Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, четиринадесети състав , в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ТОНЕВА
При участието на секретаря Р.И. , разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 4649 /2018 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 4649 / 2018 г. по описа
на Добрички районен съд е образувано по искова молба на Н.В.К. с ЕГН **********
, С.Н.Е. с ЕГН ********** , М.К.Е. с ЕГН ********** и С.К.Е. с ЕГН ********** ,
с която срещу „***„ АД село Д. с *** при
участието на трето лице - помагач на страната на ответника *** са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. К.Е. ********** на дата
31.07.2020 г. ,настъпила в резултат на трудова злополука от *** г. , както
следва :
- на Н.В.К. -150 000.00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от настъплита следствие на трудовата
злополука смърт на неговата майка А. К.Е. , ведно със законната лихва ,начиная датата на увреждането 31.07.2018 г.
до окончателното изплащане ;
- на С.Н.Е. -150 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди от
настъплита следствие на трудовата злополука смърт на нейната дъщеря А. К.Е. , ведно със законната лихва ,начиная датата на увреждането 31.07.2018 г.
до окончателното изплащане ;
-на М.К.Е. - 50 000.00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от настъплита следствие на трудовата
злополука смърт на неговата сестра А. К.Е. , ведно със законната лихва ,начиная датата на увреждането 31.07.2018 г.
до окончателното изплащане ;
-на С.К.Е. – 70 000.00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от настъплита следствие на трудовата
злополука смърт на нейната сестра А. К.Е.
, ведно със законната лихва ,начиная
датата на увреждането 31.07.2018 г. до окончателното изплащане ;
Претендират се разноски .Излагат
се следните обстоятелства:
А. К.Е. е заемала длъжност „*** „
при ответника „***„ АД по сключен безсрочен трудов договор № 51 от
03.09.2003 г. .Основните и трудови задължения са били свързани с подготовката на
помещенията за зареждане на птици .С утвърдена от работодателя длъжностна
характеристика на Е. е било вменено
задължението да почиства сградата и оборудването по утвърден график ,
като е била пряко подчинена на технолога
.
На *** г. около 13.30 часа А. Е. , заедно с нейни колеги
в изпълнение на трудовите си задължения почиствала сервизното помещение на евро
клетка 3 за стокови носачки в *** в село Д. .Е. се качила на покрива на
битовото помещение ,при което паднала от 3-4 метра височина върху пода на
антрето с настилка от шлайф бетон , ударила си главата ,впоследствие изпаднала
в безсъзнание.Пстрадалата била откарана в *** и след установяване на *** била
извършена операция.А. Е. била приета за лечение в реанимация на *** в състояние
на кома с окончателна диагноза *** .Състоянието и се влошавало и на 31.07.2018
г. починала .
Във връзка с настъпилата трудова
злополука работодателят подал пред *** декларация с вх. № *** г. .В резултат на
извършеното разследване е било издадено
Разпореждане № *** г. на *** , с което на основание чл. 60,ал.1 от КСО
декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55,ал.1 от КСО .
Твърди се ,че ищците са
претърпели болки и страдания вследствие загубата на тяхната близка .
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е зепозирал писмен отговор.
Оспорва исковете по основание и
размер .
Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между пострадалата и ответното дружество .Оспорва твърдението
,че пострадалата е извършвала действия по почистване на покрива на битовото
помещение по указание на ответното дружество
и в изпълнение на трудовите си задължения .Твърди,че покрива на
„битовката „ не се почиства нито по инструктаж , нито е правено в други случаи
.Излага,че действията на пострадалата по ползването на преносима стълба , с
помощта на която се е покатерила на покрива на т.нар.”битовка „ и действията ,
предприети по замитането на покрива са
извършени сомоволно от нея ,без да и е възложено изрично от работодатлеля .В
тази връзка противопоставя възражени за съпричиняване и отправя искане за
намаляване отговорността на работодателя
на основание чл. 201,ал.2 от КТ
тъй като пострадалата е допринесла за трудовта злополука , като е
допуснала груба небрежност –не е положила елементарно внимание и е
пренебрегнала основни правила за безопасност .Твърди,че работодателят е
изпълнил всички изисквания на ЗЗБУТ като проведен инструктаж , предписания и
др.
Излага още,че непосредствено след
злополуката пострадалата е била адекватна ,в съзнание до степен да иска да се
изправи и придвижи сама , по себе си не е имала външни травматични увреждания
,сама е посочила пред колегите си къде и какво я боли .На 31.07.2018 г. , 13
дни след злополуката А. Е. е починала .Ответникът оспорва настъпването на
смъртта в причинна връзка с трудовата злополука .
Претендират се разноски в
производството .
С определение от 14.06.2019 г.
като трето лице –полагач на страната на ответника „***„ АД е конституирано *** „ град С. *** .
Третото лице-помагач е
представило становище , с което оспорва исковете по основание и размер ,оспорва
материалната легитимация на М.Е. / брат на пострадалата / и на С.Е. / сестра на
пострадалата / .Възразява,че събитието е настъпило по изключителна вина на А. Е. .Навежда
възражение на допусната груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения
.Изразява становище,че не е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователя , както и че размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен до размера по чл. 8 , ал.2 от Наредба за задължителното застраховане
на работници и служители за риска „трудова злополука „.
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл.200,ал.1 от КТ във вр.с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 , ал.1 вр.чл. 84 , ал.3 от ЗЗД .
Добричкият районен съд след
преценка на събраните по делото доказателства , приема за установено следното
от фактическа и правна страна :
Не е спорно
по делото и се установява от представен трудов договор № *** г. , че А. К.Е. е работила по безсрочно трудово
правоотношение при ответното дружество и е заемала длъжността „ *** „ .
На *** г.
около 13.30 часа в сервизно помещение на евро клетка № 3 за стокови носачки в ***а
в село Д. , Е. е паднала от височина 3-4
метра от покрива на битово помещение
,находящо се в самото сервизно помещение.До мястото стигнала посредством
двураменна стълба като преходен
мост от площадката на втория етаж на
клетката,поставена от неин колега М. Д..
В
показанията си пред съда в качеството на свидетел М. Д. излага следното :” Сложих
стълбата от парапета до покрива на „битовката“ .А. / А. Е. / мина по нея ,
подадох и метлата и аз влязох да си мия
помещението ......А. мина по стълбата , качи се на покрива и започна да чисти паяжини .Паднала е от
покрива , не от стълбата ...”
Пострадалата
е транспортирана в *** , същия ден на *** г. е оперирана в спешен порядък предвид отчетена динамика в съзнанието ,като
е направена *** .Видно от представената епикриза от *** е поставена диагноза :****
.
На
31.07.2018 г. А. Е. е починала с явление на *** .
По повод
декларация за настъпила злополука с вх. № *** г. , подадена от осигурителя „***„
АД село Д. е изготвено разпореждане № 51042444 от 21.08.2018 г. на длъжностно
лице при *** /лист 17 / , с което на основание чл. 60 , ал.1 от КСО декларираната злополука от 20.07.2018 г. ,
станала с А. К.Е. на *** г. , е приета
за трудова злополука по смисъла на чл. 55,ал.1 от КСО .
За
установяване на причинната връзка между първоначалното увреждане от *** г. и настъпилата смърт е назначена
съдебно-медицинска експертиза .
Вещото лице **
Р.Н. –*** дава следното заключение :При падане от височина около 4 метра се
касае за височинна ****
Вещото лице
дава заключение ,че е налице пряка причинно-следствена връзка между получената
съчетана травма на глава и гръбначен стълб и настъпилия летален изход като водеща е контузията на мозъка , която
въпреки оперативното лечение е довела до смърт .
Съдът
кредитира заключението , изготвено от лице притежаващо необходимата
квалификация и зания , неоспорено от страните по делото .
Въз основа на горното причинната
връзка между първоначалното увреждане от
*** г. и впоследствие настъпилата смърт е безспорно установена , респ. следва
да се приеме , че трудовата злополука се изразява в настъпване увреждане
здравето на пострадалия работник ,
довело до неговата смърт .
От представеното удостоверение за
наследници изх. № **** г. на Община град Д. се установява ,че ищецът Н.В.К. е единствен наследник на А. Е.-неин син .
Представя се по делото
удостоверение за родствени връзки изх. № *** г. на Община град Д. , видно от
което ищцата С.Н.Е. е майка на А. Е. , а
М.К.Е. и С.К.Е. са нейни брат и сестра .
Кръгът на лицата, които имат
право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 52 ЗЗД в случаите на
смърт е изяснен с приетите от Пленума на
Върховния съд постановления от 1961 г., 1969 г. ,1984 г. и от Общото събрание
на Наказателната, Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд
през 2018 г.
Кръгът на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най - близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга – ПП – 4 – 1961 г.
С
ПП – 5 - 1969 г. е допълнена т. 2 от раздел III от ПП – 4 – 1961 г.
относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди
при причинена смърт в следния смисъл - имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
В цитираните актове на Върховния
съд е възприето принципното положение, че се обезщетяват „страданията и
загубата на морална опора и подкрепа“ от близките на загиналия. ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. въвеждат
като критерий за определяне кръга на материално
легитимираните да получат обезщетение лица близостта със загиналия.
Възприетият от ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. критерий на фактическа
близост е изоставен с приемането на ПП – 2 – 1984 г. С този акт на Върховния
съд, кръгът на правоимащите при смърт на пострадалия лица се свежда само до
възходящите, низходящите и лица, които фактически имат същото положение спрямо
починалия. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, сестрите,
възходящите от втора и по – горна степен и низходящите внуци и правнуци, са
изключени.
С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП - 4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. ПП – 2 – 1984 г. е обявено за
изгубило сила.
Установеното с ТР – 1 – 2018 –
ОСНГТК тълкуване следва да намери приложение по настоящото дело .
По отношение предявените от Н.В.К.
и С.Н.Е. искове, съдът приема следното :
Смъртта на близък родственик житейски логично води до тежки негативни изживявания за членовете на
семейството му –стрес от внезапната загуба, душевни страдания и мъка ,загуба на подкрепа и опора в живота - неимуществени вреди от процесната трудова
злополука,подлежащи на обезщетяване от работодателя на пострадалия,чиято отговорност е обективна
и безвиновна.
Неимуществените вреди на ищците Н.В.К.
и С.Н.Е. от смъртта на техния роднина А. Е.
се доказват от събраните по делото доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели
Г.К., М. П. и Г. И. се установява, че А. Е. се е разделила със съпруга си още
когато синът и Н. е бил малък и е останала да живее с него при своята майка С. Е. .За кратък период от време/ свидетелката
Камбурова сочи 2-3 години / А. Е. е
живяла на семейни начала с друг мъж,но са се разделили и отново е заживяла в
жилището на своята майка .Свидетелката Камбурова,която живее в съседство на
апартамента на А.Е., излага още ,че били
много сплотено семейство ,отношенията между майка и дъщеря са били прекрасни , никога не са имали
пререкания .За сина Н. свидетелката твърди,че никога не се е карал с майка си,помагал
и ,А. Е. много държала на сина си и той на нея.Излага следното : „....Тя се
грижеше изцяло за него .Даваше си хапката си от устата си за него ....” .
Св.М.П. сочи ,че С.Е. имала
заболяване,не можела да се движи и дъщеря и А.
полагали грижи за нея , при нужда от лекар А. я придружавала .
И св.Г.И. установява близки отношения между С.Е. и
нейната дъщеря А. .Излага в показанията си: „С майка си се чуваше всеки обед .
Звънеше да я чуе как е , защото майка и
имаше здравословни проблеми и звънеше да я чуе как е .С майка си живееше заедно
, в един момент живееше на семейни начала с мъж ,но всеки ден се чуваше с майка
си .”
Внезапната смърт на А. Е. трудно
се преживяла от сина и Н. и нейната
майка .Св.К. установява в показанията си ,че в деня на погребението Н. е
изглеждал упоен , гледал в една точка .След смъртта на майка си останал плътно
до баба си и до момента са заедно
,затворил се в себе си и ако го попита нещо се чудел дали да отговори или не .При
среща със свидетелката К., С.Е. веднага
започвала да говори за А. и сълзите и били в очите .
При тези данни съдът приема за
безспорно установени неимуществените вреди ,настъпили у сина и майката на А. Е.
.Касае се за млад човек /към датата на смъртта си А. Е. е на възраст 46 години
/ , който е бил опора на цялото семейство.
Н.,който към датата на смъртта е на възраст 25 години,несемеен , е разчитал на подкрепата на своята майка А. Е.
, включително и финансова такава .
С.Е. е възрастна жена , *** , която особено остро чувства липсата на
дъщеря си ,живяли са в едно домакинство , били са близки
и е получавала грижи от нея .
Следователно , налице са понесени от двамата ищци болки и
страдания вследствие загубата на
роднината им .
Понесените неимуществени вреди
следва да се овъзмездят от работодателя .Исковете са доказани в своето
основание .
Размерът подлежи на определяне по
справедливост. И с оглед установеното
,че ищците Н.К. и С.Е. са живяли с
починалата в едно домакинство ,между тях е съществувала привързаност ,
обич ,взаимно уважение и подкрепа съдът
приема,че следва да присъди обезщетение
от по 80 000 .00 лева за всеки от тях .
Ответното дружество счита ,че отговорността
му следва да бъде намалена поради съпричиняване на вредоносния резулат от
страна на пострадалата , която проявила
груба небрежност-не е положила елементарно внимание и е пренебрегнала основни
правила за безопасност.
Свидетели на падането на А. Е.
няма .Доказателства как е станал инцидента
не са събрани.
В показанията си пред съда
свидетелят М. Д. сочи,че пострадалата е
минала по поставената от него стълба и е почиствала с метла с дълга дръжка , качена на покрива на битовата стая
.Свидетелят е видял Е. ,че е на покрива и излага,че тя е паднала от покрива , а
не от стълбата .
Под груба небрежност се разбира
такава , при която не е положена грижа , каквато и най-небрежният не би положил
в дадена обстановка .Следва да е налице липса на елементарно старание и
внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и такива за безопасност .Пострадалият при
трудова злополука трябва да е съзнавал
реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи
неблагоприятния резултат , но независимо от това да е предпиел действието със
самонадеяната увереност ,че този резултат няма да настъпи или че той ще е в
състояние да го предотврати .
От събраните доказателства по
делото не са установява ,че А. Е. е съзнавала опасността от падане при качване
на тавана на битовата стая , но въпреки
това самонадеяно и лекомислено е предприела това действие и се е качила на
мястото да почиства .Такова вътрешно субективно отношение у А. Е. към
ситуацията не е доказано ,за да се приеме ,че тя е действала при груба
небрежност .По-скоро се касае за проява на недостатъчно внимание и обикновена
небрежност при изпълнение на трудовите задължения .
Липсата на
възлагане от страна на работодателя да бъде почистен покрива на битовата стая
също не обосновава извода за проявена от страна на работника А. Е. груба
небрежност .
Свидетелят Н. излага в показанията си ,че А.Е. е
почиствала паяжини по покива в евро
клетката над „битовката”.Не остава
изцяло изяснен въпроса дали Е. при инцидента е почиствала тавана на битовата
стая или е била качена на тавана на битовата стая ,за да почиства покрива на
евро клетката .След като наместил стълбата , по която А.Е. минала , свидетелят М.Н.
излязъл от халето .
Предвид
горното отговорността на работодателя не следва да бъде намалявана
вследствие съпричиняване поради груба
небрежност от страна на А. Е. на вр вредоносния резултат.
На основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД във. с чл. 84 , ал.3 от ЗЗД законна лихва върху главниците
от по 80 000.00 лева –обезщетения в полза на Н.К. и С.Е. , се дължи от
датата на увреждането 31.07.2018 г. – датата на смъртта на А. Е..
С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е
прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по
изключение притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.
Съобразно приетото в ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК ,за да се присъди
обезщетение е необходимо да се докаже наличието на връзка между тях ,която
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ , за емоционална
подкрепа и доверие и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди ,подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД .
В конкретния случай, от събраните
по делото гласни доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК
с оглед на всички други данни по делото, се установява наличието на обичайна и
традиционната за българското семейство връзка между пострадалата А. Е. и
нейните брат и сестра М.Е. и С.Е. , при
което безспорно са понесли болки и страдания от смъртта на своята родственица .
Съдът приема ,че не се касае за
житейска връзка между тях,която да е
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта и .
Така св.Д.И. излага в показанията
си следното : ”С М.Е.
сме съседи ....познавам цялото семейство.Когато го видях след смъртта на сестра му беше много съкрушен ,започна да
плаче.Отношенията между тях двамата бяха много добри ,той редовно посещаваше
майка си ,сестрите си . ...... След загубата на сестра си той стана умислен
.......Сестрите му бяха близначки и той като по-голям винаги е помагал ..... „
.
Показанията на свидетелите
относно взаимоотношенията между сестрите
А. и С. са противоречиви .Свидетелката П. твърди,че двете са били в прекрасни
взаимоотношения,без пререкания и винаги са били заедно , а в показанията си
пред съда свидетелите М.П. и Г.И.
излагат,че знаят от А. Е. , че със сестра си С. не си говорят , скарани са ,
известен период преди смъртта и отново са
били в нормални взаимоотношения , но и дведе твърдят,че А. е била
стеснителна и не е споделяла в службата си пред тях подробности от личния си
живот и те не знаят причината за
влошените взаимоотношения между сестрите.
По делото не се доказа наличието на много
по-силна, трайна, емоционална връзка на ищците М.Е. и С.Е. с починалото лице от
обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях , засягайки
сериозно техния душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи
страданието, свързано със смъртта на близък човек.
С оглед на изложените
съображения, съдът счита исковете,предявени от М.Е. и С.Е. за неоснователни и
недоказани, поради което следва да ги отхвърли.
Предвид
крайния изход от материалноправния спор по делото , на основание чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв. Във
вр. с чл. 78 , ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати
процесуалния представител на ищците Н.В.К. и С.Н.Е. адвокатско възнаграждение
за безплатно оказана правна помощ по
делото , съразмерно с уважената част от исковете по чл. 200 , ал. 1 от КТ .
Предвид фактическата и правна
сложност по делото и съобразно чл. 7 ,
ал. 2 , т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималнит размери на адвокатските
възнаграждения , настоящият състав определя това адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 4 530.00 лева .
Съразмерно с
уважената част от иска ответникът дължи на ***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 416 лева, съответно
2 899.20 лева с включен ДДС за процесуална защита на Н.В.К. с ЕГН **********
.
Съразмерно с уважената част от
иска ответникът дължи на **** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 416 лева, съответно 2 899.20 лева с включен ДДС за
процесуална защита на С.Н.Е. с ЕГН **********.
Също предвид крайния изход на
материалноправния спор по делото , на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответното дружество
претендираните и направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете .Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000.00 лева .
Съразмерно с отхвърлената част от
исковете всеки от ищците следва да заплати на ответника адвокатско
възнаграждение , както следва : Н.В.К. в размер на
500.00 лева , С.Н.Е. в размер на 500.00 лева ,М.К.Е. в размер на 357.14 лева и С.К.Е. в размер на 500.00 лева .
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83 , ал. 1 , т. 1 от ГПК ответникът „ЯЙЦА И ПТИЦИ –ЗОРА „ АД село Д. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт , съразмерно с уважената част от исковете
дължимите държавни такси за
производството в размер на 6400.00 лева и направените от бюджета на съда разноски
за възнаграждение на вещите лица в
размер на 183.62 лева .
На
основание горното , Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***„ АД
село Д. с *** да заплати на Н.В.К. с ЕГН ********** сумата от 80 000.00
лева /осемдесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на неговата майка А. К.Е. с ЕГН ********** на дата 31.07.2020 г.
,настъпила в резултат на трудова злополука от *** г. , ведно със законната
лихва ,начиная датата на увреждането
31.07.2018 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 80 000.00 лева до 150 000.00 лева
ОСЪЖДА „***„ АД
село Д. с *** да заплати на С.Н.Е. с ЕГН ********** сумата от 80 000.00
лева /осемдесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на нейната дъщеря А. К.Е. с
ЕГН ********** на дата 31.07.2020 г. , настъпила
в резултат на трудова злополука от *** г. , ведно със законната лихва,начиная
датата на увреждането 31.07.2018 г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 80 000.00
лева до 150 000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Е. с ЕГН ********** срещу „***„
АД село Д. с *** иск за заплащане на
сумата от 50 000.00 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на неговата сестра А. К.Е. с
ЕГН ********** на дата 31.07.2020 г. ,
настъпила в резултат на трудова злополука от *** г. , ведно със законната
лихва,начиная датата на увреждането 31.07.2018 г. до окончателното изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.Е. с ЕГН ********** срещу „***„
АД село Д. с *** иск за заплащане на
сумата от 70 000.00 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра А. К.Е. с ЕГН ********** на дата 31.07.2020 г. , настъпила в резултат
на трудова злополука от *** г. , ведно със законната лихва,начиная датата на
увреждането 31.07.2018 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА „***„ АД
село Д. с *** да заплати на ***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 416 лева, съответно 2 899.20
лева с включен ДДС за процесуална защита на Н.В.К. с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА „***„ АД
село Д. с *** да заплати на ***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 416 лева, съответно 2 899.20
лева с включен ДДС за процесуална защита на С.Н.Е. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.В.К. с ЕГН ********** да заплати на „***„
АД село Д. с *** адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева .
ОСЪЖДА С.Н.Е. с ЕГН ********** да
заплати на „***„ АД село Д. с *** адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева .
ОСЪЖДА М.К.Е. с ЕГН ********** да
заплати на „***„ АД село Д. с *** адвокатско възнаграждение в
размер на на 357.14 лева лева .
ОСЪЖДА С.К.Е. с ЕГН ********** да
заплати на „***„ АД село Д. с *** адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева .
ОСЪЖДА „***„ АД
село Д. с *** да заплати по бюджетната сметка на Районен съд град Добрич
държавна такса по исковете в размер на 6400.00 лева и направените от бюджета на
съда разноски за възнаграждение на вещите лица
в размер на 183.62 лева .
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач „**** „ АД град С. с *** на страната на
ответника „***„ АД село Д. с *** .
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: