Решение по дело №39/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 54
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20214500600039
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600039 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ НПК.
Частният тъжител И.И. е обжалвал присъда № 260017/15.09.2019 г. на РРС,
постановена по НЧХД № 1932/2019 на РРС, с която подсъдимите М. Й. К. и Д. Й. К. са
признати за невинни в това, че на 01.05.2018 г. в с. Н., обл. Русе, в съучастие като
извършители помежду си са причинили на И. Д. И. лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.
304 НПК са оправдани по обвинението по чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК,
отхвърлен е изцяло предявеният граждански иск срещу двамата подсъдими за
солидарно заплащане на сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата и на тъжителя са възложени сторените по делото
разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на присъдата поради
необоснованост и като постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила. В допълнителните съображения към нея се оспорват изводите на съда за
липса на противоправност в поведението на двамата подсъдими и за недоказаност на
повдигнатите спрямо тях обвинения. Излагат се оплаквания за необсъждане от страна
на решаващия съд на показанията на св. С. Ф.. Заема се позиция за неправилно
установена от съда фактическа обстановка, некореспондираща с установените от СМЕ
увреждания по тъжителя. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване
на осъдителна такава, както и уважаване на предявения граждански иск в пълен
1
размер. Претендират се разноски.
Подсъдимите и техния упълномощен защитник адв. В.В. от РАК, считат
присъдата за законосъобразна и правилна и молят да бъде потвърдена. Претендират
разноски.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посо‐
чени в жалбата и изцяло служебно на основание чл. 314, ал.1
НПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице,
в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно
изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните
фактически положения:
Частният тъжител И. Д. И. притежавал по наследство имот в с. Н., обл. Русе,
представляващ двор с построена в него триетажна къща. Имотът бил необитаем, но тъй
като имал намерение да заживее в него започнал основен ремонт. Обърнал се към св.
С. Ф., който се занимавал с ремонтни дейности. Тъй като работата била много, той от
своя страна ангажирал подсъдимия М.К., като му възложил да полага шпакловки на
стените. Всички уговорки и плащания относно работата се извършвали между
тъжителя и св. Ф., който пък от своя страна плащал възнаграждение на наетия от него
подс. М.К.. Ремонтът започнал през м. февруари, 2018 г. като св. С. Ф. работил там до
април, 2018 г. След това на обекта останал само подс. М. К., който трябвало да
довърши работата. Параметрите на довършителните работи били определени от
тъжителя И.И. и свид. С. Ф., които след оглед на къщата, отбелязали върху стените със
знак „X” местата, където изпълнението не било добро.
С цел ускоряване на ремонта, подсъдимия М. К. се обърнал към брат си - подс.
Д.К.. На 29.04.2018г. двамата отишли в къщата на тъжителя И. и започнали да
коригират мазилката в посочените със знаци места. До 01.05.2018г. приключили с
поправките и около 10:30 часа подс. М.К. повикал по телефона тъжителя да приеме
работата и да се разплатят. Когато тъжителят И.И. пристигнал, тримата обсъдили
довършителните работи. И. останал недоволен от качеството на извършеното и
поискал да се шпаклова отново, но подс. М.К. отказал, тъй като считал изпълнението
за добро. Тъжителят се свързал по телефона със св. С. Ф. и му съобщил, че подс. М.К.
не желае да извърши поправките. Попитал го дали му е платил и свидетелят
потвърдил. След това при включен високоговорител на телефона, в присъствието на
2
двамата братя свид. Ф. казал, че подс. М.К. трябва да свърши работата, за която са се
уговорили. Въпреки това, той отново заявил, че няма нужда от ново шпакловане.
Тримата се качили на третия етаж и влезли в една от стаите, където продължили да
спорят. Тъжителят настоявал, че шпакловката е некачествена, а подс. М.К.
продължавал да твърди, че е добра. Постепенно спорът се разгорещил, тъжителят
силно се разгневил, нахвърлил се върху подс. М. К. и посегнал да му нанесе удар с
юмрук в лицето. Подс. М. К. отскочил назад и го хванал с двете си ръце за китките.
Лице в лице, двамата паднали на земята, като тъжителят бил отгоре. Хванал подс. М.
К. за шията, с намерение да го души, а той се предпазил, като му хванал ръцете. Тогава
тъжителят И.И. захапал дясната ушна мида на подс. М. К. със зъби. След това хванал с
ръце ушите му и ги дръпнал силно към себе си. Тогава свид. Д.К. се намесил в защита
на брат си. Хванал тъжителя през кръста и го издърпал назад, освобождавайки брат си.
От дясното ухо на подс. М. К. обилно течала кръв. Притеснен от това, частният
тъжител веднага напуснал имота. По същото време в къщата работели двама
електротехници, които обаче не разбрали за разправията.
След като напуснали обекта, двамата братя се прибрали в дома си в с. Н..
Майка им - св. М. К. почистила раната на тъжителя и същия ден посетили Спешното
отделение на УМБАЛ „Канев“ Русе. След извършен преглед, раната на дясната ушна
мида на подс. М.К. била зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна
на превръзката.
На 2.05.2018г. подс. М. К., придружен от свид. М. К., отново посетил същото
лечебно заведение, за да бъде освидетелстван от съдебен лекар. Тъжителят узнал за
намеренията му и го пресрещнал при УМБАЛ „Канев“ Русе, където го помолил да се
помирят. Подс. М. К. обаче се чувствал силно унизен от поведението на И. и отказал. И
двамата били прегледани от лекар и им били издадени съдебно-медицински
удостоверения.
В резултат от действията на тъжителя, на подсъдимия М. К. били причинени
разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида,
кръвонасядане по лявата повърхност на шията и в областта на лявата ключица и
кръвонасядане в областта на дясната лопатка. От приетата съдебно-медицинска
експетиза се установява, че тъжителят получил охлузвания в областта на долната
челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и
дясна тилна област и охлузване на ляв лакът. По отношение на подс. Д.К. не са
установени никакви телесни увреждания.
Първостепенният съд, в изпълнение на задължението си за разкриване на
обективната истина, вменено му с нормата на чл. 13 НПК, е установил всички
правнорелевантни факти. Обективно и всестранно са анализирани доказателствените
3
източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК.
Липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани
едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или че фактическите обстоятелства са
приети на базата на негодни доказателствени средства. Всички действия по
събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното
убеждение на съда по фактите, са в пълно съответствие с действащия процесуален
регламент
По делото е безспорно установено, че на посочената дата и място между
тъжителя от една страна и двамата подсъдими от друга е имало конфликт, както и
повода за този конфликт - несъгласие с извършените ремонтни дейности в къщата на
тъжителя. Безспорно са установени с приетата СМЕ получените телесни увреждания
от подс. М.К. и тъжителя И.И., както и че подс. Д.К. няма получени телесни
увреждания от този инцидент. Категорично е установено също, че няма очевидци на
случилото се в една от стаите на къщата на тъжителя в с. Н., където е ескалирал
конфликта и се е стигнало до причиняване на посочените телесни увреждания на
страните.
Доводите в жалбите за необоснованост на съдебния акт са неоснователни.
Районният съд внимателно и детайлно е анализирал наличните гласни доказателства и
е преценил като еднозначни всички тях, досежно основните факти от предмета на
доказване. Свидетелите не са преки очевидци на инкриминираните действия на
подсъдимите през въпросния ден. За сметка на това, обясненията на последните
правилно са натоварени с кредит на доверие от страна на съда, бидейки обективни,
логически и взаимосвързани, житейски правдоподобни и най-вече непротиворечиви с
обективните находки от делото, експетизирани по съответния процесуален ред, които
ги подкрепят и са намерили израз в съдебно-медицинските експертизи.
При правилната фактическа установеност на извършеното, не е налице
нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия М.К. за невинен по
възведеното му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Установеното по
делото поведение на частния тъжител правилно е преценено като нападение,
инициирано от него. Подсъдимият М.К. е имал качество на "отбраняващ се" срещу
физическо нападение и е действал в допустимите за отбрана предели. Нападението от
страна на тъжителя И. срещу подсъдимия е било непосредствено и застрашаващо го.
Частният тъжител пръв посегнал срещу подс. М. К.. Започнал да го души за шията като
за да преустанови нападението, подсъдимият хванал ръцете му, при което последвало
боричкане между двамата, падайки на земята лице в лице. При тези защитни действия
на подсъдимия, по описания от експерта механизъм, са причинените на тъжителя
4
телесни увреждания. Заключението на изготвената и приета съдебно-медицинска
експертиза сочи като напълно възможен механизъм за причиняване на охлузване в
областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в
дясна слепоочна и дясна тилна област тангенциалното действие на човешки нокти при
предпазване. Уврежданията са причинени в ситуацията на отбрана срещу
неправомерно нападение, без да са превишени допустимите предели. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на тъжителя, че при така възприетата от
съда фактическа обстановка оставал неизяснен начина на получаване на уврежданията
по гърба. За такива данни се съдържат само в показанията на св. Й. Д., който обаче не е
бил пряк очевидец на случилото се. Неговите показания не кореспондират с
установените от СМЕ увреждания по тъжителя, поради което правилно не са били
ценени от първостепенния съд. Що се отнася до охлузването на левия лакът,
действително съдебно-медицинската експертиза установява наличието на такова
увреждане и евентуалния механизъм за получаването му, но това е само едно от
доказателствата по делото, а за да се постанови осъдителна присъда освен тази
експертиза трябва да има и достатъчно други доказателства, в случая гласни, които да
установяват, че именно подсъдимите са виновни за получаването на това увреждане.
Законосъобразно Русенският районен съд е приел, че телесните увреждания на
тъжителя И. са причинени от подсъдимия М.К. при условията на неизбежна отбрана,
поради което деянието не е общественоопасно и не представлява престъпление по чл.
130, ал. 2 НК. Оправдаването на подс. М.К. по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е правилно.
Законосъобразно е и виждането на първостепенния съд относно приетият за
съвместно разглеждане граждански иск за причинени на частния тъжител
неимуществени вреди. Той е с правно основание чл. 45 ЗЗД. Поради извършено деяние
при условията на неизбежна отбрана, в съответствие с нормата на чл. 46 ЗЗД,
предявеният спрямо подсъдимия М.К. граждански иск е бил отхвърлен като
неоснователен.
Правилно е установено и че подс. Д.К. не е имал действия и поведение, които
да са в причинна връзка с получените от тъжителя травматични увреждания. Участието
на Д.К. се свежда до разделяне на спречкалите се. Законосъобразно поради това е
признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение с частната
тъжба. При достигнатия извод за липса на противоправност на действията на този
подсъдим е изключена и възможността за ангажирането на гражданската му
отговорност по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на причинените на частния тъжител
неимуществени вреди, поради това което районният съд правилно е отхвърлил
предявения граждански иск срещу него в размер на 5000 лв., както и акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава върху сумата.
5
Неоснователни са възраженията на защитата, че неправилно първата
инстанция е отказала да обедини настоящето дело с това по НЧХД № 1188/18 на РРС.
НПК не познава понятие като "насрещна частна тъжба". Условията за образуване на
производство от наказателно–частен характер са посочени в разпоредбата на чл. 247,
ал.1, т. 2 НПК и в разпоредбите на чл. 80 - 82 НПК. Недопустимо е в хода на едно вече
образувано наказателно производство от частен характер да се приема за разглеждане
"насрещна тъжба". В този случай би се стигнало до обстоятелството, че едно и също
лице ще има две, коренно различни, процесуални качества в едно и също производство
– на тъжител и едновременно с това подсъдим. Вярно е, че разпоредбата на чл. 41, ал.1
НПК принципно допуска обединяване на различни дела, но е недопустимо това
обединяване да води до посоченото двойно качество на едно и също лице.
Законосъобразна е присъдата и в частта, в която в съответствие с чл. 190, ал. 1
НПК, съдът е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимите направените
разноски по водене на делото – заплатено адвокатско възнаграждение, както и
разноски в полза на съда.
Защитникът на подсъдимите претендира сторените пред въззивната
инстанция разноски съгласно представен пред РОС договор за правна помощ и
процесуално представителство пред въззивната инстанция, с уговорено и платено
възнаграждение в размер на 500 лева, които с оглед изхода на делото на основание чл.
190, ал.1 НПК следва да се възложат в тежест на частния тъжител.
Съобразно правомощията си по чл. 313 НПК и чл. 314 НПК въззивният съд
намира, че не са налице основания за изменяване или отмяна на присъдата, поради
което и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 НПК първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260017 от 15.09.2020г., постановена по НЧХД
№ 1932/2019 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** от с. Н., обл. Русе да заплати на М. Й. К.,
ЕГН ********** и Д. Й. К., ЕГН **********, и двамата от с. Н., обл. Русе сумата в
размер на 500 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по глава ХХІ НПК.
Частният тъжител И.И. е обжалвал присъда № 260017/15.09.2019 г. на РРС,
постановена по НЧХД № 1932/2019 на РРС, с която подсъдимите М. Й. К. и Д. Й. К. са
признати за невинни в това, че на 01.05.2018 г. в с. Н., обл. Русе, в съучастие като
извършители помежду си са причинили на И. Д. И. лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.
304 НПК са оправдани по обвинението по чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК,
отхвърлен е изцяло предявеният граждански иск срещу двамата подсъдими за
солидарно заплащане на сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата и на тъжителя са възложени сторените по делото
разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на присъдата поради
необоснованост и като постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила. В допълнителните съображения към нея се оспорват изводите на съда за
липса на противоправност в поведението на двамата подсъдими и за недоказаност на
повдигнатите спрямо тях обвинения. Излагат се оплаквания за необсъждане от страна
на решаващия съд на показанията на св. С. Ф.. Заема се позиция за неправилно
установена от съда фактическа обстановка, некореспондираща с установените от СМЕ
увреждания по тъжителя. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване
на осъдителна такава, както и уважаване на предявения граждански иск в пълен
размер. Претендират се разноски.
Подсъдимите и техния упълномощен защитник адв. В.В. от РАК, считат
присъдата за законосъобразна и правилна и молят да бъде потвърдена. Претендират
разноски.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посо‐
чени в жалбата и изцяло служебно на основание чл. 314, ал.1
НПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице,
в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно
изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните
фактически положения:
Частният тъжител И. Д. И. притежавал по наследство имот в с. Н., обл. Русе,
представляващ двор с построена в него триетажна къща. Имотът бил необитаем, но тъй
като имал намерение да заживее в него започнал основен ремонт. Обърнал се към св.
С. Ф., който се занимавал с ремонтни дейности. Тъй като работата била много, той от
своя страна ангажирал подсъдимия М.К., като му възложил да полага шпакловки на
стените. Всички уговорки и плащания относно работата се извършвали между
тъжителя и св. Ф., който пък от своя страна плащал възнаграждение на наетия от него
подс. М.К.. Ремонтът започнал през м. февруари, 2018 г. като св. С. Ф. работил там до
април, 2018 г. След това на обекта останал само подс. М. К., който трябвало да
довърши работата. Параметрите на довършителните работи били определени от
тъжителя И.И. и свид. С. Ф., които след оглед на къщата, отбелязали върху стените със
1
знак „X” местата, където изпълнението не било добро.
С цел ускоряване на ремонта, подсъдимия М. К. се обърнал към брат си - подс.
Д.К.. На 29.04.2018г. двамата отишли в къщата на тъжителя И. и започнали да
коригират мазилката в посочените със знаци места. До 01.05.2018г. приключили с
поправките и около 10:30 часа подс. М.К. повикал по телефона тъжителя да приеме
работата и да се разплатят. Когато тъжителят И.И. пристигнал, тримата обсъдили
довършителните работи. И. останал недоволен от качеството на извършеното и
поискал да се шпаклова отново, но подс. М.К. отказал, тъй като считал изпълнението
за добро. Тъжителят се свързал по телефона със св. С. Ф. и му съобщил, че подс. М.К.
не желае да извърши поправките. Попитал го дали му е платил и свидетелят
потвърдил. След това при включен високоговорител на телефона, в присъствието на
двамата братя свид. Ф. казал, че подс. М.К. трябва да свърши работата, за която са се
уговорили. Въпреки това, той отново заявил, че няма нужда от ново шпакловане.
Тримата се качили на третия етаж и влезли в една от стаите, където продължили да
спорят. Тъжителят настоявал, че шпакловката е некачествена, а подс. М.К.
продължавал да твърди, че е добра. Постепенно спорът се разгорещил, тъжителят
силно се разгневил, нахвърлил се върху подс. М. К. и посегнал да му нанесе удар с
юмрук в лицето. Подс. М. К. отскочил назад и го хванал с двете си ръце за китките.
Лице в лице, двамата паднали на земята, като тъжителят бил отгоре. Хванал подс. М.
К. за шията, с намерение да го души, а той се предпазил, като му хванал ръцете. Тогава
тъжителят И.И. захапал дясната ушна мида на подс. М. К. със зъби. След това хванал с
ръце ушите му и ги дръпнал силно към себе си. Тогава свид. Д.К. се намесил в защита
на брат си. Хванал тъжителя през кръста и го издърпал назад, освобождавайки брат си.
От дясното ухо на подс. М. К. обилно течала кръв. Притеснен от това, частният
тъжител веднага напуснал имота. По същото време в къщата работели двама
електротехници, които обаче не разбрали за разправията.
След като напуснали обекта, двамата братя се прибрали в дома си в с. Н..
Майка им - св. М.К. почистила раната на тъжителя и същия ден посетили Спешното
отделение на УМБАЛ „Канев“ Русе. След извършен преглед, раната на дясната ушна
мида на подс. М.К. била зашита с шест шева и му била предписана периодична смяна
на превръзката.
На 2.05.2018г. подс. М. К., придружен от свид. М. К., отново посетил същото
лечебно заведение, за да бъде освидетелстван от съдебен лекар. Тъжителят узнал за
намеренията му и го пресрещнал при УМБАЛ „Канев“ Русе, където го помолил да се
помирят. Подс. М. К. обаче се чувствал силно унизен от поведението на И. и отказал. И
двамата били прегледани от лекар и им били издадени съдебно-медицински
удостоверения.
В резултат от действията на тъжителя, на подсъдимия М. К. били причинени
разкъсно-контузни рани на дясната ушна мида, одраскване на лява ушна мида,
кръвонасядане по лявата повърхност на шията и в областта на лявата ключица и
кръвонасядане в областта на дясната лопатка. От приетата съдебно-медицинска
експетиза се установява, че тъжителят получил охлузвания в областта на долната
челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и
дясна тилна област и охлузване на ляв лакът. По отношение на подс. Д.К. не са
установени никакви телесни увреждания.
Първостепенният съд, в изпълнение на задължението си за разкриване на
2
обективната истина, вменено му с нормата на чл. 13 НПК, е установил всички
правнорелевантни факти. Обективно и всестранно са анализирани доказателствените
източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК.
Липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани
едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или че фактическите обстоятелства са
приети на базата на негодни доказателствени средства. Всички действия по
събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното
убеждение на съда по фактите, са в пълно съответствие с действащия процесуален
регламент
По делото е безспорно установено, че на посочената дата и място между
тъжителя от една страна и двамата подсъдими от друга е имало конфликт, както и
повода за този конфликт - несъгласие с извършените ремонтни дейности в къщата на
тъжителя. Безспорно са установени с приетата СМЕ получените телесни увреждания
от подс. М.К. и тъжителя И.И., както и че подс. Д.К. няма получени телесни
увреждания от този инцидент. Категорично е установено също, че няма очевидци на
случилото се в една от стаите на къщата на тъжителя в с. Н., където е ескалирал
конфликта и се е стигнало до причиняване на посочените телесни увреждания на
страните.
Доводите в жалбите за необоснованост на съдебния акт са неоснователни.
Районният съд внимателно и детайлно е анализирал наличните гласни доказателства и
е преценил като еднозначни всички тях, досежно основните факти от предмета на
доказване. Свидетелите не са преки очевидци на инкриминираните действия на
подсъдимите през въпросния ден. За сметка на това, обясненията на последните
правилно са натоварени с кредит на доверие от страна на съда, бидейки обективни,
логически и взаимосвързани, житейски правдоподобни и най-вече непротиворечиви с
обективните находки от делото, експетизирани по съответния процесуален ред, които
ги подкрепят и са намерили израз в съдебно-медицинските експертизи.
При правилната фактическа установеност на извършеното, не е налице
нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия М.К. за невинен по
възведеното му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Установеното по
делото поведение на частния тъжител правилно е преценено като нападение,
инициирано от него. Подсъдимият М.К. е имал качество на "отбраняващ се" срещу
физическо нападение и е действал в допустимите за отбрана предели. Нападението от
страна на тъжителя И. срещу подсъдимия е било непосредствено и застрашаващо го.
Частният тъжител пръв посегнал срещу подс. М. К.. Започнал да го души за шията като
за да преустанови нападението, подсъдимият хванал ръцете му, при което последвало
боричкане между двамата, падайки на земята лице в лице. При тези защитни действия
на подсъдимия, по описания от експерта механизъм, са причинените на тъжителя
телесни увреждания. Заключението на изготвената и приета съдебно-медицинска
експертиза сочи като напълно възможен механизъм за причиняване на охлузване в
областта на долната челюст в дясно, охлузване на дясна ушна мида, кръвонасядане в
дясна слепоочна и дясна тилна област тангенциалното действие на човешки нокти при
предпазване. Уврежданията са причинени в ситуацията на отбрана срещу
неправомерно нападение, без да са превишени допустимите предели. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на тъжителя, че при така възприетата от
съда фактическа обстановка оставал неизяснен начина на получаване на уврежданията
3
по гърба. За такива данни се съдържат само в показанията на св. Й.Д., който обаче не е
бил пряк очевидец на случилото се. Неговите показания не кореспондират с
установените от СМЕ увреждания по тъжителя, поради което правилно не са били
ценени от първостепенния съд. Що се отнася до охлузването на левия лакът,
действително съдебно-медицинската експертиза установява наличието на такова
увреждане и евентуалния механизъм за получаването му, но това е само едно от
доказателствата по делото, а за да се постанови осъдителна присъда освен тази
експертиза трябва да има и достатъчно други доказателства, в случая гласни, които да
установяват, че именно подсъдимите са виновни за получаването на това увреждане.
Законосъобразно Русенският районен съд е приел, че телесните увреждания на
тъжителя И. са причинени от подсъдимия М.К. при условията на неизбежна отбрана,
поради което деянието не е общественоопасно и не представлява престъпление по чл.
130, ал. 2 НК. Оправдаването на подс. М.К. по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е правилно.
Законосъобразно е и виждането на първостепенния съд относно приетият за
съвместно разглеждане граждански иск за причинени на частния тъжител
неимуществени вреди. Той е с правно основание чл. 45 ЗЗД. Поради извършено деяние
при условията на неизбежна отбрана, в съответствие с нормата на чл. 46 ЗЗД,
предявеният спрямо подсъдимия М.К. граждански иск е бил отхвърлен като
неоснователен.
Правилно е установено и че подс. Д.К. не е имал действия и поведение, които
да са в причинна връзка с получените от тъжителя травматични увреждания. Участието
на Д.К. се свежда до разделяне на спречкалите се. Законосъобразно поради това е
признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение с частната
тъжба. При достигнатия извод за липса на противоправност на действията на този
подсъдим е изключена и възможността за ангажирането на гражданската му
отговорност по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на причинените на частния тъжител
неимуществени вреди, поради това което районният съд правилно е отхвърлил
предявения граждански иск срещу него в размер на 5000 лв., както и акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава върху сумата.
Неоснователни са възраженията на защитата, че неправилно първата
инстанция е отказала да обедини настоящето дело с това по НЧХД № 1188/18 на РРС.
НПК не познава понятие като "насрещна частна тъжба". Условията за образуване на
производство от наказателно–частен характер са посочени в разпоредбата на чл. 247,
ал.1, т. 2 НПК и в разпоредбите на чл. 80 - 82 НПК. Недопустимо е в хода на едно вече
образувано наказателно производство от частен характер да се приема за разглеждане
"насрещна тъжба". В този случай би се стигнало до обстоятелството, че едно и също
лице ще има две, коренно различни, процесуални качества в едно и също производство
– на тъжител и едновременно с това подсъдим. Вярно е, че разпоредбата на чл. 41, ал.1
НПК принципно допуска обединяване на различни дела, но е недопустимо това
обединяване да води до посоченото двойно качество на едно и също лице.
Законосъобразна е присъдата и в частта, в която в съответствие с чл. 190, ал. 1
НПК, съдът е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимите направените
разноски по водене на делото – заплатено адвокатско възнаграждение, както и
разноски в полза на съда.
4
Защитникът на подсъдимите претендира сторените пред въззивната
инстанция разноски съгласно представен пред РОС договор за правна помощ и
процесуално представителство пред въззивната инстанция, с уговорено и платено
възнаграждение в размер на 500 лева, които с оглед изхода на делото на основание чл.
190, ал.1 НПК следва да се възложат в тежест на частния тъжител.
Съобразно правомощията си по чл. 313 НПК и чл. 314 НПК въззивният съд
намира, че не са налице основания за изменяване или отмяна на присъдата, поради
което и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 НПК първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
5