№ 487
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503448 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ищците по т.д.№ 129/2020г. по описа на ОС Враца срещу
решението от 29.09.2021г., с което е уважен частично иска на П. И. В. по чл. 432, ал.1 КЗ,
като й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. в размер на 75
000 лева и е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева, и е
отхвърлен изцяло иска на В. К. И. по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С..
Въззивницата В. иска отмяна на решението в частта, с която искът й е отхвърлен за
разликата над 75 000 лева до 120 000 лева, като твърди, че в нарушение на чл. 51, ал.2 ЗЗД
съдът е приел пострадалият С. да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
евентуално - неправилно е определил над 10 % съпричиняване. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на претендираната разлика.
Въззивницата И. обжалва решението в частта, с която искът й е отхвърлен до размер от
100 000 лева, заявявайки, че извода за недоказаност на материалноправната й легитимация е
направен при превратно тълкуване на свидетелските показания и необоснован. С този довод
и поддържайки оплакванията за нарушение на чл. 51, ал.2 ЗЗД иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на претендираното обезщетение в размер на 100 000 лева.
Въззиваемият ЗД Бул инс оспорва жалбата и възразява срещу оплакванията на ищците.
Твърди изводът за съпричиняване да е обоснован, а този за липса на материалноправна
легитимация на ищцата И. - направен при правилно приложение на процесуалния закон.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо, неправилно в атакуваната
от ищцата В. част и правилно в атакуваната от ищцата И. част. Съображенията на въззивния
1
съд, формирани в отговор на оплакванията и възраженията на страните са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищцата В., като
майка на починалия в резултат от ПТП от 07.08.2020г. Р. С. и на ответника, в качеството му
на застраховател на гражданската отговорност на делинквента С. Б..
Противоправността на поведението на Б. и причинната му връзка с настъпилата смърт на
С. са установени по реда на чл. 300 ГПК с влязло в сила споразумение по нохд № 475/2020г.
по описа на ОС Враца.
Пред настоящата инстанция няма спор относно справедливия размер на следващото се на
В. обезщетение, определен от първостепенния съд на 150 000 лева.
Спорно е дали пострадалият С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в
каква степен.
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване, като е заявил, че С. е
предприел пресичане на пътното платно на неразрешено място, без да се съобрази с
посоката и скоростта на приближаващото МПС.
Установява се от протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него, и
отговорите на в.л.П. в с.з. на 21.09.2021г., че С. е предприел пресичане на пътното платно в
тъмната част на денонощието, отдясно наляво спрямо посоката на движение на
управлявания от Б. автомобил и ударът с колата е настъпил на 0,5 метра вляво от осевата
линия на пътното платно, в насрещната лента за движение на автомобила. Или пострадалият
е преминал платното за движение на управлявания от Б. автомобил и независимо от
превишената скорост, с която тя се е движила, удар в нейната лента не е настъпил. Ударът е
настъпил в насрещната лента, в която делинквентът е навлязла, като е предприела завой
наляво едновременно с аварийно спиране. Вещото лице П. е категоричен, че до удар не би се
стигнало, ако Б. не бе навлязла в насрещната лента за движение. Тази констатация, която е
съобразена с протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него, е напълно
достатъчна да обоснове извод за липса на съпричинително поведение от страна на
пострадалия С.. Същият е предприел пресичане на място, където няма пешеходна пътека и в
изпълнение на чл. 113, ал.2 вр. с ал.1 т.1 ЗДвП е следвало да се съобрази с приближаващите
автомобили. Сторил е това, независимо от алкохолното си опиянение / установено в
мотивите на споразумението /, като е успял да пресече лентата за движение на единствения
приближаващ се автомобил - управляваният от Б., но въпреки това и само в резултат от
противоправното и неопитно поведение на последната, ударът е настъпил след като я е
пресякъл, в насрещната лента за движение.
Съобразно изложеното, въззивният съд достига до извод, че възражението по чл. 51, ал.2
ЗЗД е неоснователно и следващото се на ищцата В. обезщетение не следва да бъде
редуцирано. Независимо, че справедливият размер на обезщетението е определен на 150 000
лева, ищцата претендира само разликата до 120 000 лева и при спазване диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да й бъдат присъдени още 45 000 лева над присъдените
от СГС 75 000 лева.
Ищцата И. претендира присъждане на обезщетение от смъртта на С. в качеството си на
живяла „на семейни начала“ с него. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона с
ППВС № 4/61, допълнено с ППВС № 5/69 и ППВС № 2/84, за неимуществени вреди при
смърт от деликт има право да претендира и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия. Доказването на материалноправна легитимация на ищцата И. е в нейна
тежест. Това означава, че по делото следва безспорно да бъде установено, че между нея и С.
са съществували към 07.08.2020г. отношения като между съпрузи, със съдържанието, което
Семейният кодекс предписва за отношенията между брачните партньори. В тази връзка, за
да има право на обезщетение ищцата е следвало да докаже, че между нея и починалия е
съществувал интимен, траен, доброволен съюз, при който те са споделяли общо
домакинство, намирали са се във фактическа и физическа близост, полагали са обща грижа
за семейството, споделяли са разходите за него, изпитвали са уважение един към друг,
подкрепяли са се и са полагали грижи и усилия според възможностите им за общото
2
домакинството.
Такова доказване по делото не е проведено. Разпитаните по делото свидетели установяват
единствено факта, че ищцата и С. са живеели заедно от 3-4 години при майка му. Заедно не
означава в общо домакинство. За наличие на такова доказателства липсват. Интимността
между починалия и ищцата пък, за съществуването на която се настоява в жалбата,
свидетелства за наличие на емоционална връзка между тях, но е недостатъчна сама по себе
си, за да се приеме, че отношенията им са били с изясненото по – горе съдържание.
В обобщение, остава недоказано, че отношенията между ищцата И. и починалия
притежават характеристиките на фактически съпружески отношения, поради което същата
няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. и искът за
присъждането му е неоснователен.
Воден от изложеното, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от ищцата В. част и й присъди допълнително 45 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й Р. С., и потвърди решението в частта, с която
искът на ищцата И. е отхвърлен до размер от 100 000 лева.
В частите, с които исковете са отхвърлени за разликите над 120 000 лева до 150 000 лева
и над 100 000 лева до 150 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора разноски се дължат на въззивницата В. и на въззиваемия.
На адв. Д. се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на ищцата В.
пред въззивната инстанция, което възлиза на 1880 лева, както и още 1668 лева над
присъдените от ОС Враца.
На ответника ЗД Бул инс АД се следват разноски за адвокатско възнаграждение за защита
срещу жалбата на въззивницата И., което е в размер на 4320 лева с ДДС. Направеното
възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото възнаграждението в минимална
степен надхвърля това по НМРАВ, което е 4236 лева с ДДС.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцата В. е
осъдена да заплати на ответника разноски над 912 лева до 2280 лева.
Ответникът дължи по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, 2700 лева за
държавна такса върху уважената от въззивния съд част от иска на ищцата В. ( 4% плюс 2%
от 45 000 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ОС Враца от 29.09.2021г. по т.д.№ 129/2020г. в частта, с която е
отхвърлен иска на П. И. В. срещу ЗД Бул инс АД по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 75 000
лева до 120 000 лева, както и в частта, с която П.В. е осъдена да плати на ЗД Бул инс АД, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски над 912 лева до 2280 лева и ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД , гр.София, съдебен адрес бул. Джеймс Баучер № 87 да плати
на П. И. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Й. Д., гр.София, бул. Княз Ал. Дондуков №
5, вх.В, ап.25, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 75 000 лева до 120 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С., настъпила на 07.08.2020г., ведно
със законната лихва от 16.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД , гр.София, съдебен адрес бул. Джеймс Баучер № 87 да плати
на адв. Й. Д., гр.София, бул. Княз Ал. Дондуков № 5, вх.В, ап.25, на основание чл. 38, ар.2
ЗА, сумата 1880 лева адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата В. пред
въззивната инстанция, както и още 1668 лева над присъдените от ОС Враца – за
представителство пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС Враца от 29.09.2021г. по т.д.№ 129/2020г. в частта, с
която е отхвърлен иска на В. К. И. ЕГН ********** срещу ЗД Бул инс АД по чл. 432, ал.1
3
КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. в размер до
100 000 лева.
ОСЪЖДА В. К. И. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Й. Д., гр.София, бул. Княз Ал.
Дондуков № 5, вх.В, ап.25 да плати на ЗД Бул инс АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата 4320 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред
въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД , гр.София, съдебен адрес бул. Джеймс Баучер № 87 да плати
по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 2700 лева като държавна такса по
иска на П.В..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4