Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Велико
Търново, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10092/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
от ***И.Е.Г. от САК, като пълномощник на Г.Н.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Решение № 34 от 24.02.2022 г. по АНД № 20224120200011 от 2022 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 3844846, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Г.Н.М.,
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон
и допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.
Твърди, че районният съд не е обсъдил всички наведени с жалбата пред него
оплаквания. Намира, че поради неясна и двусмислена правна квалификация, от
съдържанието на ЕФ не може да се установи дали ограничението на скоростта е
въведено с пътен знак или твърдяното нарушение е извършено при действието на
общото ограничение за скорост. Счита че ЕФ не съдържа необходимите реквизити,
липсва точно описание на нарушението и посочване в какъв срок, и пред кой съд
може да се обжалва, което също обуславя неговата незаконосъобразност поради
накърняване на правото му на защита. Излага доводи и за недоказаност на
съставомерното деяние, тъй като от районния съд не е безспорно установено
спазването на изискванията за поставянето и използването на АТСС от органите за
пътен контрол. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното
решение на ГОРС и разреши спора по същество, като отмени потвърдения с него
електронен фиш. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатски
възнаграждения за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В депозираната молба с вх. №
2354/ 18.05.2022 г., чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба с
направените искания.
Ответникът
по касационна жалба – ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира решението на
районния съд за правилно, постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, след анализ и обсъждане на събрания доказателствен материал и
доводите на страните и при правилно приложение на материалния закон. Счита че
административното нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна
страна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. На дата 15.07.2020 г., в 15:02 часа на път I-4, при км. 153+343, в община
Лясковец, в посока към гр. Варна, при
въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60
км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***,
собственост на Г.Н.М., се е движел със скорост 82 км/ч (определена след
приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано
техническо средство /АТС/ - стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580“ с № 00209D33F1A0,
за което е изготвен снимков материал. На Г.Н.М.,
в качеството му на собственик на посочения автомобил, е издаден Електронен фиш
Серия К № 3844846. В преписката липсват безспорни доказателства кога ЕФ е
връчен на нарушителя, съгласно отразеното справка „Преглед на фиш“, датата на
връчване е 06.12.2021 г., съобразно нея фишът е бил обжалван по съдебен ред в
срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП. Няма данни и не се твърди
касаторът, като собственик на автомобила, да е предприемал действия по чл. 189,
ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка и след допълнително изискване от ОД на МВР – В. Търново и от Областно пътно управление – В. Търново, доказателства за годността и техническата изправност на АТС, собствеността на автомобила, снимков материал, схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация за процесния пътен участък. С жалбата пред районния съд нарушителят, на практика без да оспорва констатациите във фиша, е навел доводи за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на процесуални правила, аналогични на изложените в касационната жалба. Тези възражения са били преценени като неоснователни от решаващия съд, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, безспорно са установени противоправното деяние, времето и мястото на извършване, годността на техническото средство, с което е установено нарушението и надлежното му използване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Г.Н.М., като собственик процесния автомобил, както и че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение, липса на обстоятелства, изключващи наказателното преследване и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в
касационната жалба, въззивният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и
възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства, вкл. служебно събрани от
него такива. В тази връзка, оплакванията, че съдът не е установил дали
са спазени изискванията за поставянето и използването на мобилно АТСС от
органите за пътен конрол, са изцяло неотносими към разглеждания случай,
доколкото санкционираното нарушение е установено със стационарна видео-радарна
система. Обстоятелството, че при преценката на събраните доказателства
решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Във
въззивното производство М. не е
оборил, а на практика и не е оспорил фактическите установявания в
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Касационният съд
споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като
съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния
закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд.
Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят
от касационната инстанция и не следва да бъдат подробно преповтаряни.
Правилно
районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и електронният фиш съдържа предвидените в нормата
реквизити, сред които, както е отбелязал и районният съд, липсва указване на
срока и органа, пред който ЕФ подлежи на обжалване. Няма основание да се
приеме, че някои от отразените в него параметри, вкл. мястото на извършване и
описание на нарушението са неверни или неясни /както е твърдял касаторът/ и фишът
се явява редовно съставен. В електронният фиш изрично е посочва на кой участък
от кой именно път се е движил касаторът и каква е била посоката му на движение.
Отразено е и обстоятелството, че неспазеното ограничение на скоростта касае
движение по пътя извън населено място, въведено с пътен знак В26. Същото се
установява по безспорен начин и от приобщената във въззивното производство
схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация в съответния пътен
участък. За място на извършване на нарушението е посочен път I-4, при км.
153+343, посока към гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени
конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което
съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на деянието. Данните
във фиша, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
стационарната видео-радарна система и коментираната по-горе схема за маркировка
и сигнализация, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60 км/ч.
Използвано е автоматизирано техническо средство - стационарна видео-радарна
система „MultaRadar SD 580“, което
съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 08.12.2020 г., видно от
Удостоверение № 10.02.4888, издадено от Български институт по метрология.
Използваната система за видеоконтрол на скоростта е преминала последваща
проверка за годност към датата на установяване на нарушението според
представения Протокол от проверка № 45-С-ИСИС/ 22.08.2019 година. Обратно на
твърденията на касатора, в ЕФ е отразена правилна и точна правна квалификация
на деянието за което е ангажирана отговорността му. При формулиране на някои
елементи на дължимото от водача задължително поведение /в случая максималните
стойности на забранената скорост извън населено място/, в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
законодателят е използвал техниката на препращане. Това е логично, доколкото в
чл. 21, ал. 1 се съдържат общите нормативно предвидени ограничения при избор на
скорост на движение, а алинея втора от същия текст регламентира случаите на
изключение от тези общи правила. Поради това именно съдържащата се в ЕФ правна
квалификация, съставлява правилното и точно формулиране на нарушението,
съставляващо превишаване на максимално разрешена скорост, указана с пътен знак
и не е налице соченото от касатора некоректо описание на нарушената
материалноправна разпоредба на закона. Вън от това, в санкционната норма на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП /посочена в ЕФ/, съставите на отделните административни
нарушения също са текстово формулирани, което изключва възможността нарушителят
да не разбере за какво точно деяние е ангажирана неговата отговорност.
Извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано, за което въззивният съд е изложил подробен анализ. Същото
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила
скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Наложено е съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона абсолютен размер, като липсват основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени във въззивното и в
настоящото съдебни производства. Ответникът по касационната жалба не е заявил
претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя
в сила
Решение № 34 от 24.02.2022 г., постановено по АНД № 20224120200011 от 2022 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.