Р Е Ш Е Н И Е

гр. Л., 09.09.2020 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 742/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Й.И.А. против Ж.Г.К. за връщане на дадена сума на отпаднало основание, за връщане на сума, дадена при начална липса на основание, за заплащане на обезщетение за забава върху сумите, за които се претендира връщане, за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка поради липса на съгласие, за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на форма, за прогласяване нищожност на договор за дарение поради липса на основание, за прогласяване нищожност на договор за дарение поради липса на съгласие, за недействителност на сделката поради договаряне във вреда на представлявания, за прогласяване недействителност на договор за дарение поради противоречие на мотива му с добрите нрави, за унищожаване на сделка поради невъзможност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на извършеното, за връщане на дадено въз основа на недействителна сделка.

Твърди се, че ищецът се е намирала в брачна връзка с М. П. А., прекратена със смъртта му на 30.12.2018 г. През време на брака на ищеца и съпругът ѝ те придобили поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., ободрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. К., ул. „В. Л.” № 8, с площ от 1 125 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 50, кв. 2, парцел 6, при съседи на имота: поземлени имоти с номера **********; **********; **********, ведно с изградената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор **********, със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор **********, със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща, съставляващ ****************.

След смъртта на М. П. А. призовани към наследяване на оставеното от него наследството се твърди, че са съпругата му, ищец по делото, и брат му П. П. А..

След смъртта на А.ищецът предал на ответника сумата от 1 600,00 лв. за покриване разходите по погребението. Твърди, че погребението е струвало между 600,00-650,00 лв., а разликата от 950,00 лв. ответникът е задържала без основание и дължи връщането ѝ.

След смъртта на съпруга на ищеца тя се чувствала безпомощна поради затруднения, които има със зрението, като се страхувала, че няма да може да посрещне основните си нужди.

Около седмица след събитието ответникът започнала да я убеждава, че ще се грижи за нея и ще я гледа. В дома ѝ, под претекста, че ще я гледа, се настанила майката на мъжа, с който ответникът съжителства на семейни начала. В дома ѝ тя останала няколко дни, а след това ответникът престанала да се интересува от ищеца. А. получила съдействие от съседката си Р. И., като с нейна и на други хора от селото помощ, се установила в дома на брата на покойния си съпруг – П.в същото село.

На 24.01.2019 г. ответникът и съжителстващия с нея мъж, отвели ищеца при нотариус в гр. Л.. А. попаднала в стая, заедно с ответника и нейна приятелка. Разяснено ѝ било, че трябва да дари имота си в с. К. в полза на ответника. Прочетен ѝ бил документи, че дарява къщата и парите си, след което някой от присъстващите започнал да топи палеца ѝ в мастило и да го поставя на листи. След приключване на процедурата по полагане на отпечатък в стаята влязло младо момиче, които взело документите. Ищецът отрича при извършване на описаните действия /прочитане на текста на пълномощно и полагане на подпис - отпечатък/ да е присъствал нотариус. Оспорва преди полагането на отпечатък от пръста ѝ да е запитана може ли да се подписва или не. Твърди, че към датата на изготвяне на пълномощното, въз основа на което впоследствие, договаряйки сама със себе си, ответникът се е разпоредил в своя полза с правата върху имота в с. К., е можела да се подписва и е била грамотна, т. е., че не са били налице предпоставките за полагане на подпис чрез полагане на отпечатък от палеца ѝ.

Твърди се, че въз основа на издадено на името на ответника пълномощно, тя е дарила на себе си процесния имот. Сделка се казва, че е сключена при липса на основание, тъй като ищецът не е имала намерения да надари ответника, а е очаквала от нея да получи грижа и внимание; че единствения мотив, с който сделката е сключена, е да увеличи имуществото на ответника, което противоречи на добрите нрави; че сделката дарение е сключена във вреда на ищеца, тъй като с ангажираното по делото пълномощно ответникът е овластена да дари или продаде имота в с. К.; че между страните не е постигнато съгласие за сключване на сделка дарение, тъй като очакванията на ищеца след загубата на съпруга и увреденото ѝ общо здравословно състояние, са били тя да получи грижа и внимание; че състоянието ѝ не ѝ е позволило да разбере свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си при подписване на пълномощното, с което впоследствие е изповядана оспорената сделка. Освен с фактически твърдения ищецът се барни и с доводи.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 14 150,00 лв., от която 13 200,00 лв. дадена при начална липса на основание, а разликата от 950,00 лв. на отпаднало основание, като заплати върху нея обезщетение за забава в размер на 200,00 лв. начиная от 04.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подавана на исковата молба до изплащането ѝ; да прогласи за нищожна упълномощителна сделка поради липса на съгласие и поради липса на форма; да прогласи за нищожен договор за дарение на недвижим имот поради липса на основание, поради липса на съгласие, поради договаряне във вреда на представлявания, поради противоречие на мотива му с добрите нрави; да унищожи сделка дарение поради невъзможност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на извършеното и за връщане на дадено въз основа на недействителна сделка. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва заявените искове. Не оспорва, че след смъртта на съпруга на ищеца от последната е получила пари за покриване на разходите за погребението му. От тях е заплатила сумата от 40,00 лв. – за отделението по патология, в което той е починал, 537,90 лв. – твърди, че е заплатила на траурната агенция. Отделно е закупила вино и бонбони, а разликата от 1 000,00 лв. е върнала на ищеца. На вечерта след погребението ищецът предала на ответника сумата от 200,00 лв. за закупуване на лекарства. Ответникът твърди, че е изпълнил поръчката, а остатъка от дадената сума отчела на ищеца. Седмица по-късно ищецът предоставила на ответника сумата от 600,00 лв. за закупуване на лекарства, храна и дрехи, покриване на разходи за консумативи. От същата сума се твърди, че по молба на ищеца, ответникът е заплатил и разходите по изготвяне на нотариални пълномощни от 24.01.2019 г., заварени от нотариус М.Д..

Относно сумата от 13 200,00 лв. ответникът не оспорва, че тя се намира по нейна сметка, като я държи по силата на издадено на нейно име пълномощно, рег. № 130 от 24.01.2019 г., като заявява готовност да я върне на ищеца, при поискване. Оспорва ищецът да има вземане за заплащане на обезщетение за забава върху сумите, за които претендира връщане.

Ответникът твърди, че преди около осем години, заедно с партньора си – Ц. Т. Р., закупили къща в с. К.. Къщата се намира в съседство на тази на ищеца. Между страните и техните партньори се установили добри, съседски и приятелки отношения. На 30.12.2018 г. ответникът съдействала на ищеца, след получена криза от съпруга ѝ, той да постъпи в болница, където впоследствие той починал, подкрепил я за погребението и първите дни след това. Ищецът поискала от ответника да ѝ намери жена, която да не е от селото, за да се грижи за нея. Предложила на ищеца грижите за нея да се поемат от майката на Ц. Р. – С. Д., което тя приела. Д. се грижила за ищеца до 10.02.2019 г., тъй като ищецът изразявала несъгласие с полаганите от нея грижи.

Твърди се, че ищецът настоявала да снабди ответника с пълномощно, за да ѝ подготви документите ѝ за пенсия и да получи суми от банковата сметка на починалия ѝ съпруг. Във връзка с тези искания на ищеца в края на м. януари 2019 г. ответникът завела ищеца при нотариус Д.. С нея разговор провела адв. Д., пред която ищецът заявила, че освен, че иска да упълномощи ответника да я представлява пред НОИ, иска да ѝ подари имота в с. К. и да ѝ продаде този в с. О.. В съответствие с тези заявени желания от ищеца се казва, че са изготвени три пълномощни. След изготвянето на пълномощните пред нотариуса и помощник нотариуса ищецът заявила, че не може да се подпише и да изпише имената си, и отдавна се подписва с полагане на отпечатък от палеца. Нотариусът и помощник нотариусът се уверили, че поради недъг ищецът не може да изпише името си и да положи подпис и ѝ донесли тампон, за да положи отпечатък от пръста си. Твърди се, че на издадено през 2018 г. пълномощно ищецът също се е подписала чрез полагане на отпечатък от палеца си. Въз основа на издадено ѝ пълномощно ответникът твърди, че се е снабдила с удостоверение за наследници на съпруга на ищеца.

Отново въз основа на издаденото ѝ пълномощно ответникът посетила НОИ с намерения да подаде молба от името на ищеца, за да получава част от пенсията на починалия си съпруг, като установила, че това вече е сторено. Въз основа на пълномощното тя прехвърлила средствата, останали по сметка на съпруга на Й., в нейната сметка. Размерът на средствата по сметка на ищеца станал голям – 13 200,00 лв., поради което ответникът решила да прехвърли сумата по своя сметка.

Въз основа на издаденото ѝ пълномощно ответникът прехвърлила на свое име имота на ищеца в с. К., а малко по-късно научила, че тя го е напуснала и се е установила в дома на брата на съпруга си. Ответникът оспорва исковете за недействителност на упълномощителната сделка и изповяданата впоследствие сделка дарение. Оспорва също след смъртта на съпруга си ищецът да е изпаднала в състояние, което да ѝ е попречило да разбира и ръководи разумно действията си. С оглед на това, че оспорената сделка не страда от сочените пороци, ответникът твърди, че даденото по нея не подлежи на връщане.

С Протоколно определение от 31.10.2019 г.като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран нотариус М.Д..

В хода на производството ищецът Й.И.А. е починала, като на нейно място с определение от 13.02.2020 г. е конституиран Х.Д.Д..

В хода на производството ищецът и правоприемникът му се представлява от адв. С. и адв. Г., които по същество излагат становище за основателност на заявените искове, като подробни съображения развиват в ангажирани по делото писмени бележки.

Ответникът в хода на производството участва лично и с адв. С., която по същество излага становище за неоснователност на заявените искове, съображения за което развива в писмени бележки.

Третото лице помагач се представлява по делото от адв. К., която по същество също излага становище за неоснователност на заявените искове, като съображенията си развива в писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.1964 г. в с. Ч.О. М. П. А. и Й.А. Стоева са сключили граждански брак, като съпругата е приела да носи фамилното име А., като това се установява от удостоверение за граждански брак № 5, издадено от Местен народен съвет с. Ч.О., окръг Л. /л. 189 от делото/.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че Й.А. и М.А.са живеели в с. О.. Й. работила в пощата в Т.. В с. К. се установили в през 90-те години на миналия век, от където М.е родом. По това време Й. вече не работила, а М.работил в пощата на селото, която правили по това време. Преди установяването си в селото те закупили имота, предмет на оспорената сделка.

Видно от ангажирания по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том I, дело № 2272/1998 г. между И. Г.П.и Г.П.П., от една страна, и М. П. А., от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първите продават на втория собствения си недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 950 кв. м., находящо се в с. К., област Л., заедно с построената в него масивна и паянтова къща, съставляващо парцел VI, пл. № 50, в кв. 2 по плана на с. К., при граници: улица, Т.и Н.Д., общински парцел I за озеленяване, за сумата от 3 322 452,00 лв. /л. 179 от делото/.

Съседи на М.и Й. били свидетелите А.и И.. В селото живеел и брата на М.- П.. Преди около осем години до дома на Й. и М.заживели ответника К. и свидетеля Р., с който тя живее на семейни начала от 25 години. От показанията на последния се установява, че познава Й.. Първо се запознал със съпруга ѝ М., като му свършил една услуга. Й. казва, че виждал рядко. М.я водил при ответника К., която работи като рентгенолог в Т.ската болница, за да ѝ поставя инжекции, да ѝ маха кърлежи, да ѝ прави превръзки. Пред тях Й. споделяла, че има проблем със зрението. Р.отрича да знае със сигурност Й. да имат такъв проблем /зрителен/. Той заявява, че М.търсил само него в селото, когато имал нужда от помощ – за рязане на дърва, за косене.... От показанията на свидетеля А.се установява, че свидетеля Р.няколко пъти е косил тревата в двора и пред къщата на М.и Й., включително и пред неговия дом. Р.отрича М.да му е помагал, но казва, че с него са разговаряли за много неща – за живата на М., за това къде е работил, къде са ходили на младини с Й..

Денят преди да почине М.Р.го видял на улицата. На подадения от него знак за поздрав той не отговорил, както правил винаги. М.видимо не изглеждал добре. По-късно, след срещата им, Р.научил, че в магазина на селото на М.му е станало зле.

На 30.12.2018 г. свидетелят И. и съпругът ѝ – И., повикали ответника К. да посети дома на М.и Й., защото М.не е добре. Ответникът и свидетеля Р.отишли в дома на М.и Й.. Ответникът се обадила на колегите си от спешна помощ. Линейката посрещнал свидетеля Р., като завел медиците до дома на М.. М.качили в линейката и го откарали в болницата. Малко по-късно същия ден по телефон ответникът К. била уведомена, че М.е починал на операционната маса.

Видно от ангажираните по делото удостоверения за наследници /изх. № 2/07.01.2019 г. и изх. № 8/06.03.2019 г., двете издадено от Община Л., кметство с. К. - л. 188 и 11 от делото/ М. П. А. е починал на 30.12.2018 г. и оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга – Й.И.А. и брат – П.П.А..

Погребението на М.организирал ответникът. В тази насока са показанията на свидетеля И., П.и Р..

Не е спорно между страните, че след смъртта на М.Й. предала на ответника сумата от 1 600,00 лв., с които тя да покрие разходите за погребението му. Парите Й. съхранявала на първия етаж на къщата в стар хладилник, което се установява от показанията на свидетеля Р.и И.. С тези пари ответникът покрила разходите по погребението /видно от списък за дейности по погребение и стройност за извършването им те са 537,90 лв. - л. 61 от делото/, платила за освобождаването на тялото от патологията /40,00 лв./, закупила цветя и бонбони. След покриване на разходите за погребението останала сума около 900,00 лв., която ответникът върнала на А.. Тя ги поставила в плик и прибрала в стар хладилник, което се установя от показанията на свидетелите Р.и И..

От показанията на свидетеля И. се установява, че Й. е давала пари на ответника, за да ѝ купува лекарства /в тази връзка по делото са ангажирани фискални бонове за закупени лекарства на л. 62 и 63 от делото/. Ответникът е заплащал и разходите за вода, електричество и телевизия, доставени до дома процесното жилище, за което по делото са ангажирани разписки за платени суми /л. 64-67 и 68 от делото/.

            Съдът не основава изводите си по фактите на представените на л. 68 фискални бонове, удостоверяващи закупени дрехи. Касае се общопотребими вещи, които могат да се закупят от ответник, както в нейна полза, така и в полза на лица от нейното домакинство. От ангажираните доказателства може да се направи извод за закупуване на посочените стоки и заплащането на цената в брой, но не и, че покупката е предназначена за Й.А.. Тези твърдения на ответника /че стоката е закупена за А./ не се установяват от други доказателства, ангажирани по делото. За закупуване на дрехи за А. споменава само свидетеля Р., но на казаното от него съдът не дава вяра, тъй като то не се подкрепя от други доказателства, а с оглед връзката му с ответника /лица, живеещи на семейни начала/ той е заинтересован от изхода на делото.

            Според показанията на свидетелите А.и И., след смъртта на съпруга ѝ Й.А., продължила да живее в процесното жилище. Свидетелят А.казва, че Й. се чувствала зле, не можела да се обслужва сама. Тя имала физически и емоционални проблеми – не можела да вижда добре /проблемите със зрението ѝ започнали още докато тя работила в пощата в Т. според свидетеля И./, не била научена да се грижи сама за себе си, защото приживе за нея се грижил изцяло съпругът ѝ. Още на погребението на М.свидетеля Р.заявил, че има човек, който да гледа Й., а след погребението съпругът на свидетеля И. поставил пред кмета на селото – свидетеля Д., въпроса за това, кой ще се грижи за нея.

            Няколко дни след погребението свидетелят И. и съпруга ѝ решили да вземат от Й. личната ѝ карта и да извадим едно удостоверение за наследници. Взели молба и я подали в кметството. Удостоверението И. получила от свидетеля П. /удостоверението, издадено на 07.01.2019 г./. Няколко дни по-късно препис от него П. предоставила на ответника и свидетеля Р., които представили пред нея пълномощно от Й., препис от което тя не е прибрала в кметството.

            Съдът приема, че удостоверението от 07.01.2019 г., а не това от 06.03.2019 г., което е в кориците на делото, И. е получила от свидетеля П.. Именно то е част от нотариалното дело, в което е изповядана оспорената сделка. То не носи подписът на кмета на селото, който по това време е би в отпуск, което се установява от неговите показанията, а и от съпоставката между подписа, положен под него, с този по ангажираното пълномощно на л. 143 от делото. Удостоверението от 06.03.2019 г. е издадено по молба на свидетеля П.и подписано от свидетеля Д.. Удостоверението за наследници от 07.01.2019 г. свидетелят И. е ползвала през НОИ, за да уреди пенсията на Й.. Процедурата пред кметството и в НОИ съдът приема, че е задействана по молба на Й.А.. Касае се за формални производствата и ако в рамките на населеното място, в което живее Й., е мислимо при издаването на удостоверение да не са спазени предписаните изисквания /т. е. молба да не е подавана или тя да е подадена от друго лице без пълномощно/ то в производството пред НОИ свидетелят И. е следвало да представи молба от Й., а ако я подала от свое име име и пълномощно. По делото не се установява Й.А. да е давала пълномощно на свидетеля И., с оглед на което съдът приема за достоверно заявеното от И. в показанията ѝ, че тя е представила подписана от А. молба.

            За това, че действия във връзка с пенсията на Й. не е предприел ответникът, свидетелстват и показанията на свидетеля Р.. В тях той казва, че Й. искала да упълномощи Ж. и да ѝ движи работите, да ѝ получава пенсията. Тя ѝ направи пълномощно /пълномощно на л. 72 от делото, пункт 2-ри/, за да ѝ се прехвърли каквото трябва към пенсията от М., някакво увеличение. Когато Ж. отишла в НОИ с пълномощното документите вече били подадени от свидетеля И..

            Няколко дни след смъртта на М.в дома на Й. се настанила майката на свидетеля Р.– С.. Според показанията на свидетеля Р.майка му по това време е била на около 80 години, живее в с. Голец и имала опит в грижите за стари хора, тъй като последно живеела в Гърция и там се грижила за такива. Тя имала телефон и чрез нея Р.и ответникът можели да поддържат контакт с Й.. Майката на свидетеля Р.се настанила в дома на Й., за да се грижи за нея, като се установила на втория етаж на къщата. Й. останала да живее на първия, като според Р.причината за това разделение била невъзможността на Й. да се качва на втория етаж. Съвместното съжителство на двете жени продължило до около 40-те дни на М./около 10-ти февруари 2019 г./, след която С. напуснала дома на Й. и селото. През времето, в което С. живеела с Й., ответникът и свидетеля Р.посещавали късно дома на Й.. Те се прибирали по тъмно, като оставяли покупки в дома ѝ. Пред свидетеля И. Й. се оплакала, че е възрастна жена, а свидетеля Р.идвал да ѝ носи храна по нощите, че къщата ѝ е заключена, че няма ключ за втория етаж и не може да спи там. Няколко пъти през нощта Й. идвала и хлопала на къщата на свидетеля И.. Една вечер тя донесла в дома на И. един буркан кафе, бутилка вино и бутилка безалкохолно и ѝ каза, че Ж. и Цанко ще я отровят. Настоявала И. да вземе напитките и да ги занесе на изследване /изявление в този смисъл А. е направила и в приобщените по делото веществени доказателства - репортажи на „България он еър” и „Нова ТВ”/. И. не повярвала на казаното от А. /че ответникът и свидетеля Р.се опитват да отровят Й./ и изхвърлила предадените ѝ течности в гюма.

            На 24.01.2019 г. Й. се качила в колата на свидетеля Р.и заедно ответника заминала за Л.. Свидетел на качването на Й. в колата на свидетеля Р.с ответника била Р. И.. В показанията си тя казва, че на въпросната дата Ж. извела Й. от дома ѝ. Цанко се оплакал, че Й. ще окаля колата му. И. попитала Ж. къде водят Й., на което Ж. ѝ отговорила – да си оправят сметките. И. се учудила на казаното от ответника, защото вече била оправила пенсията на Й. и нямало какво друго да се оправя. Впоследствие от Й. И. научила, че са я водили да прави дарения на имота при нотариуса, при който с М.са ходили, за да му направи тя пълномощно за пенсията /по делото на л. 75 е приложено пълномощно, регистрирано на 02.07.2018 г. в кантората на нотариус Д., с което Й. е упълномощила М.да я представлява пред „Юробанка България” АД, като изявлението, направено с отпечатък от палец, е заверено от помощни нотариуса К.Д./.

            От показанията на свидетеля Р.се установява, че повод за посещението в Л., е заявено желания от Й. да даде пълномощно, за да движи нещата ѝ за пенсия, всички сметки. На казаното от свидетеля съдът не дава вяра, тъй като овластяването за посочените действия е можело да се направи пред кмета на кметството в с. К., който и преди това е заверявал направени от А. пълномощни /пълномощно, приложено на л. 143 от делото от 14.05.2018 г./ Несъстоятелни са аргументите на свидетеля нотариалното действие да се извърши от нотариус, тъй като кметът на кметство не разполага с правомощия да стори това. Според чл. 83, ал. 1 ЗННД /редакцията към 2016 г., когато е последното изменение на разпоредбата/ когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписът и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. От цитираната разпоредба е видно, че кметът на с. К. е можел да завери изявление на Й., в което тя овластява ответника да извършва текущи действия /да подава документи пред НОИ, през доставчици на услуги и други/. Нещо повече, той е можел да завери съдържание и подписа на изявление на Й. за разпореждания с недвижими имоти. Той, видно от данните по делото, е правил това - пълномощно на л. 143 от делото.

            Във връзка с казаното, съдът не приема, че инициативата за посещението на кантората на нотариус Д. е била на А.. От данните по делото се установява, че тя веднъж е посещавала кантората на нотариус Д. заедно с мъжа си /пълномощно на л. 75 от делото/. Подписът ѝ върху пълномощни е заверяван от кмета на селото, а с оглед здравословното и емоционалното ѝ състояние и действията, за които е искала да упълномощи ответника /за извършване на текущи действия/, неоснователно е да се мисли, че тя е настоявала това да бъде сторено извън с. К..

            Във фоайето на кантората на нотариуса Й. е съпроводена от ответника и жена, служител в Окръжен съд. Трите влезли в кантората на свидетеля Д., която започнала да разговаря с Й., а малко по-късно /не се установява след колко време от доказателствата по делото/ са излезли навън. От показанията на свидетеля Д. се установява, че след разговор с Й., тя изготвила предявените ѝ по делото пълномощни /пълномощни на л. 72, 73 и 74 от делото/.

В пълномощно на стр. 72-ра от делото е обективирано изявление на Й.А., че овластява Ж.К. с правата да я представлява пред всички банки, в това число „Юробанк България” АД и др., като извръшва всички позволени банкови операции с всички открити на нейно име сметки, в това число с тези наследени от съпруга ѝ М. П. А., като тегли и внася суми, нарежда банкови преводи и други банкови операции, без ограничение на теглените и наредените суми и броя на тегленията и нарежданията, да закрива, открива сметки, както и да получава банкови дебитни карти и ПИН кода към тях; да я представлява пред НОИ – РУСО – Л., като оформи и подпише нужната документация за прехвърляне на пенсията ѝ за прослужено време и старост, където и както прецени; да я представлява пред всички физически и юридически лица, в това число Община Л., Областна администрация, Дирекция „Социално подпомагане”, ТЕЛК, НЕЛК, НЗОК и РЗОК, като подава молби, декларации за преференции, парични помощи и технически помощни средства, както и да получава същите вместо нея; да я представлява пред всички болнични заведения, здравна каса и други и да получава вместо нея всички документи, да прави необходими декларации във връзка със здравето ѝ; да получава и предава документи от нейно име там където е необходимо; да прави избор и отказ от личен лекар; да я представлява пред всички общински, областни и данъчни служби, Агенция по кадастър и други, относно оформяне на молби и получаване на необходимите документи и удостоверения, свързани с недвижимия имот в с. К., обл. Л., ул. „В. Л.” № 8, като я подписва, където е необходимо във връзка с правата по пълномощното; да я представлява през „В и К”АД и „Чез Разпределение България” АД, като извършва всички действия, свързани с откриване и закриване партида на имот, като я подписва където е необходимо във връзка с правата по пълномощното; да я представлява пред „БТК” АД /Виваком/ и се разпорежда с правата и на абонат, както намери за добре, като предоговаря условията по договорите, сключени на името на пълномощника, извършва всички други операции по договори, сключени от негово име, в това число прекратява същите, сключва нови за предоставяне на услуги за мобилна комуникация, интернет и домашен телефон, при условия, каквито намери за добре.

В пълномощно на стр. 73 от делото е обективирано изявление на А., че овластява К. с правата да я представлява пред всички физически и юридически лица, в това число всички общински служби, данъчни служби, СГКК, нотариуси и други, относно оформяне, подаване и получаване на необходимите документи и удостоверения и други, свързани с прехвърлянето на поземлен имот, находящ се в с. К., община Л., с площ от 950,00 кв. м., заедно с попадащите в него сгради, представляващ парцел VI, пл. № 50, кв. 2 по плана на селото, описан в нотариален акт № 109, том 1, дело № 2272/1998 г. на РС Л., като го продаде или дари сама на себе си при условия, каквито договори и на цена каквато прецени, както и да завия, че продажната цена е получена от пълномощника в брой, преди изповядване на сделката, като подготви, подадени получи всички необходими книжа, молби, заявления, платежни документи, декларации, споразумения и други и подпише пред нотариус нотариалния акт, евентуално акт за поправка и декларира действителността на продажната цена.

В пълномощно на стр. 74-та от делото е обективирано изявление, че А. овластява К. с правата да я представлява пред всички физически и юридически лица, в това число всички общински служби, данъчни служби, СГКК, нотариуси и други, относно оформяне, подаване и получаване на необходимите документи и удостоверения и други, свързани с прехвърлянето на поземлен имот, находящ се в с. О., община Т., ул. „И. Павлов” № 81, с площ от 543 кв. м., заедно с попадащите в него сгради, представляващ парцел VI, пл. № 50, кв. 2 по плана на селото, описан в нотариален акт № 143, дело № 271/1976 г. на РС Л., като го продаде сама на себе си при условия, каквито договори и на цена каквато прецени, както и да завия, че продажната цена е получена от пълномощника в брой, преди изповядване на сделката, като подготви и получи всички необходими книжа, молби, заявления, платежни документи, декларации, споразумения и други и подпише пред нотариус нотариалния акт, евентуално нотариален акт за поправка и декларира действителността на продажната цена /л. 74 от делото/.

В показанията си свидетеля Д. казва, че подробно е разпитала Й., като е изслушала нейната житейска история и се е уверила в желанието ѝ тя да дари процесния имот на ответника, че я по попитала дали иска издръжка, което тя отрекла, но заявила, че иска всичко да дари, защото тези хора са я гледали и иска да се определи на лекар.

Съдът не кредитира заявеното от свидетеля Д. в тази му част. Не може се сподели извода на свидетеля, че преди да изготви обсъдените по-горе пълномощни, внимателно е изяснила волята на пълномощника. Ако това беше така, в пълномощното, в която Й. овластява К. с правата да се разпорежда с процесния имот, нямаше да фигурират две сделки с различно основание /при покупко- продажба носителят на едно право заявява, че желае да се разпореди с него срещу насрещна престация, а при дарение – да надари някого/. Ако Д. и А. бяха обсъждали единствено дарението, като сделка, с която тя да се разпореди с правата върху имота, то тогава защо в пълномощното се съдържа изявление за разпореждане чрез покупко-продажба. От съдържанието на пълномощното, дадено за разпореждане с процесния имот, е видно, че дарението, като разпоредително действия е спомената еднократно /“да дари“/. Всички останали правни и фактически действия, които са описани в пълномощното, не касаят дарствения акт, а очертават основанието на договора за покупко-пордажба - договори цена каквато прецени, да заяви, че продажната цена е получена от пълномощника в брой; да подготви и получи всички необходими книжа, молби, заявления, платежни документи, декларации, споразумения и други и подпише пред нотариус нотариалния акт, евентуално акт за поправка и декларира действителността на продажната цена. Ако намеренията на Й. са били да дари имота, защо в изявлението, с което тя овластява К., фигурира задължения да договаря цена, да получава цена и да декларира, че договорената е действителна. Същевременно в него няма овластяване да се извърши никакво действие във връзка декларираните пред свидетеля намерение да се разпореди единствено чрез дарение. Ако намеренията на Й. са били тя да дари на ответника всички свои имоти, като израз на благодарност за положените до момента за нея грижи, защо свидетеля Д. е изготвила пълномощно с права в полза на К. да продаде, а не да дари, вкл. на себе си, имотът в с. О.. Всичко това, както и последващите действия на Й. след 24.01.2019 г., говорят за това, че свидетелят Д. не е изяснила волята ѝ преди изготвянето на пълномощните, както и че отразената в пълномощните не отговаря на действителната воля на пълномощника. Ако свидетелят Д. беше изпълнила задълженията като адвокат преди да изготви процесните пълномощни нямаше да се налага Й.А.,***, да търси съдействието на свидетеля И., молейки я да посети отново кантората на нотариус Д. и установи върху какви документи е положила подпис.

Трите коментирани пълномощни са подписани чрез полагане на отпечатък, като е удостоверено, че отпечатъкът от е десния палец на пълномощника и той е поставен поради старост и заболяване. Удостоверителните изявления върху пълномощните са на нотариус Д..

На същата дата /24.01.2019 г./ нотариус М.Д. е заверил декларации от Й.И.А. по чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 25, ал. 8 ЗННД, като под същите тя се е пописана с отпечатък от пръста си. Отново е удостоверено, че А. е положила отпечатък от десния палец, поради заболяване и старост. Декларациите са регистрирани под № 118 и 119 от същата дата /л. 183 и 184 от делото/.

На подписването на пълномощните и декларациите, според показанията на свидетеля Д., са присъствали тя, нотариус Д. и помощник-нотариуса Катя Д.. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., според който в кантората на нотариус Д.Й.А. е влязла със свидетеля Д., а вътре са били нотариуса и помощник-нотариуса – М. и Катя Дойнови.

В показанията си свидетелят Д. завява, че преди подписването на изготвените от нея пълномощни и декларации нотариусът от външния вид на лицето се уверил, че то не може да подпише, след което е положило отпечатък. При заверката на обсъжданите документи /пълномощни и декларации/ Д. заявява още, че нотариусът се е уверил, че А. не може да положи подпис, като ѝ е подал химикалка, тя е казала, че не може да пише и че има проблем с ръцете. В обясненията си нотариус Д. също посочва, че причините за полагане отпечатък са възрастта на пълномощника, болнавия му вид и заявения проблем с ръцете, които той не може да конкретизира. Съдът не дава вяра на казаното от свидетеля Д. и на обясненията на нотариус Д..

            В хода на производството се установи, че дълги години Й. е работила като служител в пощата в Т.. Като такава тя е изготвяла документи, т. е. можела е да пише. Това е установено по несъмнен начин и в хода на производството в рамките на проведения от съда следствен експеримент.

В проведено на 03.10.2019 г. открито съдебно заседание на Й.А. е предоставен бял лист, на който в лявата долна част тя изписа трите си имена и положи подпис /л. 92 от делото/. Данните от експеримента установяват по несъмнен начин, че Й. е можела да пише, както и че към датата на провеждането му хватателните способности на ръцете ѝ са запазени. Резултатите от експеримента опровергават и показанията на свидетеля Р., в частта, в която той заявява, че Й. е имала недъг по рождени на едната си ръка. Ако Й. действително е имала такъв недъг и той е касае основата ѝ ръка /дясната, според показанията на Р./, тя е следвало да не може да си служи с нея в годините, когато е работила в пощата и нямаше да изпише имената си в присъствието на съда, нямаше да вдигне наздравица със свидетеля Р.на 14.02.2019 г., както той заявява в показанията си. От данните по делото се установява, че през 2018 г. на два пъти А. се е подписвала с полагане на отпечатък от десния си палец. Веднъж това е сторено пред свидетеля Д., който в показанията си казва, че тя е била на легло и не можела да става. Ако Й. е имала проблем с хвателените способности на основаната си ръка или не е можела да пише, това щеше да се заяви от свидетеля в показанията му. Той не само, че не е заявява това, но в хода на процеса е заверявал изявление на А., върху които тя е полагала подпис. Дали са били налице основание за поставяне на отпечатък от палеца ѝ при извършените от кмета удостоверявания, за което възражения са наведени от ответника в писмените бележки, няма никакво значение. Акцентът в случай пада върху това имала ли е А. недъг /трайно увреждане/, което да ѝ е попречило да положи подпис върху пълномощни и декларации, заверени на 24.01.2019 г. Показанията на свидетелят Д. установяват именно това, че А. преди тази дата не е имало проблем с горните крайници. Дали е имала друга, макар и временна увреда на здравето тя, е без значение за процеса.

През същата 2018 г., изявление на Й. чрез отпечатък от десния палец е положено и върху ангажирано по делото пълномощно. Видно от показанията на свидетеля И. за причините, поради които Й. не може да положи подпис, е разпитан съпруга ѝ, които се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.. По това време А. не е била в кантората, от нея не са снети данни, а отпечатъкът от палеца ѝ е взе в лекия автомобил, в който тя се е намирала. Наред с това заверката върху това пълномощно е направена не от нотариус Д., а от помощник-нотариус Д.. Не се установява и към този момент тя да е имала проблем с горните крайници, които да е препятствал възможността ѝ да положи подпис.

От показанията на свидетеля И. се установява, че Й. си е служила с двете ръце. При хранене тя е разкъсвала хляба и месото си с ръце, не е ползвала прибори, но не защото не е можела, а защото така е свикнала да се храни. Свидетелят П.заявява, че Й. има счупване на едната от ръцете, като е оперирана. Двете и ръце са били различно по размер, но П.не казвала операцията да е ограничала или отнела хватателните ѝ способности. Всъщност от показанията на свидетеля П.и от тези на свидетеля И. се установява, че проблемите на Й. не са били двигателни, а зрителни. Още от времето, когато е работила в пощата в Т., зрението ѝ е започнала до намалява. Този ѝ проблем, а не двигателен такъв, е налагал тя да бъде обрижвана от съпруга си. Този проблем е налагал и след смъртта му някой да полага грижи за нея. Зрението на Й. е било увредено, но не и загубено, което се потвърждава от проведения от съда следствен експеримент, както и показанията на свидетеля П.. В неговия дом Й. е живяла до смъртта си. Пред съда той заявява, че Й. е имала очила, които е ползвала. Тя сама е вземала лекарствата си и сама е ходила до тоалетната. В негово присъствие, след установяване в дома му /след сключването на оспорената сделка/, тя е полагала подпис под документ. За наличието на проблем със зрението на Й. не спомената нито свидетеля Д., нито третото лице в обясненията си, което навежда на извод, че въпроса с това можела ли Й.А. да се подпише под пълномощните и декларациите, не е изследван на 24.01.2019 г. Обстоятелството, че едно лице е възрастно, като отказва да положи подпис под документ, без конкретно изследвани на причините, които могат да не са физически, а емоционални, не дава основание за формиране на извод, че са налице основания за изява на воля чрез отпечатък от десния палец. В писмените бележки ответникът обсъжда приетите по делото репортажи и от тях прави извод за трайно увреждане ръката на А., респективно, че тя не е можела да си служи с нея. Тези изводи не се споделят от съда. От позата на ръката на Й. не може да прави извод, че тя няма запазени хватателни способности. Аргументите, че разликите в размера на ръцете на А. дават основание за такъв извод, също са несъстоятелни, тъй като те, дори и да са налични, не правят един крайник нефункционален.

За установяване на здравния статус на Й.А. и емоционалната ѝ състояние, към датата на изготвяне и подписване на пълномощното, с което е извършено действието на разпореждане с имота, както и разпореждането със средства от открита на нейно име сметка, в хода на делото е изслушано заключение на вещи лица психолог и психиатър. В него експертите приемат, че след смъртта на съпруга си на 30.12.2018 г. освидетелстваната е преживяла силен стрес. Реакцията от такъв стрес продължава различно – от няколко часа до седмици. Изявата му е различна от първоначално „зашеметяване”, свързано с ограничаване яснотата на съзнанието, стесняване на вниманието, невъзможност за възприемане на стимули до лека дезориентация, често съпътствано с тревожност и срах, последвано от леки депресивни симптоми, чувство набезпомощност, отчаяние и безперспективност, загуба на удоволствие и интерес към живот. В хода на изследването е установено, че А. страда от съдова деменция с водещи когнитивни нарушения и екзекутивна дисрегулация. При нея се наблюдава емоционална лабилност, емоционална инконтиненция, бърза промяна в психичното състояние, кратни преходни периоди на дезориентация, свръх-ценностни параноидни интрепретации на поведението и отношението на околните спрямо нея. При установените проблеми при А. – съдова деменция с когнитивни нарушения и екзекутивна дисрегулация, силно влошено зрение, липса на подкрепа, тя се е превърнала в лесно ранима и манипулативна личност. Експертите приемат, че състоянието на А. към 24.01.2019 г. не ѝ е попречило да разбира свойството и значението на извършеното от нея упълномощаване, като допускат, че тя е подведено от собствените си очаквания за грижа и помощ.

Съдът дава вяра на изводите на вещите лица, тъй като те кореспондират напълно с установените по делото факти. От ангажираните по делото гласни доказателства /те са събрани след изслушване заключението/ се установява цялата палитра на емоционални състояния, които описват експертите. В показанията си свидетеля Р., казва че когато Й. научила за смъртта на съпруга си тя не се е разстроила кой знае колко. Това се свързва с описаното от вещите лица първоначално „зашеметяване”, обусловено от ограничаване яснотата на съзнанието, стесняване на вниманието, невъзможност за възприемане на стимули до лека дезориентация. Тези ѝ изживявания са съпътствани със страх и тревожност, за каквито говорият свидетелите И. и А.. В състоянието ѝ след смъртта на М.се наблюдават параноидни интрепретации на поведението и отношението на околните спрямо нея, като пред свидетеля И. тя е споделила, че ответникът и свидетеля Р.се опитват да я убият и е потърсила съдействие от нея, като ѝ е оставила за изследване бутилки с течности, с които е смятала, че я тровят. Поведението ѝ индицира, за това, че тя е била лесно ранима и манипулативна, за което също правят извод вещите лица. След смъртта на съпруга си тя е останала да живее в семейното жилище. Приела е да бъде гледана от чужда жена, като е споделяла със свидетеля И., че тя взема вещи от дома ѝ, че заключва втория етаж на къщата, като тя няма достъп до него. Посещава кантората на нотариус Д., за да овласти ответника с права да извършна текущи действия от нейно име и ѝ учредява представителна власт да се разпорежда с цялото ѝ имущество. Напуска семейното жилище и се установява в дома на брата на съпруга си, како пред м. април, според показанията на свидетеля Р., отново ги е търсила и е заявила желание да се върне в същата, но е последвала отново свидетеля И. и се е върнала в дома на свидетеля П., където е останала до смъртта си на 13.01.2020 г Всичко казано потвърждава изводите на вещите лица, че А. е била силно манитулируема и ранима личност, която често е сменяла позициите си и се е поддавала на влиянието на хората, които са я обкръжавали.

М. П. А. е имал открит спестовен влог в „Юробнак България” АД. Салдото по сметката към 01.01.2019 г. е било 7 104,69 лв. От сметката на 01.02.2019 г. по сметка на Й.А. е предена сума в размер на 4 737,80 лв. – представляваща 2/3 от наследствения ѝ дял. След превода салдото по сметката е 2 367,39 лв., което е видно от ангажираното по делото извлечение.

Не е спорно, че сумата от 13 200,00 лв. се намира по сметка на ответника. Видно от извлечение от сметката на Й.А. в „Юробанк България” АД за периода 01.01.2019 г. до 06.03.2019 г. началното салдо по сметката е 8 384,49 лв. На 01.02.2019 г. по сметката е постъпила сума в размер на 4 734,80 лв. – вътрешно банков превод с посочено основание за извършването му – изплащане наследствен дял на Й.А. от наследството на М. П. А.. На 04.02.2019 г. е наредено от сметката да се плати по сметка на Ж. Димитрова К. сумата от 13 200,00 лв. с посочено основание – превод. По сметката след превода е останала сума в размер на 113,89 лв. /л. 14 от делото/.

В молба, адресирана до ответника, Й.И.А. е заявила искане да ѝ бъде върната сумата от 13 200,00 лв., за което тя е заявила искане и пред съд, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. по банкова сметка, *** „Юробанк България” АД, с посочен номер. Под изявлението А. е положила подпис и изписала двете си имена, а подписа ѝ е заверено от И.Д.Д. ***, за което е направена заверка върху изявлението от 13.09.2019 г. /лв. 86 от делото/. В обясненията си пред съда, обективирани в протокол от 03.10.2019 г., Й.А. също заявява, че желае ответникът да ѝ върне сумата, която е превела по своята сметка /л. 93 от делото/.

Въз основа на заявление от Й.И.А., действаща чрез пълномощника си Ж.К., е отправено искане до нотариус М.Д. да изповяда сделка дарение на 5/6 ид. части относно следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., ободрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. К., ул. „В. Л.” № 8, с площ от 1 125 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 50, кв. 2, парцел 6, при съседи на имота: поземлени имоти с номера **********; **********; **********, ведно с изградената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор **********, със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор **********, със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща, съставляващ **************** между Й.И.А., действаща чрез пълномощника си Ж.К., овластена с пълномощно с рег. № ра 126 и 127, за удостоверяване на подписа и съдържанието им като дарител и ж.Г.К. като надарен /л. 176 от делото/.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот ************** между Й.И.А., действаща чрез пълномощника си Ж.Г.К., съгласно пълномощно с рег. № 126 и 127 от 24.01.2019 г. за удостоверяване съдържанието и подписа от една страна и Ж.Г.К. от друга страна е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първата даряване на втората собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., ободрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. К., ул. „В. Л.” № 8, с площ от 1 125 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 50, кв. 2, парцел 6, при съседи на имота: поземлени имоти с номера **********; **********; **********, ведно с изградената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор **********, със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор **********, със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща, съставляващ ****************. К. е заявила, че е съгласна и приема с благодарност направеното в нейна полза дарение /л. 178 от делото/.

Няколко дни след изповядване на сделката свидетелят И. се обадила на свидетеля П., че Й. плаче. Според П.Й. била в безпомощно състояние и търсила помощ. Пред П.А. споделила, че няма къща. Обърнали се към кмета, но той им заявил, че ще всичко трябва да се опише писмено, а Й. виждала леко. Тогава решили да се обърнат към адвокат. До този момент свидетеля П.казва, че не знаел нищо, за това се обадил на адв. Г. и му казах да дойде да видим какво да правят. Няколко дни след това адв. Г. донесъл в дома на свидетеля П.нотариалния акт, с който процесната къща е прехвърлена на ответника. От него разбрали, че къщата е дарена, а не прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане, като за последното свидетеля П.казва, че нямал възражения да се направи. Установили също, че няма и палите на М.– нямало 13 000,00 лв. Й. се разстроила. Свидетелят П.се съгласил тя да се настани в дома му, като с помощта на свидетеля Б.подготвили една от стаите в къщата. Тя дошла с дрехите на гърба си, като една от съседките ѝ дала свои. Грижите за нея поел свидетеля П.и неговото семейства, като подкрепа срещали от свидетеля Б.и неговата съпруга, които предоставяли храна на Й. и пазарували, вкл. лекарства за нея. След установяването на Й. в дома на П.ответникът не се е интересувал от нея. В дома му Й. останала да смъртта си. След напускане на къщата от Й. свидетеля Р.поставил камери до имота /бутафорни според показанията му/ и заключил портата на къщата. Й. не се е връщала там и не вземала свои вещи от същата.

При очертаване на фактите съдът не ползва показанията на свидетеля С.. Той не познава и никога не е виждал Й.А., като няма преки впечатления относно отношенията между нея и ответника. В показанията си той възпроизвежда твърдения на ответника, заявени в хода на производството, относно грижите, които тя е полагала на А..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.в частта, в която той заявява, че той и ответника безкористно са се грижила за ищеца А. като за свои родител. Ако това беше така, то те следваше лично да поемат грижата за нея, да я посещават в рамките на деня, а не късно вечерта да оставят закупена от тях храна. Ако бяха безкористни в намеренията си ответникът нямаше да дари имота на ищеца на себе си, а при желание да го придобие щеше да ѝ предложи справедлива цена, с която тя да си осигури достойни старини, вкл. настанявайки я в институция или център от семеен тип, в който да се полагат адекватни грижи за нея.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Р.в частта, в която той заявява, че Й. и М.са били в конфликт със свидетеля П.и съпругата му. От показанията на свидетелите И. и А.се установява, че приживе М.е посещавал дома на брат си. Й. не е ходила често там, поради проблемите със зрението си. Ако отношенията бяха така влошени, както завява свидетеля Р., то тогава защо след прехвърлянето на имота Й. се установила в дома му и е останала там до смъртта си. Ако тя чувстваше ответникът и свидетеля Р.като най-близките хора в селото, на които единствено има доверие, тъй като те са и помагали приживе на съпруга и след това, защо тя не е разчитала на техните грижи, а търси помощта на хора, с които е в остър конфликт /роднини на съпруга си/. Дори между М.и неговия брат приживе да е имало спор за имоти явно той не е бил толкова сериозен, че да откаже Й. да търси съдействието на свидетеля П..

Изводите си по фактите съдът не основава на показанията на свидетеля С., тъй като те не са информативни. От тях се установява единствено, че след смъртта на М., С. се е видяла с А. в кантората на нотариус Д., както и че тя е била съпроводена от Ж.К., за която е представила като лекарка от Т.. Пред нея А. не е споделила причината, поради която се намира в кантората на нотариуса.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.

Предявени са искове за връщане на дадена сума на отпаднало основание, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3-то; за връщане на сума, дадена при начална липса на основание, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД; за заплащане на обезщетение за забава върху сумите, за които се претендира връщане, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД; за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка поради липса на съгласие, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро, вр. чл. 44 ЗЗД; за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на форма с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 3-то, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1 и 2 ГПК; за прогласяване нищожност на договор за дарение поради липса на основание с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4-то ЗЗД; за прогласяване нищожност на договор за дарение поради липса на съгласие с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро; за недействителност на сделката поради договаряне във вреда на представлявания, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 40 ЗЗД; за прогласяване недействителност на договор за дарение поради противоречие на мотива му с добрите нрави чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 226, ал. 2 ЗЗД; за унищожаване на сделка поради невъзможност на прехвърлителя да разбира свойството и значението на извършеното с правна квалификация чл. 31 ЗЗД; за връщане на дадено въз основа на недействителна сделка с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.

След смъртта на съпруга на Й. тя е възложила на ответника да организира погребението му. За изпълнение на поръчката А. е предоставила на К. сумата от 1 600,00 лв., което не е спорно между тях. К. е изпълнила възложеното ѝ, като е освободила тялото на М.А., тъй като смъртта му е настъпила по време на операция, организирала е погребението, като е заплатила разходите на траурната агенция и е закупила цветя и бонбони. С предоставените ѝ средства тя е закупила лекарства на А. е и покрила част от разходите във връзка с ползваното от нея жилище /електричество, вода и телевизия/. От представените по делото разписки и фискални бонове е видно, че разходите са сторени във връзка с имота на ищеца, а доколкото те установяват плащането на посочените в тях суми и се намират в държанието на ответника, следва да се приеме, че те са заплатени от него, вкл. със средства, предоставени от задълженото за тях лице /А./. След покриване на посочените разходи К. е останала сума в размер около 900,00 лв. Нея тя е отчела на А., която е я поставила в плик и прибрала в стария хладилник, разположен на първия етаж на къщата.

От казаното следва извода, че средствата са предоставени с основание за ответника, който е изпълнил поръчката, а остатъкът от средствата е отчел на възложителя, поради което не дължи връщането им.

На 04.02.2019 г., въз основа на пълномощно от 24.01.2019 г. от Й.А., ответникът е наредила да се преведат по нейна сметка, от сметката на ищеца А., сума в размер на 13 200,00 лв. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че въз основа на издаденото ѝ пълномощно е прехвърлила по нейна сметка полагащите ѝ се суми от сметката на пойния ѝ съпруг. След изчисляване на сумите те са преведени по сметка на А.. Тъй като сумата по сметката станала голяма, с оглед притесненията, че някой може да вземе парите, решила да прехвърли голяма част от тях /13 200,00 лв./ по своята банкова сметка *** ѝ ги пази, като по този начин приела, че ще отговори на желанията на А..

Наведените твърдения очертават основанието на договор за влог. Според чл. 250 ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да ги пази и върне.

В хода на производството не се събраха доказателства твърдяното основание да се е осъществило.

Съдът не приема, че между страните е имало отношения по договор за влог. Прехвърлените по сметката на ответника суми от сметката на А. са били вложени в банка. Съгласно договора, с който страните по договорната връзка са били обвързани /банката и вложителя/, банката има задължение да опазва предадените и за пазене парични знаци, като дължи паричната сума в същата валута и размер, както и уговорената лихва /чл. 420, ал. 1 и чл. 421, ал. 1 ТЗ/. Вземането на А. за вложението от нея средства в банка, дори и в голям размер, както заявява ответника, е било гарантирано, с оглед на което нищо не е налагало прехвърлянето им по сметка на ответника. С превода на сумата по своя сметка ответникът не я е приел за съхранение. С постъпването му сметката му в негова полза е възникнало вземане срещу банката.

Ако отношенията между А. и ответникът бяха такива по влог, след поискването на сумата от А., което е сторено в хода на производството, ответникът следваше да я върне /арг. от чл. 252 ЗЗД/. След заявеното искане за връщане на сумата по сметка на А. ответникът обективно е имал възможност да изпълни, тъй като в молба по делото, е посочена сметка, по която да стори това. Изявление за готовност за връщане на сумата, при поискване, ответникът е заявил в отговор и в хода на производство, но фактически действия в тази насока не са предприети. Готовност е заявена и в хода на преговорите за сключване на спогодба, като е предложено частично връщане на сумата /10 000,00 лв./. Действия отново не са предприети.

Казаното иде да покаже, че страните не са се намирали в твърдяната договорна връзка, а заявените от ответника намерения да изпълни, не са били искрени. В действията на ответника прозират престъпни намерения, но същите не следва бъдат обект на коментар в настоящото решение, тъй като излизат извън предмета на делото.

В писмените бележки на третото лице се развива теза, че процесната сума е преведена по сметка на ответника с дарствено намерение от страна на А.. В хода на производството не се установява А. да е имала намерение да надари със суми от сметката си ответника. Дори тя да е имала такива намерение и да е давала такива обещания на ответника то те са недействителни по арг. от чл. 226 ЗЗД.

От доказателствата по делото - гласни и писмени, вкл. от направените записвания в платежните документи, при извършване на превода, не са установява превода да е направен, за да бъде надарен ответника. Ако това беше така ответникът нямаше да декларира в отговора и в хода на производството, че е готов да върне сумата, тъй като тя би му принадлежала по силата на договорната връзка.

В писмените си бележки, опитвайки се да очертае основание, даващо му право да държи сумата, чието връщане се търси, ответникът се позовава на решение № 136/.3.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г. на I ТО на ВКС. Съдът намира, че отговорът на въпроса, даден в цитираното решение, не е относим към спора, тъй като фактите по коментираното делото не са идентични с тези по настоящото. В коментираното решение са извършени действия на разпореждане със суми по сметка за покриване на разходи за СМР-та, които две лица са се задължила да поемат заедно, като изпълнението им е обезпечена със запис на заповед. Съдът е приел, че ако пълномощникът е действал в кръга на представителната му власт, от това може да се направи извод за мандат, като се дължи отчет.

В настоящото дело не се установя ответникът да е действал по мандат на ищеца, нито да му е отчел резултата от извършеното. Последното не е сторено, тъй като между страните не е имало мандатно отношение. Ако това бе така, то в тежест на ответника е да го докаже възникването и изпълнението на възложения мандат. Такова доказване той не е провел, с оглед на което не може да се приеме, че е налице основание да държи сумата, за която се търси връщане.

Вън от казаното, съдът счита, че за извършването на действия по разпореждане със суми от сметка, открита на името на А., ответникът не е бил надлежно овластен.

Средствата, с което ответникът се разпоредил, са били вложени от ищеца в банка. Разпоредителните действия с вложените средства, по силата на разпоредбите на закона, може да извършва титуляра на сметката /чл. 420, ал. 2 ТЗ/ или негов пълномощник, снабден с пълномощно с нотариална заверка на подписа /чл. 423 ТЗ/ т. е. за разпоредителни действия с вземане по банков влог законът изисква пълномощно, изготвено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на пълномощника, титуляр на сметка.

По делото е ангажирано пълномощно от титуляра на сметката, от която е извършен превода – Й.А.. Под изявлението, обективирано в него, пълномощникът е положил отпечатък от десния си палец, като това е заверено от нотариус.

Според разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК, когато някой от участниците в нотариалното производство не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 – полага се отпечатък от десния му палец, като актът не се подписва от свидетели.

В практиката на ВКС /решение № 313/22.06.2011 по гр. д. № 1409/2010, IV ГО и Решение № 621/13.07.2011 по гр. д. № 1195/2009, 1 ГО/ е прието, че терминът недъгавост е стар и е равнозначен с трайно увреждане здравето – вродено или придобито. По смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК под недъгавост следва да се разбира всяко едно физическо увреждане, което препятства възможността на лицето да положи подпис или той не може да бъде идентифициран. Нечетливият подпис или почерк не неидетифирацируем /решение № 621/13.07.2011 по гр. дело № 1195/2009, I ГО, ВКС/

При невъзможност на лицето да положи параф под изявлението си, волята си той може да потвърди чрез отпечатък от десния си палец. Полагането на отпечатък е въведено за гарантиране интересите на неграмотния или тежко увредения за установяване автентичността на неговата воля. Приложимостта на правилото е ограничена до разписаните в закона предпоставки, т. е. само за неграмотни и трайно увредени.

По делото се установява, че ищецът А. е грамотна. В годините назад тя е работила в пощата в Т.. Трудовата ѝ функции е изисквала писмена грамотност. Възможността на А. да пише е установена непосредствено от съда, пред който тя, в рамките на проведения следствен експеримент /на 03.10.2019 г./, е изписала трите си имена и положила подпис. Няколко дни преди откритото съдебно заседание /на 13.09.2019 г./ тя е положила подпис и е изписала трите си имена пред кмета на населеното място, в което живее. Почеркът ѝ е разкривен, което може да се обясни с напредналата ѝ възраст и увреденото зрение, но е четлив и разбираем, като всички букви в имената ѝ са изписани.

По делото не се установява А. да е страдала от физически недъг, който трайна да е препятствал възможността ѝ да полага подпис и да изписва текст. От гласните доказателства се установява, че ищецът е имала увредено зрение, поради което е обгрижвана от съпруга си. Зрението ѝ е намалено, но не и загубено до степен такава, че тя да не може да изпише името си и да положи подпис. Това се установено по несъмне начин в рамките на проведения следствени експеримент, в който, без напътствия от съда или адвокатите си, А. изписа имената си и положи подпис. Ако тя прогресивно е загубвала зрението си, следваше пред съда да не може да изпише текст. След като тя стори това в момент отдалечен с девет месеца от момента на заверката на изявлението ѝ, съдът приема, че и към датата на заверката на пълномощното /24.01.2019 г./ тя е имала запазено зрение, което ѝ е позволявало да изпише имената и да положи подпис под него.

От доказателствата по делото не е установено хватателните способности на А. да са препятствали възможността ѝ да полага подпис и изписва текст. В хода на производството се установи, че тя се е хранила с пръсти. Това е правила, тъй като е приемала основно суха храна /хляб и месо/, които е можела да разкъсва с ръцете си. След като си и служила по този начин с ръцете си явно възможността ѝ да хваща предмети е запазена. След като с пръсти тя е разкъсвала храната си, то явно възможността ѝ да хваща и стисне също е била запазена. Няколко дни след заверката на пълномощното със свидетеля Р.тя е вдигнала чаша вино. Обичайно в тези случаи човек използва основаната си ръка, а след като е могла да вдигне чашата и да вземе наздравица, то явно хватателните способности на тази ѝ ръка са запазени.

В хода на производството никой от свидетелите не посочи, че А. не може да използва горните си крайници. Част от свидетелите казват, че дланите на ръцете на А. са малки, но не ѝ, че тя не може да си служи с тях поради проблем.

В материалите по делото са приобщени две пълномощни от 2018 г., в които А. е положила отпечатък от палеца си. По отношение на първото /пълномощно, заверено от кмета на с. К./ по делото се установи, че волята си А. е изразила с палец, тъй като е била лежащо болна. Явно не се е касаело за трайно увреждане на здравето ѝ, още по-малко свързано с горните ѝ крайници, което да е налагало тя да изрази воля по този начин.

Второто пълномощно е заверено два месеца по-късно /през м. юли 2018 г./, като данни относно причините, поради което следва да се постави отпечатък от палеца на пълномощника, не са снети от нея, а от покойния ѝ съпруг, т. е. но може да се приеме, че А. е имала недъг, който да е препятствал възможността ѝ да положи подпис и да изпише текст. Наред с това, обстоятелството, че върху предходни пълномощни А. е полагала отпечатък от десния палеца, не е основание за прилагането на чл. 189 ГПК и при следващите нотариални удостоверявания, тъй като е възможно да е настъпила промяна в здравословното състояние на лицето, поради което то е могло да подпише документа.

Полагането на пръстов отпечатък при липса на установена невъзможност на лицето да изписва имената си и да полага подпис води до извод за нищожност на нотариалното удостоверяване.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е делегирал представителна власт на ответника да се разпореди със средства от влога му, тъй като за това действие законът поставя изискване за форма /писмена с нотариална заверка на подписа/.

Изложеното дава основания на съда да приема, че действията по прехвърляне на сумата от сметката на А. в сметката на ответника са извършени без основания, поради което се дължи тяхното връщане в заявения размер.

Направена е искане за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 13 200,00 лв., което съдът намира за неоснователно.

На въпроса, от кога се дължи обезщетение за забава върху вземане за връщана на дадено при начална липса на основание, е даден отговор в ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

В производството не са установява преди датата на подаване на исковата молба ищецът да е отправяла покани до ответника за връщане на сумата, за която тя претендира връщане. Такова искане е заявено в исковата молба, като начиная от нейното подаване /11.04.2019 г./ тя може да търси присъждане на обезщетение като правоувеличаваща последица. От датата на изтегляне на сумата /04.02.2019 г./ ищецът би дължал обезщетение в случай на отправена покана за връщане. След като тя не е сторила това, обезщетение в нейна полза може да се присъди от датата на подаване на исковата молба. 

Заявени са искове за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, въз основа на която е изповядана оспорена сделка дарение на две основания – липса на основание и липса на форма.

В практиката е прието, че в рамките на едно производството за общо разглеждане могат да бъдат съединявани искове за прогласяване на нищожност на различно основания. Съединяването на исковете може да бъде кумулативно, евентуално и алтернативно. При определяне вида на съединяването се изхожда от това дали заявените основание се изключват и какви са правните последици от съединяването им. Основанието на иска се преценява от съда на база изложените обстоятелства и изведеното тях искане и след като това е така то и преценката относно съединяването на исковете е на съда. При предявено искове за нищожност на различни основания съдът не е обвързан при разглеждането им от заявената от ищеца поредност. Оспорената сделка може да страда от различни пороци, като всеки от тях да е основание за прогласяване на нищожност, т. е. основанията може да съществуват едновременно, но правния резултат от всеки след като е един и същ, той изключва интереса от прогласяване на нищожност на друго от въведените основания. В този случай, независимо от съединяването на исковете, съдът следва да ги разгледа при условията на евентуалност и да се произнесе по всеки от тях по поредност, съобразно естеството на твърдения порок според основанията по чл. 26 ЗЗД /в този смисъл съображения са изложени в решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на I ТО на ВКС решение № 117/31.05.2016 г. по гр.д. № 5673/2015 г. на III ГО на ВКС/.

Процесното пълномощно е оспорено на две основания. Съдът приема, че първо следва да се произнесе по заявеното основание за нищожност поради липса на форма, тъй като то съставлява частна хипотеза на нарушение на закона, а нарушението на закона, като основание за нищожност, е най-тежкия порок на сделката. При неоснователност на иска на това основание съдът ще разгледа второто наведено основание – липса на основание.

Оспореното пълномощно е за разпореждане с правото на собственост върху недвижим имот. Разпоредителни действия за права върху недвижим имот се извършват във формата на нотариален акт /чл. 18 ЗЗД/. Упълномощаването за извършване на разпоредителни действия с права върху недвижими имот следва да се извърши писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието, т. е. упълномощаването е формална сделка.

Упълномощаването е извършено в писмена форма. Под обективираното на хартиен носител волеизявление пълномощникът е положил отпечатък от десния си палец. Заверката на съдържанието и подписа под пълномощното е извършено в деня, в която е заверен подписа на А. върху пълномощно, ползвано за прехвърляне на суми от открита на нейно име сметка. Двете действия са извършени в рамките на кратък отрязък от време при едни и същия условия, с оглед на което съдът изцяло споделя казаното вече по-горе, за липса на предпоставки за полагане на отпечатък от палеца на упълномощителя.

Полагането на пръстов отпечатък при липса на установена невъзможност на лицето да изписва имената си и да полага подпис води до извод за нищожност на нотариалното удостоверяване, което от своя страна влече порок на формата на упълномощаването, поради липса на нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

При направения извод, съдът не следва да се произнася по искане за прогласяване нищожност на упълномощаването поради липса на съгласие, тъй като резултата би бил идентичен и изключва интереса от прогласяване нищожност на това основание.

В исковата молба ищецът е посочил поредност, при която да се разгледат заявените от него искове за нищожност на оспореното дарение. Съдът не е обвързан от това искане, а дължи произнасяне по поредност от най-тежкия към най-лекия порок /арг. в този смисъл са изложени в решение № 132/18.07.2019 г. по гр. д. № 3313/2018 г. на III ГО на ВКС/. От посочените пороци на дарението най-тежкият е липсата на основание, следван от липсата на съгласи, противоречието на мотива на добрите нрави и сключването на споразумение във вреда на представлявания, който е специална хипотеза на противоречието с добрите нрави, но предполага валидно упълномощаване /по отношение на упълномощителната сделка съдът е приел, че тя е недействителна поради липса на форма/.

С оглед на казаното съдът ще разгледа първо искът за прогласяване нищожност на дарението поради липса на основание.

Основание на договора е причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора.

В хода на производството е установено, че приживе на съпруга на Й.А., между него и свидетеля Р.е имало добри съседски отношения. Р.е помагал на А., двамата са водили разговори, като А.му е споделял случки от младините си и тези на съпругата си. По същото време /от установяването на ответника в селото до смъртта на М.А./ между ищецът А. и ответника К. не са изградени близки отношения. Инцидентно К. като лекар е привързвал, поставяла инжекции и е правила превръзки на А.. След смъртта на съпруга на А. тя ѝ е оказала съдействие при погребението му, покрила е разходи във връзка с жилището ѝ с нейни средства, закупувала ѝ е лекарства и храна. Тези дейности тя не е извършвала ежедневно, като ги е извършвала в рамките на месец и няколко дни. В дома на Й. тя е настанила майката на своя партньор с намерение тя да я гледа. Имайки предвид родствено между гледачката и мъжа на ответника, напредналата ѝ възраст /близка до тази на ищеца А./, периодът в който тя е „полагала грижи за нея“ /в хода на производството не са установи какви конкретни грижи тя е полягала за А./ - около месец, не може да се приеме, че с тези си действия ответникът е положил особена грижа за обезпечаване нуждите на ищеца. А. е била възрастна жена, която не е свикнала да се грижи за себе си. През целия си живот тя е подкрепяна от съпруга си, който е починал внезапно. Тя се е нуждаела от човек, който постоянно да е около нея и да я подпомага във всяка ежедневна дейност. Такава грижа ответникът не е можел да ѝ предоставил лично, поради трудовата си ангажираност, като не ѝ е осигурил и човек, който да стори това вместо нея.

С оглед на казаното съдът приема, че оказаната от ответника помощ на ищеца приживе на съпруга ѝ и след това, е в рамките на обичайната, която би ѝ предоставил всеки съсед от селото, в което тя е живяла.

При тези установени данни съдът не приема, че ищецът е имала причини да даде нещо бъзвъзмездно на ответника. Ако това беше така, т. е. ако такава причина бе налице, в изготвеното след среща със свидетеля Д. пълномощно, въз основа на което е изповядана оспорената сделка, нямаше да фигурира сделка с кауза противоположна на тази на дарението /договор за покупко-продажба/. Наред с това всички фактически и правни действия, които се възлагат за извършване с него, нямаше да са пряко е единствено свързани с каузата не на дарението, а на договора за покупко-продажба /да договори, да получи цената, да декларира действителността ѝ пред нотариуса/. Изявлението, обективирано в пълномощното, отношенията между страните, предхождащи неговото съставяно и изявлението, обективирано във второто пълномощно с права за разпореждане с имуществото на ищеца /за имота в с. О.а/ са показателни, че волята на А. е била тя да се разпореди със свои права срещу насрещна престация. Тя е имала нужда от грижи. Такива е можела да получи прехвърляйки собственост на трети лице срещу поето задължение за предоставяне на такива или след осребряване на имуществото и възлагане на тези грижи срещу заплащане.

Ищецът не имала причина да се разпореди в полза на ответника безвъзмездно, с оглед на което и сключения договор за дарение е лишен от основание.

При направения извод, съдът не следва да се произнася по искане за прогласяване нищожност на другите заявени основания, в това число и по иска за унищожаване поради невъзможност ищеца да разбира свойството и значението на извършеното. В тази връзка, съдът не споделя доводите на ответника, че след настъпилата смърт на ищецът в хода на производството разглеждането на тази претенция е недопустимо. В хода на производството е настъпила правоприемство. Разглеждането на този иска не е обусловено от личността на разпоредилото се лице, като законът позволяла той да бъде воден и след неговата смърт при наличието на определени предпоставки. По аргумент от това, производството по предявен иск от титуляра може да продължи с участието на неговите правоприемници, тъй като правото на иска вече е упражнено.

Поради това, че сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, тя няма транслативен ефект и полученото въз основа на нея владение на недвижимия имот подлежи на връщане на основание чл. 34 ЗЗД. Посочената разпоредба урежда частен случай на неоснователно обогатяване, при който липсата на основание се проявява в два варианта-начална липса на основание произтича от нищожността на сделката, а отпадането на основанието, от унищожаемостта на сделката, като и в двата варианта всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В този смисъл е Решение № 201/12.02.2015 по дело № 3351/2013, ВКС, II ТО.

След сключването на договора А. е продължила да ползва имота. Скоро след това тя го е напуснала и се е установила в дома на брата на съпруга си, като не се е връщала в него до смъртта си. Ответникът е установил фактическа власт върху имота, като е ограничил достъпа до него, поставяйки катинар на портата към двора. Имотът се намира негова фактическа власт, която той е установил въз основа на договора, макар и не непосредствено след неговото сключване. След прогласената нищожност на договора той следва да предаде владението върху него на правоприемника на ищеца.

Страните са заявили искания за разноски, като всяка една от тях е направила възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

По делото са ангажирани доказателства за платено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 600,00 лв. /разписка, обективирана в договора/, а от ответника за платено възнаграждение от 3 200,00 лв. /500,00 лв., удостоверени с разписка в договора за правна помощ и доказателства направени два превода в размер на 1 600,00 и 1 110,00 лв./. При заявения материален интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 273,70 лв. /определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/. В рамките на производството страните са осъществили защита по множество искове, заявени на различни основания. Производството по делото се е развило в рамките на десет открити съдебни заседания, чест от които не са проведени поради обявената в страна извънредна ситуация, а други са били по процесуални въпроси. Отчитайки фактическата и правна сложното на делото съдът намира, че платените възнаграждения са прекомерни, като те следва да бъдат намалени до сумата от 2 500,00 лв. за всяка от страните.

По делото ищецът освен разноските за процесуално представителство е направил и такива размер на 11,70 лв. /разходи за издаване на съдебни удостоверения и такси за превод/. Общо сторените от него разноски са 2 511,70 лв., от които при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 2 335,88 лв.

Ответникът е сторил разноски в размер на 2 500,00 лв. /след редукцията/, от които при изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на 175,00 лв.

Ищецът А. е освободена от заплащането на такси и разноски с акт на съда. Във връзка със заявени или обслужващи тезата ѝ искания съдът е сторил разноски в размер на 710,00 лв. /възнаграждения по две изслушани заключения/. От тях, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи да заплати в полза на съда сумата от 660,30 лв.

Със свое определение от 13.12.2019 г., съдът е отхвърлил искането на ответника за присъждане на сторени разноски във връзка с частично прекратяване производството по делото. Против това определение е подадена молба за изменението му и отговор, със становище за неоснователност.

            Съдът счита, че молбата за изменение на определение от 13.12.2019 г. в частта за разноските е неоснователна. Акцентът в акта на съда, с който е отказано присъждане на разноски, не е върху тяхната недоказаност, а върху това, че материалния интерес по делото, и след поставеното частично прекратяване, е запазен, с оглед на което такива към момента не следва да се присъждат, а това ще бъде сторено с крайния съдебен акт, както е и сторено.

            Третото лице е заявило искане за разноски, каквито по аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК, не му се дължат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за връщане на сумата от 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до изплащането ѝ.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 13 200,00 лв. /тринадесет хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до изплащането ѝ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ - обезщетение за забава от 04.02.2019 г. до 11.04.2019 г.

ПРОГЛАСЯВА за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3-то, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1 и 2 ГПК по предявения от Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** иск, на пълномощно рег. № 126 и 127 от 24.01.2019 г. на нотариус М.Д., с което Й.И.А. е овластила Ж.Г.К. да се разпореди като продаде или дари сама на себе си поземлен имот, находящ се в с. К., община Л., с площ от 950 кв. м., заедно с попадащите в него сгради, представляващ парцел 6, пл. № 50, в кв. 2 по плана на селото, при условията на чл. 38 ЗЗД, при условия каквито договори и на цена каквато прецени, както и да завия, че продажната цена е получена от пълномощника в брой, преди изповядване на сделката, като подготви, подадени получи всички необходими книжа, молби, заявления, платежни документи, декларации, споразумения и други и подпише пред нотариус нотариалния акт, евентуално акт за поправка и декларира действителността на продажната цена.

ПРОГЛАСЯВА нищожност на основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 4-то ЗЗД, по предявения от Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** иск, на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижи имот **************, по силата на който Й.И.А., действаща чрез пълномощника си Ж.Г.К., съгласно пълномощно с рег. № 126 и 127 от 24.01.2019 г. за удостоверяване съдържанието и подписа е дарила на Ж.Г.К. собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., ободрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. К., ул. „В. Л.” № 8, с площ от 1 125 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 50, кв. 2, парцел 6, при съседи на имота: поземлени имоти с номера **********; **********; **********, ведно с изградената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор **********, със застроена площ от 52 кв. м. и едноетажна друг вид сграда за обитание с идентификатор **********, със застроена площ от 39 кв. м., а съгласно документ за собственост дворно място с площ от 950 кв. м. и построената в него масивна и паянтова къща, съставляващ ****************

ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД, по предявения от Й.И.А.,***, заместена в хода на производството от Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** иск, да предаде на Х. Д.Д., правоприемник в процеса на Й.И.А., владението върху имота, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижи имот **************

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, правоприемник в производството на Й.И.А., сумата от 2 335,88 лв. /две хиляди триста тридесет и пет лева осемдесет и осем стотинки/ - сторени разноски според уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, правоприемник в производството на Й.И.А., да заплати на Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ - сторени разноски според отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ж.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС Л. сторени разноски в размер на 660,30 лв. /шестстотни и шестдесет лева и тридесет стотинки/ - сторени разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на Ж.Г.К., с горните данни, за изменение на определение от 13.12.2019 г. в частта досежно разноските.

ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице помагач – нотариус М.Д., за присъждане на разноските по делото.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – нотариус М.Д..

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Л..

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: