Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 01.04.2021
г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………..........……….…......................…………….... състав
на петнадесети
март ……..………………………. две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………..… Румяна Гигелова
…...…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……....................................……………….......
като разгледа докладваното
от ............................председателя ……...…..................……
т. дело № 95
............ по описа за 2018 год., …...…....................…………………..........
Търговско дело № 95/2018
г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба, вх. №
5712/26.06.2018 г., подадена от А.Г. ***, с която е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 120 000 лв./ изм. на иска – определение № 260097/16.10.2020 г./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. А.Г.,
негов баща, починал на 01.08.2013 г., вследствие на ПТП, настъпило на
02.07.2013 г., ведно със следващата се законна лихва, считано от 01.08.2013 г.
до окончателното изплащане на сумата.
С искова молба вх. №
5894 от 02.07.2018 г. са предявени субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ против ответника ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София от Г.А.Г. и С.А.Г. за сумата от 25 001
лв. ./ изм. на иска – определение № 260097/16.10.2020
г./ за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. А.Г., техен дядо, починал на
01.08.2013 г., вследствие на ПТП, настъпило на 02.07.2013 г., ведно със
следващата се законна лихва, считано от 01.08.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата. Образувано е търговско дело № 100 по описа на Окръжен съд
– Хасково за 2018 г.
С Определение №
288/18.09.2018 г. са съединени за съвместно разглеждане производството по т.д.
№ 100 и т.д. № 95 по описа на Окръжен съд – Хасково.
Ищците твърдят, че
ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София е сключил
задължителна застраховка ГО със застрахователна полица BG/02/113000163686 с
начална дата на покритие от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. за т.а. Мерцедес с ДК № ****.
На 02.07.2013 г. в
землището на с. Рогозиново, общ. Харманли, обл.
Хасково, на път III-769 на около 2 км и 800м след разклона за с. Рогозиново в
посока с. Доситеево е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №
****, управляван от С.С.П. и попътно движеща се
каруца, управлявана от Г. А. Д.. Причина за произшествието било нарушения от
страна на водача П. на чл. 20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, изразяващи се в движение
с несъобразена скорост и неправилно изпълнение на маневра изпреварване.
Вследствие на тези
нарушения, водачът П. ударил движещата се пред него каруца в лявата задна част,
при което Г. А. Д. вследствие на този удар и падането от каруцата получил
телесни увреждания. Веднага след ПТП пострадалия бил откаран в болницата в гр.
Харманли, а впоследствие и в болницата в гр. Хасково за оказване на медицинска
помощ. Установено било счупване на ключица, поради което Г. бил изписан за
домашно лечение. В продължение на около месец бил лекуван, както в дома си,
така и в болницата в гр. Харманли, но на 01.08.2013 г. починал. Извършената
аутопсия установила и допълнителни наранявания вследствие на катастрофата,
които били в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
На 02.07.2013 г. при
условията на чл. 212, ал.2 от НПК започнало досъдебно производство срещу С.С.П. ***, първоначално за причиняване на средна телесна
повреда на Д. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК. Впоследствие на
01.08.2013 г. след като пострадалият Г. А. Д. е починал от получените
наранявания производството продължило за причиняване на смърт – по чл. 343, ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
С присъда от 27.02.2018
г., постановена по НОХД № 976/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково С.С.П. бил признат за виновен за това, че на 02.07.2013 г. в
землището на с. Рогозиново, общ. Харманли, обл.
Хасково на път III-769 на около 2 км и 800 м след разклона за с. Рогозиново в
посока с. Доситеево при управление на МПС – т.а. Мерцедес с ДК № **** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Д., като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.
343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като му е наложено съответното
наказание.
Ищецът А.Г. твърди, че
със смъртта на Г. А.Г. е претърпял възможно най-тежките болки и страдания,
които ще носи в себе си за цял живот. Непрежалима била загубата на неговия
баща, с когото били изключително близки и имали силна емоционална връзка.
Ищците Г.Г. и С.Г. твърдят, че със смъртта на своя дядо, с когото
били изключително близки и имали силна емоционална връзка, са претърпели тежки
болки и страдания.
Молят съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. А.Г., починал на 01.08.2013
г., вследствие на ПТП, настъпило на 02.07.2013 г., както следва: 120 000
лв. на А.Г., син на починалия и по 25 001 лв. на Г.Г.
и С.Г., внуци на починалия, ведно със следващата се законна лихва върху
съответните суми, считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.373 ал.1
от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който взема становище,че предявените от А.Г. искове са процесуално допустими, но неоснователни по същество.
Оспорва предявеният иск изцяло по размер, като счита, че
въобще не е извършен деликт и ищецът не е увреден от процесното ПТП, както и че не е установено каква е
причината за ПТП-то и по чие противоправно поведение
е настъпило то.
Оспорва да има пряка
причинна връзка между травмите от процесното ПТП и
настъпилата смърт, като навежда доводи за лекарска немарливост като причина за
настъпилата смърт.
Оспорва размера на предявения иск, като
счита същия за прекомерно завишен и не съответстващ на чл. 52 от ЗЗД.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на
ищеца – Г. Д., както е направено и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение иска за главница и за лихва.
В условията на
евентуалност е ангажирано и възражение по чл. 53 от ЗЗД от страна на ответника,
като се твърди вина и от страна на болничното заведение за настъпилата смърт на
Г. А.Г..
Няма постъпили
допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
С Определение на съда от
21.01.2019 г. на ответника е връчен препис от
искова молба вх. № 5894/02.07.2018 г., подадена от Г.А.Г. и от С.А.Г..
В срока по чл.367 от ГПК
няма постъпил писмен отговор на исковата молба, подадена от Г.А.Г. и С.А.Г..
В съдебно заседание ищците,чрез пълномощника си адв. М. поддържат подадените искови молби. Молят съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния предявен
размер, ведно със следващата се законна лихва от датата на увреждането
01.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. Адв.
М. прави искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно
заседание ответника не изпраща представител. С писмена молба вх. № 262757 от
16.11.2020 г. оспорва предявения от А.Г. иск. Моли същия да бъде отхвърлен
изцяло или да не бъде уважен в пълния предявен размер, като съдът вземе предвид
всички направени възражения. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
По отношение на
предявените от Г.Г. и С.Г. искове взема следното
становище: Според тълкувателната практика на ВКС било въведено правилото само
по изключение да се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна и
дълбока връзка с починалия. В случая не било налице „ изключително“ страдание,
което да подлежи на обезщетяване, съгласно ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 г. на ОСГНТК. Оспорва да е
налице особена близка връзка на ищците с пострадалия. Моли да бъде отчетена
разпоредбата на чл.493 а КЗ и §96 КЗ и установената там методика за определяне
размера на обезщетението по отношение на ищците. Прави възражение по чл.78 ал.5
от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2013 г. в
землището на с. Рогозиново, общ. Харманли, обл.
Хасково, на път III-769 на около 2 км и 800м след разклона за с. Рогозиново в
посока с. Доситеево е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №
****, управляван от С.С.П. и попътно движеща се
каруца, управлявана от Г. А. Д.. Водачът на лекия автомобил се движел с
несъобразена скорост и предприел неправилно изпреварване, в резултат на което ударил
движещата се пред него каруца в лявата задна част. Вследствие на удара Г. А. Д.
паднал от каруцата и получил телесни увреждания. Веднага след ПТП Г. Д. е
откаран в болницата в гр. Харманли, а след това и в болницата в гр. Хасково за
оказване на медицинска помощ. При прегледа е установено счупване на ключица,
поради което Г. Д. е изписан за домашно лечение. В болницата не са установени други
увреждания. В продължение на около месец Г. Д. е лекуван, както в дома си, така и в
болницата в гр. Харманли. На 01.08.2013 г. пострадалия Г. Д. починал. Извършената
аутопсия установила и допълнителни наранявания вследствие на катастрофата,
които били в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
В хода на съдебното
производство бе назначена съдебно медицинска експертиза, заключението на което
съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Според заключението на ВЛ в
МБАЛ Хасково не са били разпознати всички травматични увреждания, получени от
пострадалия Г. Д. при произшествието и които травматични увреждания са
установени при извършването на аутопсията. Според медицинската документация,
изготвена в МБАЛ Хасково, пострадалия е
имал счупване на дясната ключица.
При огледа и аутопсията
на трупа на Г. Д. са установени следните травматични увреждания: Разкъсана
предна надлъжна връзка на гръбнака на границата на шийния
с гръдния отдел; Счупване на бодлестия израстък и на
ръба на тялото на първи гръден прешлен; Контузия на гръбначния мозък и субарахноидален травматичен кръвоизлив с пробив към ликворната система, оток на главния и гръбначния мозък;
Счупване на 2-10 ребра в дясно по различни анатомични линии; Счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица; счупване на дясната
ключица.Единствено последната травма е установена при прегледа в МБАЛ Хасково.
Причината за смъртта на Г. Д. са последиците на съчетана гръбначно мозъчна,
гръдна травма и травма на крайниците и меките тъкани на тялото, изразени с
картината на възходящ оток на гръбначния мозък в съчетание с травматичен субарахноидален кръвоизлив на нивото на горния отдел на
гръбначния мозък и пробив към ликворната система в
резултат на травма на гръбнака и контузия на гръбначния мозък на нивото на шийния с гръдния отдел довели до потискане на регулаторните
функции на центровете в мозъчния ствол.Тези последици се развиват, според ВЛ,
на фона на гръдна травма със счупване на ребра, счупване на ключицата и малкия
пищял на дясната подбедрица в едно с травма на меките
тъкани, които допълнително и в съчетание с гръбначно мозъчната травма са
оформили картина на шоков бял дроб с последващи
необратими сърдечна и дихателна недостатъчност. Смъртта, според заключението, е
в пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка с автомобилната травма от 02.07.2013 г., получена при ПТП на
същата дата. Тя е настъпила от усложненията на травмите, получени при ПТП, към
които се добавя и възпалителен процес от продължително залежаване. Според ВЛ е
сигурно,че не е провеждано лечение на тези травми, поради това,че не са били
разпознати. При наличните данни не може да се твърди категорично дали оказаната
своевременно и в пълен обем медицинска помощ би предотвратила смъртта на Г. Д..
На 02.07.2013 г. при условията на чл. 212,
ал.2 от НПК е започнало досъдебно производство срещу С.С.П.
***, първоначално за причиняване на средна телесна повреда на Д. – престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК. Впоследствие на 01.08.2013 г. след като
пострадалият Г. А. Д. е починал от получените наранявания производството е
продължило, като е предявено обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост –
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
С присъда от 27.02.2018
г., постановена по НОХД № 976/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково С.С.П. е признат за виновен за това, че на 02.07.2013 г. в
землището на с. Рогозиново, общ. Харманли, обл.
Хасково на път III-769 на около 2 км и 800 м след разклона за с. Рогозиново в
посока с. Доситеево при управление на МПС – т.а. Мерцедес с ДК № **** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Д., като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.
343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като му е наложено съответното
наказание. С Решение № 162 от 04.09.2019 г., постановена по ВНОХД № 274/2019 г.
АС Пловдив е потвърдил постановената от ОС Хасково присъда. С Решение № 55 от 16.09.2020 г., постановена
по н.д. № 114/2020 г. ВКС е оставил в сила въззивното
решение. Присъдата е влязла в сила на 16.09.2020 г.
Назначена по делото е
СТЕ, заключението на която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено.
Според заключението непосредствено преди произшествието каруцата се е движела
по платното за движение, в дясната му половина, с десни габарити на разстояние
около 70-75 см. в ляво от десния му край. В момента на удара каруцата е била в
позиция с десни габарити на разстояние около 1,40 м. в ляво от десния край на
платното за движение и леви габарити в близост до лявата граница на дясната
лента за движение. Ударът по характер е бил кос при заден сблъсък, при контакт
на предната челна дясна част на купето на товарния автомобил със задната
дясната част на каруцата, в зоната на заден десен ъгъл и заден ок/ заден край
на надлъжната греда на рамата-опашката/. В дясната част на предната броня на
автомобила е установен пробив, който е от задния ок на каруцата. При този удар
каруцата е получила силен ударен импулс, при което се е придвижила напред и
задната й част се е завъртяла под малък ъгъл в посока на часовниковата стрелка,
погледната отгоре, което според ВЛ означава, че ударния импулс е въздействал
отляво на центъра на тежестта. При удара, в следствие на деформациите и
максималното сближаване на двете ППС в зоните на контакт, се е стигнало до
блокиране на задното ляво колело на каруцата в следствие на притискане от
детайл от автомобила.Според заключението няма данни каруцата да е била с
монтирани светлоотразители по време на
произшествието. Произшествието е станало през деня, при добра видимост и
наличието или липсата на светлоотразители на каруцата
не се отразява на видимостта на водача на автомобила. При конкретната пътна
обстановка и метеорологични условия наличието или липсата на светлоотразители на каруцата не влияят на възприятията и
реакциите на водача на автомобила по време на произшествието.
В хода на съдебното
производство бяха събрани гласни доказателства.
Според показанията на
св. С.П. произшествието станало на прав
участък от пътя. Пътят на движение бил успореден на магистралата. Между
магистралата и второстепенния път, по който се движели имало мрежа и на един от
коловете била кацнала птица. Той
възприел движещата се пред него каруца и
предприел изпреварването й. Твърди,че точно в момента на маневрата
изпреварване, която започнал да прави , по магистралата преминал ТИР, при което птицата излетяла и тя подплашила
коня. Тогава конят му засякъл пътя и той нямало как да избегне произшествието.
Ударил каруцата отзад, при което дядото
паднал от каруцата. Спрял веднага и обезопасил пътя, за да не стане друго произшествие. Случайно
преминаваща кола спряла и жената, пътуваща в нея, се обадила на телефон 112.
Дошла линейка, която откарала пострадалия първо в болницата в гр. Харманли, а
след това в болницата в гр. Хасково. Твърди,че е посетил пострадалия в
болницата в гр. Хасково и разговарял с лекуващия лекар, според който дядото
имал само натъртвания и пропукана ключица на рамото. На следващия ден бил
изписан за домашно лечение. Твърди,че е посещавал пострадалия в дома му. Синът
на пострадалия бил наел жена, която да се грижи за дядото и за съпругата му.
Пострадалият починал около 40 дни след като бил изписан от болницата, защото на
гърба му се появила рана. Разбрал,че близките на пострадалия са в Англия, но
синът бил наел жена, която да гледа него и майка му.
Св. Г.Ж.Г. твърди,че
познава пострадалия и неговият син и внуците му Г. и С.. Той бил връстник с
ищеца А.Г., децата им също израснали заедно. През 2013 г., когато станало
произшествието бил кмет на с. Рогозиново и когато разбрал за станалото отишъл
на място, но Г. Д. бил взет вече с линейка и откаран в болницата, първоначално
в гр. Харманли, а след това в гр.
Хасково. Твърди,че преди произшествието Г. Д. бил здрав и жизнен човек, грижел се за съпругата
си. След произшествието, когато го докарали в с. Рогозиново той се опитал сам
да слезе от колата, но не успял. С негова помощ и с помощта на първи братовчед
на А. го свалили от колата и го занесли на ръце в къщи. През целия месец,
когато бил в къщи Г. Д. правел опити да стане, но така и не успял. Няколко дни
след произшествието А. наел жена, която да се грижи за баща му и за майка му. А.
заминал да работи в Англия през 2005 -2006 г., а по-късно при него заминали и
синовете му Г. и С.. А. бил единствения син и много се уважавали през годините.
След произшествието А. искал да се върне, но докато да уреди нещата си в Англия
баща му починал. В първите години синът му си идвал по-често,поддържал
непрекъснат контакт с родителите си. Работата на внукът му Г. била свързана с
пътуване и когато се връщал в България той винаги ходел да види на село дядо си
и баба си. Свидетелят твърди,че А. със
семейството си живеели първоначално в с. Рогозиново, заедно с баща си и майка
си. По-късно си купили жилище в гр. Харманли, въпреки което непрекъснато били
на село. Между Г., А. и синовете му Г. и С. имало установени близки отношения,
били задружно семейство.
Св. К.С.Г. – съпруга на
ищеца А.Г. и майка на ищците Г. и С. Грозеви твърди,че семейство било задружно и сплотено.
Първоначално живеели всички заедно на село. В последствие си закупили жилище в гр. Харманли, въпреки
което непрекъснато били на село, за да помагат на свекъра и на свекърва си.
Синовете им също ходели да помагат на дядо си и на баба си. Тъй като те
остарявали, съпругът й А. направил вътрешна тоалетна с баня, закупил им
автоматична пералня и сменил дограмата на целия долен етаж. Дядо Г. бил здрав и
жизнен човек, гледал съпругата си, която била болна от рак. Всички много тежко
преживяли новината за смъртта на дядото. Само синът му А. успял да си дойде за
погребението, което също им се отразило много тежко. Свидетелката твърди,че през 2007 г. заминали
да работят в Англия, тя , съпругът й и синът им С.. Г. отишъл да работи за
постоянно в Англия през 2010 – 2011 г.Преди да отиде за постоянно да работи в
Англия Г. пътувал много често и винаги се ходел да види баба си и дядо си.
Между децата й и дядо им бил установени много добри отношения, те много го
обичали.
Представен и приет като
доказателство по делото е констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 22 от 02.07.2013 г., видно от който е,че водача
на товарния автомобил има сключена застраховка „ ГО“ в ЗАД „ Бул Инс“ АД, валидна от
31.12.2013 г. наличието на валидна застраховка ГО в ответното дружество се
установява и от извършената проверка за сключена застраховка „ ГО“ и не се
оспорва от ответното дружество.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените обективно
съединени искове са допустими и по същество принципно основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. Константната практика на ВКС е,
че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието само
на извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от
него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен, ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело.
Фактите, свързани със съпричиняване
на вредоносния резултат, подлежат на доказване, тъй като имат значение за
делото, релевантни са за спорното право, тъй като имат значение за определяне
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Във всички случаи в производството по предявен против
застрахователя иск приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
направено пред съда и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на
чл.300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установено извършеното деяние,
механизмът на настъпване на произшествието, противоправността
на деянието и вината на дееца. В този смисъл неоснователно е направеното от
ответника възражение, че в производството не е установено деянието, механизмът
на настъпване на ПТП и вината на водача на товарния автомобил, застрахован в
ответното дружество.
Налице са основания за ангажиране отговорността на
ответното дружество. Последното не оспорва,че за товарния автомобил има
сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност”. В този смисъл е и
отразеното относно наличието на валидна застраховка гражданска отговорност в ответното дружество с валидност от 31.12.2013г.
в констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 22 от 02.07.2013 г.
Своевременно, с писмения отговор, ответника е
направил възражение за съпричиняване на резултата от
пострадалия Г. Д., което съдът намира за неоснователно. Ответникът не доказа в
производството, при условията на пълно и главно доказване, съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Видно от заключението
на назначената в съдебното производство АТЕ е, че произшествието е станало през деня, при добра
видимост и наличието или липсата на светлоотразители
на каруцата не се отразява на видимостта на водача на автомобила. При
конкретната пътна обстановка и метеорологични условия наличието или липсата на светлоотразители на каруцата не влияят на възприятията и
реакциите на водача на автомобила по време на произшествието. Т.е дори да бе
установено липсата на светлоотразители на каруцата,
то това в конкретния случай не е допринесло за настъпването на произшествието. Преди
произшествието каруцата се е движела по платното за движение, в дясната му
половина, с десни габарити на разстояние около 70-75 см. в ляво от десния му
край. В момента на удара каруцата е била в позиция с десни габарити на разстояние
около 1,40 м. в ляво от десния край на платното за движение и леви габарити в
близост до лявата граница на дясната лента за движение. Ударът по характер е
бил кос при заден сблъсък, при контакт на предната челна дясна част на купето
на товарния автомобил със задната дясната част на каруцата, в зоната на заден
десен ъгъл и заден ок. Водачът на товарния автомобил не е преценил достатъчно
пътната обстановка и е предприел неправилно извършването на маневрата
„изпреварване“, без да осигури достатъчно дистанция, при което е ударил отзад
каруцата. В резултат на този удар пострадалият е паднал от каруцата. Според
заключението на СМЕ при падането пострадалият Д. е получил следните травматични
увреждания: Разкъсана предна надлъжна връзка на гръбнака на границата на шийния с гръдния отдел; Счупване на бодлестия
израстък и на ръба на тялото на първи гръден прешлен; Контузия на гръбначния
мозък и субарахноидален травматичен кръвоизлив с
пробив към ликворната система, оток на главния и
гръбначния мозък; Счупване на 2-10 ребра в дясно по различни анатомични линии;
Счупване на малкия пищял на дясната подбедрица;
счупване на дясната ключица. При извършения преглед в МБАЛ Хасково е установено
единствено счупване на дясната ключица. Други увреждания не са установени и съответно
не са взети мерки и не е провеждано лечението им. Според ВЛ причината за смъртта на Г. Д. са последиците
на съчетана гръбначно мозъчна, гръдна травма и травма на крайниците и меките
тъкани на тялото, изразени с картината на възходящ оток на гръбначния мозък в
съчетание с травматичен субарахноидален кръвоизлив на
нивото на горния отдел на гръбначния мозък и пробив към ликворната
система в резултат на травма на гръбнака и контузия на гръбначния мозък на
нивото на шийния с гръдния отдел довели до потискане
на регулаторните функции на центровете в мозъчния ствол. Тези последици са се развили, според ВЛ, на фона на гръдна травма
със счупване на ребра, счупване на ключицата и малкия пищял на дясната подбедрица в едно с травма на меките тъкани, които
допълнително и в съчетание с гръбначно мозъчната травма са оформили картина на
шоков бял дроб с последващи необратими сърдечна и
дихателна недостатъчност.Според заключението на ВЛ смъртта на пострадалия Д. е
в пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка с автомобилната травма от 02.07.2013 г., получена при ПТП на
същата дата. Тя е настъпила от усложненията на травмите, получени при ПТП, към
които се добавя и възпалителен процес от продължително залежаване. От
заключението е видно,че описаните травми, с изключение травмата на дясната
ключица , не са били разпознати и съответно лекувани, но ВЛ сочи, че при
наличните данни не може да се твърди категорично дали при оказана своевременно
и в пълен обем медицинска помощ би била предотвратима смъртта на Г. Д..
Т.е не може да се приеме за категорично
установено, че неоказването своевременно и в пълен обем на медицинска помощ е
допринесло за настъпването на смъртта на пострадалия Д., в който смисъл е
направеното възражение от ответника. Дори да се приеме за основателно това
възражение на ответника, то това не би изключило отговорността му, т.като
съгласно чл.53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, то те отговарят
солидарно. Право на пострадалия да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от длъжниците / чл.122 от ЗЗД/.
При определяне размера на обезщетението, съгласно
правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид степента на родствена връзка и
близост на ищците с пострадалия, претърпените от тях болки и страдания.
Ищецът А.Г. е син на пострадалия Г. А. Д., а ищците Г.Г. и С.Г. –
негови внуци. Децата и родителите са най-близки по степен лица, на които
смъртта на техния родственик се отразява най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалият,
в момента на произшествието е бил на 81 години, и макар на тази възраст, видно
от показанията на св.Г.Г. и на св.К.Г. е бил
физически здрав, жизнен и работоспособен за възрастта си, без данни за наличие
на заболявания. Той се е грижел за себе си и за съпругата си, която към този
момент е била болна. Между него и синът му са установени близки отношения. В
годините, родителите на ищеца са му помагали за отглеждането на децата, живели
са в едно домакинство, а след това синът е осигурил на родителите си нормални
условия за живот, като е подменил дограмата на етажа, в който живеят, направил
им е вътрешна баня и тоалетна. Въпреки,че е заминал да работи в Англия и се е
връщал по-рядко, от свидетелските показания е видно,че е поддържал непрекъсната
връзка с родителя си/ св. Г./. Смъртта
на Г. Д. е прекъснала тази връзка и е причинила травма на ищеца А.Г. от
загубата на родителя. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му, при
това внезапна, както в случая, безспорно причинява болки и страдания. Оттук
нататък синът е лишен от общуването и подкрепата на баща си, но следва да бъде
отчетено,че към този момент ищецът е пълнолетен, създал е свое семейство и
установил свой начин на живот. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението е 60 000 лв., в който размер искът на А.Г. е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част до пълния
предявен размер от 120 000 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
Неоснователно е направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на иска за главница, доколкото от момента на произшествието – 02.07.2013 г. и
от момента на настъпването на смъртта – 01.08.2013 г. до предявяването на иска
– 26.06.2018 г. не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност.
Частично основателно е направено от ответника
възражение за погасяване по давност на иска за присъждане на законна лихва.
Ищецът претендира лихва, считано от датата на смъртта 01.08.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва. Или възражението за
погасяване поради изтекла давност на вземането за лихви е основателно за
периода от 01.08.2013 г. до 25.06.2015 г.,за който период следва да се
отхвърли. Върху присъдената сума за главница ответникът дължи заплащане на
законна лихва за периода от 26.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
По
отношение исковете, предявени от Г.Г. и С.Г.:
Ищците Г.Г. и С.Г. са
внуци на пострадалия Г. Д.. Внуците в традиционните за българското общество
семейни отношения са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Като низходящи
са от кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях
морални болки и страдания от загубата на техния дядо. От събраните по делото
гласни доказателства – св. Г.Г. и св.К.Г. се
установява,че двамата ищци са израснали под съвместните грижи на своите
родители и на своите баба и дядо. Те в един дълъг период от време са живели
заедно в с. Рогозиново, а след това, макар и да са имали жилище в гр. Харманли,
отново почти непрекъснато са били на село при баба си и при дядо си. Били са
задружно и сплотено семейство. При това съвместно съжителство и то за много
продължителен период от време са оформени по-здрави и по-близки отношения,
привързаността им е по-силна, поради което и смъртта на техния родственик им е
причинила морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната роднинска връзка. Независимо от
това,че ищците са се устроили да живеят и работят в Англия те не са прекъснали
връзката си със своите баба и дядо. Работата на ищеца Г.Г.
е била свързана с пътуване, при което при всяко свое връщане той е посещавал на
село близките си, което потвърждава извода за установени по-силни и по-здрави
връзки между тях. При определяне размера на обезщетение съдът намира,че
справедливия размер на обезщетението е по 15 000 лв. за всеки един от тях.
При определянето му съдът взе предвид и
това,че ищците са пълнолетни, със свои семейства и свой отделен начин на
живот и смъртта на техният роднина не е довела до изключителен негативен ефект
в нормалния им бит и до неговата трайна промяна.
Върху така присъдените
размери ответникът следва да плати и законната лихва, считано от 01.08.2013 г.
до окончателното изплащане на сумите. По отношение на предявените от Г.Г. и С.Г. искове ответникът не е депозирал писмен отговор и
не е направил възражение за погасяване по давност на вземането за главница и
лихви. Такова възражение е направено само по отношение на предявения от А.Г.
иск, което бе обсъдено по-горе.
По отношение на разноските:
Ищците са освободени от заплащането на ДТ и разноски
в производството, поради което от тях няма сторени разноски в производството и
съответно такива не им се дължат.
Направено е искане от адв.
Г.М. за заплащане на основание чл.38 от ЗА
на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете и
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.М.
сумата от 4 290 лв. / 2330 лв. на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
сумата от 60 000 лв. по уважения на А.Г. иск и по 980 лв. на основание чл.7 ал.2 т.4 от
наредбата по уважените на Г.Г. и С.Г. искове за по
15 000 лв. на всеки един от тях/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ХОС 4% ДТ върху уважените размери на исковете или общо в размер на 3600
лв. / 2400 – 4% върху 60 000 лв., и
2х 600 – 4% върху сумите от 15 000 лв./
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответника има право на
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от представените по
делото доказателства е,че сторените от ответника разноски в производството са в
размер на 1600 лв., от които 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат / л.74/
и 600 лв. / л.170 и л.171/ платено възнаграждение за изготвяне на експертизи.
Тези разноски следва да бъдат разпределени поравно между ищците. Съобразно отхвърлената част на
исковете ищецът А.Г. следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
производството в размер на 266.67 лв. / 60 000 лв. отхвърлената част на
исковете х 533,33 лв. направени разноски, разделен на пълния предявен размер 120000лв./.
Съобразно отхвърлената част на иска ищците Г.Г. и С.Г.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 213,34 лв. всеки
един от тях - направени по делото разноски / 10 001 лв. отхв.
част на иска х 533,33 лв. направени разноски, разделен на пълния предявен
размер от 25001 лв./.
Неоснователно е искането на ответника за заплащане
на разноски в размер на 1200 лв. – платено възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС,
съгласно молба вх. № 2911/22.03.2019 г. С молбата е представен договор за
правна защита и съдействие от 12.03.2019 г./ л.74/, видно от което е,че е
договорено и платено възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв.без ДДС.
Изрично в договора е посочено,че
договореното възнаграждение е без
ДДС. Договореното възнаграждение без ДДС е платено в брой, видно от отразеното
в него. По делото няма представени доказателства за допълнително договорени и
платени суми, вкл. и за ДДС. Ето защо при определяне на дължимите разноски
съдът взе предвид направените разноски, съобразно представените доказателства
за договорено и за извършено плащане на
възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв. без вкл.ДДС. §2а от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
бъде приложен от страната, регистрирана по ДДС, а не служебно от съда.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, адв. Г.М., сумата
от 60 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия баща Г. А. Д., б.ж.
на с. Рогозиново, обл. Хасково, поч.
на 01.08.2013 г., след претърпяно ПТП на
02.07.2013 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума считано от 26.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявения
размер от 120 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“
№ 87, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ , ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г.,***, със съдебен адрес ***, адв.
Г.М., сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия дядо Г. А. Д., б.ж.
на с. Рогозиново, обл. Хасково, поч.
на 01.08.2013 г., след претърпяно ПТП на
02.07.2013 г. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума считано от 01.08.2013 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 25 001 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ , ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Г.,***, със съдебен адрес ***, адв.
Г.М., сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата смърт на неговия дядо Г. А. Д., б.ж.
на с. Рогозиново, обл. Хасково, поч.
на 01.08.2013 г., след претърпяно ПТП на
02.07.2013 г. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума считано от 01.08.2013 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 25 001 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г.И.М., ЕГН **********,***,
сумата от 4 290 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на
исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 3600 лв. ДТ върху уважените
размери на исковете.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.
Г.М., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 266,67 лв. разноски в производството,съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Г.А.Г.,***, със
съдебен адрес ***, адв. Г.М. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 213,34 лв. разноски в
производството,съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА С.А.Г.,***,
със съдебен адрес ***, адв. Г.М. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София 1407,ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 213,34 лв. разноски в производството,съобразно
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: