контекста на изложеното въззивният съд приема, че искът за делба е основателен
и доказан в посочените по-горе квоти.
След
смъртта на Е.Д.С. починал в хода на процеса на 20.03.2016 г. притежаваната от
него част – 3/24 ид.ч. от имота се наследява от
наследниците му по закон – М.П.С. /преживяла съпруга/ и М.Е.С. /негов син/ при
квоти съответно ¾ от 3/24 и ¼ от 3/24.
След
смъртта на М.С. /починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. неговата част 15/24
ид.ч. се наследяват от наследника по универсално
завещание – Б.С.. Така последната притежава 18/24 ид.ч.
от имота.
По частната
жалба:
Искане
по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 08.03.2016 г. решение в
частта на разноските е направено от съделителя П.С.
на 29.12.2017 г., т.е. след срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно същото е оставено без разглеждане от СРС с постановеното
определение № 370031/23.03.2018 г. Доводите на жалбоподателя, че искането по
чл.248, ал.1 ГПК се съдържа в подаденото от него на 07.03.2016 г. заявление,
съдът намира за неоснователно, доколкото с последното е бил представен по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК след проведеното открито с.з. на
11.06.2015 г. Доводите на жалбоподателя, че с въззивната жалба от 11.04.2016 г.
е направено искане по чл.248 ГПК, съдът намира за неоснователно. В същата е
направено искане за присъждане на разноски, а не искане за изменение на
постановеното от първата инстанция решение в частта на разноските. С оглед това
подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани
разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № II-79-87 от 08.03.2016 г., постановено по гр. д. № 45773/2011
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав.
ОСТАВЯ
без уважение частна жалба на П.Д.С., ЕГН ********** срещу определение №
370031/23.03.2018 г. на СРС, 79 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата
за изменение на постановеното на 08.03.2016 г. Решение № II-79-87 от 08.03.2016
г., постановено по гр. д. № 45773/2011 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 79 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.