№ 55
гр. Свищов, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100432 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът П. В. ИГН. твърди, че с ответника СВ. В. Б. имали сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗЗД с
нотариална заверка на подписите на 27.04.2015г.. , по отношение на недвижим имот,
находящ се в с. *****, общ. ****, представляващ нива с площ 0,518 дка. Твърди се, че по
силата на сключения предварителен договор ответникът, в качеството си на продавач се
задължил да й прехвърли собствеността върху описания негов собствен недвижим имот в
срок до 31.05.2015г.., след като промени предназначението му от земеделска земя, в имот в
урбанизирана територия, за своя сметка, а тя в качеството си на купувач се задължила да
заплати продажна цена, възлизаща на сумата от 10 000,00 лева, в деня на подписване на
договора. Заявява, че на 28.05.2015г.. с продавача сключили аАнекс с нотариална заверка на
подписите към процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който се споразумели, срока за сключване на окончателен договор да се удължи с една
година, а именно до 31.05.2016г.. Поради това, че ответникът бил неизправен длъжник
предявила иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 3 вр. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, както и иск п очл.
88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, за което било образувано гр.дело № 1080/2019г.. по описа на РС
Свищов. Сочи, че с Решение № 85 от 29.07.2020г.. съдът приел гланият иск за основателен,
но отхвърлил иска за обезщетение за вреди от неизпълнен договор по чл. 88 ал. 1 изр. 2 като
недоказан. Позовава се на разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, според която неустойката
1
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Посочва и, че съгласно ТР № 7 от
13.11.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС, неустойка за забава по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД
се дължи, ако такава е била уговорена изрично. В случая безспорно такава била изрично
уговорена със сключения анекс към предварителния договор, в т. 2 било посочено, че
продавачът ще дължи неустойка в случай не неизпълнение на договора. Поради това, за нея
бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 92 от ЗЗД, като счита, че
ответникът й дължи сумата от 2 000,00 лева – неустойка за неизпълнението на
предварителен договор за покупко-продажба, поради виновно неизпълнение на продавача,
развален с влязло в сила решение № 85/29.07.2020г. по описа на РС Свищов. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 2000,00 лева – неустойка
за неизпълнен договор на основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на 31.05.2016г. до окончателното плащане.
Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема
становище за основателност и доказаност на предявения иск. В предоставения срок не
представя писмена защита.
Ответникът СВ. В. Б. в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в
който взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Позовава се на влязло в сила
решение по гр.дело 1080/2019г. по описа на РС Свищов, с което съдът е решил въпросите
както за претенции с правно основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, така и за претенции с правно
основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, поради което същите не подлежали на пререшаване. Отделно
от това заявява, че такава неустойка не била уговоряна нито с първоначалния договор, нито
с допълнението към него, поради което и предявената претенция била в противоречие с и
изразеното в ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС разбиране. Поради това претенцията
следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като не следвало да се
присъжда и законна лихва. В хода на устните състезания процесуалният му представител
взема становище иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски. В писмена защита по делото излага подробни съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция - с влязло в сила решнеие по гр.дело № 1080/2019г.
по описа на РС Свищов съдът разрешил въпросите както за претенции с правно основание
чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, така и за претенции с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, поради което
същите не подлежали на пререшаване. Позовава се на ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според което не се дължи неустойка за забава по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е развален , поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза била единствено неустойка
за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне или неустойка за разваляне,
ако такава е била уговорорена. В случая в приложения по делото анекс била уговорена
само неустойка в размерна 2000 лева, без изрично да е уточнено в кои хипотези същата се
2
дължи, поради което искът следвало да бъде отхвърлен, както и следвало да се отхвърли и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
Между страните по делото е бил сключен на 27.04.2015г. договор за покупко-
продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД с нотариална заверка на подписите, с предмет
– СВ. В. Б. се задължил да продаде на П. В. ИГН. собствения си недвижим имот, находящ се
в с. *****, общ. ****, а именно поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от
0,518 дка, съставляващ имот № 016020 по картата на землището, в местността „М.“, седма
категория. В договора уговорили продажна цена на този имот – 10 000 лева, която купувачът
ще изплати на продавача в деня на подписване на договора. Съгласно Раздел III, т. 1 от
договора, продавачът се задължил да прехвърли собствеността върху имота, предмет на
договора в срок до 31.05.2015г., съгласно Раздел III т. 2 от договора, същият се задължил да
промени предназначението на имота от земеделска земя в имот в урбанизирана територия за
своя сметка.
С Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.05.2015г. между страните, с нотариална заверка на подписите, същите се договорили
продавачът да прехвърли собствеността върху имота, предмет на договора в срок до
31.05.2016г.. В т. 2 от Анекса, страните по делото постигнали съгласие, че в случай, че
продавачът не изпълни задължението си по пункт III т. 2 от договора, същият да дължи
връщане на продажната цена в размер на 10 0000 лева, която е изплатена от купувача при
подписване на предварителния договор, неустойка в размер на 2000 лева, както и законна
лихва върху платената сума, от датата на плащането й – 27.04.2015г.. до момента на пълното
му издължаване.
Приложен по делото е констативен протокол № 57 , том I, рег. № 1918 от
31.05.2016г.. на Нотариус М.Г. – Нотариус в района на РС ****, според който, в кантората й
се е явила П. В. ИГН. и същата е заявила ,че се явява във връзка с подписан от нея като
купувача и С.В. Б., като продавач, Договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.
19 от ЗЗД от 27.04.2015г. , с предмет недвижим имот в с. *****, общ. **** – поземлен имот
с начин на трайно ползване нива с площ 0,518 дка в м. М., седма категория, като в договора
била определена дата 31.05.2015г. за прехвърляне на имота , а с Анекс към договора от
28.05.2015г. , срокът бил удължен до 31.05.2016г.. . Удостоверено е в протокола, че до 15,00
часа продавачът С.Б. не се е явил за изповядване на сделката с имота, подробно описан в
Договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 27.04.2015г..
Вложено в настоящото дело е гр.дело № 1080/2019г. по описа на РС Свищов. С
влязло в сила решение № 85/29.07.2020г. по гр.дело № 1080/2019г. на РС Свищов,
ответникът по настоящото дело бил осъден да заплати на ищцата по настоящото дело
сумата 10 000 лева – представляваща заплатената от нея цена на недвижим имот – нива с
площ 0,518 дка, находяща се в с. *****, общ. ****, поради отпадане на основанието за
3
плащането й, ведно със законтата лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба – 6.12.2019г.. до окончателното й изплащане, като с решението е отхвърлен
предявения от П.И. против ответника по делото иск по чл. 88 ал. 1 изр. последно от ЗЗД за
обезщетение в размер на 2000 лева, като неоснователен и недоказан и са присъдени
разноски на страните, съобразно уважения и отхвърления иск.
Разпитан по делото като свидетел беше М.Х.К., посочен от ищцата. Същият заяви, че
е запознат с имота, по отношение на който бил сключен договор между страните. Заяви, че
по време на сделката се установило, че имотът не е в регулация, след което следвало
обещание от страна на ответника, че ще бъде вкаран имота в регулация. Видно от
показанията му, платили сумата, след това няколко пъти го търсил по телефона, като в
началото му казвал, че задействал нещата, а реално нищо не било задействано. Този
свидетел изнесе, че цялата сума от 10 000 лева била заплатена. Обясни, че мястото искали да
го ползват за да си направят къща, но след това изтеглил кредити и закупил къща. Поискал
от ответника да му възстанови сумата, след като нищо не е направено. Видно от показанията
му, ответникът не бил обещавал в телефонни разговори, че в случай, че не си изпълни
задълженията ще им даде някаква неустойка. Заяви, че в договора имало „някаква
неустойка“.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция с правно
основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД за основателна и доказана.
Съгласно т. 2 от Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 28.05.2015г. в случай, че подавъчт не изпълни задължението си по пункт III т. 2 от
договора, същият дължи връщане на продажната цена от 10 000 лева, която е изплатена от
купувача при подписване на предварителен договор и неустойка в размер на 2000 лева.
Според раздел III т. 2 от от договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от
ЗЗД от 27.04.2015г., продавачът поел задължение да промени предназначението на имота от
земеделска земя в имот в урбанизирирана територия за своя сметка. Или в т. 2 от Анекса,
страните по делото постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението на
продавача да промени презназначението на имота от земеделска земя в имот в урбанизирана
териотиря, същият дължи неустойка в размер на 2000 лева. Не се спори по делото, че
ответникът не е променил презназначението на имота от земеделска земя в имот в
урбанизирина територия, видно и от показанията на св. К..
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
случая процесният предварителен договор за покупко-продажба е развален поради виновно
неизпълнение на продавача. Последното се установи и от влязлото в сила решение по
гр.дело № 1080/2019г. по описа на РС Свищов, с който е уважен предявения иск от ищцата
по настоящото дело по чл. 55 ал. 1 т. 3 вр. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД и ответника по настоящото
дело е осъден да й заплати сумата 10000 – заплатена от нея цена на недвижим имот – нива с
площ 0,518 дка, находяща се в . *****, общ. ****, поради отпадане на основанието за
4
плащането й. Настоящият състав на съда намира, че в Анекса към
педварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2015г. е
уговорена неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължение на продавача
да промени предназначението на имота от земеделска земя в имот в урбанизирирана
територия за негова сметка, като това е станало и причина за развалянето на договора от
изправната страна-купувач. Така уговорената неустойка не е неустойка за забава, а за
неизпълнение, като не е налице неяснота в Анекса каква точно неустойка страните са
постигнали съгласие, че се дължи от ответника. С тълкувателно решение № 7/2013г. по
тълкувателно дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не се дължи неустойка за
забава по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Прието е,
че дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Именно тази неустойка се претендира и от ищцата, както и дължимост на именно тази
неустойка е уговорена в т. 2 от цитирания Анекс.
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава
кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително
размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на
неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат
доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. След като в случая страните по делото са уговорили предварително
размера на неустойката, която ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни свое
задължение, след като се установи и неизпълнение на това задължение, то предявения иск
по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника, че с влязло в сила решение по гр.дело 1080/2019г.
съдът е разрешил въпросите по претенция с правно основание чл. 88 ал.1 от ЗЗД, както и по
претенции с правно основание чл. 92 ал. 1от ЗЗД и същите не подлежали на пререшаване.
Както се посочи, с решението по гр.дело № 1080/2019г. на РС Свищов, съдът се е
произнесъл по искове по чл. 55 ал. 1 т. 3 вр. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД и по по чл. 88 ал. 1 изр.
последно от ЗЗД за обезщетение. За да е налице сила на присъдено нещо, следва има
съвпадение на спорното право с неговите характеристики: юридически факт, съдържание на
правото и страните по спорното правоотношение. В случая действително страните по
настоящото дело са едни и същи, но предмета на делото не е идентичен с този по гр.дело
1080/2019г. по описа на РС Свищов. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с
исковата молба, по която е образувано гр.дело № 1080/2019г. на РС Свищов не е
5
претендирана уговорена по сключен между страните анекс неустойка за неизпълнение на
задължение, а е претендирано обезщетение за вреди от неизпълнение на договора поради
развалянето му, квалифицирано по гр.дело № 1080/2019г. като иск по чл. 88 ал. 1 изр.
последно от ЗЗД. Поради гореизложеното искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2000 лева – неустойка на
основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД по т. 2 от Анекс към предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 28.05.2015г.. за неизпълнен договор. Следва да бъде
присъдена и законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата от 31.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба ,следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 480,00 лева , от които 80,00 лева – ДТ и 400,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** да ЗАПЛАТИ на П.
В. ИГН. с ЕГН ********** от гр. ****, ул. ***** сумата от 2 000,00 лева/две хиляди лева/ –
неустойка на основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД по т. 2 от Анекс към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2015г.. за неизпълнен договор, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 28.05.2021 г., до
окончателното и заплащане, като претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата
от 31.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба, отхвърля като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА СВ. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** да ЗАПЛАТИ на П.
В. ИГН. с ЕГН ********** от гр. ****, ул. ***** направените по делото разноски в размер
на 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/, от които които 80,00 лева – ДТ и 400,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6